Такива са икономическата, обществената, политическата и социологическата среда. Неслучайно се смята, че златната възраст за науките в тази сфера не е младежката, даже не е и средната, а някъде към края на трудовата кариера, когато са налице натрупвания и осмисляне на информацията и опита, преди интелектът да започне да деградира. "За глупака старостта е бреме, за невежите – зима, а за човека на науката – златна жътва", твърди Волтер. Едновременно с физиологичното изграждане на човека през периодите, в които настъпва социализацията на личността, протичат и други процеси, които свидетелстват за биологичната природа на носителя на човешкия капитал. Типичен пример в това отношение е половото съзряване. За разлика от социалното то настъпва по-рано и при последните две поколения възрастта за навлизане в пубертета се снижи, което е не само медицински, но и социален феномен. В същото време фертилната възраст при жените приключва по-късно на фона на жизнения цикъл. През ХІХ век изразът "жена на Балзакова възраст" се е използвал за 35 – 45-годишни жени, които са на прага на старостта. В днешно време 40-годишната, че и 50-годишната жена е в разцвета на своите сили. Пълното социално съзряване, което можем да отъждествим с изграждането на едно поколение, е в рамките на 22 – 25 години. Ако съпоставим тези цифри със средната продължителност на живота, ще установим, че спрямо индивидуалния човешки капитал се застъпват три поколения, които имат възможност да обменят и акумулират опит в едно и също време, т.е. да изграждат човешки капитал. Запитва ли се някой как би изглеждало човечеството, ако средната продължителност на живота примерно е 150 – 200 години, а едно поколение се формира за същите тези 25 години. Това би представлявал свят, съвсем различен от днешния, и по нашите критерии в обществото щеше да настъпи истински хаос във възпроизводствените и имуществените
