Медикобиологични науки



Дата06.10.2017
Размер82.84 Kb.

Деп.”Медикобиологични науки”,1618, София Монтевидео 21 тел. 81 10 380 и 81 10 280



тел.: 955 54 51, B. 2239

е-mail: jvinarova@nbu.bg


Базови Програми “Естествени науки ”, “Приложна биология” и “Обща и приложна биология”

Курс “Биомедицинска култура”
ТЕКСТОВИЯТ ХАРАКТЕР НА КУЛТУРАТА
За всеки “АЗ” или групова “субкултура” собствената културна практика и традиция е единствената, всички останали са “некултури”, чужди. Това противопоставяне е по различни признаци като “организираност – неорганизираност”, “норма – антинорма”, “обичай - антиобичай”.

Тук е представен един СЕМИОТИЧНО-ЛИНГВИСТИЧЕН ЪГЪЛ ЗА АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА КУЛТУРНИТЕ ФЕНОМЕНИ В ЖИВОТА НА ХОРАТА, с автор Юрий Лотман (из книгата му "Култура и информация",1992)



Някои основни термини и понятия за въвод в научната позиция:
ЗНАКОВА РЕАЛНОСТ КОНКРЕТНА РЕАЛНОСТ

субстанциално съдържание




СЕМИОТИЧНА РЕАЛНОСТ СЕМАНТИЧНА РЕАЛНОСТ

съдържателна реалност


Тези знакови културни копия на външната реалност не са просто техни огледални образи, а са своеобразни, ВТОРИЧНИ, синтетични модели на семантичната реалност, чрез които тя се усвоява и разбира.

Така природата на културата се разглежда като съвкупност от много понятия – метафори, в които се включват и конкретните реалности и наследената практика, традиция и мит.

Тя става един жив организъм, който произвежда и се развива постоянно по свои си пътища.

За да изпълни тази си роля, културата е постоянната комуникативна връзка между хората; общото, средата, отношенията им към света и събитията в него. Генериране, трансформиране, налагане и приемане на всяка културна норма и практика, както и нейното съхраняване е ВЪПРОС НА ДИАЛОГ. Така културните постулати променят хората, като хората също ги модифицират и забравят, или ги предават на поколенията.



КУЛТУРАТА Е ЕДИН ЕЗИК - СБОР ОТ ТЕКСТОВЕТЕ и ПРАКТИКИТЕ НА ТОЗИ КУЛТУРЕН ЕЗИК, ВЪЗНИКНАЛ В РЕЗУЛТАТ НА ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЕДНИ ЕЛЕМЕНТИ С ДРУГИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ВЪТРЕ В САМАТА СИСТЕМА И Е ИЗРАЗ НА ТОВА СПЕЦИФИЧНО ЗНАЧЕНИЕ НА СВЕТА (КАТО ПРЕДМЕТИ, СЪБИТИЯ И ДЕЙСТВИЯ), КОЕТО ВСЕКИ ЛИЧНО ИМ ПРИДАВА.

Тя, в този смисъл, обогатена с това индивидуално придадено значение към съдържателното (семантичното), е една семиотична, знакова реалност, която се проявява във времето едновременно със семантичната, смислова реалност.

КУЛТУРАТА Е СЕМИОТИЧНА, ЗНАКОВА РЕАЛНОСТ, ИЗВЪН КОЯТО Е ОГРОМНАТА И НЕОБОЗРИМА КОНКРЕТНА РЕАЛНОСТ.

ОЗНАЧЕНИЯТА НА КУЛТУРАТА НЕ СА ПРОСТО КОПИЯ НА СЕМАНТИЧНАТА РЕАЛНОСТ, А НЕЙНИ СИНТЕТИЧНИ (произведени) МОДЕЛИ.

Това означава, че КУЛТУРАТА не е просто набор от конкретни думи, предмети, ритуали, обичаи, действия, А ЕЗИКЪТ ЗА ТЯХНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ, СЪСТАВЕН ОТ КУЛТУРНИ ТЕКСТОВЕ.

Тук понятията "текст" и "език"не се употребяват в своeто естествено значение, а са носители на друг смисъл.Те са вторични знакови системи; примери - изкуства, литература, религия, в основата на които лежи естественият език - така тези системи се формират като автономни и получават допълнителни вторични структури от идеологически, етически, художествен или друг тип. Значенията на тези именно вторични системи претендират за всеобщност, за монополен обхват на гледната точка.

С ТОЗИ ЕЗИК ТЕ СЕ ПРЕДСТАВЯТ НЕ ЧИСТО МАТЕРИАЛНО, А КАТО ЗНАЧЕНИЕ (я), КАТО СМИСЪЛ (смисли), КОИТО НОСЯТ ЗА ЧОВЕКА. Културата става вътрешното семантично съдържание на нещата, което маже да се проявява в същото историческо време с тях, а може и да ги надживее, да се запази и превърне във факт на колективната памет.

ТАКА КУЛТУРАТА СЕ ОБОСОБЯВА НЕ САМО ОТ ВЪНШНАТА ПРЕДМЕТНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, А И ОТ ТЕКУЩИЯ ЖИВОТ, с неговата памет – овеществена в същите тези предмети. В този смисъл, да се осъзнае един предмет означава не просто той да се възприеме (чистата физиология на възприятията), но и да се разбере (като последващи етапи на лична асоциация, спомени, опит, традиция, практика) и чак след това да се ПРЕДАДЕ, РАЗПРОСТРАНИ И МАТЕРИАЛИЗИРА.

Ето защо културата е диалог!

С всички средства, но основно – с културния език. Културният текст Е ЕМАНЦИПИРАНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ПРЕДМЕТА И КАТО ТАКОВА ИГРАЕ РОЛЯТА НА СПЕЦИФИЧЕН ПОСРЕДНИК В ЖИВОТА, особено в неговия социален аспект.



Характеристика на текстовата природа на културата

  • да СЕ ОСЪЗНАВА един предмет КАТО текст означава той да се превръща в определени значения, като му се придават едни ТРАЙНИ СМИСЛОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ. КУЛТУРАТА Е ЕЗИКЪТ, НА КОЙТО СЕ ГОВОРИ ЗА ТЕЗИ ЗНАЧЕНИЯ И СМИСЛИ в текущия живот. ТОЗИ ЕЗИК СЕ ОБОГАТЯВА И РАЗВИВА ВЪВ ВРЕМЕТО, защото в него се натрупват нови и различни пластове от културен текст, при поредната му употреба. ТЕЗИ ПЛАСТОВЕ ПОСТОЯННО ВЪТРЕШНО СИ ВЗАИМОДЕЙСТВУВАТ И ВЕЧЕ КАТО АВТОНОМНО ЦЯЛО СЕ СЪОТНАСЯТ КЪМ ИЗВЪНСЕМИОТИЧНАТА КОНКРЕТНА РЕАЛНОСТ. В резултат културата и животът се разграничават и така си взаимодействуват.

КАТО ЕДНА АВТОНОМНА СИСТЕМА ОТ ТЕКСТОВЕ КУЛТУРАТА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ СТАРОТО ОСЪЗНАТО СМИСЛОВО СЪДЪРЖАНИЕ И НОВИТЕ ПРОЯВИ НА ТЕКУЩИЯ ЖИВОТ

  • културният език е всичко, което Е БИЛО, Е, И МОЖЕ ДА БЪДЕ КАЗАНО НА ДАДЕН ЕЗИК. В този смисъл културата е неограничена, без да бъде само хаотично струпване на текстове, защото те са организирани в сложна иерархична система, в която влизат нови значения, те се самоподреждат, обновяват и заменят. ВСЯКА КУЛТУРА Е ТЕКСТ, КОЙТО СУМИРА ТЕКСТОВЕ И ЕДНОВРЕМЕННО ПОРАЖДА НОВИ ТЕКСТОВЕ. Тя има динамиката на един жив организъм, на самоуправляваща се отворена система от взаимодействия

  • тъй като културният език е сума от текстове, САМАТА КУЛТУРА МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДСТАВИ КАТО СУМА ОТ СЪОБЩЕНИЯ, които си разменят различните адресанти. КАТО БЕЗКРАЙНА КОМУНИКАТИВНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА, ТЯ ИМА СВОЯ УНИВЕРСАЛНА ФОРМА ЗА РАЗМЯНА В ЛИЦЕТО НА ЕДИНИЧНОТО КУЛТУРНО СЪОБЩЕНИЕ (културен текст)

  • като трансформира всеки предмет в СУМА ОТ ЗНАЧЕНИЯ, тя изменя не самия него, А ОТНОШЕНИЕТО НА ЧОВЕКА КЪМ ТОЗИ ОБЕКТ.

КУЛТУРНИЯТ ТЕКСТ ТРАНСФОРМИРА ИНДИВИДУАЛНОТО ЧОВЕШКО СЪЗНАНИЕ, А ТО ОТ СВОЯ СТРАНА СЪЩО СЕ ОПИТВА ДА ВЪЗДЕЙСТВУВА текущо НА АТАКУВАЩИЯ ГО културен ТЕКСТ.

ТОЗИ ТЕКСТ придобива нова - коригирана идеологическа, етическа, художествена или друга значимост от това постоянно въздействие. Всеки комуникативен акт като форма на усвояване на нова културна информация е процес на пораждане, развитие и промяна на смисли и значения, свързан с борба и взаимодействие, КАТО ЕДИН ДИАЛОГ, ПРИ КОЙТО НОВАТА КУЛТУРА, КАТО СУМА ОТ ТЕКСТОВЕ , УСПЯВА ДА ПРЕУСТРОИ ЛИЧНОСТТА, ГРУПАТА, ОБЩНОСТТА и те самите също някак преустройват тези културни текстове.

Културният свят се стреми да намали битовото, прагматично, хаотично живеене и поведение. Така той внася порядък в света на ексцесиите, случайностите и аморфността. Заменят ги структурираност, порядък и правила.

ТЕКСТОВАТА КУЛТУРНА РЕАЛНОСТ НАВЛИЗА В БИТОВАТА РЕАЛНОСТ И Я ПРОМЕНЯ.



Модели на комуникация в системата на културата

Органична е връзката между културата и комуникациите – като видове, начини и особености. За да се пренасят модели, поведения, ценности, решения, нагласи, традиции и т.н. се използуват ИЗОБРАЗИТЕЛНИ И СЛОВЕСНИ ВРЪЗКИ, като два различно устроени канала за предаване на информацията.



Моделът но Якобсон, приложен за културната сфера

единен МОДЕЛ НА КОМУНИКАТИВНА СИТУАЦИЯ:

съобщение, контекст,

адресант ↔ ↔ адресат

контакт, код

٭контекст - завършена по смисъл част около дума или изречение, която определя значението им, сбор от всички обстоятелства, които придават смисъла.

Механика на културната комуникация:

А/ .има два канала на комуникация - междуличностен и автокомуникативен:

АЗ – ТОЙ – “Азът” е притежател и разпространител на информацията, субект на предаването, а срещу него има много или само един получатели – обекти. В тази верига информацията се премества в пространството, не се изменя по количество и качество, кодът се запазва; ИНФОРМАЦИЯТА И АДРЕСАНТЪТ НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ. Тук постоянни са кодът и съобщението.

АЗ – АЗ - информацията се премества във времето, променя се като количество и качество, защото съобщението се преформулира и прекодира; тази комуникация има особено значение, защото води и до промяна в АЗа, до вътрешно преустройство, свързано с допълнително нахлулите в системата значими кодове. ПРОМЕНЯ СЕ ИНФОРМАЦИЯТА, НО И АДРЕСАНТА – АДРЕСАТ (слети в една система). Всички текстове, разсъждения, речи, дневници, наука, която се чете от автора пред него или пред публика водят до повишаване рангът на съобщението, то придобива нов мнемоничен смисъл (мнемоника, Речник на чуждите думи, стр 543 – съвкупност от начини за усилване на паметта и улесняване запомнянето чрез използуване на асоциативни връзки).

Тук се променя самото съобщение като се преформулира и придобива нов смисъл, чрез въвеждане на нов код, при поява на нов контекст. Този канал е ориентиран към увеличаване на информацията, защото появата на “съобщение2” не премахва или игнорира “съобщение 1”.

Поради особеното значение, което има в културното израстване (обучение и самообучение) този канал, ще анализираме някои негови особености:



  • вариант, при който НЕ СЕ ВЪВЕЖДА НОВО СЪОБЩЕНИЕ, А НОВИ КОДОВЕ ПРИ НОВ КОНТЕКСТ И ПРИЕМАЩИЯТ И ПРЕДАВАЩИЯТ СЕ СЪВМЕСТЯВАТ В ЕДНО.

Синтагматична единица – е интонационно оформена смислова единица на речта (пример - ритмични звуци на фона на вътрешен монолог, цветове, шарки, архитектурни ансамбли), които имат доказано въздействие ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЧОВЕШКИТЕ АСОЦИАЦИИ, в свободни СЕМАНТИЧНИ ВРЪЗКИ!

  • в автокомуникацията работи "вътрешната реч", особен културен език, който се отличава с липса на вокализация. Думите в този език имат съществената характеристика да се РЕДУЦИРАТ В ЗНАЦИ НА ДУМИ, В ИНДЕКСИ НА ЗНАЦИ. Тук има силна тенденция към редукция на думите, но и към обрастване на първоначалния текст с нови и нови съобщения и асоциации, включително крайно лични, които не се вербализират никога! Така, с времето, първоначалното съобщение се покрива с нови и нови асоциации и смисли, както снежната топка при движение и употреба. Този е пътят за самоосъзнаване и за авто-психотерапия и лично културно развитие.

  • Схемата "АЗ - ТОЙ" Е ОРИЕНТИРАНА КЪМ ПРЕДАВАНЕ САМО НА КОНСТАНТНА ИНФОРМАЦИЯ, А СХЕМАТА "АЗ - АЗ" - КЪМ УВЕЛИЧЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА, КЪМ НЕЙНОТО ПРЕФОРМУЛИРАНЕ, ПРОМЯНА, ТРАНСФОРМИРАНЕ И ОБОГАТЯВАНЕ.

Различните култури имат своеобразна ориентация, по-често европейските са и от двата типа, като "АЗ - АЗ" е любима, а в американската преобладава "АЗ-ТОЙ" - това е консуматорското, пасивно, потребителско отношение към културния език.

Ю.Лотман прави извода, че в системата на човешка културна комуникация има два много различни канала за комуникация:



при първия - се предава ново съобщение, при използуване на един постоянен код и без да се променя адресанта (източника) на информация, като се очаква и търси усилено подходяща промяна и действие в адресата
получател – съчувствие и помощ от лекар)

при втория – става дума за нарастване на информацията чрез промяна в контекста на нейното осмисляне и възприемане, като не се въвеждат нови съобщения, а се преформулират и прекодират стари и приемащият и предаващ са едно лице ( аз обсъждам сам със себе си нещо вече известно, но в нова среда, при нови обстоятелства и чужди оценки, които ми позволяват да интерпретирам и анализирам по нов начин, така че да реагирам различно).
В нормалното човешко общуване изначално е заложена представата за различността между общуващите, като има едно нормално припокриване на езиковите пространства на комуникиращите (говорещ / слушащ). Ако няма никакво покриване – общуването е невъзможно; в ситуация на пълно припокриване – налагането, пълната идентичност го прави безсмислено.

Тогава има две тенденции: едната е свързана със зоните на припокриване (еднаквост); другата –със зоните на противоборство – непокритите зони. Те са в сложни отношения – ако се стремим да облекчим разбирането – следва да разширим зоните на припокриване, ако целим ценността на общуването тези участъци следва да се намаляват, а непокритите (различните) зони – да се увеличават.

При нормално езиково общуване следва да се въведе понятието съпротива или дори напрежение, които си оказват взаимно двете езикови (културни) пространства, но баналността на общуването е свързана с общите (еднакви) зони, а интересът – с “враждуващите” (различните) зони.

И тогава вече става съвсем сложно: интересува ни общуването именно когато е затруднено – дори когато е невъзможно, колкото и да е парадоксално – вълнуващо е онова културно общуване, при което несъвпадащите езикови зони са максимални и преводът между тях е затруднен и неясен. Културният превод на непреводимото носи най-ценната информация, може би защото поражда нови смислопораждащи структури в личните ни културни пространства и така ги обогатява!


-Тази лекция е добавъчна към курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки

Лектор – проф. д-р Ж. Винарова, д.м.н. -©®


Creator J.Vinarova



Каталог: 899
899 -> Книга и четене в португало- и испаноезичните страни
899 -> Аспекти, проблеми и тенденции при фентъзи изданията за деца в Северна Америка и Австралия д-р Стела Георгиева
899 -> Задача Отговор Критерии за оценка Брой точки 1
899 -> На Нерод Отново и … Разбира се!
899 -> Езопови басни превод: Александър Балабанов
899 -> Медикобиологични науки
899 -> Bg европейска комисия брюксел, 30 2010 com(2010) 352 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите
899 -> Медикобиологични науки


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница