Медикобиологични науки

Тук е представен един СЕМИОТИЧНО-ЛИНГВИСТИЧЕН ЪГЪЛ ЗА АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА КУЛТУРНИТЕ ФЕНОМЕНИ В ЖИВОТА НА ХОРАТА, с автор Юрий Лотман (из книгата му "Култура и информация",1992)

субстанциално съдържание

съдържателна реалност

За да изпълни тази си роля, културата е постоянната комуникативна връзка между хората; общото, средата, отношенията им към света и събитията в него. Генериране, трансформиране, налагане и приемане на всяка културна норма и практика, както и нейното съхраняване е ВЪПРОС НА ДИАЛОГ. Така културните постулати променят хората, като хората също ги модифицират и забравят, или ги предават на поколенията.

КУЛТУРАТА Е СЕМИОТИЧНА, ЗНАКОВА РЕАЛНОСТ, ИЗВЪН КОЯТО Е ОГРОМНАТА И НЕОБОЗРИМА КОНКРЕТНА РЕАЛНОСТ.

ОЗНАЧЕНИЯТА НА КУЛТУРАТА НЕ СА ПРОСТО КОПИЯ НА СЕМАНТИЧНАТА РЕАЛНОСТ, А НЕЙНИ СИНТЕТИЧНИ (произведени) МОДЕЛИ.

Това означава, че КУЛТУРАТА не е просто набор от конкретни думи, предмети, ритуали, обичаи, действия, А ЕЗИКЪТ ЗА ТЯХНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ, СЪСТАВЕН ОТ КУЛТУРНИ ТЕКСТОВЕ.

Тук понятията "текст" и "език"не се употребяват в своeто естествено значение, а са носители на друг смисъл.Те са вторични знакови системи; примери - изкуства, литература, религия, в основата на които лежи естественият език - така тези системи се формират като автономни и получават допълнителни вторични структури от идеологически, етически, художествен или друг тип. Значенията на тези именно вторични системи претендират за всеобщност, за монополен обхват на гледната точка.

С ТОЗИ ЕЗИК ТЕ СЕ ПРЕДСТАВЯТ НЕ ЧИСТО МАТЕРИАЛНО, А КАТО ЗНАЧЕНИЕ (я), КАТО СМИСЪЛ (смисли), КОИТО НОСЯТ ЗА ЧОВЕКА. Културата става вътрешното семантично съдържание на нещата, което маже да се проявява в същото историческо време с тях, а може и да ги надживее, да се запази и превърне във факт на колективната памет.

ТАКА КУЛТУРАТА СЕ ОБОСОБЯВА НЕ САМО ОТ ВЪНШНАТА ПРЕДМЕТНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, А И ОТ ТЕКУЩИЯ ЖИВОТ, с неговата памет – овеществена в същите тези предмети. В този смисъл, да се осъзнае един предмет означава не просто той да се възприеме (чистата физиология на възприятията), но и да се разбере (като последващи етапи на лична асоциация, спомени, опит, традиция, практика) и чак след това да се ПРЕДАДЕ, РАЗПРОСТРАНИ И МАТЕРИАЛИЗИРА.

Ето защо културата е диалог!

С всички средства, но основно – с културния език. Културният текст Е ЕМАНЦИПИРАНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ПРЕДМЕТА И КАТО ТАКОВА ИГРАЕ РОЛЯТА НА СПЕЦИФИЧЕН ПОСРЕДНИК В ЖИВОТА, особено в неговия социален аспект.

• 
  да СЕ ОСЪЗНАВА един предмет КАТО текст означава той да се превръща в определени значения, като му се придават едни ТРАЙНИ СМИСЛОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ. КУЛТУРАТА Е ЕЗИКЪТ, НА КОЙТО СЕ ГОВОРИ ЗА ТЕЗИ ЗНАЧЕНИЯ И СМИСЛИ в текущия живот. ТОЗИ ЕЗИК СЕ ОБОГАТЯВА И РАЗВИВА ВЪВ ВРЕМЕТО, защото в него се натрупват нови и различни пластове от културен текст, при поредната му употреба. ТЕЗИ ПЛАСТОВЕ ПОСТОЯННО ВЪТРЕШНО СИ ВЗАИМОДЕЙСТВУВАТ И ВЕЧЕ КАТО АВТОНОМНО ЦЯЛО СЕ СЪОТНАСЯТ КЪМ ИЗВЪНСЕМИОТИЧНАТА КОНКРЕТНА РЕАЛНОСТ. В резултат културата и животът се разграничават и така си взаимодействуват.
  

• 
  културният език е всичко, което Е БИЛО, Е, И МОЖЕ ДА БЪДЕ КАЗАНО НА ДАДЕН ЕЗИК. В този смисъл културата е неограничена, без да бъде само хаотично струпване на текстове, защото те са организирани в сложна иерархична система, в която влизат нови значения, те се самоподреждат, обновяват и заменят. ВСЯКА КУЛТУРА Е ТЕКСТ, КОЙТО СУМИРА ТЕКСТОВЕ И ЕДНОВРЕМЕННО ПОРАЖДА НОВИ ТЕКСТОВЕ. Тя има динамиката на един жив организъм, на самоуправляваща се отворена система от взаимодействия
  
• 
  тъй като културният език е сума от текстове, САМАТА КУЛТУРА МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДСТАВИ КАТО СУМА ОТ СЪОБЩЕНИЯ, които си разменят различните адресанти. КАТО БЕЗКРАЙНА КОМУНИКАТИВНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА, ТЯ ИМА СВОЯ УНИВЕРСАЛНА ФОРМА ЗА РАЗМЯНА В ЛИЦЕТО НА ЕДИНИЧНОТО КУЛТУРНО СЪОБЩЕНИЕ (културен текст)
  
• 
  като трансформира всеки предмет в СУМА ОТ ЗНАЧЕНИЯ, тя изменя не самия него, А ОТНОШЕНИЕТО НА ЧОВЕКА КЪМ ТОЗИ ОБЕКТ.
  

ТОЗИ ТЕКСТ придобива нова - коригирана идеологическа, етическа, художествена или друга значимост от това постоянно въздействие. Всеки комуникативен акт като форма на усвояване на нова културна информация е процес на пораждане, развитие и промяна на смисли и значения, свързан с борба и взаимодействие, КАТО ЕДИН ДИАЛОГ, ПРИ КОЙТО НОВАТА КУЛТУРА, КАТО СУМА ОТ ТЕКСТОВЕ , УСПЯВА ДА ПРЕУСТРОИ ЛИЧНОСТТА, ГРУПАТА, ОБЩНОСТТА и те самите също някак преустройват тези културни текстове.

Културният свят се стреми да намали битовото, прагматично, хаотично живеене и поведение. Така той внася порядък в света на ексцесиите, случайностите и аморфността. Заменят ги структурираност, порядък и правила.

ТЕКСТОВАТА КУЛТУРНА РЕАЛНОСТ НАВЛИЗА В БИТОВАТА РЕАЛНОСТ И Я ПРОМЕНЯ.

Органична е връзката между културата и комуникациите – като видове, начини и особености. За да се пренасят модели, поведения, ценности, решения, нагласи, традиции и т.н. се използуват ИЗОБРАЗИТЕЛНИ И СЛОВЕСНИ ВРЪЗКИ, като два различно устроени канала за предаване на информацията.

единен МОДЕЛ НА КОМУНИКАТИВНА СИТУАЦИЯ:

съобщение, контекст,

адресант ↔ ↔ адресат

контакт, код

٭контекст - завършена по смисъл част около дума или изречение, която определя значението им, сбор от всички обстоятелства, които придават смисъла.

Механика на културната комуникация:

А/ .има два канала на комуникация - междуличностен и автокомуникативен:

☺АЗ – ☻ТОЙ – “Азът” е притежател и разпространител на информацията, субект на предаването, а срещу него има много или само един получатели – обекти. В тази верига информацията се премества в пространството, не се изменя по количество и качество, кодът се запазва; ИНФОРМАЦИЯТА И АДРЕСАНТЪТ НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ. Тук постоянни са кодът и съобщението.

☺АЗ – ☺АЗ - информацията се премества във времето, променя се като количество и качество, защото съобщението се преформулира и прекодира; тази комуникация има особено значение, защото води и до промяна в АЗа, до вътрешно преустройство, свързано с допълнително нахлулите в системата значими кодове. ПРОМЕНЯ СЕ ИНФОРМАЦИЯТА, НО И АДРЕСАНТА – АДРЕСАТ (слети в една система). Всички текстове, разсъждения, речи, дневници, наука, която се чете от автора пред него или пред публика водят до повишаване рангът на съобщението, то придобива нов мнемоничен смисъл (мнемоника, Речник на чуждите думи, стр 543 – съвкупност от начини за усилване на паметта и улесняване запомнянето чрез използуване на асоциативни връзки).

Тук се променя самото съобщение като се преформулира и придобива нов смисъл, чрез въвеждане на нов код, при поява на нов контекст. Този канал е ориентиран към увеличаване на информацията, защото появата на “съобщение2” не премахва или игнорира “съобщение 1”.

Поради особеното значение, което има в културното израстване (обучение и самообучение) този канал, ще анализираме някои негови особености:

• 
  вариант, при който НЕ СЕ ВЪВЕЖДА НОВО СЪОБЩЕНИЕ, А НОВИ КОДОВЕ ПРИ НОВ КОНТЕКСТ И ПРИЕМАЩИЯТ И ПРЕДАВАЩИЯТ СЕ СЪВМЕСТЯВАТ В ЕДНО.
  

• 
  в автокомуникацията работи "вътрешната реч", особен културен език, който се отличава с липса на вокализация. Думите в този език имат съществената характеристика да се РЕДУЦИРАТ В ЗНАЦИ НА ДУМИ, В ИНДЕКСИ НА ЗНАЦИ. Тук има силна тенденция към редукция на думите, но и към обрастване на първоначалния текст с нови и нови съобщения и асоциации, включително крайно лични, които не се вербализират никога! Така, с времето, първоначалното съобщение се покрива с нови и нови асоциации и смисли, както снежната топка при движение и употреба. Този е пътят за самоосъзнаване и за авто-психотерапия и лично културно развитие.
  
• 
  Схемата "АЗ - ТОЙ" Е ОРИЕНТИРАНА КЪМ ПРЕДАВАНЕ САМО НА КОНСТАНТНА ИНФОРМАЦИЯ, А СХЕМАТА "АЗ - АЗ" - КЪМ УВЕЛИЧЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА, КЪМ НЕЙНОТО ПРЕФОРМУЛИРАНЕ, ПРОМЯНА, ТРАНСФОРМИРАНЕ И ОБОГАТЯВАНЕ.
  

Ю.Лотман прави извода, че в системата на човешка културна комуникация има два много различни канала за комуникация:

Тогава има две тенденции: едната е свързана със зоните на припокриване (еднаквост); другата –със зоните на противоборство – непокритите зони. Те са в сложни отношения – ако се стремим да облекчим разбирането – следва да разширим зоните на припокриване, ако целим ценността на общуването тези участъци следва да се намаляват, а непокритите (различните) зони – да се увеличават.

При нормално езиково общуване следва да се въведе понятието съпротива или дори напрежение, които си оказват взаимно двете езикови (културни) пространства, но баналността на общуването е свързана с общите (еднакви) зони, а интересът – с “враждуващите” (различните) зони.

И тогава вече става съвсем сложно: интересува ни общуването именно когато е затруднено – дори когато е невъзможно, колкото и да е парадоксално – вълнуващо е онова културно общуване, при което несъвпадащите езикови зони са максимални и преводът между тях е затруднен и неясен. Културният превод на непреводимото носи най-ценната информация, може би защото поражда нови смислопораждащи структури в личните ни културни пространства и така ги обогатява!