Министерство на културата з а п о в е д № рд09-451/02. 07. 2018 г

№ РД09-451/02.07.2018 г.

Утвърждаването на тарифи за възнагражденията, събирани от организациите за колективно управление на права е предмет на чл. 94р от ЗАПСП. Съгласно § 26 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, образуваните и неприключили административни производства се довършват по новия ред. Съобразно това, настоящото производство, макар да е образувано при действието на редакцията на ЗАПСП към ДВ, бр. 14 от 2015 г., следва да продължи по реда на чл. 94р, ал. 9 – 16 от ЗАПСП.

1. предложение за допълнение на Тарифата за размерите на възнагражденията за публично изпълнение на звукозаписи и записи на музикални аудиовизуални произведения, валидна от 01.01.2016 г.;

2. мотивирана методика;

3. икономическа обосновка;

4. извлечение от Протокол № 14/2017 от заседание на Управителния съвет;

5. декларация от изпълнителния директор на „сдружение „Профон“ за липсата на представителна организация на ползватели;

6. документ за платена такса.

Тарифата, която се иска да бъде допълнена, е утвърдена по реда на чл. 40е, ал. 8 от ЗАПСП (редакция към ДВ, бр. 14 от 2015 г.) със Заповед № РД 09-835/07.12.2015 г. на заместник-министъра на културата въз основа на Рамково споразумение от 05.10.2015 г., сключено между сдружение „Профон“ и сдружение „Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация“ – БХРА и представлява изменение и допълнение на предходната такава, утвърдена със Заповед РД09-0025/31.01.2012 г. на министъра на културата, въз основа на Рамково споразумение за стратегическо партньорство между сдруженията „Профон“ и БХРА от 16.07.2010 г. и Анекс към него от 21.12.2011 г.

Видно от това, както първоначалния вариант на тарифата, така и последвалото през 2015 г. нейно изменение са утвърдени по реда на чл. 40е, ал. 8 от ЗАПСП въз основа на споразуменията с представителната организация на ползватели БХРА.

Заявлението от 21.11.2017 г. е за допълнение на тарифата, което за да бъде извършено, следва да бъде представено допълнение и на споразумението от 05.10.2015 г., сключено между сдруженията „Профон“ и БХРА. Такова не е приложено. Представена е декларация за липсата на представителна организация на ползватели.

Съгласно чл. 40е, ал. 7 от ЗАПСП (редакция към ДВ, бр. 14 от 2015 г.), с писмо изх. № 62-00-482/01.12.2017 г. на заявителя е указано, че в 14-дневен срок приложените документи следва да бъдат коригирани, с оглед провеждане на процедура по утвърждаване по реда на чл. 40е, ал. 11 от ЗАПСП (редакция към ДВ, бр. 14 от 2015 г.) чрез обществено обсъждане.

3. С писмо вх. № 62-00-482/14.12.2018 г. от сдружение „Профон“ са подадени:

1. 
   Предложение за Тарифа за размерите на възнагражденията за публично изпълнение на звукозаписи и музикална видеопродукция във възстановителни и лечебни заведения.
   
2. 
   Мотивирана методика.
   
3. 
   Икономическа обосновка.
   
4. 
   Извлечение от протокол № 16/2017 г. от редовно заседание на Управителния съвет, проведено на 13.12.2017 г.
   
5. 
   Декларация относно липсата на представителна организация на ползватели.
   

Съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, с писмо изх. № 62-00-482/02.01.2018 г. подадените документи са изпратени на Министерството на здравеопазването и на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, с указание, че в 14-дневен срок по тях може да бъде подадено становище. В Министерството на здравеопазването писмото е получено в деня на изпращането чрез вътрешноведомствения обмен на документи, а в „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, видно от приложеното известие за доставяне – на 03.01.2018 г. Срокът за подаване на становищата от двете организации е бил съответно до 15 и 16.01.2018 г..

С писмо 62-00-482/16.01.2018 г. е постъпило становище от Министерството на здравеопазването. В него се посочва, че използваният от проекта на тарифа термин „възстановителни“ заведения, не се използва от действащия Закон за лечебните заведения; че не във всички лечебни заведения има разкрити легла (какъвто е случая с оказващите извънболнична помощ – амбулатории, медикодиагностични центрове, лаборатории и др.), поради което използваният критерий „болнично легло“ не е относим, както и че лечебните заведения отчитат показател „използваемост на леглата“, а не се отчитат съобразно пълния им капацитет; че „приемни и „рецепции“ не са част от изискванията, установени с действащите нормативни актове и медицински стандарти. Посочва се още, че са налице организации като Български лекарски съюз, Български зъболекарски съюз, Български фармацевтичен съюз, Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи и др., както и пациентски организации, с които проектът следва да се обсъди, доколкото най-вероятно пациентите ще бъдат натоварени с разходите за плащанията, предвидени в проекта на тарифа. Поддържа се, че лечебните заведения не представляват хотели или почивни станции и в този смисъл не са обществени заведения, а липсва и практика в тях да се предлага музикално озвучаване. Посочва се и че когато лечебните заведения с болничен престой имат договори с кабелни оператори или доставчици на интернет свързаност, то с договорите е предвидено, че съответният оператор носи отговорността за уреждане на правата за публично изпълнение на музика. Изтъква се, че използваният метод за формиране на цената не отчита случаите, когато лечебното заведение не събира такса от пациентите си за достъпа до телевизия и интернет и съответно не се реализира приход, както и не се отчита социално ориентираната дейност и функция на лечебните заведения.

С писмо вх. № 62-00-482/16.01.2018 г. е депозиран отговор от „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД. Посочва се, че използваният метод за формиране на цената не отчита случаите, когато лечебното заведение не събира такса от пациентите си за достъпа до телевизия и интернет и съответно не се реализира приход; че предоставянето на тези услуги е свързано единствено с разходи за лечебните заведения, които са принудени да заплащат на съответните оператори; че в част от тези договори изрично е посочено, че необходимите права за използване от търговски и обществени абонати са уредени.

6. Регистрацията на сдружение „ПРОФОН“ по чл. 40б от ЗАПСП (редакция към ДВ, бр. 14 от 2015 г.), обхваща категориите права и начините на използване, за които се отнася заявлението. Документите, изисквани съгласно чл. 94р, ал. 13 от ЗАПСП са приложени.

Сдружението, в качеството си на организация за колективно управление на права, представлява в отношенията с ползвателите две категории правоносители – артисти-изпълнители и продуценти на звукозаписи и музикални аудиовизуални произведения (видеоклипове). Същите, съгласно чл. 72 от ЗАПСП са носители на право, сродно на авторското върху своите изпълнения и записи. В състава на това право, наред с останалите правомощия е включено и изключителното правомощие да се разреши или забрани използването на изпълненията и записите чрез публично изпълнение, съгласно чл. 76, ал. 1, т. 2, чл. 86, ал. 1, т. 3 и чл. 90а, ал. 1, т. 3 от ЗАПСП. Задължението за заплащане за използването, за което се говори в становището на сдружение „Профон“, се основава на посоченото изключително право в полза на правоносителите. Заявената за утвърждаване тарифа съдържа приложимите възнаграждения за него.

Използването чрез публично изпълнение е самостоятелна форма на упражняване на посочените изключителни права, отделна и независима от останалите предвидени такива, в това число различна и от използването чрез излъчване или препредаване, независимо от факта, че в определени случаи се наслагва върху последните. Този вторичен характер на използването чрез публично изпълнение не води до асимилирането му от предшестващото го излъчване (или препредаване), доколкото съгласно чл. 19 от ЗАПСП, към който в чл. 84, 90 и 90в препраща уредбата на правата на артистите-изпълнители, продуценти на звукозаписи и на аудиовизуални произведения е предвидено, че правоносителят следва да получи възнаграждение за всеки вид използване и за всяко поредно използване от същия вид. В този смисъл ползвателят, който извършва публично изпълнение следва да получи изискваното от закона разрешение и да заплати следващото се за това възнаграждение. В зависимост от особеностите на конкретния случай и възприетия подход, това може да е както самото лечебно заведение, така и друго лице, предоставящо едновременно услуга и уредени права за съдържанието в нея, което изисква подобно уреждане.

Посочените в становището на Министерството на здравеопазването организации обединяват лекари и пациенти и не съответстват на изискванията към представителната организация на ползватели, която може да е субект на преговори по проектите на тарифи на организации за колективно управление на права, нито в отменения чл. 40е, ал.5, нито в новия чл. 94р, ал. 2 от ЗАПСП. В съответствие с това се приема, че по проекта на разглежданата тарифа няма представителна организация на ползватели.

С оглед законовите разпоредби и непротиворечивата съдебна практика на Съда на Европейския съюз възраженията досежно липсата на аналогия в предмета на дейност между лечебни заведения и хотели и други места за настаняване се приемат за неоснователни. Макар от житейска гледна точка такава аналогия да липсва, фактът, че обекти на права се предоставят на неограничен кръг от лица, по смисъла на действащата законова уредба означава, че същите са използвани чрез публично изпълнение, за което в съответствие с горепосочените законови норми е необходимо разрешение на правоносителите или представляващата ги организация за колективно управление на права.