ОТНОСНО ЗАГУБЕНИЯ ХРАМ И КАК ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗ- ОБНОВЕН
/Във връзка с Легендата за Истинския Кръст, или Златната Леген- да/ /Трета лекция/
Берлин, 29 май 1905 г.
Тъй като ние говорихме няколко пъти за Християнството, и неговото на- стоящо и бъдещо развитие, ние сме достигнали до точката, където днес трябва да разгледаме значението на символа на Кръста - не толкова ис- торически, колкото фактически.
Вие, разбира се, знаете колко всеобхватно и символично значение е имала емблемата на Кръста за Християнството; и днес бих искал да осветля връзката между Кръстния символ и значението на Соломоновия Храм за световната история.
Наистина съществува една т.нар. света легенда за цялото развитие на Кръста: в нея по-малко се борави с Кръстния знак или неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен Кръст, за който говори Христос, самият Кръст, на който Христос Исус беше разпнат. Понастоящем вие също знаете, че Кръстът е символ за всички хора и че той се намира не само в Християнството, а в религиозните вярвания и символизма на всички народи, така че той трябва да има същото общо значение за цялото човечество. Обаче онова, което специално ни интересува днес е как Кръстният символ придоби своето основно значение за Християнството.
Християнската легенда за Кръста /*1/ е, както следва: ние ще започнем с нея.
Дървото или дървения материал, от който е бил направен Кръстът, не е обикновено дърво, ала - така разказва легендата - в началото е било из-
дънка от Дървото на Живота, която е била отрязана за Адам, първия човек. Тази издънка била посадена в земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно. Прочутият жезъл на Мойсей /*2/ по-късно е бил отрязан от това дърво. След това в легендата същото дърво играе роля във връзка с Цар Соломоновия Храм в Йерусалим. То е трябвало да бъде използувано като главен стълб при изграждането на Храма. Но после нещо странно била разбрано. Оказало се, че то по никакъв начин не е подходящо за това място. То по никакъв начин не е оставало да бъде внедрено в Храма и така е било поставено над един поток като мост. Тук то никак не е било считано за ценно до идването на Савската царица; и като минавало по него, тя видяла какво е същественото в това парче дърво. Тук наистина тя за първи път отново се срещнала със значението на дървото, използувано за този мост, кое то лежало там между двете сфери, между двата бряга на едната страна и на другата страна, за преминаване през потока. И тъй Кръстът, върху който Спасителят висял е бил направен от това същото дърво, след което то започнало своите различни по-нататъшни пътувания.
Както виждате същността на тази легенда е за произхода и еволюцията на човешката раса. Предполага се, че Сет, синът на Адам, е взел тази издънка от Дървото на Живота и от него израснали три дънера. Тези три дънера символизират трите принципа, трите основни сили на природата, Атма, Будхи, Манас, които са израснали заедно и образуват троицата, която е основа на всеки растеж и всяко развитие. Възможно е, щото Сет - синът на Адам -, който заел мястото на Авел, убит от Каин - да е посадил издънката в земята.
Вие знаете, че, от една страна, ние говорим за Каиновото течение на ево- люцията, а, от друга страна, за потомците на Авел и Сет. Синовете на Каин, които работят върху външния свят, култивират науките и изкуствата по-специално. Те са онези, които донасят камъните от външния свят за изграждането на Храма. Чрез тяхното изкуство ще се изгради Храма. Потомците от линията Авел-Сет са т.нар. Синове Божии, които култивират истинската духовна част на човешката природа. Тези две течения винаги донякъде са били в противодействие, в антитеза. От една страна, ние имаме светската дейност на човека, развитието на онези на- уки, които обслужват човешкото удобство и външния живот изобщо; от друга страна, ние имаме Синовете Божии, заети с развитието на човешките по-висши способности.
Трябва това нещо да ни бъде ясно: гледната точка, от която произхожда Легендата за Истинския Кръст, прави едно строго различаване между само външно изграждане на Световния Храм чрез наука и технология и онова, което като религиозна основа и вътък работи за освещаването на
целия Храм на Човечеството. Само поради това че на този Храм на Човечеството е зададена една по-висока задача - само защото външната сграда, така да се каже, обслужваща нашето удобство, се превръща в израз на Дом Божии - може да стане вместилище за духовната вътрешна част, в която по-висшите задачи на човечеството се подхранват. Само защото силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествена мъдрост и тъй, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство. Ко- гато трите добродетели Мъдрост, Красота и Сила станат вместилище на божественото, тогава Храмът на Човечеството ще бъде съвършен. Това е как гледната точка е основата на тази легенда гледа на нещата.
