УРОК 133 Аз няма да ценя това, което не притежава ценност

1. Понякога в процеса на обучение, особено след чисто теоретически проблеми, откъснати от вече усвоеното, е полезно ученикът да се върне към практиката. ²Днес ще направим това. ³Няма да обсъждаме велики и всеобхватни идеи, а ще се занимаваме с онова, което е от непосредствена полза за теб.

2. Ти не искаш от живота прекалено много, а прекалено малко. ²Когато оставиш съзнанието си да се занимава с плътски грижи, с нещата, които купуваш, с престиж според критериите на света, ти се стремиш към страдание, а не към щастие. ³Този курс не се стреми да ти отнеме малкото, което имаш. ⁴Той не се опитва да замести с утопични идеи удовлетворенията, които предлага светът. ⁵Удовлетворения в света не съществуват.

3. Днес ние изброяваме реалните критерии, в зависимост от които да оценяваме всичко, което желаеш. ²Доколкото не удовлетворяват тези разумни изисквания, те не заслужават да се стремиш към тях въобще, защото само биха изместили онова, което би ти дало далеч повече. ³Ти не можеш да създадеш законите, които ръководят избора, също както не можеш да създадеш и алтернативите, между които да избираш. ⁴Само избора можеш да осъществиш; и всъщност трябва. ⁵Но е разумно да узнаеш законите, които привеждаш в действие, когато избираш и алтернативите, между които избираш.

4. Вече подчертахме, че съществуват само две алтернативи, независимо колко много изглеждат те. ²Обхватът е установен и пие не можем да го променим. ³Не би било великодушно по отношение на теб да бъдеш поставен пред неограничен брой алтернативи, като по този начин последният ти избор се отлага дотогава, докато прецениш всяка от тях във времето; без да бъдеш приведен ясно там, където съществува един-единствен избор, който трябва да се осъществи.

5. Друг благороден и съответстващ закон е този, че не може да има компромис по отношение на това, до което би могъл да доведе изборът. ²Той не може да породи нещо частично, защото междинно положение не съществува. ³Всеки избор дава или всичко, или нищо. ⁴Затова, ако усвоиш тестовете, според които да разграничаваш всичко от нищо, ти ще направиш по-добрия избор.

6. Преди всичко, ако избереш нещо, което не трае вечно, избраното не е стойностно. ²Временната ценност е без стойност ³Времето никога не може да отнеме стойност, която е реална ⁴Онова, което избледнява и умира, никога не е съществувало и не дава нищо на онзи, който го е избрал. ⁵Той се е помамил по нищото, приело привлекателна за него форма.

7. По-нататък, ако избереш да вземеш нещо от друг, ти самият няма да получиш нищо. ²Това е така, защото, когато му отнемеш правото да има всичко, ти отнемаш това право и на себе си. ³Така че няма да разпознаеш нещата, които реално имаш, отричайки че съществуват. ⁴Който се стреми да отнеме, той е заблуден от илюзията, че загубата може да донесе печалба. ⁵Всьщност загубата неминуемо води до загуба и нищо повече.

8. Следващото съображение се явява основание за всички останали. ²Защо изборът, който правиш, е ценен за теб? 3Какво привлича твоето съзнание към него? ⁴На каква цел служи? ⁵Тук е най-лесно да се заблудиш. ⁶Защото егото не признава онова, което желае. ⁷То дори не изразява истината така, както я възприема, защото трябва да поддържа ореола, който защитава целите му от патината и ръждата, за да можеш да го видиш „невинно".

9. Но неговият камуфлаж представлява само тънък воал, който може да заблуди само онези, които желаят да бъдат заблудени. ²Целите му са съвсем очевидни за всеки, който поиска да ги види. ³И в това отношение заблудата е двойна, защото онзи който се е заблудил, не разбира, че нищо не е спечелил. ⁴ Той ще бъде уверен, че е послужил на скритите цели на егото.

10. Но колкото и да се старае да запази незатъмнен ореола в собственото си виждане, той неминуемо забелязва потъмнелите му краища и ръждивата му сърцевина. ²Своите грешки, които нямат никакви последици, той възприема като грехове, защото вижда патината и ръждата, която е породил, като знак за собствената му незначителност. ³Този, който продължава дa пази целите на егото и да им служи като на собствени цели, никога не греши съгласно предписанията на своя наставиш. ⁴Този наставник го учи, че е неправилно на греховете да се гледа като на грешки, защото, ако беше така, кой щеше да страда за греховете?

11. Така стигаме до онзи критерий на избора, в който е най-трудно да се повярва, защото неговата очевидност е затъмнена под множество слоеве неяснота. ²Ако чувстваш вина за собствения си избор, значи си позволил целите на егото да се вмъкнат между реалните алтернативи. ³Така ти не осъзнаваш, че съществуват само две алтернативи и алтернативата, която смяташ, че си избрал, ти се струва страшна и твърде опасна, за да бъде нищо, каквото е в действителност.

12. Всички неща са стойностни или лишени от стойност, достойни да се стремиш към тях или не, изцяло желани или не заслужаващи и най-дребното усилие. ²Изборът е лесен тъкмо по тази причина. ³Усложненията не са нищо друго, освен замъглен екран, който скрива съвсем простичкия факт, че никое решение не може да бъде трудно. ⁴Какво печелиш, когато узнаеш това? ⁵Далеч повече от това да правиш избор лесно и безболезнено.

13. Небето се постига, когато си с незаети ръце и непредубедено съзнание, което идва без нищо, за да намери всичко и да го заяви като свое собствено достояние. ²Ние ще се опитаме да постигнем това състояние днес, като отхвърлим самозаблудата и искрено желаем да ценим само онова, което има истинска стойност и реалност. ³Нашите два разширени периода на практика от петнадесет минути започват със следното:

14. После приеми онова, което очаква всекиго, който необременен подхожда към вратите на Небето, които се отварят при неговото идване. ²Ако започнеш да трупаш ненужно бреме или се видиш изправен пред някакви трудни решения, незабавно реагирай със следната мисъл:

1. Нека преразгледаме какво означава „да простиш", защото често изопачавайки смисъла му това се възприема като нещо, което предполага несправедлива жертва на основателния гняв, един неоправдан и незаслужен подарък и пълно отхвърляне на истината. ²При такъв възглед прошката се възприема като ексцентрична глупост и настоящият курс като че ли основана спасението на някаква си прищявка.

2. Този изопачен възглед върху смисъла на прошката е лесно да се коригира, когато се приеме фактът, че не е необходима прошка за нещо, което е истинно. ²Тя трябва да се ограничи до неистинното. ³Прошката не се отнася до нищо, освен до илюзиите. ⁴Истината е Божие творение, а прошка спрямо Божие то творение е нещо, лишено от смисъл. ⁵На Него принадлежи всяка истина, всяка истина отразява Неговите закони и излъчва Неговата Любов. ⁶Нуждае ли се всичко това от прошка? ⁷Как би могъл да прощаваш на невинното и на онова, което притежава изконно великодушие?

3. Основното затруднение, което срещаш, за да простиш истински, е твоето трайно убеждение, че трябва да прощаваш нещо реално, а не илюзиите. ²Ти възприемаш прошката като напразен опит да погледнеш отвъд онова, което е; да пренебрегнеш истината в неоснователно усилие да заблудиш самия себе си като превърнеш в истина една илюзия. ³Тази изопачена гледнa точка само отразява влиянието, което все още има представата за грях върху твоето съзнание в отношението ти към себе си.

4. Мислейки си, че греховете ти са реални, ти гледаш на прошката като на заблуда. ²Защото не е възможно да смяташ греха за истина и да не вярваш, че прошката е лъжа. ³Така прошката в действителност е грях като всички останали. ⁴Чрез прошката се заявява, че истината е лъжа и човек се усмихва на покварените, сякаш са невинна тревица чисти като сняг. ⁵Прошката е заблуда, защото чрез нея човек не може да постигне онова, което се надява. ⁶Чрез нея човек възприема като прави онези, които чисто и просто грешат, омразните - като добродетелни.

5. Прошката при такива възгледи не е избавление. ²Тя е само още един знак за това, че грехът е непростим, че в най-добрия случай може да се прикрие, да се отрече или да се нарече с друго име, защото прошката е предателство спрямо истината. ³Вината не може да бъде простена. ⁴Ако съгрешиш, вината ти е вечна. ⁵Онези, които получават прошка от позицията на това, че греховете им са реални, биват злощастно осмяни и двойно заклеймени - първо, от самите себе си за онова, което си мис­лят, че са сторили, и още веднъж, от онези, които им прощават.

6. Тъкмо нереалността на греха прави прошката нещо естествено и напълно разумно, дълбоко облекчение за онези, които я предлагат; тих благослов за онези, които биват простени. ²Тя не подкрепя илюзиите, а с лекота и усмивка ги събира и нежно ги полага в краката на истината. ³А там те изчезват напълно.

7. Прошката е единственото, което отстоява истината сред илюзиите на света. ²Тя вижда, че те са нищо, и гледа право отвъд хилядите форми, под които могат да се прояват. ³Прошката съзира лъжата, но не изпада в заблуда. ⁴Тя не чува самобичуващите вопли на грешниците, обезумели от чувство за вина. ⁵Тя ги поглежда с тих поглед и им казва: „Братко мой, онова, което си мислиш, не е истина."

8. Силата на прошката е в нейната честност, която е толкова непорочна, че вижда илюзиите като илюзии, а не като истина. ²Затова прошката отхвърля заблудата пред лицето на лъжите, и се превръща във велик реставратор на простата истина. ³Благодарение на способността да не вижда онова, което го няма, прошката открива пътя на истината, който е блокиран от сънища за вина. ⁴Сега си свободен да последваш пътя, който собствената ти прошка ти открива. ⁵Защото ако дори един брат е получил този дар от теб, вратата за теб самия е отворена.

9. Съществува съвсем прост начин да откриеш вратата към истинската прошка и да видиш, че тя е широко и гостоприемно отворена. ²Когато почувстваш изкушение да обвиниш някого в грях под каквато и да било форма, не позволявай съзнанието ги да се спира на онова, което си мислиш, че е сторил, защото това е самозаблуда. ³Вместо това се запитай: „Бих ли обвинил самия себе си в това?"

10. Така ще съзреш алтернативи за избор, които правят осмислен избора, и поддържат съзнанието ти така свободно от вината и болката, както Сам Бог е поискал да бъде, и каквото е в действителност. ²Само лъжите са тези, които осъждат. ³В действителност невинността е единственото, което съществува. ⁴Прошката стои между илюзиите и истината; между света, който виждаш и онзи, който е отвъд него; между ада на чувството за вина и вратата на Небето.

11. Отвъд този мост, могъщ като любовта, която е положила над него своето благословение, всички сънища на злото, на омразата и агресията безмълвно биват положени пред истината. ²Тук те не се пазят, така че да набъбнат и да се разбеснеят, вдъхвайки ужас на глупавия сънуващ, който вярва в тях. ³Той нежно бива пробуден от своя сън, разбирайки, че онова, което му се е струвало, че вижда, никога не е съществувало. ⁴И вече няма чувството, че е лишен от възможността да се избави.

12. Не му се налага да се бори за своето спасение. ²Не му се налага да убива драконите, които си е въобразявал, че го преследват. ³Не е необходимо да издига тежки каменни стени и железни врата, които е мислел, че ще осигурят неговата безопасност. ⁴Той може да отстрани тежките и ненужни бойни доспехи, създадени, за да приковават неговото съзнание към страха и нещастието. ⁵Стъпките му са леки и когато вдигне крак, за да направи крачка напред, една звезда остава зад гърба му, за да посочва пътя на онези, които ще го последват.

13. Прошката трябва да се практикува, защото светът не може да възприеме нейния смисъл, нито да ти даде водител, който да те научи на ползата от нея. ²Няма нито една мисъл на целия свят, която да води до каквото и да било разбиране на законите, които следва прошката, нито на Мисълта, която тя отразява. ³Тя е чужда на света, както е твоята собствена реалност. ⁴И все пак тя свързва твоето съзнание с вътрешната ти реалност.

14. Днес практикуваме истинската прошка, за да не бъде отлагано повече времето на единение. ²Защото ще се свържем с нашата реалност в мир и свобода. ³Практиката ни се превръща в стъпала, които осветяват пътя на всички братя, готови да ни последват към реалността, която споделяме с тях. ⁴3а да се осъществи това, нека да отделим половин час два пъти днес и да прекараме с Водача, Който разбира смисъла на прошката и ни е изпратен да ни научи на нея. ⁵Да Го помолим:

⁶Нека да възприемам прошката такава, каквато е.

15. После избери един свой брат под Негово ръководство и систематизирай „греховете" му така, както ти минават през ум един подир друг. ²В никакъв случай не се спирай на никой от тях, но осъзнай, че използваш неговите „обиди" само за да спасиш света от всякакви представи за грях. ³Разгледай накрай всичко лошо, което си мислил за него и всеки път си задавай въпроса: „Бих ли осъдил себе си за това?"

16. Освободи го от всички свои мисли за неговите грехове. ²Сега си готов да бъдеш свободен. ³Ако си практикувал дотук с искрена воля, ще се почувстваш възвисен, тежестта от сърцето ги ще се вдигне, ще изпиташ дълбоко и сигурно чувство на облекчение. ⁴Остатъкът от времето трябва да бъде посветен на това да изпиташ освобождението от всякакви тежки вериги, ко­ито си се опитал да наложиш на своя брат, но всъщност си наложил на самия себе си.

17. Прошката трябва да се прилага през целия ден, защото в много случаи ти все още забравяш нейния смисъл и си агреси­вен към себе си. ²Когато се случи това, нека съзнанието ти да проникне отвъд тази илюзия, като си кажеш:

1. Кой би се защитавал, ако не смята, че са го нападнали, че нападението е реално и че защитата му може да го спаси? ²И тъкмо в това е безсмислието да защитаваш себе си; то придава пълна реалност на илюзиите и после се опитва да се справи е тях като реални. ³То наслагва илюзии към илюзиите и по този начин прави двойно по-трудно тяхното изправление. ⁴Тъкмо това правиш, когато се опитваш да планираш бъдещето, да възпроизвеждаш миналото или подреждаш настоящето според собствените си претенции.

2. Действията ти се определят от убеждението, че трябва да се защитиш от всичко, което става, защото то сигурно съдържа заплаха за теб. ²Чувството, че си застрашен, е признание за вътрешна слабост; убеждение, че съществува толкова значителна опасност, че е нужно да си изградиш съответстващи защитни механизми. ³Целият свят се основава на това безумно убеждение. ⁴Така че всичките му структури, всички негови мисли и съмнения, неговите наказателни мерки и въоръжава не, юридическите му понятия и норми, неговия морал и неговите лидери, божествата му - всичко спомага само за утвърждаването на това чувство, че нещо го застрашава. ⁵Защото никой не ходи по света в пълно въоръжение, ако ужас не сковава сърцето му.

3. Защитните механизми всяват страх. ²Те произтичат от страха и го усилват с всеки нов защитен механизъм. ³Струва ти се, че ти дават сигурност. ⁴Но всъщност те свидетелстват, че страхът е станал реален и ужасът е оправдан. 5Не е ли странно, че ти дори не се спираш да се запиташ, разработвайки стратегия, подсилвайки въоръжението и издигайки укрепленията си, как и какво защитаваш и от кого?

4. Нека да разгледаме първоначално онова, което защитаваш ²То явно е нещо много слабо и твърде уязвимо. ³Очевидно може да се превърне в лесна жертва, неспособно да се защити и има нужда от твоята защита. ⁴Какво друго, ако не тялото, а толкова слабо, че да има нужда от непрестанно внимание и бдителна, дълбока загриженост, от защита на краткия му живот? ⁵Какво, ако не тялото, се спъва и не съумява да служи па Божия Син като достоен стопанин?

5. И все пак, тялото не изпитва и не внушава страх. ²То няма други потребности, освен онези, които ти му приписваш. ³Не се нуждае от сложни защитни механизми, от здравеопазване и медицина, от каквито и да е грижи и внимание. ⁴Ако защитаваш неговия живот или му даваш дарове, за да го направиш красиво, или издигаш стени, за да му гарантираш сигурност, ти просто заявяваш, че домът ти е открит за кражбата на времето, податлив на сриване и унищожение, толкова несигурен, че трябва да се опазва с цената на собствения ти живот.

6. Нима не е плашеща една такава картина? ²Можеш ли да бъдеш в мир, когато си представяш своя дом по такъв начин? ³И все пак, какво натоварва тялото с правото да ти служи именно по такъв начин, ако не собствените ти убеждения? ⁴Твоето съзнание придава на тялото всички онези функции, които ти виждаш в него и му възлага далеч по-голяма стойност от това да представлява шепа пръст и вода. ⁵Нима някой би изграждал защита на нещо, което възприема като пръст и вода?

7. Тялото няма нужда от защита. ²Никога няма да бъде достатъчно да подчертаваме това. ³То щеше да бъде силно и здраво, ако съзнанието не го травмираше, приписвайки му роли, които то не може да изпълни, предназначение, което надхвърля възможностите му и прекомерни цели, които то не може да осъществи. ⁴Подобни опити, колкото смешни, толкова и дълбоко желани, са източникът на многото безумни нападки сре­щу него. ⁵Защото ти имаш чувството, че тялото не отговаря на твоите надежди, потребности, ценности и мечти.

8. Това „аз", което се нуждае от защита, не е реално. ²Тялото, което само по себе си е лишено от значимост и едва ли се нуждае от защита, трябва просто да бъде възприето като напълно отделено от теб, за да стане здрав, услужлив инструмент, посредством който съзнанието да функционира дотогава, докато престане да има полза от него. ³Нима ще пожелае някой да го задържи, когато вече не е необходимо?

9. Защитаваш ли тялото, ти вече си атакувал съзнанието. ²Защото си видял в него онези дефекти, слабости и недостатъци, от които смяташ, че тялото трябва да бъде спасявано. ³Не разглеждаш съзнанието отделно от телесното състояние. ⁴И си готов да припишеш на тялото цялата болка, която произтича от представата, че съзнанието е ограничено, неустойчиво и отделено от останалите съзнания, както и от своя Първоизточник.

10. Трябва да и изцелиш себе си от тези мисли и когато те бъдат коригирани и заместени от истината, тялото ще откликне със здраве. ²Това е единствената му реална защита. ³Но наистина ли се стремиш към подобна защита на тялото? ⁴Ти го защитаваш по начин, от който не само че няма никаква полза, но който само увеличава отчаянието на съзнанието. ⁵Вместо да го лекуваш, ти му отнемаш всяка надежда за изцеление, защото не разбираш на какво да възложиш надежда, за да бъде тя смислена.

11. Изцеленото съзнание не крои планове. ²То осъществява плановете, които му се възлагат, вслушвайки се в Мъдрост, която не произтича от него. ³То чака дотогава, докато научи какво да прави и после го осъществява. ⁴Не разчита на себе си за нищо, освен способността да осъществи предначертанията, които са му дадени. ⁵То е напълно сигурно в това, че никакви пречки не могат да възпрепятстват напредъка към осъществяване на всяка цел, служеща на по-високия план, осъществен за доброто на всички.

12. Изцеленото съзнание е отърсено от всякаква представа, че трябва да крои планове, независимо че не е наясно какво трябва да постигне в най-добрия случай, с какви средства да го пос­тигне и как да осъзнае проблема, който плановете му трябва да разрешат. ²То използва тялото в плановете си по един погрешен начин. ³Но когато разбере тази истина, то се изцелява и оставя тялото на спокойствие.

13. Ако тялото бъде подчинено на плановете, които едно неизцелено съзнание гради за своето спасение, то се поболява. ²Вече не е свободно да бъде помощно средство в един план, който е далеч по-мащабен от това да гарантира само неговата собствена сигурност и който едва за кратко се нуждае от неговите услуги. ³А тъкмо това гарантира здраве. ⁴Защото всичко, което съзнанието използва за тази цел, ще функционира безотказно, със силата, която е вложена в него и не може да не успее.

14. Може би не е лесно да разбереш, че плановете, които си изнамерил, не са нищо друго освен защитни механизми, подчиняващи се на целта на защитни механизми. ²Те са средството което съзнание, проникнато от страх, използва за своя защита за сметка на истината. ³Това не е трудно да се осъзнае в някои форми на тази заблуда, когато реалността се отрича по пан очевиден начин. ⁴И все пак, не се разбира много често, че правенето на планове е защитен механизъм.

15. Съзнанието, което се ангажира да гради планово за себе си всъщност се заема да установи контрол над бъдещите събития ²То не мисли, че има кой да се погрижи за него, ако не се погрижи за себе си само. ³Времето се съсредоточава преимуществено към бъдещето, което може да се контролира чрез знания и опит, получени от минали събития и предходни убеждения. ⁴ То пренебрегва настоящето, защото се опира на идеята, че миналото те е научило достатъчно, за да може съзнанието да контролира бъдещото развитие.

16. По този начин съзнанието, което крои планове, не допуска никакви промени. ²Онова, което е усвоило преди, се превръща в основание за бъдещите му цели. ³Миналият му опит определя избора на това какво ще се случи. ⁴И то не разбира, че тук и сега е всичко, от което се нуждае, за да си осигури бъдеще, различно от миналото, без да доразвива отживели представи и нездрави убеждения. ⁵Очакванията не играят никаква роля, защото вярата в настоящето посочва пътя.

17. Защитните механизми представляват планове, които си се заел да правиш в противовес на истината. ²Те имат за цел да подбереш собствените си предпочитания и да отхвърлиш всичко, което считаш несъвместимо с убеждения ти за това коя е реалността. ³И все пак, онова, което остава, е наистина лишено от смисъл. ⁴Защото тъкмо твоята реалност е онази „заплаха", която трябва да бъде атакувана от защитните ти механизми, да бъде затъмнена, откъсната и разпъната.

18. Какво ли не би приел, ако знаеше, че всичко, което става, събитията от миналото, настоящето и бъдещето са нежно запланувани от Този, Който желае само твоето добро? ²Може би си разбрал неправилно Неговия план, защото Той не би ти причинил болка никога. ³Но твоите защитни механизми не ти позволяват да забележиш, че всяка твоя стъпка е озарена от Неговия любящ благослов. ⁴Докато ти правеше планове, насочени към смъртта, Той нежно те водеше към вечен живот.

19. Сега доверието ти в Него е онази защита, която ти обещава спокойно бъдеще, без дори и следа от скръб и с постоянно растяща радост, при която този живот се превръща в свещен миг, разположен във времето, но отнасящ се изцяло до вечността. ²Нека бъдещето ти да не се определя от друга защита, освен вашето доверие и този живот ще стане осмислена среща с истината, която само защитните ти механизми скриват.

20. Без защитни механизми ти се превръщаш в светлина, която Небето с благодарност разпознава като своя. ²И то ще продължи да те води според стародавния план, започнал още в началото на времето. ³Тези, които те последват, ще присъединят и своята светлина кьм твоята и тя ще се умножава дотогава, докато светът се озари от радост. ⁴И е радост нашите братя ще изоставят своите обременителни защитни механизми, които не им дават нищо и могат само да всяват страх.

21. Днес очакваме това време с вяра в настоящето, защото това е част от плана за нас. ²Ще имаме сигурността, че всичко, от което се нуждаем, ни се дава, заради нашите постижения днес. ³Ние не градим планове как да го осъществим, но съзнаваме, че нашата беззащитност е всичко, което се изисква, за да може истината да озари със сигурност нашите съзнания.

22. Днес в продължение на петнайсет минути си отдъхваме от безсмисленото планиране и от всяка мисъл, която възпрепятства истината да проникне в нашите съзнания. ²Днес ще получаваме, вместо да планираме, за да можем да даваме, вместо да организираме. ³А на нас истински ни се дава, когато кажем:

⁴Ако се защитавам, значи съм бил нападнат. ⁵Но в беззащитността ще бъда силен и ще узная какво крият моите защитни механизми.

23. Нищо повече от това. ²Ако трябва да се правят планове, ще ти се каже за тях. ³Това може би не са плановете, които си смятал за необходими, нито са всъщност отговори на проблемите, пред които си си представял, че си изправен. ⁴Но те са отговори на друг тип въпроси, които остават без отговор, макар че се нуждаят от такъв дотогава, докато дойде най-накрая Отговорът.

24. Всички твои защитни механизми са били насочени към това да не получиш каквото ти предстои да получиш днес. ²И в светлината и радостта на простата вяра, ти само ще се чудиш как изобщо си могъл да помислиш, че трябва да бъдеш защитаван от освобождението. ³Небето не иска нищо. ⁴Само адът поставя необичайни изисквания за жертва. ⁵Днес ти от нищо не се отказваш, когато, без да защитаваш себе си, се представяш пред своя Творец в реалната си същност.

25. Той си спомня за теб. ²Днес ние ще си спомним за Него. ³Защото това е Великдена на твоето спасение. ⁴И ти отново възкръсваш от мнимата смърт и безнадеждност. ⁵Сега светлината на надеждата се възражда в теб, защото пристъпваш без защитни механизми, за да узнаеш каква е твоята роля в Божия план. ⁶Нима могат някакви си нищожни планове и вярвания в магии все още да имат стойност за теб, когато си получил своето предназначение от Гласа на Самия Бог?

26. Недей да се опитваш да формираш днешния ден според онова, което смяташ, че ще ти донесе най-голяма облага. ²Защото не можеш дори и да си представиш цялото щастие, което идва за теб без да си го предвиждал. ³Узнай го днес. ⁴И целият свят ще направи тази гигантска крачка и ще празнува твоя Великден заедно с теб. ⁵През деня, когато някои дребни глупости те накарат отново да си градиш защитни механизми и те изкушат да започнеш да си правиш планове, напомни си, че този ден е специален за твоето обучение и потвърди следното:

⁶Това е моят Великден. ⁷И аз ще го запазя свят. ⁸Няма да си изграждам защитни механизми, защото Божият Син не се нуждае от защита срещу истината на своята реалност.