Конвенция

КОНВЕНЦИЯ

за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване

(Ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 31 януари 2002 г. - ДВ, бр. 16 от 2002 г. В сила за Република България от 1 септември 2002 г.)

Държавите, подписали тази конвенция,

като признават, че за пълноценното и хармонично развитие на неговата личност детето трябва да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство,

като напомнят, че всяка държава следва да предприеме като приоритетна задача подходящи мерки, които да дадат възможност на детето да остане под грижите на неговото семейство по произход,

като признават, че международното осиновяване може да предложи предимството на постоянното семейство на дете, за което не може да бъде намерено подходящо семейство в неговата държава по произход,

убедени в необходимостта от предприемане на мерки, които гарантират извършването на международно осиновяване при най-добра закрила на интересите на детето и при съблюдаване на неговите основни права и които имат за цел да предотвратят отвличането, търговията и трафика на деца,

в желанието си да приемат за тази цел общи разпоредби, основани на принципите, установени в международните документи, по-конкретно в Конвенцията на ООН за правата на детето от 20.ХI.1989 г. и Декларацията на ООН за социалните и правните принципи, отнасящи се до закрилата и благоденствието на децата и по-специално до подпомагането, настаняването и осиновяването в национален и международен мащаб (Резолюция на Общото събрание 41/85 от 3.ХII.1986 г.),

се споразумяха за следното:

Глава I
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА КОНВЕНЦИЯТА

Тази конвенция има за цел:

а) да установи гаранции за извършване на международните осиновявания при най-добра закрила на интересите на детето и при съблюдаване на неговите основни права, признати от международното право;

b) да установи система за сътрудничество между договарящите държави, която да гарантира съблюдаването на тези гаранции и по този начин да предотврати отвличането, продажбата и трафика на деца;

c) да осигури признаването на осиновяванията, извършени в съответствие с конвенцията, в договарящите държави.

Член 2

2. Конвенцията се прилага само към осиновявания, които създават отношения между родител и дете като роднини по произход.

Декларация по чл. 2:

“В съответствие с чл. 2 от конвенцията Република България заявява, че осиновяването на дете с обичайно местопребиваване в Република България се извършва само в съответствие с националното законодателство на държавата, чийто гражданин е детето.”

Член 3

Глава II
УСЛОВИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНО ОСИНОВЯВАНЕ

Осиновяване по конвенцията се извършва само ако компетентните органи в държавата по произход:

а) са установили, че детето може да бъде осиновено;

b) са установили, след внимателно обсъждане на възможностите за настаняване на детето в държавата по произход, че международното осиновяване отговаря на най-добрата закрила на интересите на детето;

c) са се уверили, че:

1. лицата, институциите и органите, чието съгласие е необходимо за осиновяването, са получили необходимите консултации и са надлежно информирани за последиците от своето съгласие, по-конкретно за това, дали осиновяването ще има за последица или не прекратяването на отношенията между детето и биологичните му родители;

2. те са дали съгласието си свободно, в изискуемата от закона форма, и това съгласие е изразено или удостоверено писмено;

3. съгласието не е било мотивирано от заплащане или от възнаграждения в каквато и да била форма и не е било оттеглено; и

4. съгласието на майката, когато то се изисква, е било дадено едва след раждането на детето; и

d) са се уверили, вземайки предвид възрастта и степента на зрелост на детето, че:

1. то е получило необходимите консултации и е било надлежно информирано за последиците, произтичащи от осиновяването и от неговото съгласие за осиновяването, когато такова съгласие се изисква;

2. желанията и мненията на детето са взети под внимание;

3. съгласието на детето за осиновяването, когато такова съгласие се изисква, е било дадено свободно, в изискуемата от закона форма, и е изразено или удостоверено писмено; и

4. това съгласие не е било мотивирано от плащане или от възнаграждение в каквато и да била форма.

Член 5

а) бъдещите осиновители са годни и подходящи да осиновяват;

b) бъдещите осиновители са получили всички необходими консултации;

c) на детето е или ще бъде разрешено да влезе и да пребивава постоянно в тази държава.

Глава III
ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ И АКРЕДИТИРАНИ ОРГАНИЗАЦИИ

1. Всяка договаряща държава определя централен орган, който изпълнява задълженията, възложени му по силата на конвенцията.

Декларация по чл. 6, ал. 1:

“В съответствие с чл. 6, ал. 1 от конвенцията Република България определя за централен орган Министерството на правосъдието с адрес: Република България, София 1040, ул. Славянска 1.”

2. Федералните държави, държавите, в които са в сила повече от една правна система, или държави, съставени от автономни териториални единици, могат да определят повече от един централен орган и да уточнят териториалния и персоналния обхват на функциите им. Когато дадена държава е определила повече от един централен орган, тя посочва централния орган, до който може да бъде адресирано всяко съобщение с цел то да бъде пренасочено към компетентния централен орган в рамките на тази държава.

Член 7

2. Те предприемат директно всички подходящи мерки с цел:

а) да предоставят информация за законодателството на своите държави по въпросите на осиновяването и друга обща информация, като статистически данни и типови формуляри;

b) да се информират взаимно относно действието на конвенцията и доколкото е възможно, да отстраняват всякакви пречки за нейното прилагане.

Член 8

Член 9

а) събират, съхраняват и обменят информация относно положението на детето и бъдещите осиновители, доколкото е необходимо за извършване на осиновяването;

b) улесняват, следят и ускоряват процедурата по осиновяването;

c) оказват съдействие за развитието на консултативни служби по осиновяванията и за периода след извършването на осиновяванията в своите държави;

d) обменят обобщаващи доклади за оценка на опита в областта на международното осиновяване;

e) отговарят, доколкото е допустимо от законодателството на държавата им, на обосновани искания от други централни или държавни органи за информация за конкретното положение по дадено осиновяване.

Член 10

Член 11

а) да преследват единствено идеални цели съгласно условията и в рамките, установени от компетентните органи на акредитиращата държава;

b) да бъдат ръководени от и в тях да работят лица, притежаващи морални качества, подготовка и опит за работа в областта на международното осиновяване;

c) да подлежат на контрол от страна на компетентните органи на тази държава по отношение на своя състав, дейност и финансово положение.

Член 12

Член 13

Глава IV
ПРОЦЕДУРНИ УСЛОВИЯ ПРИ МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОСИНОВЯВАНИЯ

Лица с обичайно местопребиваване на територията на договаряща държава, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване на територията на друга договаряща държава, следва да се обърнат пред централния орган на държавата по обичайното им местопребиваване.

Член 15

2. Докладът се изпраща на централния орган на държавата по произход.

Член 16

а) подготвя доклад, съдържащ информация относно неговата самоличност, годността му да бъде осиновено, неговата социална среда, личностно и семейно развитие, история на заболяванията на детето, както и на неговото семейство, а също така и относно всякакви специални нужди на детето;

b) взема надлежно предвид условията, в които е било възпитавано детето, както и неговия етнически, религиозен и културен произход;

c) уверява се, че съгласията са били дадени в съответствие с чл. 4;

d) решава главно въз основа на докладите относно детето и бъдещите осиновители дали предвижданото настаняване отговаря в най-голяма степен на интересите на детето.

2. Централният орган на държавата по произход изпраща на централния орган на приемащата държава доклада си относно детето, доказателства за получаване на изискуемите съгласия и мотивите за своето решение относно настаняването, като взема мерки да не се разкрие самоличността на майката и бащата, ако в държавата по произход тази самоличност не може да бъде разкрита.

Член 17

а) централният орган на тази държава се е уверил, че бъдещите осиновители са дали съгласието си;

b) централният орган на приемащата държава е одобрил това решение, когато такова одобрение се изисква от закона на тази държава или от централния орган на държавата по произход;

c) централните органи на двете държави са постигнали съгласие, че може да се даде ход на процедурата по осиновяването;

d) съгласно чл. 5 е било установено, че бъдещите осиновители са годни и подходящи да осиновяват и че на детето е или ще бъде дадено разрешение да влезе и да пребивава постоянно в приемащата държава.

