Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Прекалена увереностВ продължение на доста години професори от университета „Дюк“ провеждат изследване, в което висши финансови служители на големи корпорации оценяват печалбата им по индекса „Стандард енд Пуърс“ за следващата година. Учените от „Дюк“ събират 11 600 такива прогнози и проверяват тяхната точност. Изводът е очевиден: финансовите служители на големи корпорации нямат никаква представа за краткосрочното бъдеще на капиталовия пазар; корелацията между техните преценки и вярната стойност е малко по-малка от нула! Когато те казват, че пазарът ще падне, е малко по-вероятно той да се покачи. Тези открития не са изненадващи. Действително лошата новина е, че главните финансови директори, изглежда, не знаят, че техните прогнози са безполезни. Освен прогноза за печалбата по „Стандард енд Пуърс“ участниците дават още две преценки: оценка, че са 90% сигурни, би била твърде висока, а оценка, че са 10% сигурни, би била твърде ниска. Диапазонът между двете стойности се нарича „80% интервал на увереност“, а резултатите, които излизат извън интервала, се обозначават като „изненади“. Човек, който определя интервали на увереност при различни случаи, очаква около 20% от резултатите да са изненада. Както често се случва при такива упражнения, има твърде много изненади; те се случват в 67% от случаите, повече от 3 пъти над очакваното. Това показва, че главните финансови директори са явно прекалено самоуверени в способността си да предсказват пазара. Прекалената увереност е друго проявление на ОКВЕВКЕ: когато оценяваме дадено количество, ние разчитаме на информацията, която ни идва на ума, и изграждаме съгласувана история, в която оценката има смисъл. Да вземем предвид информацията, която не ни идва на ума – вероятно защото никога не сме я знаели – е невъзможно. Авторите изчисляват интервалите на увереност, които биха редуцирали появата на изненади до 20%. Резултатите са смайващи. За да запазят нивото на изненадите на желаното равнище, главните финансови директори би трябвало да казват година след година: „Има 80% шанс печалбата според ‘Стандард енд Пуърс’ следващата година да е между -10% и +30%.“ Интервалът на увереност, който отразява правилно знанието на главните финансови директори (по-точно, тяхното незнание), е повече от 4 пъти по-широк от интервалите, които те реално са посочвали. Тук в картинката идва социалната психология, защото отговорът, който би предложил един честен главен финансов директор, е недвусмислено смешен. Един главен финансов директор, който информира колегите си, че „има добър шанс печалбата по ‘Стандард енд Пуърс’ да е между -10% и +30%“, може да очаква, че ще бъде осмян в залата. Широкият интервал на увереност е признание за незнание, което е социално неприемливо за човек, на когото се плаща, за да е сведущ във финансовите въпроси. Дори ако знаеха колко малко знаят, изпълнителните директори биха били наказани, ако го признаят. Както е известно, президентът Труман е търсел „едностранен икономист“, който да заема ясно становище; до гуша му било дошло от икономисти, които непрекъснато казват: „От друга страна...“ Организациите, които се вслушват в думите на прекалено уверени експерти, могат да очакват скъпоструващи последствия. Изследването на главните финансови директори показва, че онези, които са най-уверени и най-оптимистични относно индекса на „Стандард енд Пуърс“, са и прекалено уверени и оптимистични относно перспективите на собствената си фирма, което ги кара да поемат повече рискове от другите. Както твърди Насим Талеб, неадекватната преценка за несигурността на средата неизбежно подвежда икономическите агенти да поемат рискове, които би трябвало да избягват. Обаче оптимизмът се оценява високо – както социално, така и на пазара; хората и фирмите награждават повече онези, които осигуряват опасно подвеждаща информация, отколкото онези, които казват истината. Един от уроците на финансовата криза, довела до Голямата депресия, е, че има периоди, в които конкуренцията сред експертите и сред организациите поражда мощни сили, които благоприятстват колективната слепота, тласкаща към риск и несигурност. Социалният и икономическият натиск, които подкрепят прекалената увереност, не се ограничават с финансовото прогнозиране. Другите професионалисти също трябва да приемат факта, че от един експерт, достоен за името си, се очаква да показва висока увереност. Филип Тетлок наблюдава, че най-уверените експерти е най-вероятно да бъдат поканени да се поперчат с материята, която владеят, в новинарски шоута. Прекалената увереност изглежда ендемична и в медицината. Изследване на пациенти, които са умрели в спешното отделение, сравнява резултатите от аутопсията им с диагнозата, направена от лекари, докато пациентите са били още живи. Лекарите са съобщавали и за своята увереност. Резултатът: „клиницистите, които са били ‘напълно сигурни’ в диагнозата преди смъртта,263 са грешели в 40% от случаите.“ И тук отново експертната увереност се насърчава от техните клиенти: „По принцип се смята за слабост и за признак на уязвимост, ако лекарите изглеждат несигурни. Увереността се цени по-високо от несигурността и господства една цензура срещу показването на несигурност пред пациентите.“264 Експертите, които признават пълния обем на своето незнание, могат да очакват да бъдат сменени с по-уверени конкуренти, които могат по-добре да печелят доверието на клиентите. Недеформираната оценка на несигурността е крайъгълен камък на рационалността – но тя не е онова, което хората и организациите желаят. При опасни условия крайната несигурност парализира и признанието, че просто предполагаш, е особено неприемливо, когато залогът е висок. Да действаш, опирайки се на знание, което се преструваш, че притежаваш, често е предпочитаното решение. Когато се съберат, емоционалните, когнитивните и социалните фактори, които подкрепят преувеличения оптимизъм, са опияняваща напитка, която понякога подвежда хората да поемат рискове, които биха избегнали, ако знаеха шансовете. Няма данни, че хората, които поемат рискове в икономическата сфера, имат необикновен апетит за игра на високи залози; те просто осъзнават по-малко рисковете, отколкото го правят плахите хора. Дан Ловало и аз измислихме израза „смели прогнози и плахи решения“, за да опишем фона на вземането на решения.265 Ефектите на високия оптимизъм върху вземането на решения са в най-добрия случай смесен дар, но приносът на оптимизма за доброто изпълнение е определено положителен. Главната полза от оптимизма е издръжливостта при трудности. Според Мартин Селигман, основателя на позитивната психология, „стилът на оптимистичното обяснение“ допринася за издръжливостта, понеже защитава образа, който човекът има за себе си. По същество оптимистичният стил включва вяра в постигането на успехите, но малко обвиняване за провалите. На този стил човек може да бъде обучен поне до известна степен и Селигман документира ефектите от обучението в различни професии, които се отличават с висока степен на провали, като например продажбите на застраховки с обикаляне по домовете (честа практика във времето преди интернет). Когато разгневена домакиня току-що ти е затръшнала вратата, ясно е, че мисълта „тя беше ужасна жена“ е по-добра от „аз съм некадърен продавач“. Винаги съм вярвал, че и научното изследване е област, в която определена форма на оптимизъм е важна за успеха: все пак още не съм срещнал успешен учен, който да е лишен от способността да преувеличава значението на онова, което върши, и смятам, че човек, който е лишен от измамното чувство за значителност, ще клюмне пред лицето на непрестанните, многобройни малки провали и редките успехи – съдба на повечето изследователи. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|