Литература „Майка Младен Исаев възприемане на стихотворение и заучаване наизуст

1. 
   Първи март – съчиняване на приказка по картинки.
   
2. 
   Пролетни игри – беседа.
   
3. 
   Майка – съчиняване на пожелания.
   
4. 
   Съобщение – игра с думи.
   
5. 
   Пакостници – разговор.
   
6. 
   Компютърът и хората – съчиняване на разказ по картинка.
   
7. 
   Помощник – беседа.
   
8. 
   Ученик – съставяне на разказ с хумористичен елемент.
   
9. 
   Истината – беседа.
   

1. 
   „Майка” – Младен Исаев – възприемане на стихотворение и заучаване наизуст.
   
2. 
   „Пролетна разходка” от Емилиян Станев – възприемане на разказ и преразказване.
   
3. 
   „Дружба в гората” от Петър Бобев – преразказване и съобразяване на правила.
   

1. 
   Числото осем. Осмица. Измерване на сипещи се вещества.
   
2. 
   Числото девет. Деветка.
   
3. 
   Числото нула и десет. Запис на числата. Банкноти и монети.
   
4. 
   „Чертане” на геометрични фигури в квадратна мрежа.
   

Като тебе няма свято

нищо друго на света.

Ти даряваш на земята

най-красивите цветя –

на света деца даряваш,

нежни песни им редиш,

в люти студове ги сгряваш,

над креватчетата бдиш.
Мамо!

Благославям твойто име,

твоя образ мил и скъп;

по лицето ти любимо

никога да няма скръб;

никога сълзи да няма

в твоите добри очи,

само радостта голяма

като песен да звучи.

ПРОЛЕТНА РАЗХОДКА

Емилиян Станев
Кики се прехвърли от дърво на дърво, излезе от гората и ето, че насреща и се зададе заекът.

• 
  Добро утро, Дългоушко, как си? Живо – здраво? – поздрави го Кики.
  
• 
  Ох – каза заекът, - мина проклетата зима. Поуспокоих се, постоплих се, само че много ми се скубе кожухчето.
  
• 
  Всяка пролет твоето кожухче се скубе и всяка есен те виждам с ново. Какво току се оплакваш? Ако кожухчето ти не се проскубе, лятос ще пъхтиш в горещината – рече Кики.
  
• 
  А бе, така е. Хубаво е то, моето кожухче. Цяла зима ме е топлило, та сега ми е жал за него. Ами ти къде си тръгнала?
  
• 
  Скитам. Рекох да видя какво има из гората.
  
• 
  Видя ли някъде лисицата?
  
• 
  Преди малко бях при нея. Другарят и копае нова дупка, а тя пръста си не повдига. Такава мързелана е.
  
• 
  Моята зайкиня няма нужда от жилище. Тя си ражда зайчетата в храстите или направо в нивите. Много съм доволен от това… Когато съм на открито, мога да бягам. Там ми е мене силата. Сложиш ли ме в дупка, загубен съм. Ще влезе лисицата и ще ме хване. Но забеляза ли какава работа кипи сега в гората? Всички птици си вият гнезда и пеят ли, пеят. Особено косовете. Ами кълвачите…
  
• 
  Ах, не ми говори за кълвачите – прекъсна го Кики.
  
• 
  Аз пък съм сърдит на Тарльо – каза заекът. – Представи си: и той се разшетал. Срещнах го вчера с другарката му. „Чакай, казвам, да се видим. Кога се събуди? Кога напусна дупката си под оня корен?” Но той ми кимна с бодливата си глава и отмина. „Друг път, кай, Зайко, ще поговорим. Сега съм много зает.” Зает? Питам се, с какво ще е зает? Нито гнездо ще си вие, нито дупка ще копае. Сигурен съм, че отиваше да лови жаби, но си даваше важност. Най-сетне нека и да е зает, това не му дава право да бъде нелюбезен.
  

• 
  Да, всички бързат. Навред кипи весел труд и радост – каза тя. – А погледни какмо слънце, какво синьо небе!
  

• 
  Време е да си вървя – каза той. – Трябва да си намеря хубаво легло. Току погледнеш, погне ме някое куче.
  
• 
  И аз трябва да се прибера – забеляза Кики. – Опасно е да се ходи из гората сред бял ден. Пък и жилището си ще чистя. Пълно е със сухи листа от зимъс.
  

Голямото сутрешно слънце огря раззеленилата се земя. Гората сякаш се засмя. Птиците запяха още по-радостно.

• 
  Ах, горко ми! Тъй ще си загина!
  
• 
  А ние защо сме, дружке? – провикна се Червената вравка. – Без тебе ние закъде сме? Кой ще ни пази от бурите, от дъжда, от слънчевия пек?
  

Елата зашума с листа, развесели се.

Но тогава наблизо мина Баба Меца. Погледна – мравки! А тя тъй ги обичаше: хем сладки, хем лютиви!

Разрови с лапа мравуняка и щом насекомите запълзяха по нея, мигом ги облиза с език. Хитра беше тя – не ги ближеше направо от мравуняка! Нали ще полепят острите листенца на елата по езика и, ще я задавят.

• 
  Помощ! – писна Червената мравка.
  
• 
  На помощ! – викна елата.
  

• 
  Ей, Бабо Мецо! – закани се той. – Да се махаш от тук, че видиш ли пушката!
  

Човекът скова оградка около мравуняка с бодлива тел и си отиде.