Магистърска програма "Финансов мениджмънт" магистърски проект на тема: " Анализ на цените на петрола динамика, фактори и отражение върху националната (световна) икономика"


Таблица 2. Цени на петрола в номинална стойност спрямо 1990 г19



страница2/6
Дата21.01.2018
Размер1.01 Mb.
#50688
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6

Таблица 2. Цени на петрола в номинална стойност спрямо 1990 г19

Година

Номинална цена

В долари, спрямо 1990 г

Година

Номинална цена

В долари, спрямо 1990 г

1955

2.25

10.88

1973

3.27

8.69

1956

2.36

11.04

1974

11.17

27.20

1957

2.73

12.34

1975

11.57

25.66

1958

2.45

10.85

1976

12.41

25.86

1959

2.27

9.82

1977

13.33

26.05

1960

2.23

9.49

1978

13.43

24.46

1961

2.27

9.57

1979

20.19

33.78

1962

2.26

9.32

1980

32.27

49.52

1963

2.25

9.13

1981

35.10

49.10

1964

2.23

8.91

1982

32.11

42.22

1965

2.22

8.64

1983

27.73

35.10

1966

2.24

8.42

1984

27.44

33.50

1967

2.27

8.31

1985

25.83

30.63

1968

2.24

7.81

1986

12.52

14.47

1969

2.27

7.50

1987

16.69

18.69

1970

2.35

7.36

1988

13.25

14.36

1971

2.52

7.46

1989

16.89

17.59

1972

2.64

7.47

1990

20.42

20.42

В същото време, рязко нараства и общото потребление на нефто продукти:





фигура 4. Общо потребление на нефтопродукти20

Петролните рафинерии са разположени предимно в близост до големите потребители, а не до мястото на добив на суровината.

Над 52% от петрола в света се преработва на територията на страните – членки на ОИСР. Същевременно техният дял от световното потребление на суров петрол е 59,8% (за 2004 г.)21 Най-голям преработвателен капацитет имат САЩ – 20,1%, следвани от Китай – 6,9%, Русия – 6,4%, Япония – 5,4%. Страните членки на ОИСР разполагат със запаси осигуряващи им добива на петрол за следващите 11 години при запазване на сегашните равнища на производство; страните от Сев. Америка – за 12 години; Азиатско- Тихоокеанския регион – за 14 години, а Европа и Евразия (вкл. ОНД и Турция) – за 22 години. В същото време страните от Близкия Изток и ОПЕК разполагат с петролни запаси за 80 години производство със същите темпове. Доказаните до момента запаси на нефт в света могат да стигнат за поддържане на сегашното равнище на производство на суров петрол за още 41 години.

Най-голям потребител на петрол в света си остават САЩ с 20,5 млн. барела дневно през 2004 г. или над една четвърт от световното потребление.22 През 2002 г. Китай измества Япония от второто място като потребител на петрол и през 2004 г. делът на Китай в световното потребление е 8,2%, а на Япония е 6,4%. Ако се спре вноса на нефт и нефтопродукти, развитите страни биха разполагали с количества от тях, покриващи нуждите на техните икономики за по-малко от 10 години. Откритите запаси от нефт в страните от ОИСР ще покрият нуждите им само за 5 години, докато страните от Близкия Изток разполагат с петрол за практически неограничени бъдещи периоди. За последните 10 години Китай се превърна от страна, изнасяща петрол във втория по големина вносител на суров петрол след САЩ. САЩ имат дял от 24,9% от световното потребление и 26,8% от световния внос на петрол.


Таблица 3 Търговия с нефт и нефтопродукти през 2004 г.

 

Износ на нефт и нефтопродукти (хил. барела/ден)

Дял от световния износ (%)

Внос на нефт и нефтопродукти (хил. б/ден)

Дял от световния внос (%)

Салдо

Северна Америка, в т.ч.

5208

10.8

14300

29.7

-9092

САЩ

991

2.1

12898

26.8

-11907

Канада

2148

4.5

1171

2.4

977

Мексико

2070

4.3

231

0.5

1838

Южна и Централна Америка

3233

6.7

1089

2.3

2145

Европа

1993

4.1

12538

26.1

-10545

ОНД/бивш СССР

6440

13.4

96

0.2

6344

Близък изток

19630

40.8

316

0.7

19315

Африка

7210

15.0

1171

2.4

6040

Азия и Австралия, в т.ч.

