Лекции по Облигационно право Конов


Въпрос 3. Престацията – понятие. Задължения за резултат и задължения за поведение. Определеност на престацията. Начини на определяне



страница3/206
Дата14.09.2022
Размер3.04 Mb.
#115078
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   206
1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Въпрос 3. Престацията – понятие. Задължения за резултат и задължения за поведение. Определеност на престацията. Начини на определяне.




1. Понятие
Престацията е предметът на задължението и на вземането на облигационното отношение. Престацията е понятие различно от понятието за съдържание на облигационното отношение, което включва вземането и задължението. Престацията не съвпадата и с обекта на облигационно отношение – например вещта. Според проф. А. Калайджиев самият резултат е престацията.


2. Задължения за резултат и задължения за поведение
2.1 Определение
Съществуват задължения за резултат и за средство. В повечето случаи престацията е резултат, но понякога (при задълженията за средство е поведение).


2.2 Изключения
а. Престация може да се дължи и по претенции, които не са облигационни по същество:
- вещноправни – при иск по 108 ЗС собственикът може да иска от владелеца или държателя предаване на вещта (действие);
- смейноправни – правото на издръжка (парично вземане)

б. В облигационното отношение може да има и непрестационни права – преобразуващи. Такова право може да е основно – при предварителен договор по чл. 19 ЗЗД.




3. Определеност на престацията
Ако престацията не е определена задължението не може да възникне. Престацията трябва да е определена или поне определяема. Определеността на престацията се отнася до предмета, качеството, количеството, времето и мястото на изпълнение, както и до други значими според страните параметри.


4. Начини за определяне съдържанието на престацията
4.1 От юридическия факт

Принципът е, че съдържанието на престацията се определя от юридическият факт, от който възниква и облигационното отношение. Възможно е последващ юридически факт да внесе промяна в съдържанието на престацията.




4.2 От съдържанието на престацията

Когато източник на облигационното отношение е договор, страните могат свободно да определят съдържанието на престацията, стига договорът да не противоречи на императивна норма или на морално правилно – чл.9 ал.1 ЗЗД.


Страните могат да сторят това както при сключването на договора, така и по-късно. В този случай престацията е определяема, а правото да се определи престацията може да принадлежи на едната страна, на двете страни, на трето лице. Ако страната или третото лице не определят престацията в съответствие с целта на договора, тя може да се поиска от съда (чл. 299 ТЗ ).

Престацията може да се определи както изрично, така и с конклудентни действия. Може да се препрати към стандарт, обичай, чуждо законодателство и др. Съдържанието на дължимата престация може да се определя не само от сделката, която поражда задължението, но и от друга сделка. Така поръчителят отговаря за изпълнението на задължението на главния длъжник – чл. 138, ал.1, изр.1 ЗЗД.




4.3 От властнически акт

Престацята на длъжника може да се определи и с властнически акт. Такъв може да бъде инфивидуален административен акт – решение за отчуждаване, решение на регулаторен орган, овластен да утвърждава цени – на лекарства, енергии и т.н. Юридическият факт, който определя престацията може да бъде конститутивно съдебно решение – например решението по чл.19, ал.3 ЗЗД.




4.5 От елементите на фактическия състав

Престацията може да се определя от елементите на съответния фактически състав, установени от нормите на обективното право. Така е при непозволеното увреждане (от размера на вредите и релевантната причинна връзка; неоснователното обогатяване по чл. 59 (от по-малката сума от обогатяването и обедняването); при водене на чужда работа без възлагане (от поетите задължения и извършените разноски).




4.6 От закона

Престацията би могла да се определи и от закона, който опрееля някои параметри на дължимото:


- предмета (например плодовете по чл. 187 ЗЗД);
- размера или количеството (даденото, респ. полученото по чл. 55 ЗЗД);
- качеството (средно качество по чл. 64 ЗЗД).
Правилата могат да бъдат императивни (напр. чл 192 ЗЗД) или диспозитивни (напр. чл. 86 ЗЗД).


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   206




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница