Местната власт и нейните институции осъществяват управлението на колективния живот в поднационалните териториални общности

КУРСОВА РАБОТА

МЕСТНА ВЛАСТ И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Упражняването на властта в съвременната демократична държава предполага децентрализация и децентрализация

на държавните функции, отговорности и права към по-долните права в йерархията на управленската система. Преходът от централизация към децентрализация е процес на балансиране отговорностите на управленската система. Принципите според които се извършва децентрализацията, най-общо се делят на две групи:

1. 
   Принципи от общ политически характер, отнасящ се до типа политическа система, в чиито рамки се изгражда управленска структура.
   
2. 
   Принципи от общ политически характер, отнасящ се до спецификата на управленската система.
   

Към първата група принципи най-общо трябва да бъдат отнесени онези основополагащи се елементи на политическата система, които безусловно и стабилно гарантират демократичността на политическия процес и са водещи критерии за определяне на една политическа система като демократична.

В демократичната политическа система тези принципи засягат функциите и задачите на местната власт в условията на политически плурализъм, установяването на правова държава, правилното разпределение върху територията на страната, административните органи, да се осигури реализация на държавните функции, местните власти да са достъпни и да стоят по-близко до населението за решаване на техните проблеми.

Характерно за английската система на местно управление е липсата на строго очертаване на териториалните поделения, в които действат местните институции. Първоначално английските самоуправителни тела са под контрола на парламента и са освободени от държавна намеса. Едва през XIX век държавният надзор спрямо тях се засилва. Отстояването на местните интереси се осъществява от събрания, комитети служби.

В периода преди формирането на българска държава не може да се говори за местно самоуправление и местна администрация в съвременния смисъл на думата. По-скоро би могло да се счита, че са били налице белези на местна организираност, а не на териториална или административна организираност. С появата на териториалното групиране на населението и с оформянето на социална (родова, а после и икономическа) управленска прослойка, се заражда и местната администрация по нашите земи. През първите векове българската държава притежава сложно управление, което се осъществява на две равнища:

1. Местно - от племенни князе и вождове.

2. Централно – от хана и боилите.

Около XIII, XIV век България е разделена на области, наречени хори. Листата на служителите се води от севаста, които стоял начело на областта. Останалите служители в областта на севаста са носели наименованията: дука, кефалия, кастрофилик, побирчия, десяткари и др. Силната ханска власт и тази на севаста ограничават местното самоуправление и участието на населението в решаването на местните дела.

С приемането на Хати Шерифа от 1839 г и Хатихумаюна от 1856 г. се възтановяват (но всъщност само прокламират) правата на местното християнско население.

Около 30-те години се засилва тенденцията за централизация в държавното управление, което силно ограничава местното самоуправление за сметка на централната власт. Последователно са приети Наредба-закон за селските общини (ДВ, бр.100 от 3.08.1934), Наредба-закон за градските общини ( ДВ, бр.114 от 20.08.1934), съгласно които се изземват правомощията от общинските съвети и се предоставят на кмета. В същото време се преминава към системата назначаем кмет.

Конституцията от 1947 ( ДВ, бр. 284 от 6.12.1947 ) включва в системата на местните органи на държавната власт общинските и околийските народни съвети ( чл.48 ), а изпълнително-разпоредителни органи са общинските и околийските управи ( чл. 51 ). Последните са подчинени по хоризонтала на съответния народен съвет, а по вертикала на горните органи на държавно управление.

Опит за възтановяване на местното самоуправление прави Конституцията от 1971г. (ДВ, бр.95 от 18.5.1971), която обявява в чл.110, че органи на държавната власт и народното самоуправление в общините и окръзите и районни народни съвети.

Чл. 136, ал.1 от Конституцията посочва, че „общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление.

Конституционната уредба за местно самоуправление е основният жалон, по който се изгражда цялото законодателство, посветено на административното ни устройство, в това число Закона за местните избори, Закона за административно-териториално устройство.

Най-важен сред богатата в момента действаща правна уредба относно местното самоуправление, е текстът от закона за изменение и допълнение на закона за местното самоуправление и местната администрация (ДВ, бр.65 от 21.7.1995г.). с него за първи път легално определение на понятието местно самоуправление в нашето законодателство. Член 11 от ЗИДСМСМА гласи: Местното самоупровление в общината се изразява в правото на гражданите или на избрани от тях органи, в рамките на предоставената им компетеност да решават въпросите свързани със:

1. 
   общинското имущество, общинските предприятия, общински финанси, общинската администрация,
   
2. 
   устройство и развитието на територията на общината и населените в нея места,
   
3. 
   образованието – предучилищно възпитание, начално, основно, и средно образование,
   
4. 
   здравеопазването – амбулаторно – поликлинично и болнично обслужване, здравна профилактика, медико-социални грижи и санитарно-хигиенни дейности,
   
5. 
   културата – читалища, театри, оркестри, библиотеки, музеи и музейни сбирки, ритуали, местни традиции и обичаи,
   
6. 
   благоустрояването и комуналните дейности – водоснабдяване, канализация, електрификация, топлофикация, телефонизация, улици и площади, паркови, градини, улично осветление, озеленяване, корекция на реки и дерета, третиране на битови отпадаци, общински транспорт, хотели, гаражи и гробища,
   
7. 
   социално подпомагане – социални грижи и социални помощи, социално жилищно задоволяване и други социални дейности с общинско значение,
   
8. 
   опазване на околната среда и рационалното използване на природните ресурси с общинско значение,
   
9. 
   поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници с общинско значение,
   

Създава се със закон от НС – брой и граници. Конститутивни елементи на областта са административен център, съвпада с наименованието на населеното място. Наименованието и административният център се определя със закон. Територията обхваща териториите на включените в нея общини, население - жителите на общините. Границите и наименованието се определет със закон. При създаването на области се отчитат: физико-географските области и инфраструктура (търговия, транспорт). Областта е територия, върху която се намират съответните органи – областен управител, областни съвети.

Фигурата на областния управител е традиционна. Съществува от І-ва и ІІ-ра българска държава, но са имали гръцки наименования. Според Търновската конституция областните управители са млади хора с висше юридическо образование или минимум икономическо, имуществен ценз, фигурата възниква по метода на назначението – Министър на вътрешните работи.

От 1951г. до 1991г. няма областни управители, а нещо, което е традиционно за България – окръжни народни съвети.

От 1991г. с приемането на Конституцията и ЗМСМА по-късно ЗА се утвърждава функцията му. Назначават се от изпълнителната власт (МС), безсрочно. Идея за изборност, но по-скоро непряка от областните съвети. Няма имуществен и образователен ценз – единствено се иска висше образование, но това е по единния класификатор на длъжността не по закона.

• 
  Следи изпълнителните актове на органите
  
• 
  Издава актове за собственист
  
• 
  Контрол за законосъобразността на актовете, може да отменя актове на кмета и да следи решенията на общинските съвети. Общинският съвет не е държавен орган, а орган на местното самоуправление. Неговите решения се отменят от Окръжният съд
  
• 
  Разпореждания на началниците на полицейските управление
  
• 
  Заповеди на ръководители на учреждения
  
• 
  Обществена безопасност.
  
• 
  Може да действа и като представител на областната администрация
  

• 
  Наименование
  
• 
  Територия (седалище)
  
• 
  Имущество
  
• 
  Органи за управление на имуществото
  
• 
  Носене на самостоятелна юридическа отговорност
  
• 
  Наличие на териториална власт спрямо хора и вещи намиращи се на съответната територия. Териториалната власт на една община изключва териториалната власт на друга община без да изключва териториалната власт на държавата
  
• 
  Създаване чрез държавн акт.
  

• 
  наименование
  
• 
  територия
  
• 
  население
  
• 
  граници
  
• 
  административен център
  

Територията обхваща землищата, строителните и извънстроителните граници, включените в нея населени места. Населението са жителите на общината и тези, които временно пребивават.

Границите се определят с акт на учредяване външните граници, могат да се променят в рамките на съществуващите общини.

Видове общини:

• 
  население на 300 000 жители
  
• 
  население от 100 000 - 300 000 жители
  
• 
  население под 100 000 жители
  

• 
  минимаден брой жители
  

• 
  изградена инфраструктура
  

• 
  наличие на исторически, културни, етнографски традиции
  

• 
  наличие на център, което да гарантира административното обслужване на населението
  

• 
  Събрание на общинския съвет, които да приема решение за референдум.
  
• 
  Провеждане на референдум, ако вотът е положителен общинският съвет приема ново решение, с което приемат създаването на нова община
  
• 
  В 14-дневен срок областния управител упражнява контрол за законосъобразност, ако няма нарушения внасят решението в МС.
  
• 
  Възникване на общината предизвиква сложен фактически състав
  
• 
  Решение на МС, което се утвърждава с указ на Президента, акта се обнародва, определят се граници,територия, административният център.
  

Принципът за разделение на властите, които го намираме на ниво общини в лицето на кмета и общинският съвет.

Общинският съвет е колективен орган, който движи и решава въпросите. Като колективен орган възниква по системата на прекия избор по ЗМИ, полагат клетва, клетвен лист, мандат 4г. Броят зависи от броя на населението, които винаги е нечетен.

Заседанията са 6 пъти в годината, първото заседание е 14 дни след изборите, общинския съвет се свиква от областния управител, в останалите случаи от председателя, 1/3 от общински съветници, 1/5 от избирателите, областен управител.

На първото заседание се конституира избора на председател, заместник кметове, постоянни и временни комисии, определя се и стратегия на работата.

Общинският съвет е решаващата власт в общината, решава всички въпроси от местното самоуправление, не е държавен орган. Неговите компетенции са записани в чл.20,21 от ЗМСМА .

Издава правилници, наредби, решения, инструкции. Решенията са специални актове. Анализа на цялостната дейност показва, че това не е едно волеизявление, а юридически акт пораждащ правни последици.

При МС решението е акт, с които действа спрямо други органи. НС също, когато урежда вътрешната си дейност приема решения. Решенията на общинския съвет са актове, с които се засягат права на гражданите, уреждат вътрешни отношения, по тази причина те не могат да се обжалват по съдебен ред. Наредбите се обжалват. Като колективен орган не издава индивидуални актове.

Правомощията на общинският съвет се прекратяват при изтичане на мандата.

Изискванията към общинския съветник са да е неосъждан за престъпления от общ характер, последните два месеца да е регистриран на територията на общината.

Кандидатите се издигат от местни партии или независими. Избират се по пропорционалната система. Фигурата възниква от деня на полагане на клетва.

Контрол върху законосъобразност за избора може да се обжалва в Областен Съд в 14 дневен срок. Общинският съветник не е самостоятелен орган, а колективен, следователно актовете се приемат като колективен орган.

• 
  Посещаване на заседанията на общинския съвет.
  
• 
  Може да избира и да бъде избиран в структурата на изпълнителната власт.
  
• 
  Има право на питания към кмета на общината.
  
• 
  Не пролучава възнаграждение. Трудовото правоотношение където работи се запазва и получава заплатата си от работодателя, като последния след 4годишен мандат ги възтановява от общинския бюджет.
  
• 
  Безплатни пътни разходи.
  

• 
  Поддържане на връзка с избирателите.
  

• 
  С изтичане на мандата.
  
• 
  Предсрочно: смърт, оставка пред общинския съвет, трайна невъзможност над 6 мес.
  

ЗМС въздига фигурата на Председателя, който е член на общинския съвет. Избира се на І-во заседание.

• 
  Подготвя заседанията.
  
• 
  Ръководи ги.
  
• 
  Подпомага дейността на постоянните и временни комисии.
  
• 
  Подпомага дейността на общинските съветници. При предсрочно освобождаване се замества от друг общински съветник до избора на нов с квалифициран кворум (1/2 +1) от целия членски състав на съвета.
  
• 
  Представителни функции пред други структури.
  

Кметската институция съществува и по време на І и ІІ-ра българска държава. Преди османското робство, след Вилаедската спогодба кметове са били българи. След приемане на Търновската Конституция от 1886г. се приема легалното присъствие на кмета. Кмета е в двойно-правно положение, т.е. избира се пряко от народа, общински орган на изпълнителната власт. През 1991г. се приема сегашната Конституция и ЗМС и отново се връща двойно-правното положение на кмета.

• 
  Пълнолетен. Да не е поставен под запрещение.
  

• 
  Последните 2 месеца да е живял в общината.
  

• 
  Да не е осъждан.
  

Фигурата възниква по системата на пряката изборност, мажоритарната система, полага клетва пред общинския съвет на І-во заселание, подписва клетвен лист. В сферата на изпълнителната власт, кмета единствено се избира, чрез пряка изборност.

• 
  Общински орган, а не държавен.
  
• 
  Изпълнителна власт в общината.
  
• 
  Изпълнява всички решения на общински съвет.
  
• 
  Внася проекто-бюджета на общината.
  
• 
  Представителни функции.
  
• 
  Предлага заместник кметове и кметове на райони, секретарят, кметските наместници.
  

• 
  Назначава общинската администрация.
  
• 
  Следи за развитието на ВиК, детски градини, образованието, общинката собственост, управление, търговете и т.н.
  

Ветото с отсрочващо действие на кмета е равно на президентското вето, т.е. може да върне акта на общински съвет, но ако повторно се върне трябва да го прогласува Прекратяване на правомощията: изтичане на 4 годишен мандат, предсрочно – смърт, трайна невъзможност до 6 мес., поддава оставка пред общински съвет.

Секретарят на общината трябва да е лице от общинската администрация и се назначава безсрочно. Изискванията са аналогични, както при другите постове: дееспособност, висше образование, да не е осъждан.

Функции: обществен служител, отговаря за дейността на цялата общинска администрация, по негово предложение се назначават други служители, отговаря за ЕГГАУН, за гражданската регистрация, воденето на избирателни списъци, подготвя предложенията за структурите. Не издава актове, за това не се обжалват. Те са с вътрешно-служебно естество. Освобождаването се извършва по Кодекса на труда.
Финансии на общината.
Бюджета на общината е отделен от републиканския. Всяка една община подготвя собствен бюджет. Кмета го внася на заседание на общинския съвет. Общинският бюджет трябва да е съгласуван с Министъра на финансиите. Бюджета е общ ненормативен акт, а финансов план на общината. Като ненормативен акт, субектите до които се отнася са ограничени, т.е. не до всички граждани. Независимо, че е общ ненормативен акт е задължителен за изпълнение.
Бюджетът има приходна и разходна част:

• 
  Приходна – всички местни данъци и такси, приходи от наеми, аренди, облигаци.
  
• 
  Разходна – заплати на администрацията, консумативи за сградите, дължимото на общината, когато е страна по договор.
  

• 
  публична общинска – Вещи, които служат за местно самоуправление и местна администрация+ трайно преднозначение на обществения и местен интерес. Приходите също са мастна собственаст на общината.
  
• 
  Частно общинска – всички други.
  

Публичната собственост може да се отдава под наем в срок от 3г., както и на концесия (35г.). Самото отдаване на концесия предполага сложен фактически състав: решения на общински съвет, обявявянне, търг, сключване на специален договор между кмета и субекта. Общината може да внася едностранно промени в договора (специфично за концесията).

Частната собственост на общината са различни видове правни сделки: наем, аренда. Могат да са обект на прехвърлими сделки – продажба, замяна, но за реализацията задължително е решението на общинския съвет. Жилищата са четири категории: за продажба, оборотни, резервни, всички за определена категория лица.


Съставна административно-териториална единица “район”.
Района съществува от Конституцията от 1971г. Новият ЗАТУ също въвежда района, който е характерен за големите общини. По начало може да има в общини с население над 100 000 души. Редът е различен:

• 
  Над 300 000 души се създават райони със закон
  
• 
  От 100 000 до 300 000 – по решение на общински съвет.
  

Района е съставна единица само на общините, а не на областите.

• 
  население минимум 25 000 души
  
• 
  изградена инфраструктура
  
• 
  възможност за райониране
  
• 
  крайна отдалеченост на последните сгради не повече от 20км.
  

Изискват се точно определени процедури за възникване на района. Инициативата е на кмета пред общински съвет, следва решение на общинския съвет и контрол за законосъобразнаст от областния управител в 14-дневен срок. Накрая самият акт се обнародва в ДВ, като в решението се посочват и конститутивните елементи на района: наименование, граници, население, територия. Липсва административен център, както при общината и областта. Акта не подлежи на утвърждаването с указ на Президента. В самия район може да има и кметство.

Кметствата се появяват 1978г., но правната същност е различна от сегашната. Преди е бил държавен орган, а сега е част от територията на страната. Характерно е, че върху териториите на кметството се разполагат държавните органи.

• 
  Население – минимум 100 души трайно отседнали.
  
• 
  Инфраструктура.
  
• 
  Инициативата за създаването е на кмета на общината или на самите жители, като се създава се гласува решение на общински съвет, следва контрол за законосъобразност, може да има и местен референдум (не е задължително) и при положителен вот пак има контрол за законосъобразност. Решението на общинския съвет и обнародването в ДВ са постоянните елементи, с наименованието, граници, население, територия, липсва административен центрър и указ на Президента.
  

1. 
   Балабанова, Христина Тодорова. Местно самоуправление и местна - Варна : ТедИна, 1996
   

2. Блек, Сирил Едуин. Установяване на конституционно управление в България - София : Отворено о-во, 1996

София : Сиби, 2007

демократично управление и предпоставка за европейска интеграция. - София : Нац. сдружение на общините в Република България, 2001

8. Пантев, Андрей Лазаров и др. История на новото време - В. Търново : Абагар, 2002

14. Сивков, Цветан Георгиев. Участие на гражданите в местната власт - София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2000

16. Богданова, Магдалена. Административната реформа в Република България в контекста на Европейската харта за местно самоуправление // Н а у ч. алманах ВСУ "Черноризец Храбър". 2002, N 3, с. 101-107

23. Местното самоуправление у нас // П а р и п л ю с, II, N 17, 29 апр. 2002, с. 16-17.