Повишение на степента на эмоционалния фон — това е своеобразна психическа
«подзарядка». Външните проявления на такава самостимулация често са трудноотличими от не- гативните избухвания. Така, детето може неочаквано, без видими за това причини, пада на пода и започва да се удря по главата.
Тъй като детето не е в състояние да си помогне само, в тази ситуация е необходимо присъствие и помощ от възрастния. Такъв помощник е възможно да стане психологът или педагогът. Главната задача, която специалистът предстои да реши в този случай — да помогне на детето да
«легализира» неговото неадекватно поведение.
Основен способ за психотерапевтична помощ на детето в някои случаи става провеждането на
терапевтични игри, целта на които е да се помогне на детето да достигне състояние на психическо равновесие. В хода на провеждане на терапевтична игра става възможно:
— да се помогне на детето да снеме накипялото напрежение;
— да се изгладят проявленията на подобни афективни избухвания, да станат по-силно контролируеми;
— да се научи детето да изразява емоции с по-адекватни способи.
Терапевтичните игри имат следните особености:
1. Терапевтичната игра не се планира предварително, провежда се при необходимост. Тази необходимост възниква във връзка с спонтанните изменения в състоянието на детето, затова психологът е длъжен да бъде готов за провеждането на такава игра.
2. В терапевтичната игра е необходим водещ — психолог, който преживява заедно с детето определени емоции, коментира случващото се, постепенно обучава детето да осъзнае собствените си емоции и в бъдеще да ги контролира.
3. В терапевтичната игра обезателно присъства обект, към който са насочени действията на
детето: това могат да са материали — булгур, вата, вода и предмети — кубчета, конструктор, вестници.
4. терапевтичните игри се провеждат в спокойна обстановка — у дома или в учебен център. При възникването на необходимост от провеждане на терапевтична игра психологът оценява ситуацията и решава, походяща ли е ситуацията и обкръжаващата обстановка за провеждане на такава игра или не. Ако организацията на терапевтичната игра е невъзможна, необходимо е да успокоите детето. Това може да се направи с разни способи: превключите го на стереотипна игра, отведете го в друго помещение.
5. За терапевтичната игра е характерен принципът на повторяемост. Усвоявайки тази игра като способ за «легализация» на собствените емоционални реакции, детето следващия път, когато почувства необходимост от емоционално тонизиране сам ще предложи да играе на нея.
6. В хода провеждане на терапевтичната игра става възможно изявяването на скритите
Сподели с приятели: |