3089

6.4

18601

38.7

-15513

Китай

385

0.8

3410

7.1

-3025

Япония

79

0.2

5203

10.8

-5124

Общо за света

48110

100.0

48110

100.0

0

Докато вносът на нефт в Европа е предимно от страните от ОНД (42.6% от общия внос в Европа) и страните от Близкия изток (25.7%), то вносът на петрол в Съединените щати е диверсифициран сред повече региони от света. През 2004 г. водещите региони във вноса на нефт и нефтопродукти в САЩ са страните от Централна и Южна Америка – 20.5%, Близкия изток – 19.6%, Африка – 16.4%, Канада – 16.4%, Мексико – 12.8%, Европа – 7.5% и др. Вносът на петрол в страните от Азия е в голяма степен географски концентриран, като над три четвърти от вноса на нефт е от региона на Близкия изток. 23

През 2005 г. световното потребление на петрол нарасна с 1,3% – забавяне в сравнение с растежа от 3,6% през 2004 г. Потреблението нарасна с 1 млн. барела на ден (б/д) и достигна 82,5 млн. барела на ден. Потреблението на Китай, което през 2004 г. нарасна с почти 1 млн. б/д, през 2005 г. нарасна само с 200 000 б/д. В същото време потреблението на САЩ намаля със 75 000 б/д за 2005 г.

Производителите от ОПЕК увеличиха пазарния си дял и осигуриха почти целия нетен растеж на световното производство, като добивите им се увеличиха с 900 000 б/д. Саудитска Арабия увеличи добива си до 11 млн. б/д. Кувейт и Катар увеличиха добивите си с по над 100 000 б/д, докато добивът на Ирак намаля с почти 200 000 б/д (поради нестабилната обстановка в страната).



Производството на петрол извън ОПЕК отбеляза най-ниското си постижение след 1993 г.24 През 2005 г. беше отбелязано исторически най-голямото намаляване на добива в страните от ОИСР – с 950 000 б/д. Добивите в САЩ спаднаха с 400 000 б/д, обяснявано най-вече с последиците от урагана Катрина. Спадът на петролодобива във Великобритания и Норвегия беше с по над 200 000 б/д. Този спад беше компенсиран с увеличеното производство на страните извън ОПЕК и ОИСР. Русия отново отбеляза растеж, макар и по-слаб от преди. Добивът й се увеличи с 260 000 б/д - това е една трета от растежа й през 2004 г. Разработването на нови находища в открито море увеличиха добива на Ангола с над 250 000 б/д. Азърбайджан, Бразилия и Китай също увеличиха петролодобива си всяка с по над 100 000 б/д.

Таблица 4 Търговия с петрол: движение Внос-Износ (1980-2005 )

Trade movements





































Change

2005











































2005 /2004

% Дял

Хиляди б/д

1980

1990

1992

1996

1997

1998

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005







Imports/ Внос














































USA

6735

8026

7888

9400

9907

10382

10550

11092

11618

11357

12254

12898

13525

4,9%

27,1%

Europe

12244

9801

10319

10472

10421

11017

10670

11070

11531

11895

11993

12538

13261

5,8%

26,6%

Japan

4985

4802

5306

5685

5735

5259

5346

5329

5202

5070

5314

5203

5225

0,4%

10,5%

Останалия свят

8360

8812

9884

12764

13721

13432

14157

14911

15401

15306

16238

17471

17895

2,4%

35,8%

Общо светът

32324

31441

33397

38321

39784

40090

40723

42402

43752

43628

45799

48110

49906

3,7%

100,0%

Exports/ Износ














































USA

555

889

918

978

976

1011

956

890

910

904

921

991

1129

14,0%

2,3%

Canada

445

955

1101

1484

1492

1603

1520

1703

1804

1959

2096

2148

2201

2,5%

4,4%

Mexico

875

1387

1469

1656

1767

1770

1739

1814

1882

1966

2115

2070

2065

-0,2%

4,1%

Южна & Центр. Америка

3010

2367

2374

3011

3219

3240

3145

3079

3143

2965

2942

3233

3528

9,1%

7,1%

Europe

n/a

n/a

n/a

1540

1463

1344

1851

1967

1947

2234

2066

1993

2149

7,8%

4,3%

Бивш СССР

2040

2659

2298

3239

3413

3569

4019

4273

4679

5370

6003

6440

7076

9,9%

14,2%

Middle East

17510

14212

15453

17170

18184

18702

18341

18944

19098

18062

18943

19630

19821

1,0%

39,7%

North Africa

2820

2604

2849

2756

2743

2712

2726

2732

2724

2620

2715

2917

3070

5,2%

6,2%

West Africa

2475

2248

2679

2916

3102

3094

2985

3293

3182

3134

3612

4048

4358

7,7%

8,7%

Asia Pacific £

2099

2182

2414

2790

2735

2490

2650

2767

2879

2863

3025

3009

2967

-1,4%

5,9%

Останалия свят

495

1938

1842

780

690

556

791

940

1506

1551

1361

1631

1542

-5,5%

3,1%

Общо светът

32324

31441

33397

38320

39784

40091

40723

42402

43754

43628

45799

48110

49906

3,7%

100,0%


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница