М о т и в и към присъда №102 от 31. 05. 2012 г по нохд №105 от 2012 г по описа на рс-гълъбово

Производството по делото се разгледа по реда на глава 20 от НПК.

В хода на съдебното следствие РП-Гълъбово се представлява от Районен прокурор Петров, който в хода на съдебните прения поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Г.П.Й., обвинение, приемайки след анализ на събраният в хода на съдебното следствие доказателствен материал, че подсъдимия е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен. Представителя на държавното обвинение предлага по отношение подсъдимия Г.Й., съдът да наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл.66 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години.

В хода на съдебното следствие подсъдимият Г.П.Й., заявява, че разбира обвинението, признава се за виновен по повдигнатото обвинение, изказва съжаление за постъпката си. В последната си дума моли съда за минимално наказание.

Съдът, след като изслуша пренията на страните и подложи на обсъждане и анализ събраният по делото доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Г.П.Й. ***.

Свидетелят Р.Я.С. ***.

Подсъдимият Й. и пострадалият С. се познавали и до момента на извършване на престъплението от подс.Й., се намирали в добри отношения. Пострадалият С. към момента на инкриминиране на деянието живеел в къща в гр.Гълъбово, на ул.”Х. К.” №*. В къщата живеел на семейни начала със свидетелката Н.В., която е сестра на майката на подс.Й.. Тъй като свидетелят С. живеел със свидетелката В. в неговата къща, от около две години преди това, й е дал ключ за вратата дома си.

На 30.12.2012г. вечерта, св.С. след като се прибрал от работа бил посетен от подс.Й., който поканил него и св.В. на гости. Св.С. и св.В., заедно с подс.Й. тръгнали за дома на подс.Й.,***, в който последният живеел при родителите си.

Преди да тръгнат св.С. заключил вратата на стаята, в която живеят, външната врата на къщата и вратата на двора. Св.С. съхранявал в шкаф с две прегради пари на стойност 2794лв. /22бр. банкноти с номинал 100лв., 11бр. банкноти с номинал 50лв., 1бр. банкнота с номинал 5лв. и 1бр. банкнота с номинал 20 евро/, поставени в куфарче от брезент. Подс.Й., преди това бил чул, че пострадалия С. говорил, че бил правил секс с една от сестрите му. Това го подразнило и решил да си отмъсти за тези му думи. Знаел от пострадалия С., който обичал да се хвали, че има спестена немалка сума пари, за наличността на тези пари. Свидетелката В. страда от епилепсия и по времето, когато била със св.С. на гости в дома на подс.Й., получила припадък. Тя била оставила в стаята на един стол якето си, в чийто джоб държала ключа от къщата на пострадалия С.. Подсъдимият Й. се възползвал от така създалата се ситуация, взел ключа от якето на леля си и отишъл до дома на пострадалия С.. В къщата в този момент нямало никой. Входната врата за къщата била заключена с катинар. Ключа, с който разполагал подсъдимия не бил секретен и преценил, че не е за този катинар. Той издърпал с ръка катинара, при което една от халките му се отскубнала от мястото на закрепването си. След това, подс.Й. влязъл в коридора и видял, че има две врати за две стаи, като вратата на лявата стая била отключена, а тази от дясно заключена. Подсъдимият с ключа, който взел от якето на св.В., отключил бравата на заключената врата и влязъл в стаята. От шкафа, на който бил поставен телевизор, подс.Й. взел куфарче, в което видял, че има пари. Излязъл веднага и напуснал местопроизшествието. След това, подс.Й. извадил и прибрал всички пари намиращи се в куфарчето, а именно - сумата от 2755лв. и една банкнота с номинал 20 евро и хвърлил куфарчето и ключа през моста в река “Съзлийка”. Подс.Й. се прибрал в дома на родителите си при гостите си – св.В. и пострадалия С., като преди това скрил парите под тухла в двора зад дома си. Влизайки в стаята, където били св.В. и пострадалия С., подс.Й. донесъл и две кутии цигари, които направили впечатление на св.С., тъй като преди това подс.Й. бил поискал от него пари на заем, именно за да си купи цигари. Подс.Й. не казал на никого за извършеното от него. Около полунощ пострадалият С. се прибрал в дома си и установил кражбата. Съобщил веднага в полицията случая. Веднага били проведени ОИМ от свидетелят Д.Д. ***, при които бил установен извършителя на престъплението - подс.Й., който направил пълни самопризнания и предал доброволно парите, отнети от него - с протокол за доброволно предаване. Парите - 22бр. банкноти с номинал 100лв., 11бр. банкноти с номинал 50лв., 1бр. банкнота с номинал 5лв. и 1бр. банкнота с номинал 20 евро били върнати на пострадалия Р.С. с разписка.

По делото е назначена и приета съдебно-оценителна експертиза. Според заключението на същата - към датата на деянието стойност на куфарчето, в което са се намирали парите е 2.50 лева /два лева и петдесет стотинки/.

Тези доказателства кореспондират помежду си и водят до единствено възможния логичен извод, че подсъдимия е извършил престъплението, в което е обвинен. По делото не се събраха доказателства противни на гореизложената фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.

От установената фактическа и правна обстановка и от обективираните действия на подсъдимия Г.Й. се налага извода, че от субективна страна, престъплението е извършено от него виновно - при форма на вината - пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние отнемане в двете му части – той е прекратила фактическата власт на собственика, върху вещите, предмет на престъплението и е установил своя трайна фактическа власт върху тях – имал е възможност да се разпорежда с тях, като със свои, което всъщност е и направил.

Безспорно, в настоящия случай се касае за квалифицирана кражба по чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като е извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – чрез разбиване на халката на катинара на входната врата на къщата на пострадалия Р.С., в която са се намирали вещите, предмет на престъплението.

Кражбата следва да се квалифицира и като такава по чл.195, ал.1, т.4 от НК, тъй като при извършването й, подс.Г.Й. е използвал техническо средство – ключ- за да отвори вратата на стаята, в която пострадалия Р.С. е съхранявал парите си.

Съгласно първия принцип на наказателно-правната ни система в специалния текст на чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от една до десет години.

Преценявайки всичко това, настоящият съдебен състав счете, че на подсъдимия Г.Й. следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – ориентирано към минималния размер предвиден за престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК, съдът определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година.

Намирайки, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК, съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години.

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО и ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Предвид факта, че настоящият съдебен състав призна подсъдимият Г.П.Й. с ЕГН **********, за виновен в извършване на престъплението чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК, го осъди да заплати направените разноски по делото в размер на 45 лева – възнаграждение за вещо лице.
По изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/