Мо(л)дернизацията в България



Дата19.04.2017
Размер194.2 Kb.
#19540

Софийски университет “Св. Кл. Охридски”

Философски факултет; катедра “Социология”



Проект за анализ на казус
по
Историческа социология на модерността


На тема:
Мо(л)дернизацията в България
"Може ли молът като пресечна точка на икономически, социални и културни сфери, да бъде индикатор за наличието на модернизация

в София, България, през 2010-та година?"

Изготвили:

Благовеста Иванова, ф.н. 11309

Глория Дакова, ф.н. 11348

Марта Коцева, ф.н. 11269

Моника Йолова, ф.н. 11328

Румена Стоянова, ф.н. 11272

Силяна Божилова, ф.н. 11351

Екип 3, трети курс Социология


  1. Съдържание

Откриването на „Mall of Sofia” през 2006-та година в България, и по-конкретно в София, поставя началото на българската мо(л)дернизация. Именно през последните 5 години ставаме свидетели на засилено строителство на търговски обекти в страната и в частност в столицата, които са определяни и наименувани като “Mall” или “Shopping Center”. Всъщност честата употреба на думата мол в смисъла на търговски център в българската действителност става факт отново през последните пет години, когато „ходенето в мол-а” постепенно се превръща във всекидневна практика.

Молът не е първият модел на търговски център в България. Първият подобен комплекс е софийският ЦУМ, създаден през 1957, който е изграден по модел на московския ГУМ. Това се обяснява с факта, че през този период политическата и икономическа ситуация в България е обоснована от ориентацията на страната към СССР. След разпадането на Социалистическия блок, България поема към нов начин на функциониране на икономиката – от планова към пазарна, на политическата система – от социализъм към демокрация, на социалния живот – от колективизъм към индивидуализъм, тоест към един своеобразен Западен икономически, политически и социо-културен модел. Ориентацията на България към този модел се легитимира от влизането на страната в Европейския съюз през 2007-ма година. Приемането на България в ЕС автоматично я превръща в част от единен пазар с почти 500млн. потребители, даващ възможност за свободно движение на стоки и капитали, което, от своя страна, благоприятства чуждестранните инвестиции в страната. Част от тези инвестиции са насочени към сферата на строителството, в частност – към изграждането на молове.

В Западните страни под мол („shopping mall”) се разбира една или повече сгради, изграждащи комплекс от магазини на различни търговски фирми, свързани помежду си от пешеходна зона, предоставяща на посетителите възможността да влизат от магазин в магазин, с обособена зона за паркиране; модерна, закрита (покрита) форма на традиционните пазари. Важно е да се отбележи, че израза „Shopping mall” се използва най-вече в Северна Америка, докато в Европа подобни търговски центрове носят името „Shopping center”. Познатият ни днес мол има близо 100 годишна история. Първите му форми, сходни със съвременните, се появяват през 1920г., а разпространението им е свързано с развитието на градското население и градската форма на живот в много части на Западния Свят, особено в САЩ и Европа след Втората Световна война. Основният замисъл и идея на мола е, че той е с вътрешна насоченост, като следва теорията за това как клиентите могат да бъдат най-добре привлечени и задържани в затворено и ограничено пространство. По своята същност днес молът се възприема като търговско-развлекателен комплекс, в който се предлага голямо разнообразие от услуги. Характерно е присъствието на ресторанти, кина, боулинг зали, кафенета.

В България думата мол има и следните значения: 1) единица за количество вещество и 2) като търговски център (след появата на Mall of Sofia – мол като чуждица). В настоящия проект под понятието „мол” ще се разбира именно търговски център.

Нашият изследователски интерес бе провокиран от масовото строителство на молове, което „кипи” в цяла България, въпреки наличието на световна финансова и икономическа криза. В периода 1 март 2010г. – 30 април 2010г., в частност в София, бяха открити три мола – Sofia Outlet Center (открит на 5.03.10г.) , Serdika Center (открит на 16.03.10г.) и The Mall (открит на 21.04.10г.). Но молове не просто се „появяват” буквално всеки ден, а тяхното откриване бива отразявано като важно и значимо събитие от българските телевизионни, радио и онлайн медии. Огромният интерес на населението към новооткритите търговски комплекси личи от дългите опашки пред входовете на моловете, задръстванията и „войната” за банани и кисело мляко в Карфур, която беше отразена в централната емисия новини на БТВ. За общественото преживяване на зачестилото откриване на молове може да се съди от мненията и дискусиите в интернет-форумите, провокирани от случващото се.

Появата и откриването на все повече молове, както в София, така и в цяла България, води до все по-честата употреба на думата моловизация в публичното пространство. Това ни накара да се запитаме: Има ли смислово значение, което да стой зад термина моловизация или той е поредната побългарена чуждица? Какво е молът в София, България? Как може да се интерпретира неговото разпространение? Кои са възможните причини и предпоставки, които подтикват множество хора да ги посещават и прекарват времето си там? Така поставените въпроси изграждат нашия социологически проблем: Съществува ли връзка между моловизацията и модернизацията в България?





  1. Методология:

Според нас за разрешаване на така поставения изследователси проблем има два подхода: единият е да се разгледат историческите факти и предпоставки, довели до появата на мола в България, а другият е молът да се разглежда като вече съществуващ и функциониращ феномен, т.е да гледаме на него като на факт. Въпреки че историческото проследяване на появата на моловизацията в България е важна част от разбирането на този процес, ние избрахме да подходим към мола като към вече същестуващ факт. Основният ни аргумент за това е, че според нас молът най-напред не е първият търговски коплекс от такъв тип в България, но по-важното – той не е продукт на историческото развитие на България, нито някакво лично постижение на българите, а е привнесен от Запада като вече създадена, изградена и наложила се търговска форма. В първата част на проекта проследихме как най-общо се е случила появата на този тип търговски центрове в България и какви са оснoвните причини моловете вече да са факт. Затова ни се струва уместно да насочим вниманието си към това как функционира молът като такава форма в България, а не как е създаден молът като такъв. За тази цел избрахме да анализираме функциите на мола в българската действителност в логиката на отделните етапи, които включва модернизацията като процес. За да направим това, първо следва да дефинираме понятията „моловизация” и „,модернизация”. Моловизацията е широко разпространение на търговски центрове (молове) и на shopping-културата, превръщането им в част от всекидневия живот на индивидите, както и появата на един нов светоглед, който променя начините на общуване, на прекарване на свободното време, на забавление, ситуирайки ги в пространството на „мола”.

Модернизацията като един изключително сложен и комплициран процес трудно може да бъде сведена до едно-единствено определение, до една водеща дефиниция. Затова избрахме да разгледаме модернизацията през няколко понятия, които са пряко свързани с този процес и биха могли да го осветлят и обяснят. Правим това, защото целта ни е да се опитаме да открием тези понятия, описващи модернизацията, в контекста на мола.

Първото от тях е „пазар”, който в смисъла на Адам Смит е саморегулиращ се механизъм, който доставя онзи вид и онова количество стоки, които са най-търсени и най-необходими на обществото. Пазарът е модерен феномен, който индивидуализира през конкуренцията и се изгражда на базата на търговията.

От своя страна, понятието „търговия” се определя от Констан като „опит доброволно да се получи благо, за което не съществуват надежди да бъде взето насила”, „(търговията) вдъхва на хората истинска любов към личната независимост”, „днес (в модерността) тя е обикновено състояние, единствена цел, тенденция, истински живот на народите”. Търговията за Констан е в основата на модерната свобода, която е икономическа по своя характер.

Търговията налага и диференцирано мислене, което води до отделяне на труда от неговия продукт, или иначе казано до отчуждаване или по-точно до серия от отчуждавания. Отчуждението за Маркс е явление, което се дължи да характерното за класовото общество разделение на труда. В теорията на Маркс човекът се отчуждава към процеса на труд, отчуждава се към продукта на труд, отчуждава се от другите хора и на последно място се отчуждава от собствената си човешка същност - от самия себе си.

Тази серия от отчуждавания създава у индивидите усещането за общество като външна за тях невидима, анонимна сила, която им въздейства (П. Джонсън).

Последното понятие, на което искаме да обърнем внимание, е термина „глобализация”, който Улрих Бек определя като „... унищожаване на разстоянията, въвлеченост в често нежелани, неразбрани транснационални жизнени форми.” Включването на глобализацията в нашия анализ е породено от факта, че възприемаме този процес като пряко свързан с процеса на модернизация и смятаме, че разглеждането му е необходимо за разбиране на моловизацията в България.

Най-накрая искаме да направим и отграничаване на термините „модно” и „модерно” в логиката на Хабермас, според който: „докато чисто модното след изместване в миналото става старомодно, то модерното запазва едно тайно отношение към класическото”.

След излагането на понятията, които смятаме за ключови за разбирането на процеса на модернизация, следва да положим нашия проблем в логиката на тези понятия.




  1. Референтна рамка:

Разпространението на търговски центрове или молове в България носи със себе си специфични за Западния свят форми на поведение - начини на потребление, на развлечение и на общуване. Тези специфични форми са свързани най-вече с идеята за западните общества като консуматорски. Това означава, че всичко се разглежда през призмата на пазара – не само потреблението, но и развлеченията и дори общуването. Така нареченото „ходене по магазините” се превръща във водещ начин на общуване, а развлеченията като кино, спорт, дискотека, са пряко обвързани с пазара и също се регулират от него. Присъствието на мола в България би могло да се интерпретира като налагане на или стремеж към този западен модел, който е резултат от процеса на модернизация. Опитвайки се да разберем дали моловизацията в България може да се разглежда и като символ на модернизация, ще положим молът в изложените в методологията понятия, характеризиращи модернизацията като процес.

Тъй като главната функция на мола е търговията, която от своя страна е опосредена от пазара като невидим регулатор, то и в България, молът е пресечна точка на търговия и пазар като модерни феномени. Посредством търговията, като основа на модерна свобода и израз на личната независимост, молът предоставя множество възможности за избор – между стоки, марки и начини на прекарване на свободното време. „На 66 хил. кв. м в THE MALL са разположени 185 магазина на голям брой чуждестранни и български марки, ресторанти и места за забавление. Комплексът разполага с достъп до 2800 паркоместа.Сред наемателите са модни марки като Zara, Massimo Dutti, Bershka, Stradivarius, Pull and Bear, Peek&Cloppenburg, GAP, HUMANIC, Marks & Spencer, Esprit, Nike, Adidas и други.” Големият избор на марки, стоки и магазини би следвало да води до разширяване на пазара и увеличаване на конкуренцията в България. От своя страна, конкуренцията индивидуализира - това се осъществява чрез наличието на множество играчи в една и съща област и борбата им за пазарна мощ.

Едно от следствията на свободния пазар е отчуждението на индивида от неговия труд, от продукта на неговия труд, от рода си и от самия себе си. Тази серия от отчуждавания може да се наблюдава в контекста на мола. Отчуждението от труда се изразява в отделянето на предлагането от производството и отделянето на продукта от човека, който го предлага. В мола се забелязва отчуждение на индивида от останалите индивиди, което се характеризира с незаинтересованост към и изолираност от околните. Процесът на отчуждаване включва и отчуждението на човека от самия себе си, т.е. загубата на идентичност. Това е следствие от различните социални роли, в които отделния индивид влиза ежедневно и които от своя страна са наложени от обществото като анонимна сила. В този ред на мисли, молът, освен икономически, изпълнява и социални функции. Той е място за прекарване на свободното време, начин на общуване, на забавление и изграждане на лайфстайл. Освен това търговските центрове „затварят” индивида и го откъсват от „естествената му среда”. Ситуиран в затвореното и ограниченото пространство на мола, човек губи реална представа за време и за случващото се навън.

В България, освен изброените характеристики, молът притежава и още една – това е новостта. Високата посещаемост на моловете в страната би могла да се обясни през идеята за модното като „новост заради самата новост”, като самоцел, като търсене на различие. Когато „всички” започнат да ходят в мола обаче, това се превръща в своеобразна норма, която следва да бъде на свой ред пречупена – „ходенето в мола” като практика става старомодно, тенденцията е изчерпана. Така се появява идеята за не-ходенето в мола като модно.

Важно е да се отбележи, че молът в България може да се разгледа като следствие от глобализацията. От своя страна глобализацията е „... унищожаване на разстоянията, въвлеченост в често нежелани, неразбрани транснационални жизнени форми.” Както вече обяснихме, молът съчетава в себе си икономически и социални функции, което го превръща в жизнена форма. За неговата транснационалност можем да съдим от факта, че в България моловете са изградени от чужди инвеститори, тоест самата идея за строежа и дейността им е привнесена отвън. Това може да се разгледа като опит за налагане на западен модел на потребление и поведение. От една страна, молът може да се разгледа като опит за налагане на западен модел на потребление и поведение в България, който би могъл да остане неразбран, в следствие и нежелан. От друга страна, самото посещаване на моловете и практиките, свързани с него, могат да се интерпретират като опит на българите да копират и да подражават на западния образец.




  1. Хипотези:

На базата на така изложената референтна рамка, фомулирахме следните хипотези:



  1. Ако социалните функции на моловете в България са водещи, то икономическите са второстепенни.

  2. Ако икономическите функции на моловете в България са водещи, то социалните са второстепенни.

  3. Ако моловизацията води до разширяване на пазара, развитие на търговията и засилване на конкуренцията в България, то тя е част от процеса на модернизация.

  4. Ако моловизацията не води до разширяване на пазара, развитие на търговията и засилване на конкуренцията в България, то тя не е част от процеса на модернизация.

  5. Ако молът е носител на отчуждението като типична характеристика на модерната епоха, то той е символ на модернизацията в България.

  6. Молът в България предизвиква интерес основно заради своята новост.

  7. Молът в България предизвиква интерес основно по други причини.

  8. Ако българинът „ходи в мола”, то той иска да бъде модерен.

  9. Ако българинът не „ходи в мола”, то той иска да бъде модерен.

  10. Ако молът е символ на искането на българина да бъде модерен, то той не е символ на модернизацията.

  11. Ако молът в България дава свобода на избора, то той е символ на модернизацията.

  12. Ако молът в България е резултат от глобализацията, то той е опит за налагане на западен модел на потребление от страна на Запада.

  13. Ако молът в България е резултат от глобализацията, то той е опит за копиране на западен модел на поведение от страна на българите.

  14. Ако молът в България е опит за налагане на западен модел на потребление и поведение, то той е неразбран и нежелан от българина.

  15. Молът е всекидневие, но и начин да избягаш от всекидневието.



  1. Методи за ЕСИ:

За да проверим така формулираните хипотези, избрахме да използваме следните методи: включено наблюдение, контент-анализ, фокус-група, интервю и анкета.




  • Включено наблюдение

Включеното наблюдение е подходящ метод за изследване, при който изследователят, ставайки за известен период от време част от наблюдаваната група, набира нужната емпирична информация чрез съзерцаване на обичайното, спонтанно поведение на изследваните лица в тяхната естествена среда. В нашата конкретна ситуация ще бъде наблюдавано поведението на посетителите в мола : ще търсим дали съществуват поведенчески модели, ще следим дали те пазаруват, посещават заведения, развлекателните помещения или просто се разхождат. Също така ще наблюдаваме какви са основните възрастови групи, дали се движат по групи или индивидуално и кога молът е най-посещаван. Ще търсим кои са най-посещаваните места в мола (хранителни магазини, магазини за дрехи, кина, заведения и кафенета, зали за забавление) и какви са хората, които ги посещават. Чрез включеното наблюдение, може да се следи вербалната комуникация между хората и да се интерпретират техните преживявания.

Наблюдението ще бъде извършено в период от една седмица, в три от моловете в София - The Mall, Търговки център Сердика и Mall of Sofia. Наблюдението ще се извършва от минимум двама души, които ще са разположени в определени зони, за да може да се обхване цялия търговски център. Начинът за отрязяване на резултатите ще бъде чрез водене на дневник от изследователя.


  • Контент-анализ

Ще използваме този метод с цел да разберем по какъв начин интернет-потребителите възприемат и интерпретират мола. За целта ще се фокусираме върху мнения в интернет (форуми и блогове и онлайн медии). Принципът, по който ще бъдат избрани мненията, е по заглавие на публикацията. Предметът ни на изследване ще е нагласите на потребителите, а обект на контент анализа ще са мненията на тези потребители. Основно погледът ни ще е насочен към това как се описва молът, изброяват ли се причините за посещението му.




  1. Основни цели на изследването:

  • Установяване на броя на публикации в интернет, свързани с мола, в периода на откриването на последните три мола.

  • Установяване на времето на създаване на тема свързана с мола в интернет и активността на потребителите по тази тема.

  • Установяване на тематичния профил на тези публикации

  • Установяване на профилите на интернет публикациите: размер, авторство, съдържание

  • Установяване на отношението към мола и неговия образ от страна на потребителите, които изразяват мнението си в интернет

  • Установяване на нагласите (положителни, отрицателни), свързани с мола и причините за такива нагласи.




