Книга 3 Джеймин Ив Тейт Джеймс Съдържание
Изтегляне 296.99 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава 2 Глава 3 Глава 4 БЕК - 5 Глава 6 Глава 7 Глава 8 Глава 9 Глава 10
- Глава 20 БЕК - 21 Глава 22 Глава 23 Глава 24 Глава 25 Глава 26 БЕК - 27 Глава 28
- Copyright © Jaymin Eve Tate James 2019 Всички права запазени Публикувано за първи път през 2019 г. Ив, Джеймин Джеймс, Тейт
- Глава 1 § Ш
|
РАЗБИТО НАСЛЕДСТВО ТЪМНО НАСЛЕДСТВО КНИГА 3 Джеймин Ив Тейт Джеймс Съдържание Глава 1 Глава 2 Глава 3 Глава 4 БЕК - 5 Глава 6 Глава 7 Глава 8 Глава 9 Глава 10 Глава 11 Глава 12 Глава 13 Глава 14 Глава 15 Глава 16 Глава 17 Глава 18 БЕК - 19 Глава 20 БЕК - 21 Глава 22 Глава 23 Глава 24 Глава 25 Глава 26 БЕК - 27 Глава 28 Глава 29 БЕК - 30 Глава 31 32. Епилог Джеймин Ив и Тейт Джеймс Разбито наследство: Тъмно наследство книга 3 Copyright © Jaymin Eve & Tate James 2019 Всички права запазени Публикувано за първи път през 2019 г. Ив, Джеймин Джеймс, Тейт Разбито наследство: Тъмно наследство #3 Корица: Тамара Кокич Чл. 9. Авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение. За тези, които се надпреварват в живота като Райли. Никога не намалявайте скоростта, докато не пресечете първи финалната линия. Или се борете до смърт опитвайки се. Глава 1 § Шокът ме държа неподвижна в продължение на много дълги мигове. Току-що бях видяла Катрин Дебоаз - моята родна майка - да целува брат си Греъм Хънтли. И то не като целувка по бузата - щастлива, че виждам семейството. Не. Това беше нещо като "Игра на тронове", кръвосмешение, брат и сестра се целуват. Стомахът ми се сви и преглътнах трудно, за да спра жлъчката да се надига още повече. В главата ми се въртяха милион въпроси, а общата тема караше стомаха ми да се свива още по-силно: Дали бях плод на кръвосмешителна връзка? Дали Оскар беше? Знаеше ли Ричард за тази връзка? Катрин ли беше шпионката? Тя трябваше да е шпионинът. Целуваше човека, който управляваше компанията, опитваща се да унищожи Делта. Какво, по дяволите, друго можеше да означава това? След като Греъм си тръгна стремглаво със скъпа спортна кола, аз останах на мястото си, притисната в тревата на имението Дебоаз, скрита зад няколко добре подстригани живи плета. За щастие, Катрин не се задържа на прага, а се върна вътре, преди колата му дори да е преминала портата. Някак си тя не беше разбрала, че съм тук - за пореден път мързелът на охраната работеше в моя полза. Или може би Ричард им беше казал да не съобщават за мен. Кой знае какво е замислил този луд гад? Леко шумолене на трева зад мен ме предупреди за новото присъствие и аз успях да не изкрещя, докато въртях глава към шума, като вече посягах към пистолета, прибран в предния джоб на суичъра ми. Лицата им бяха набраздени от твърди, гневни линии. "Райли - промърмори Бек, а погледът му премина през мен, сякаш преценяваше дали имам наранявания. "Какво, по дяволите, правиш тук?" Дилън беше точно до него, двамата бяха в подобна на моята позиция, снишени до земята. "Дойдох да видя Катрин" - започнах задъхано. "Щях да се изправя срещу нея за Данте. Да изтръгна истината от тази хитра кучка". Звучах шокирана, гласът ми беше парещ. Бек веднага забеляза това. "Какво се случи?" - попита той, като някак си успяваше да запази тих глас въпреки очевидната си вбесеност. "Катрин и Греъм" - прошепнах аз, а образите на целувката им бяха силни в съзнанието ми. "Катрин и шибаният Греъм Хънтли" - довърших по-силно. И двете момчета се обърнаха с поглед към внушителното имение, а очите им проследяваха по онзи ловджийски начин, който имаха за оцеляване. " На мен ми се стори, че това е неговата кола - промълви Бек, - когато прескачахме оградата". Кимнах като играчка с клатеща се глава. "Да, току-що си тръгна." "Тя е в шок", каза тихо Дилън. "Трябва да я изведем оттук. Дай й възможност да се успокои." Бек се окопити и ме вдигна с лекота, притискайки ме към гърдите си. "Ами Катрин?" Задъхах се, защото изобщо не се криехме. Бек издаде пренебрежителен звук. "Майната ѝ на Катрин. Тя не ни плаши. Бяхме в режим на укриване, докато не разбрахме, че си добре, но сега..." Достатъчно разумно. Той последва Дилън; те се движеха бързо и безшумно, като успяваха да пристъпят по правилния начин, за да не създадат някакво безпокойство. Аз не притежавах това умение. Което беше единствената причина да не го помоля да ме свали. Точно сега тялото ми беше като желе и вероятно щях да се спъна и да счупя още един крайник, ако ме оставят на собствените ми сили. Дадох на Дилън кода на входната врата и той го въведе, за да можем да си тръгнем. Bugatti-то на Бек беше паркирано точно до "пеперудата" и той ме пусна на пътническата седалка, преди да протегне ръка за ключовете ми. Той искаше Дилън да кара колата ми. Започнах да клатя глава - аз бях тази, която караше пеперудата. Тя току-що ми беше върната, след като беше катастрофирала, и се чувствах малко собственически, но докато главата ми се завърташе, осъзнах, че всъщност не съм в най-добрата позиция да се съсредоточвам върху неща като трафик и пешеходци. Освен това исках да съм близо до Бек. Имах нужда от комфорт. Когато предадох ключовете, Дилън ме стрелна с един последен притеснен поглед, преди да се обърне и да скочи в пеперудата. "Говори ми, бейби - каза Бек, докато запалваше своето Bugatti. "Разкажи ми какво видя." Киселината отново нападна гърлото ми, а съдържанието на стомаха ми искаше да излезе от тялото ми. Никога не бях осъзнавала колко слаб е стомахът ми, докато не влязох в този свят. Вероятно през последните няколко месеца бях повръщала повече, отколкото през десетте години преди това. Цялата тази лудост наистина ми се отразяваше зле. Бек все още беше фокусирал неразбираемото си изражение върху мен и аз се опитах да подредя разпръснатите си мисли. "Когато стигнах там, Катрин стоеше на предната веранда с някакъв мъж. Веднага разбрах, че това не е Ричард, и реших, че има връзка. Нали знаеш, клишето за богатата съпруга, което е". Бек кимна, забавяйки темпото, когато излязохме от главната порта на комплекса "Делта". "Тогава той се обърна и... това беше Греъм - прошепнах аз. Изражението на Бек леко се изкриви в объркване, и то не защото казах Греъм, той вече знаеше, че е там, а заради начина, по който го казах. Обърнах се на стола си и срещнах погледа му изцяло. "Тя го целуна, Себастиан. Целуна го страстно... като любовник." Очаквах да се стресне, да ме нарече луда или да се държи отвратително. Но той не направи нито едно от тези неща. Или съзнанието му не беше преминало веднага към това, че съм евентуално кръвосмесително дете, или беше много по-добър от мен в прикриването на емоциите си, защото точно сега изражението му беше неразгадаемо. Подскочих, когато той протегна ръка и ме хвана за дланта. "Ще стигнем до дъното на това, Бътерфлай - каза ми той, а гласът му беше толкова сериозен, колкото никога не съм го чувала. "И ти обещавам, че Катрин Дебоаз ще си плати за това, което ти е направила. На всички нас." Стиснах здраво очи, опитвайки се всячески да изхвърля тези образи от главата си. "Тя е буквално най-прецаканият човек, който някога съм срещала. И като се има предвид светът, в който се намирам напоследък..." Това наистина говореше нещо. Всъщност Греъм Хънтли беше почти същият, така че наоколо се скитаха двама прецакани Хънтли. Прецакани Хънтли, които можеше да са моите родители. Отново се вцепених и знаейки, че не мога да живея повече така, посегнах към центъра на колата и грабнах телефона на Бек. Той не ме попита, нито се опита да ми вземе телефона обратно; просто ме остави да превъртам, докато не намерих номера, който ми трябваше. Телефонът иззвъня три пъти, преди да отговори дълбок, познат глас. "Бек!" Ричард Дебоаз каза бързо. "Всичко ли е наред с Райли?" Като чух гласа му, стомахът ми отново се сви, не само защото последния път, когато го бях видяла, се беше опитал да ме упои, но и защото можеше да не е баща ми, а ако не беше, това означаваше... "Трябва да ми кажеш истината - казах без предисловия. "Поне веднъж в живота си имам нужда от откровена истина. След последната ни среща си ми длъжен." Това привлече вниманието на Бек - на практика усещах как стоманеният му поглед се забива в главата ми, но го игнорирах, чакайки отговора на Ричард. Настъпи тишина и след това: "Добре." "Знаеше ли за Катрин и Греъм Хънтли? Този път мълчанието беше по-дълго. Много по-дълго. "Да. Знам още отпреди да се оженим." Телефонът беше включен на високоговорител и гневният звук на Бек достигна до Ричард. "Кой е с теб Райли?" - попита той, но с още по-голям хъс. "Само Себастиан", отговорих аз. "Не е безопасно да се говори по телефона - продължи Ричард тогава. "Ще се срещнем в къщата на Делта в червената зона. Бек знае за какво говоря". Линията заглъхна и с треперещи ръце оставих телефона обратно на мястото, където обикновено седеше. "Той знае за това." Гласът ми се разтрепери. "Знае, че тя чука брат си, и въпреки това се е оженил за нея." Всичко в този ден ме измъчваше, но имаше един положителен момент в това, че Ричард вече знаеше - надявах се, че ще има някои отговори на многото въпроси, които се въртяха в главата ми. Този път Бек беше този, който посегна към телефона. "Можеш ли да изпратиш съобщение на Дилън? Няма да отида там без подкрепление. Не и когато безопасността ти е под въпрос." С кимване взех устройството и отворих съобщенията му. "Трябва да използваш само тези думи, ясно?" Бек каза, преди да избълва куп глупости, които нямаха никакъв смисъл за мен. "Сигурен ли си?" Попитах, като почти се усмихнах на нелепите думи в текста. Бек успя да свие едното ъгълче на съвършените си устни. "Да, имаме си собствен начин на общуване, Бътерфлай. Освен ако не си кодоразбивач, няма да го разбереш". Този път се засмях. "Откъде знаеш? Кодоразбивач е второто ми име." Да бе , точно така? Този престъпен живот определено беше нов за мен и се съмнявах, че някога ще настигна моите момчета - експертите. "Какво искаше да кажеш за това, че Ричард ти е длъжен?" каза Бек, отклонявайки разговора ни. Успях да не въздъхна, защото се надявах, че той наистина няма да се досети за това... или поне няма да ме притисне. Трябваше да знам по-добре. "Истината, Райли" - добави той, когато не отговорих веднага. По тона му разбрах, че няма да ме остави да се измъкна с някакви половинчати отговори от типа на глупости. Дълбок дъх. "Оказва се, че Ричард е също толкова психопат, колкото и всички останали" - казах бързо. Когато очите на Бек потъмняха, продължих забързано: - Той не ме нарани, просто ме изплаши до смърт. И те заплашваше, Бек, така че мисля, че ще е най-добре, ако не ти разказвам всички подробности". Очаквах го да избухне и определено имаше напрегнат момент на мълчание, но Бек ме изненада, когато хватката му върху волана се отпусна и той пусна весел, подигравателен смях. "Ще трябва да имаш повече вяра в мен, Бътерфлай. Ричард си мисли, че има надмощие над мен и момчетата, но няма и шибана представа на какво сме способни. Никога не си е правил труда да обръща внимание". Тогава получих пълното му внимание и леко се уплаших за всеки на пътя, защото Бек изобщо не го гледаше. "Никога повече не крий от мен подобно нещо". Отвърнах на погледа му със своя собствен. "През цялото време криеш от мен глупости под претекст, че ме "защитаваш". Аз правех същото шибано нещо." Устните на Бек потрепнаха и той кимна. "Туше, бейби." Мислех, че това е краят, но трябваше да знам по-добре. "Не трябва да оставаш повече насаме с Ричард." Изтегляне 296.99 Kb. Сподели с приятели:
|