Konstantin
Динамичен процес за изграждане на рефлексивна
Изтегляне 2.18 Mb. Pdf просмотр
|
| 4. Динамичен процес за изграждане на рефлексивна представа за себе си (Джордж Х. Мийд) В предишните два параграфа са показани недостатъчността от редуцирането на процесите на социализация до механично интернализиране на норми и модели на поведение. Но за да се изследва динамиката на съвременните представи за детство и грижа е необходимо да се представи интерпретацията на ДЖ. МИЙД, в която на детето е отредена активна роля в процеса на социализация [58]. Изграждането на представа за себе си не е пасивен отпечатък от социалното взаимодействие, а е продукт от активното участие на индивида в съвместна дейност с възрастните. Детето може да стане обект за себе си, приемайки отношенията на другите към себе си в рамките на контекста на съвместната социална дейност, в която те са въвлечени [58, с. 138]. Детето действа в света на play (детската игра) и game (организираната по правила игра) [58, с. 235], където придобиването на опит е свързано с неговата активна позиция на субект. Така то е въвлечено в особен тип общуване -взаимодействие, присъщо на човешките същества. В play то поема ролите на другите, една след друга. В играта на «майки» и «бащи» то научава как да организира реакциите и очакванията си (своите, както и тези на другите) и като такива те са насочени към взаимоотношението му с другите. В game, която е организирана и регламентирана с определени правила, детето се сблъсква с очакванията не само на един, а на 35 много участници във взаимодействието. Така то организира индивидуалните нагласи на другите в организирани социални или групови нагласи, с други думи – детето се научава да се ориентира по отношение на правилата, нормите и ценностите, валидни за всички актьори във взаимодействието. Поредством play и game и детето изгражда рефлексивни отношения към себе си: развива своя АЗ. За Мийд АЗ-а не е просто огледален образ на себе си, а саморефлексия, чрез която индивидът заема позицията на другите, за да погледне към себе си, за да възприеме както индивидуалните нагласи на другите към себе си, така и организираните групови нагласи. Част от АЗ-а е строго индивидуален и трудно предвидим път на реакция на социалните отражения. Реакциите към «мене» трябва да бъдат интерпретирани през «мене» - това е саморефлексивната, социално приемлива част на АЗ-а. АЗ също е част от възрастният АЗ [58, с. 262]. Но за разлика от Фройд (където противопоставянето на АЗ, ТО и Свръх-АЗ изразява непримиримия конфликт между социалното и биологическото начало), раздвоението между социалното съдържание на личността «мене» и психическата й сувереност АЗ е продукт на следбиологичен етап във формиране на човешката личност. Т.е. човешкото АЗ се явява като обособена цялост, която не е сводима нито до биологичните, нито само до социалните си предпоставки. Под «водовъртеж на социалния поток» Мийд има предвид собствената незавършеност на социалните практики. АЗ-ът, а в следствие на това и обществото не могат да бъдат определени като стабилни и статични. 36 Съществува динамика по отношение на възприемане на детето. То самото, поради това, че още не е носител на АЗ-а, няма определен характер, определена личност, затова детето е едно един път, друго – друг път и състоянието му в един момент не определя състоянието му в следващия. Това едновременно е чарът на детството, но и неговата неадекватност. Не можеш да «разчиташ» на детето. То не е организирано цяло. Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|