  1. Методологическо рамка

Методи на анализ и събиране на информацията: Регистрация, типологизация и контент-анализ на мнения във форуми, блогове и такива, написано във формата на коментари под информация от онлайн медии.

Извадка: 100-200 мнения

Изследван период: От месец март до настоящия момент


  • Фокус-група

Избрахме този метод, тъй като смятаме, че под формата на дискусия ще можем да достигнем до по-дълбоко разбиране на начина, по който посетителите възприемат моловете в България. Това би могло да ни помогне да проверим голяма част от формулираните хипотези. Фокус-групите ще се провеждат с няколко групи от хора, сформирани по възрастов принцип, а филтриращият въпрос ще е свързан с честотата на посещение в моловете. За провеждането на фокус-групата ще използваме следния гайд:




  • Какво за вас представлява мола?

  • Как отчитате зачестилото строителство на молове при наличието на криза в България?

  • Моловете необходимост ли са за вас?

  • Защо ходите в мола?

  • Намирате ли източник на забавление в моловете?

  • Моловете част от всекидневния ви живот ли са?

  • В какво се изразява отрицателния ефект от тях за членовете на обществото?

  • В какво се изразява положителния ефект?

  • Какво мислите за ходетено в мола като мода?

  • Смятате ли, че сте модерни, когато пазарувате в мола?

  • Смятате ли, че подобни търговски центрове отговарят на българския манталитет?

  • Как бихте интерпретирали твърдението, че моловете са стъпка към модернизирането на България?

  • Смятате ли, че моловете дават по-голяма свобода на потребителския избор? Ако да – защо? Ако не – защо?

  • Какво мислите за това, че в българските молове повечето магазините са част от чуждестранни вериги?

  • Смятате ли, че разпространението на моловете доближава България до Западна

Европа и Америка? Ако да – защо? Ако не – защо?

  • Как си представяте живота без молове?




  • Интервю

Избрахме метода на полустандартизирано интервю с представители на фирмите – наематели на магазинни тела и площи в моловете. Смятаме, че тези интервюта ще ни помогнат да разберем повече за българския пазар, за промените в конкуренцията и търговията след откриването на последните молове в България, за основните характеристики на българския потребител, за разликите и приликите му със западно-европейския. За целта ще използваме следния драфт:




  1. Ако може да ни разкажете за себе си? С какво се занимавате? Каква позиция заемате?

  2. В какво се състои работата Ви?

  3. Как се казва фирмата, в която работите?

  4. Фирмата е българска, чужденстранна, със смесено участие ( кои страни)?

  5. Какъв е предметът на дейност на фирмата, в която работите?

  6. От кога фирмата има представителство на българския пазар?

  7. Имате ли магазини и на друти места в София, България? Къде? Колко магазина имате?

  8. Как оценявате икономическото състояние и поведение на българския потребител? Как оценявате българският пазар?

  9. Как оценявате пазарната конкуренция в България?

  10. Смятате ли, че откриването на повече молове води до развитие на търговията и увеличаване на конкуренцията? Ако да – защо? Ако не – защо?

  11. Намирате ли нещо общо между България и останалите страни, в които имате представителства? Какви са приликите?

  12. Намирате ли нещо различно, специфично за българския пазар, потребител? Какво е то?

  13. Смятате ли, че българските потребители се опитват да подражават на западно-европейските? Ако да – как? Ако не – защо?

  14. Какво Ви накара да наемете търговска площ в мол? Какво Ви подтикна към това?

  15. Защо предпочетохте да откриете магазин в мол, а не на някоя търговска улица в София, например?

  16. Молът по-сигурно място за инвестиции ли е? Ако, да – защо?

  17. Какво е за Вас молът? Първите Ви асоциации, когато чуете думата мол?

  18. Какво означава за Вас, за Вашата фирма модернизация? Как се реализира и осъществява модернизация? Посредством какво?

  19. Как се опитвате да привлечете повече клиенти, чрез какви способи и механизми?

  20. Бихте ли си съгласили с твърдение, че молът е символ на модерността, на модернизацията?

  21. Смятате ли, че разпространението на молове в България я прави по-модерна страна? Ако да – защо? Ако не – защо?

  22. Бихте ли се съгласили с твърдението, че разпространението на молове в България я доближават до Западна Европа и Америка? Ако да – защо? Ако не – защо?



