Код. Наименование на учебната дисциплина
Антропология на емоциите. Ритуал, изкуство, пространства, медии
|
Титуляри на курса:
Проф. Ивайло Дичев
|
Характер на дисциплината
Избираема
|
Образователно-квалификационна степен
Доктор
|
Година
|
Семестър
Летен
|
Кредити 5
|
Часове – 30 часа лекции
|
Характер на обучението
|
Цели на курса
Запознаване на студентите с проблематиката на антропологията на емоциите
|
Методи на оценяване
Курсова работа
|
Език на обучението
Български
|
Предварителни изисквания
Няма
Съдържание на дисциплината
Целта е да се предложат на студентите нови, неочаквани синтези на онова, което са учили до сега върху едно сравнително слабо изследвано от социалните науки поле, антропологията на човешките емоции. Наред с това курсът си поставя за цел да развие редица интердисциплинарни ракурси към темата – културологичен, психоаналитичен, историографски. В илюстрирането на проблематиката ще се използва много визуален и звуков материал. От участниците се очаква да завършат със собствено микро-изследване, свързано както с общата работа, така и със собствените им докторантнски теми и да го представят пред групата.
Проблемни полета:
-
Емоциите между биологията и културата. Структурите на емоциите. Колко свободни сме в начина си да чувстваме?
-
Антропология и психоанализа, един стар дебат. Забрана, имитация, желание: варианти и инварианти. Конструиране на тялото в различните култури.
-
Емоционална нормативност в различните култури. Кой има право да се гневи? Как възпитава чувствата властта?
-
Телесни, пространствени и емоционални измерения на ритуала. Примери от различните култури.
-
Половата идентичност, конструирана през нормативни емоционални структури. Социлна конструкция ли е полът?
-
Колективни идентичности на чувстването: етнически, религиозни, расови, национални, класови граници.
-
Изкуството като едновременно социализиране и индивидуализиране през емоциите. Практики като харесване, споделяне, спорене, възпитаване на вкуса и пр.
-
Примери от визуалните изкуства за нормативни емоции, препоръчвани от различни култури и субверсивното им преобръщане.
-
География на емоциите. Места на паметта, пейзажи, носталгия.
-
Градът като сцена на желанието.
-
Макс Вебер за рационализирането и разомагьосването. Съвременния капитализъм на емоциите. Зрелище, индивидуализация, пазар на идентичностите.
-
Себе-инсценирането в мрежата: лични страници, блогове, социални мрежи. Проблемът публично-частно в дигиталната епоха.
Препоръчана литература
Davidson, J. et al., eds. (2005) Emotional geographies Ashgate, Aldershot
Dicks, B. (2003). Culture on Display. The production of Contemporary Visibility, Open University Press, London
Edensor, T. (2002) National identity, popular culture and everyday life, Oxford and NY: Berg
http://www.blackwellpublishing.com/content/BPL_Images/Content_store/Sample_chapter/0631225137/Bridge.pdf
Illouz, Е. (2006) Gefühle in Zeiten des Kapitalismus, Frankfurt: Suhrkamp
Sennett, R. (1998) The corrosion of character. The personal consequences of work in the new capitalism, W.W. Norton, New York
Simmel, G. (1901-1908) The Metropolis and mental life
Taussig, M. (1993) Mimesis and alterity. A particular history of the senses, Routledge, London
Бурдийо, П. (2002) Мъжкото господство, ЛИК, София
Вебер, М. (2001) Религиозен хабитус и рационализиране на образа на света, в Генезис на западния рационализъм, Критика и хуманизъм, София, 146-187
Елиас, Н. (1999) Относно процеса на цивилизация, т. 1, Атика, София
Фройд, З. (1995) За някои невротични механизми при ревността, параноята и хомосексуалността; Тъга и меланхолия; Задръжка, симптом и страх в : Анатомия на чувствата, Евразия, София, 285-398
Сподели с приятели: |