Следователно трябва да си представим - в смисъла на тази легенда - че до появяването на Христос Исус на земята е имало две наклонности: ед- ната, която е изграждала земния храм, която е влияела върху делата на човека, така че в едно по-късно време Божественото Слово, което бе до- шло на земята чрез Христос Исус да може да бъде прието. Трябвало е да се подготви жилище за появяването на Божественото Слово на земя та. След това самото Божествено за известно време ще се развива себе си нагоре в течение на времето като една паралелна склонност на второто течение. Ето защо се прави разлика между синовете човешки, потомците на Каин, които е трябвало да подготвят светската страна и синовете на Авел-Сет, които са култивира ли божествената страна, докато двата потока можеше да бъдат съединени един с друг. Христос Исус съедини тези двата потока. Храмът следователно трябваше първо да бъде изграден външно, докато под формата на Христос Исус пристигнеше Онзи, Който бе в състояние да въздигне отново в три дни. От друга страна, ние имаме и потока на Синовете на Каин, а също и този другия от линията Авел-Сет, като и двата подготвят развитието на човечеството, така че Синът Божии да може да обедини двете страни и да съедини двата потока. Са- мият Сет е онзи, който е посадил издънката от Дървото на Живота, която е взел от Адам и е из дигнал дърво с три дънера. Какво е значението на това тройно разклонено дърво? Нищо друго освен Троицата, Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-нисши принципи. Но вътре у човека това отначало е завоалирано. Чрез своите три тела - физическо, етерно и астрално - човек първоначално е като една външна обвивка за истинската божествена троица Атма, Будхи и Манас. Вие трябва следователно да си представи- те, че троицата от физическо, етерно и астрално са като външно представителство на по-висшите сили на Атма, Будхи и Манас. И така както художникът прави външни форми или изразява някаква идея в цветове, та-
ка тези три обвивки също изразяват работа на изкуството. Ако вие схванете тези по-висши принципи като идея за работа в изкуството, вие ще сте дошли по средата на пътя да схванете как животът на тези три тела е образуван.
Сега човек наистина живее в своята физическа, етерна и астрална обвив- ка, заедно със своето "Аз", чрез кое то той така ще трансформира своето троично естество, че трите по-висши принципа ще намерят своето подходящо място за живеене и ще се чувствуват у дома си тук на земята. Това трябваше да бъде изпълнено от Стария Завет. Чрез изкуствата на Каиновата раса, трябваше да се доведат Синовете човешки в света и чрез тези Синове човешки трябваше да се произведат всички външни неща, които бяха служили на физическото, етерното и астралното тяло. Какви бяха тези външни неща?
Нещата, които служат на физическото тяло, са най-напред всичко, което е изработено от технологията за задоволяване на физическото тяло и за неговото удобство. След това онова, което имаме като социални и политически институции, които регулират задружния живот на хората, което се отнася до изхранването и възпроизвеждането на расата всичко това служи за развитие на етерното тяло. А за астралното тяло ние имаме сферата на моралните кодове и етиката, които подчиняват инстинктите и емоциите на контрол, който пък регулира и издига астралната природа до по-висока степен.
Така, през времето на Стария Завет Синовете на Каин строяха Троичния Храм. Всичко това, тъй като то е направено от нашите външни институции в които може да включим нашите жилища и инструменти, социални и политически органи, моралната система - всичко това е изградено от Синовете на Каин, които обслужват по-нисшите членове на човешката природа.
Другата склонност работеше успоредно и се ръководеше от Синовете Божии, техните ученици и последователи. От този поток идват служителите на божествения световен ред, грижещите се за Кивота на Завета. В тях ние откриваме нещо което, като отделно течение, върви паралелно с онези, които обслужват външния свят. Те заемат специално положение. Едва след като Соломоновият Храм е бил издигнат, Кивота на Завета щеше да бъде поставен вътре в него; това ще рече, че всичко друго трябваше да бъде свършено, спомагащо за Кивота на Завета, за да бъде подредено около него. Всичко, което преди е било от светско естество щеше да стане външен израз, едно външно покритие за онова, което означаваше Кивота на Завета за човечество то. Значението на Храма на Соломо- на най-добре ще бъде разбрано от онзи, който може да си го представи като нещо, което външно изразява в своята душевна природа.
Онова, което е дало живот на човешките външни три тела, бе взето от Синовете Божии от Дървото на Живо та. Това символично е изразено в онова дърво, по-късно използувано за Христовия Кръст. То е било първо дадено на Синовете Божии. Какво те направиха с него? Какво е по-дълбокото значение на Дървото на Кръста? В тази свята легенда за Дървото на Кръста се крие едно много дълбоко значение.
И тъй, каква изобщо е задачата на човешкото същество в неговата земна еволюция?
То трябва да издигне настоящите три тела, с които е надарено, до една по-висока степен, Така, то трябва да издигне своето физическо тяло до по-висока област и също така своето етерно и астрално тяло. Това развитие е божествената служба, възложена на човечеството. Ето нейният истински смисъл: Да трансформираме нашите три тела в три по-висши устройства от целия божествен план на сътворението.
Има едно друго царство над онова, което човекът има непосредствено и физически около себе си. На кое царство в своята физическа природа принадлежи човекът? Според настоящата степен на своята еволюция той принадлежи със своята физическа природа на минералното царство. Физически, химически и минерални закони властвуват над човешкото физическо тяло. Даже що се отнася до неговата духовна природа, той принадлежи на минералното царство, тъй като чрез своя интелект той разбира само онова, което е минерално. Животът, като такъв, той едва постепенно се учи да го разбира. Точно по тази причина официалната наука отрича живота, тъй като тя все още е на онази степен на развитие, при която може да схване само мъртвото, минералното. Науката е в процес на научаване да разбира живота по много сложни подробности. Ето защо тя разбира човешкото тяло дотолкова, доколкото то е едно мъртво минерално нещо. Науката се отнася към човешкото тяло главно като към нещо мъртво, с което се работи, като че с вещество в една химическа лаборатория. Други вещества се въвеждат в тялото по същия начин, по който вещества се изливат в една реторта. Даже когато докторът, ко- йто понастоящем е възпитан напълно върху минералната наука, за почне да работи върху едно човешко тяло, то това става като че ли тялото е само един изкуствен продукт.
От тук следва, че ние боравим с човешкото тяло на степента на минералното царство по два начина: човекът е придобил реалност в минералното царство, поради това че има едно физическо тяло, а със своя интелект е в състояние да схване само фактите, отнасящи се до минералното царст- во. Това е една необходима преходна степен за човека. Обаче, когато човекът вече не ще разчита само на интелекта, а също и на интуицията и духовните сили, тогава ние ще осъзнаем, че се движим към едно бъде-
ще, в което нашето мъртво тяло ще започне да работи за да стане живо. И нашата наука трябва да води, трябва до подготви пътя за онова, което трябва да се случи с телесната същност в бъдеще. В близкото бъдеще самата наука трябва да се развие в нещо, което има живот в себе си, да осъзнае живота, вроден в самата земя. Тъй като в по-дълбок сми съл е вярно, че мислите на човека са, които подготвят бъдещето. Както правилна казва един древен индийски афоризъм: Това, което ти мислиш днес, това ще бъде утре.
Самото съществуване на света произтича от живи мисли; не от мъртвата материя, е последствие от жива мисъл, така както ледът е последствие от вода; така да се каже материалният свят е замразени мисли.
Ние трябва отново да разтопим живота до неговите по-висши елементи, защото ние схващаме живота в мисъл. Ако бъдем в състояние да поведем минерала нагоре към живота, ако го трансформираме в мисли на цялата човешка природа, тогава ще сме успели, нашата наука ще е станала наука на живота, а не на мъртвата материя. Чрез това ние ще издигнем най-нисшия принцип на човека - първоначално в нашето разбира не, а по-късно и реално - в следващата сфера. И по този начин ние ще издигаме всеки член от човешката природа - вкл. етерния и астралния - една степен по-високо.
Онова, което преди човекът беше, в теософска терминология наричаме Елементарни Царства /виж диаграмата в края на бележките към лекция 10/. Тези царства предшествуват Минералното Царство, до което нашата наука се самоограничава и в което нашите физически тела живеят. Трите Елементарни Царства са изминали степени на еволюция. Трите Висши Царства - Растително Царство, Животинско Царство и Човешкото Цар- ство - които ще се развият от Минералното Царство, засега са само в начален стадий.
Най-нисшия принцип в човека, /физическото тяло/ наистина все още ще трябва да премине през тези три царства, така както понастоящем то преминава през Минералното Царство със своята физическа природа, така в бъдеще той ще живее в Растителното Царство, а след това ще се издигне до още по-високи Царства. Днес с нашата физическа природа ние сме в преходен стадий между Минералното и Растителното Царство, с нашата етерна природа в прехода от Растителното Царство към Жи- вотинското Царство, а с нашата астрална природа сме в преход от Живо- тинското към Човешкото Царство. И накрая ще отидем отвъд три те Царства в Божественото Царство, с онази част, която ние имаме в Сфе- рата на Мъдростта, където ние се разширяваме в собствената си природа отвъд астрала.
И така, човекът е ангажиран в едно изкачване. Но това не става чрез някакво външно приспособление или конструкция, а чрез живото себе, което е събудено в нас; което не използува само външни строителни камъни, а работи по един творчески и растящ начин. Тази сила на живот трябва да влезе в еволюцията и трябва най-напред да обхване човешкото най-вътрешно същество; неговия религиозен живот трябва да бъде обхванат от живи сили. Следователно онова, което Синовете на Каин направиха за нисшите членове на човешката природа по време на Стария За- вет беше един вид подготовление, а онова, което пророците, пази телите на Кивота на Завета направиха беше като някакво пророческо плануване за бъдещето. Божественото сега би трябвало да слезе в Кивота на Завета, в душата, така че то самото да може да живее в Храма като Светая Све- тих.
Адам, първият човек, вече беше надарен от Дървото на Живота с тези живи сили на метаморфозата и преобразуване, творчески работещите сили, които преоформят Природата. Ала тези сили бяха дадени на онези, които не бяха заети в работа с външното изграждане, на Синовете Бо- жии, Синовете на Авел Сет. Чрез Християнството тези сили трябва вече да станат общо притежание: Двата потока би трябвало да се обединят. И в основата си днес Християнското настроение е, което твърди, че нищо външно, никакъв храм, никаква къща, никакъв социален институт не би трябвало да бъдат създавани, без да са изпълнени с вътрешен живот, с животодаваща сила преди всичко, а не с минерална сила, която може само да манипулира нещата.
Първият опит, който бе направен да се насочи нисшата природа на човека към по-висш стадий беше Соломоновия Храм, както вече видяхме това. Петоъгълникът се вижда във входа му като велик символ, тъй като човекът трябваше да се стреми към петия принцип на своята природа; това ще рече човешката природа трябваше да издигне себе си от най-нисшите принципи към по-висши, всеки член на човешкото същество трябваше да бъде облагороден.
И тук идваме до истинското значение на Кръста, което го е довело до придобиване на такова основно и реално значение като символ в Хри- стиянството. Какво е Кръстът? Има, три Царства, към които човечество то се стреми - Растително Царство, Животинско Царство и Човешкото Царство. Днес човекът открива своя та реалност в Минералното Царст- во, към което растения, животни и човек принадлежат. Би трябвало да виждате, както е предвидено във всички верую на мъдростта, че човекът като същество от душа и дух е част на всемирната душа, световната ду- ша, както например Джордано Бруно я нарече /*3/. Може би индивидуалната душа е като капка в световната душа, която бихме могли да си
представим като един огромен океан. Платон каза за това, че световната душа е била разпъната върху световното тяло.
Световната душа, така както тя изразява себе си в човека, е разстлана над Минералното Царство. Тя трябва да се издигне над него и да еволюира нагоре към трите по-висши Царства. Ето защо тя трябва да бъде внедрена в Растителното, Животинското и Човешкото Царство през следващите три Кръга. Четвъртият Кръг не е нищо друго освен внедряване на човешката душа в Минералното Царство, петият Кръг в Расти- телното Царство, шестият в Животинското Царство и накрая седмият Кръг е въплъщението на човека в истинското Човешко царство, в което човекът напълно ще стане образ Божии. Дотогава човекът трябва да вземе световното тяло като своя обвивка три пъти.
Ако погледнем човешкото бъдеще, то ни се представя като троична материалност - растителна, животинска и човешка. Тази човешка субстанция не е същата обаче, каквато е веществеността, която имаме днес; тъй като последната е минерална, поради това че човек наистина досега е стигнал само при минералния цикъл на своята еволюция. Само когато най-нисшето царство ще е станало Човешкото Царство, когато вече не ще има по-нисши същества, когато всички същества ще са спасени от човека чрез силата на неговия собствен живот, тогава той ще е достигнал в седмия Кръг, където Бог почива, защото самият човек създава. Тогава ще е дошъл седмия Ден на Сътворението, в който човекът ще е взел образа на Бога. Това са степените в разказа за Сътворението.
Сега растението, животното и човекът, такива каквито те стоят пред нас днес, са само зародиш на онова, което те ще станат. Съвременното растение е само едно символично указание на нещо, което ще се появи в следния човешки еволюционен цикъл в по-голяма слава и яснота. И когато човекът ще е победил и ще се е освободил от животинското, той ще стане нещо, за което днес той е само намек. Така Растителното, Живо- тинското и Човешкото царство са трите материални царства, през които човекът трябва да премине; те ще бъдат световното тяло, а душата ще бъде разпъната на това световно тяло.
Да ви бъде ясно отсега нататък съответното положение на растение, животно и човек. Растението е точен прототип на човека. Много дълбоко и важно е значението в нашето схващане на растението като точен прототип на човека, а човекът като обратното на природата на растението. Външната наука не се занимава с такива въпроси: тя възприема нещата такива, каквито нещата се представят на външните сетива. Науката оба- че, свързана с теософия разглежда значението на нещата в тяхната връзка с цялата останала еволюция. Тъй като, както Гьоте казва /*5/, всяко нещо трябва да бъде видяно само като една притча.
Растението има своите корени в земята и разгъва своите листа и цветове към слънцето. Понастоящем слънцето има в себе си силата, която някога беше съединена с земята. Слънцето, разбира се, се е отделило от земята. Така всичките слънчеви сили са нещо, с което нашата земя по някое време е била проникната; тогава слънчевите сили са живеели на земята. Днес растението все още търси онези времена, когато слънчевите сили бяха все още съединени със земята, като излага своята цъфтяща система на тези сили. Слънчевите си ли са същите като онези, които работят като етерни сили в растението. Като представят своите възпроизвеждащи органи на слънцето, растенията показват своя дълбок афинитет с него; техният възпроизвеждащ принцип е окултно свързан със слънчевите сили. Главата на растението /коренът/, която е втикната в тъмнината на земя- та, от друга страна, е подобно сходна със земята. Земята и слънцето са две полярни противоположности в еволюцията.
Човекът е обратното на растението; растението има своите възпроизводителни органи, обърнати към слънцето и главата си, сочеща надолу. При човека е точно обратното; той носи главата си високо, ориентира на към висшите светове, за да може да получава дух - неговите възпроизводителни органи са насочени надолу. Животното стои наполовина между растение и човек. То е направило половин обръщане, образувайки, така да се каже, напречната греда на линията на направлението, както на ра- стението, така и на човека. Гръбначният стълб на животното е хоризон- тален, така прерязва през линията, образувана от растение и човек и прави кръст. Представете си Растителното Царство да расте надолу, Човеш- кото Царство нагоре, а Животинското Царство - хоризонтално; тогава сте си формирали Кръста от Растителното, Животинското и Човешкото Царство.
Това е символът на Кръста.
Той представлява трите Царства на Живота, в който човекът е влязъл. Растително, Животинско и Човешкото Царство са следващите три материални Царства, в които ще влезе човекът. Всичкото е развито от Мине- ралното Царство; това е днес основата. Животинското Царство образува един вид бент между Растителното и Човешкото Царство, а растението е един вид огледален образ на човека. Това се връзва с човешкия живот –
онова, което живее в растението. Необходими ни са много лекции, за да ви потвърдя това напълно; днес аз само мога да го загатна. Когато човекът иска да поддържа дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна диета, тъй като тогава той ще консумира онова, което първоначално е имало афинитет с физическата жизнена активност на земята. Слънцето е носител на жизнените сили, а растението е онова, което расте в отклик на слънчевите сили. И човекът трябва да обедини онова, което живее в растението със своите собствени жизнени сили, така окултно неговите храни са същите като на растение- то. Животинското Царство действува като бент, като връщане назад, ето защо вмъква себе си кръстато, хоризонтално срещу развиващия се про- цес, за да започне нов поток.
Човекът и растението, докато са едно срещу друго, са все пак сродни: докато животното - а всичко, което се изразява в астралното тяло е животно - е напречно, пресича двата принципа на живота. Човешкото етерно тяло ще дава основата, на една по-висока степен, основата на безсмъртния човек, който повече няма да подлежи на смъртта. Етерното тяло понастоящем все още се разпада при смъртта на човешкото същество. Но колкото повече човек усъвършенствува и пречиства себе си отвътре, толкова по-близо ще бъде до дълго трайност, толкова по-малко ще заги- ва. Всеки труд предприет за етерното тяло допринася за безсмъртието на човека. В този смисъл е вярно, че човек ще се развива еволюцията, колкото повече е отправена към силите на живота - което значи към животинската сексуалност и страст.
Животинството е поток, който пресича човешкия живот; това беше едно забавяне, възпрепятствуване, необходимо за една повратна точка в потока на живота. Човек е трябвало да бъде съединен с животинското, ала само за известно време, защото трябваше да стане тази повратна точка. Ала той трябва да освободи себе си от животинското и да се върне отново към потока на живота.
В началото на нашите човешки въплъщения на земята ние бяхме надарени със силата на живота. Това символично е изразено в легендата, когато Адамовия син Сет взе издънка от Дървото на Живота; тя бе по-нататък култивирана от Синовете Божии, които изразиха онази трикратна човешка природа, която трябваше да бъде облагородена. След това Мой- сей отряза своя жезъл от това дърво на Живота. Този жезъл на Мойсей не е нищо друго освен външния закон. Ала какво е външен закон?
Външният закон присъствува, когато някой, който трябва да въздигне една външна сграда има план - ще рече систематически план на хартия - така че камъните на външната сграда да могат да бъдат оформени и да съвпадат един с друг според плана. Така законът в основата на плана на
една държава е външният за кон. Човечеството е под жезъла на Мойсей. И всеки, който следва морален код от страх и с оглед на награда, следва само външния закон. А освен това всеки, който гледа на наука само по външен път, следва само външния закон; а какво друго може да има освен външен закон! Всички закони, с които сме запознати в науката са такива външни закони; чрез тях обаче ние никога не ще намерим пътя към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария Завет, който е Жезълът на Мойсей. Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи вътрешно да следва закона. Този вътрешен закон трябва да стане за човека импулс за живота; от вътрешния закон той трябва да се научи да следва външния закон. Човек не може да направи вътрешния закон реалност, като скалъпва един план; вместо това човек трябва да изгради Храма от вътрешния си импулс, така че душата да потече в работата за съединяване на камъните. Онзи, който живее във вътрешен закон не е човек, който следва само закона на държавата, но онзи, за който те са импулси за неговия живот, защото неговата душа е потънала в тях. И той не е човек, който следва някакъв морален код от страх или поради награда, такъв човек не е морална личност, а само онзи е, който следва закона, защото го обича.
Дотогава, докато човечеството не е узряло за следване вътрешно закона, дотогава, докато човек е под неговото иго и присъствува Жезълът на Мойсей в закона, дотогава законът ще лежи в Кивота на Завета; дотогава, докато принципът на Павел, принцип на благодатта, не дойде в човека и не му даде възможност да стане свободен от закона. Дълбочината на Павловата доктрина лежи в това, че прави разлика между закон и благодат. Когато законът заговори с любов, когато любов се съедини със закона, тогава е благодат. По този начин Павловото различаване между закон и благодат трябва да се разбира.
Сега можем да проследим легендата на кръста по-нататък. Дървото беше използувано за мост между два бряга, защото не бе подходящо за колона в Соломоновия храм. Това беше подготовка. Кивотът на Завета беше и Храма, но Словото, станало Плът все още не беше там. Дървото на Кръста беше поставено като мост над един поток; само Савската Царица видя достойнството на дървото на храма, който би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество. И тъй същото дърво бе използувано за направа на Кръста, на който Спасителят провисна. Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който разреши светското и духовното да потекат едно в друго, Христос, Самият Той е съединен с живия Кръст. Поради това Той може да носи Дървото на Кръста като нещо външно, което Той носи на Своя гръб. Самият Той е
свързан с дървото на моста. И следователно може да постави мъртвото дърво върху Себе си.
Днес човечеството бива теглено към по-високо естество. Преди човекът е живял в нисшата природа. В християнския смисъл той сега живее в по-висша природа и Кръстът - нисшата природа - той носи напред като нещо чуждо през неговите вътрешни живителни сили. Религията вече става жива сила за света, вече животът във външната природа престава, Кръстът става напълно дърво. Външното тяло на човека вече става носител за вътрешната жива сила. Там великата мистерия консумира себе си: Кръстът е поет от гърба на човека.
Нашият велик поет Гьоте представи идеята за моста по много красив и значителен начин в неговата "Приказка за зелената змия и красивата лилия"/*6/, където той кара да се издигне един мост, като змията се пре- пречва върху реката като жив мост. Всички по-напреднали посветени са използували този същия символ за едно и също нещо.
Така ние се запознаваме с дълбокото вътрешно значение на святата легенда за Кръста. Виждаме как е била подготвена революцията, донесена от Християнството и която все повече и повече трябва да се изпълни с напредване на времето чрез християнизиране на света. Видяхме как Кръстът, дотолкова, доколкото той е образ на трите външни тела, умира; как той е само способен да оформи външен съюз между трите по-нисши и трите по-висши Царства, между двата бряга, разделени от потока - дървото на Кръста не е могло да стане
колона в Соломоновия Храм - докато човек не го признае за свой собствен специален символ. Само тогава, когато човек пожертвува себе си, когато направи своето собствено тяло Храм и стане способен да носи Кръста, само тогава ще стане възможно сливането на двата потока.
Това е причината, поради която Християнските църкви имат за символ Кръста. В техните основи; чрез което се изразява скриването на живия Кръст във външната сграда на Храма. Обаче тези два потока, живият Божествен поток, от една страна, и светския минерален поток, от друга, са се съединили в Спасителя, висящ на Кръста, където по-висши принципи са в Самия Спасител, а по-нисшите в Кръста. И от сега нататък това съединяване трябва да стане органично и живо, както Апостол Павел го изрази особено дълбоко. Без знание за онова, което разисквахме тук днес, писанията на Апостол Павел не могат да бъдат разбрани. На него бе ясно, че Старият Завет, който създава една антитеза между човек и закон, трябва да свърши. Само когато човек съедини себе си със закона, когато го поеме на своя гръб, когато го понесе, само тогава вече не ще има противоречие между човешката вътрешна природа и външния за- кон. Тогава онова, което Християнството иска да постигне, е постигна-
то. "Със закона дойде греха в света"/*7/. Това е едно дълбоко изказване на Павел. Кога има грях в света? Само когато има закон, който може да бъде нарушен. Ала когато законът бъде така съединен с човешката при- рода, че човек ще прави само добро, тогава може да няма вече грях. Чо- векът противоречи на закона на Кръста само дотогава, докато той не заживее вътре в него, а е нещо външно. Следователно Павел вижда Хрис- тос на Кръста като победа над закона и победа над греха. Да висиш на Кръста означава да си подчинен на закона - и това е проклятие. Грях и закон принадлежат един на друг в Стария Завет, законът и любовта са обединени в Новия Завет. В Стария Завет е включен един отрицателен закон; ала законът на Новия Завет е жив, положителен закон. Онзи, който обедини Стария Завет със Своя собствен живот е Онзи, който го е по- бедил. Той същевременно го е и осветил.
Това е, което искат да кажат думите на Павел, които се намират в Пос- ланието към Галатяните, гл, 3: 11-13: "А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно; защото "праведният чрез вяра ще бъде жив". А законът не иска вяра; но говори: "Който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях". Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва /защото писано е: "Проклет е всеки, който виси на дървото"/.
С думата "дърво" Павел свързва понятието с това, с което ние днес бора- вихме. Наистина ние трябва непрекъснато да проникваме все по-дълбоко в онова, което посветените са казали. Ние не се приближаваме към Християнството, като го приспособяваме към нашите собствени изиск- вания, като го приспособяваме към съвременните материалистични въз- гледи, които отричат всяко нещо по-висше - а като непрекъснато издигаме себе си по-нагоре в духовните висини. Тъй като Християнството бе родено от посвещение и ние можем да го разберем само и да бъдем в състояние да вярваме, че то съдържа безкрайни дълбини, ако се откажем от възгледа, че трябва да доведем Християнството по-близо до съвременните идеи; вместо това да издигнем нашето противодуховно материалистично мислене обратно към Християнството. Съвременният светоглед трябва да издигне себе си от онова, което е минерално и мъртво към онова, което е живо и духов но, за да може да разбере Християнството.
Представих ви тези възгледи, така че да може да достигнем до понятието за Новия Йерусалим.
Сподели с приятели: |