  • Анкета – Exit mall

Избрахме този метод, тъй като той ни дава възможност да се допитаме до голям брой хора. Именувахме го „Еxit mall”, тъй като идеята ни е самото анкетиране да бъде проведено по модела на Exit pol – ще бъдат анкетирани излизащите от мола хора, като анкетьорите ще бъдат позиционирани на изхода на търговксия център. Стъпката, с която ще работим, ще зависи от часа и деня на провеждане на анкетирането – в работно време в делнични дни стъпката ще бъде по-малка, напраимер всеки 10-ти излизащ от мола, а в неработно време и в почивни дни - по-голяма, например всеки 20-ти. За целта ще използваме следната анкетна карта:

Уважаема посетители,

ние сме студенти по Социология, към СУ „Св. Климент Охридски” . Провеждаме социологическо проучване относно обществените нагласи към търговските центрове - молове на територията на София, България. Молим Ви да отделите няколко минути за попълване на анкетата, която е напълно анонимна.





  1. Как прекарахте времето си в мола? (Моля, оградете всеки верен отговор.)

  • Пазарувах 1

  • Разхождах се 2

  • Посетих заведение за хранене и/или кафене 3

  • Посетих киното 4

  • Посетих други зали за развлечение – боулинг, билярд, игри. 5

  • Тук работя 6

  • Друго................................ ( Моля, посочете.) 7

  • Друго .................................( Моля, посочете.) 8




  1. Колко често посещавате този мол?

  • Всеки ден 1

  • Няколко пъти седмично 2

  • Веднъж седмично 3

  • От два до три пъти месечно 4

  • Веднъж месечно 5

  • По-рядко 6

  • За първи път посещавам този мол. 7




  1. Колко време прекарахте в мола днес?

  • До един час 1

  • От един до три часа 2

  • От три до пет часа 3

  • Повече от пет часа 4




  1. Моля, във втората колона посочете един верен отговор, а в третата – всеки верен.






4.1 С каква цел най-често посещавате мола? (Моля, оградете само един отговор.)

4.2 Какво друго правите, когато посещавате мола? (Моля, оградете всеки верен отговор.)

Покупка на хранителни стоки

1

1

Покупка на други стоки

2

2

Посещение на заведения за хранене

3

3

Посещение на кафенета

4

4

Посещение на кино

5

5

Играене на билярд, боулинг и други

6

6

Работа

7

7

Разходка

8

8

Друго (Моля, напишете.) ..............................................

9

9

Друго (Моля, напишете.) ..............................................

10

10




  1. Как най-често прекарвате свободното си време? (Моля, посочете един отговор)

  • У дома 1

  • Сред природата 2

  • В мола 3

  • Друго - .................................................. (Моля, напишете.) 4



  1. Смятате ли, че в момента ходенето в мола е „на мода”?

  • Да 1

  • Не 2

  • Не мога да преценя 3



  1. Как оценявате широкото разпространение на търговските центрове в София, България:

  • Положително 1

  • По-скоро положително 2

  • Нито положително, нито отрицателно 3

  • По-скоро отрицателно 4

  • Отрицателно 5




  1. Вашата възраст е: (Моля, напишете.)

..............................


  1. Вашият пол е:

  • Мъж 1

  • Жена 2




  1. Вашето завършено образование е:

  • Основно 1

  • Средно 2

  • Полу-висше 3

  • Висше 4




  1. Вие сте от:

  • Столица 1

  • Областен град 2

  • Друг град 3

  • Село 4




  1. Работите ли в момента?



  • Работя на пълна заетост 1

  • Работя на непълна заетост 2

  • Учащ 3

  • Пенсионер 4

  • Домакиня 5

БИБЛИОГРАФИЯ:



  1. http://en.wikipedia.org/wiki/Shopping_mall

  2. Констан, Б. За свободата на древните, сравнена със свободата в модерните времена, в. "Панорама" 1992/1-2

  3. Бек, У. Що е глобализация. КХ. 2002

  4. Хабермас, Ю. Модерността - един незавършен проект, "Критика и хуманизъм", 1991

  5. http://www.chambersz.com/novini/35-novini/2209-the-mall-priema-klienti-v-sofiya-investitziyata-e-na-carrefour-i-e-v-razmer-na-200-mln-evro

  6. http://www.tzum.bg/bg/about_tzum/history.html

Каталог: 2010
2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
2010 -> Код на училище Име на училище


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница