Конкурс за заемане на академичната длъжност „професор по професионално направление Филология

от

проф. дфн Светлана Янакиева

член на научно жури по конкурс за заемане на академичната длъжност „професор” по професионално направление 2.1. Филология (Антична култура),

обявен в ДВ, бр. 58 от 26. 07. 2016 г.

с единствен кандидат доц. д-р Виолета Петрова Герджикова

Доц. Герджикова е представила за участие в конкурса 62 научни публикации, учебници и учебни помагала за времето след придобиване на докторската си степен, от които 22 публикации след получаването на научното звание „доцент”, които подлежат на рецензиране по настоящия конкурс.

Научните интереси на доц. Герджикова са насочени основно към история на античната литература и история на античната култура, както и към рецепцията на Античността в нашата съвременност. Монографичният труд Градското пространство в поезията на Марциал, който е основен за конкурса, умело съчетава тези интереси, като си поставя за цел да представи „забележителното присъствие на външното пространство във вътрешното пространство на текстовете”. В съответствие с това литературноисторическият метод на авторката е освободен от банални класификации по линиите на тематика, метрика и стилистика, а културноисторическият – от отегчително теоретизиране върху социалните, идеологически, политически и психологически аспекти на ежедневния и литературния живот в Рим през втората половина на I в., въпреки че отличната ѝ теоретична подготовка и в двете направления личи добре при всеки конкретен анализ. В замяна на това съчетаването на двата метода, което е един модерен подход, или по-точно тяхното разтваряне един в друг е позволило на доц. Герджикова да ни представи едновременно задълбочено изследване и увлекателен разказ за пространството в поезията на Марциал.

Основните детайли в този разказ – градските пейзажи на публичното и частното пространство (улици, площади, хълмове, храмове, дворци, богати домове и квартири в insulae), градските маршрути (движението на книги и публика, на автора и адресатите му, книжният пазар и пътищата на литературната комуникация) и структурирането на градското време не са просто регистрирани, а са схванати като преживявано пространство, като съотнесени към темите и персонажите, като изграждащи тъканта и смисъла на литературния текст елементи, като „ориентири, около които се градят идентичности”.

Анализите на авторката успяват да ни убедят, че предметната наситеност на Марциаловите епиграми ги дефинира като „свят на непосредствено преживяваното, на „тук и сега” (с. 126), че поетът „локализира не само обекти от градската среда, но и социални полета” (с. 128) и че дори пространствените противоречия „могат да поемат в себе си значенията на сложното самоидентифициране” (с. 129).

Темата за пространството в литературните текстове е предмет на изследване не само в монографията за Марциал, но и в част от предложените за конкурса статии, които разглеждат и други автори – Катул, Плиний Млади, Стаций, Цицерон, Ювенал и др. (напр. Природа и култура в римската villa urbana; Places of Closeness and Estrangement: Space in Three Poems of Catullus и др.) и също ни убеждават, че превъплътеното в текст физическо пространство конструира местата на действие като емоционално натоварена среда на персонажите. Друга голяма група публикации разглеждат темата за културното пространство и антитезата природа – култура както в латински, така и в старогръцки текстове (напр. Културното пространство в речите на Изократ на фона на „Одисея“; Секс, телесност и цивилизация: поглед през стихотворенията на Катул и др.). Не липсва и културноантропологичната тематика, представена от публикация, третираща отношенията между чичо, вуйчо и племенник в писмо на Цицерон (Quintus Filius Tricked (Cicero Ad Atticum 13.42). В групата статии върху проблеми на знанието за Античността и рецепцията на античната литература и култура в съвременната епоха особено се откроява „Сатирикон” на Фелини през погледа на критици и класици както заради тънкото разбиране на различните гледни точки, така и заради постановката на дискусията какво са за нашето съвремие античните общества.

Научната дейност на доц. Герджикова се допълва от над 40 участия в национални и международни научни конференции, ръководство и участие в десет научно-изследователски и приложни проекта, както и експертно участие в девет научни журита за защити на дисертации и заемане на различни академични длъжности и участие в редколегии на академични издания.

Не по-малко важна от научната е преподавателската работа на доц. Герджикова. Тя чете пет курса в бакалавърската степен на специалност класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски” и два в различни специалности в ПУ „Паисий Хилендарски”, била е научен ръководител на двама успешно защитили докторанти, автор и съавтор е на множество учебници и учебни помагала за средното образование.

Заключение:

В научните трудове, с които доц. Герджикова участва в конкурса, са третирани значими проблеми и има оригинални приноси, които я представят като учен с творческо мислене и висок авторитет, водещ изследовател в културноисторическата проблематика за Античността. Цялостната ѝ научна, както и преподавателската ѝ дейност ме убеждават в качествата ѝ на отличен професионалист и ми дават основание да дам своята положителна оценка и да препоръчам научното жури по конкурса да избере доц. Виолета Петрова Герджикова на академичната длъжност „професор”.

05. 12. 2016 г. (проф. д.ф.н. Светлана Янакиева)