Декларация по чл. 17, 21 и 28:

“Във връзка с чл. 17, 21 и 28 от конвенцията Република България заявява, че само децата, осиновени с влязло в сила съдебно решение на български съд, могат да напуснат територията на Република България.”

Член 18

Член 19

2. Централните органи на двете държави осигуряват извършването на това прехвърляне при безопасни и подходящи условия и по възможност с придружаване от осиновителите или бъдещите осиновители.

3. В случай че прехвърлянето на детето не се осъществи, докладите по чл. 15 и 16 се връщат на изпращащите органи.

Член 20

Член 21

а) да отдели детето от бъдещите осиновители и да уреди временни грижи за него;

b) след консултация с централния орган на държавата по произход да организира незабавно ново настаняване или ако това не е възможно, да уреди алтернативна форма на дългосрочни грижи, осиновяване не се извършва, преди централният орган на държавата да бъде надлежно информиран относно новите бъдещи осиновители;

c) като крайна мярка да организира връщането на детето, ако неговите интереси налагат това.

2. Като се има предвид по-специално възрастта и степента на зрялост на детето, неговото мнение следва да бъде взето предвид, а при необходимост да бъде получено съгласието му относно мерките по този член.

Декларация по чл. 17, 21 и 28:

“Във връзка с чл. 17, 21 и 28 от конвенцията Република България заявява, че само децата, осиновени с влязло в сила съдебно решение на български съд, могат да напуснат територията на Република България.”

Член 22

2. Всяка договаряща държава може да декларира пред депозитаря по конвенцията, че функциите на централен орган по чл. 15 до чл. 21 могат да бъдат изпълнявани в тази държава, доколкото е допустимо по вътрешното законодателство и под контрола на нейните компетентни органи, от организации или лица, които:

а) отговарят на условията за почтеност, професионална компетентност, опит и отговорност, възприети в тази държава;

b) притежават морални качества, подготовка или опит да работят в областта на международното осиновяване.

3. Договарящата държава, която направи декларацията по ал. 2, информира редовно Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право за имената и адресите на тези организации и лица.

4. Всяка договаряща държава може да декларира пред депозитаря по конвенцията, че осиновяванията на деца с обичайно местопребиваване на нейна територия могат да се извършват единствено ако функциите на централните органи се изпълняват в съответствие с ал. 1.

Декларация по чл. 22, ал. 4:

“В съответствие с чл. 22, ал. 4 от конвенцията Република България заявява, че осиновяването на деца с обичайно местопребиваване на територията на Република България може да се извърши само ако функциите на централния орган на приемащата държава се изпълняват в съответствие с чл. 22, ал. 1 от конвенцията.”

5. Независимо дали е направена декларация по ал. 2, за докладите по чл. 15 и 16 във всички случаи носи отговорност централният орган или други органи или организации съгласно ал. 1.

Глава V
ПРИЗНАВАНЕ И ПОСЛЕДИЦИ НА ОСИНОВЯВАНЕТО

1. Осиновяване, за което компетентен орган на договарящата държава, в която то се извършва, удостоверява, че е извършено в съответствие с конвенцията, се признава по право от другите договарящи държави. В удостоверението се посочва кога и от кого са били дадени съгласията по чл. 17, буква "c".

2. Всяка договаряща държава при подписване, ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване уведомява депозитаря по конвенцията относно статута и функциите на органа или органите, които в тази държава са компетентни да издават удостоверението. Тя уведомява депозитаря и относно всякакви изменения, свързани с определянето на тези органи.

Декларация по чл. 23, ал. 2:

“В съответствие с чл. 23, ал. 2 от конвенцията Република България заявява, че централният орган е компетентен да издаде удостоверението за осиновяване, посочено в чл. 23, ал. 1 от конвенцията.”

Член 24

Член 25

Декларация по чл. 25:

“В съответствие с чл. 25 от конвенцията Република България заявява, че няма да се счита обвързана да признава осиновявания, извършени на базата на споразумения, сключени в изпълнение на чл. 39, ал. 2 от конвенцията, по които тя не е страна.”

Член 26

а) отношенията между детето и осиновителите му за законови отношения между родители и дете;

b) родителската отговорност на осиновителите за детето;

c) прекратяването на предшестващите го отношения между родители и дете, ако осиновяването има за последица такова прекратяване в договарящата държава, в която е било извършено.

2. Когато осиновяването води до прекратяване на предшестващите го отношения между родители и дете, детето се ползва в приемащата държава и във всяка друга договаряща държава, в която се признава осиновяването, с права, равностойни на правата, произтичащи от осиновявания, пораждащи такива последици във всяка от тези държави.

3. Предходните алинеи не засягат приложението на всяка по-благоприятна за детето разпоредба, която е в сила в договарящата държава, признаваща осиновяването.

Член 27

а) законът на приемащата държава допуска това; и

b) съгласията по чл. 4, букви "c" и "d" са били дадени или се дават с цел такова осиновяване.

2. Член 23 се прилага по отношение на решението за трансформиране на осиновяването.

Глава VI
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Конвенцията не засяга приложението на закона на държавата по произход, който изисква осиновяването на дете с обичайно местопребиваване на нейна територия да се извърши в тази държава или който забранява настаняването на детето или прехвърлянето му в приемащата държава преди извършване на неговото осиновяване.

Декларация по чл. 17, 21 и 28:

“Във връзка с чл. 17, 21 и 28 от конвенцията Република България заявява, че само децата, осиновени с влязло в сила съдебно решение на български съд, могат да напуснат територията на Република България.”

Член 29

Член 30

2. Те осигуряват достъп на детето или на неговия представител до тази информация заедно с необходимата консултация, доколкото това е допустимо, съгласно законодателството на тази държава.

Член 31

Член 32

2. Могат да бъдат претендирани и изплащани само разноски и разходи, включително разумни хонорари на лицата, участвали в процедурата по осиновяването.

3. Директорите, административните и другите служители на организациите, участващи в процедура по осиновяване, не могат да получават възнаграждение, което е несъразмерно с оказаните услуги.

Член 33

Член 34

Декларация по чл. 34:

“В съответствие с чл. 34 от конвенцията Република България заявява, че към всички документи, изпратени за целите на изпълнението на конвенцията, трябва да бъде приложен официален превод на български език.”

Член 35

Член 36

а) всяко отнасяне към обичайното местопребиваване в тази държава се тълкува като отнасяне към обичайното местопребиваване в териториална единица на тази държава;

b) всяко позоваване на закона на тази държава се тълкува като позоваване на действащото законодателство на съответната териториална единица;

c) всяко отнасяне към акредитираните организации на тази държава се тълкува като отнасяне към акредитираните организации в съответната териториална единица.

Член 37

Член 38

Член 39

2. Всяка договаряща държава може да сключи споразумение с една или повече договарящи държави с цел да благоприятства прилагането на конвенцията във взаимните им отношения. Тези споразумения могат да освободят единствено от задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14 до чл. 16 и чл. 18 до чл. 21. Държавите, които са сключили такова споразумение, изпращат копие от него до депозитаря по конвенцията.

Член 40

Член 41

Член 42

Глава VII
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

1. Конвенцията е открита за подписване от държавите, които са били членки на Хагската конференция по международно частно право по време на 17-ата й сесия, и от другите държави, които са участвали в тази сесия.

2. Тя подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване, като документите за ратификацията, приемането или утвърждаването се депозират в Министерството на външните работи на Кралство Нидерландия, депозитар по конвенцията.

Член 44

2. Документът за присъединяване се депозира при депозитаря.

3. Такова присъединяване поражда действие само в отношенията между присъединяващата се държава и договарящите държави, които не са направили възражение по отношение на нейното присъединяване в срок от 6 месеца след получаването на уведомление по чл. 48, буква "b". Такова възражение може също да бъде направено от държавите при ратификация, приемане или утвърждаване на конвенцията, когато те следват по време дадено присъединяване. Депозитарят се уведомява за всяко такова възражение.

Член 45

2. Депозитарят следва да бъде официално уведомен за всяка такава декларация, като в нея изрично се посочват териториалните единици, в които се прилага конвенцията.

3. В случай че не бъде направена декларация по този член, конвенцията се прилага във всички териториални единици на съответната държава.

Член 46

2. Впоследствие конвенцията влиза в сила:

а) за всяка държава, която я ратифицира, приема или утвърждава впоследствие или се присъединява към нея - на първия ден от месеца, следващ изтичането на 3 месеца от депозирането на документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване;

b) за териториална единица, по отношение на която действието на конвенцията е било разпростряно съгласно чл. 45 - на първия ден от месеца, следващ изтичането на 3 месеца след уведомлението, което се изисква съгласно този член.

Член 47

2. Денонсирането поражда действие на първия ден от месеца, следващ изтичането на 12 месеца от получаването на уведомлението от депозитаря. Когато в уведомлението е посочен по-дълъг срок за пораждане на действие на денонсирането, то влиза в сила с изтичането на този по-дълъг срок след получаването на уведомлението от депозитаря.

Член 48

а) подписването, ратифицирането, приемането и утвърждаването, посочени в чл. 43;

b) присъединяванията и възраженията по тях, посочени в чл. 44;

c) датата, на която конвенцията влиза в сила съгласно разпоредбите на чл. 46;

d) декларациите и определените органи, посочени в чл. 22, 23, 25 и 45;

e) споразуменията по чл. 39;

f) денонсирането, посочено в чл. 47.

В уверение на което долуподписаните, надлежно овластени за това, подписаха тази конвенция.

Съставена в Хага на 29 май 1993 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на правителството на Кралство Нидерландия. Заверено копие от него ще бъде предадено по дипломатически път на всяка от държавите - членки на Хагската конференция по международно частно право, представени на Седемнадесетата й сесия, както и на всяка друга държава, участвала в тази сесия.

ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване
(Обн., ДВ, бр. 16 от 12.02.2002 г.)

1. Декларация по чл. 2:

“В съответствие с чл. 2 от конвенцията Република България заявява, че осиновяването на дете с обичайно местопребиваване в Република България се извършва само в съответствие с националното законодателство на държавата, чийто гражданин е детето.”

2. Декларация по чл. 6, ал. 1:

“В съответствие с чл. 6, ал. 1 от конвенцията Република България определя за централен орган Министерството на правосъдието с адрес: Република България, София 1040, ул. Славянска 1.”

3. Декларация по чл. 17, 21 и 28:

“Във връзка с чл. 17, 21 и 28 от конвенцията Република България заявява, че само децата, осиновени с влязло в сила съдебно решение на български съд, могат да напуснат територията на Република България.”

4. Декларация по чл. 22, ал. 4:

“В съответствие с чл. 22, ал. 4 от конвенцията Република България заявява, че осиновяването на деца с обичайно местопребиваване на територията на Република България може да се извърши само ако функциите на централния орган на приемащата държава се изпълняват в съответствие с чл. 22, ал. 1 от конвенцията.”

5. Декларация по чл. 23, ал. 2:

“В съответствие с чл. 23, ал. 2 от конвенцията Република България заявява, че централният орган е компетентен да издаде удостоверението за осиновяване, посочено в чл. 23, ал. 1 от конвенцията.”

6. Декларация по чл. 25:

“В съответствие с чл. 25 от конвенцията Република България заявява, че няма да се счита обвързана да признава осиновявания, извършени на базата на споразумения, сключени в изпълнение на чл. 39, ал. 2 от конвенцията, по които тя не е страна.”

7. Декларация по чл. 34:

“В съответствие с чл. 34 от конвенцията Република България заявява, че към всички документи, изпратени за целите на изпълнението на конвенцията, трябва да бъде приложен официален превод на български език.”

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 31 януари 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.