Н а ш е т о о б щ е с т в о за да имаме успех в обществото, работата и живота трябва


ОТЕЦ + СИН + СВЕТИ ДУХ = СВЕТА ТРОИЦА!



страница2/5
Дата14.01.2018
Размер0.57 Mb.
#46385
1   2   3   4   5

ОТЕЦ + СИН + СВЕТИ ДУХ = СВЕТА ТРОИЦА!

Не можем да опознаем Бога изцяло, защото Той е по-голям от нашето сърце и нашия ум. Вярата в Светата Троица изразяваме чрез знака на кръста.

Нашата вяра е пълна със знаци, защото в нея се сливат видимото и невидимото. Бог ни дава пълна свобода. Няма вяра и любов, ако вярваме в суеверия, магии, гледачки . . . Няма надежда, ако няма жива вяра. Това е сигурността, че Бог се грижи за света и че го обича. Надеждата ни дава търпението да можем:


  • да приемем своята ограниченост;

  • да сме доволни на малко неща;

  • винаги да сме по-съвършени.


ВЯРАТА – нашият нравствен живот намира своя извор във вярата в Бога, Който ни разкрива Своята любов. Наш дълг спрямо Бога е да вярваме в Него и да Му бъдем свидетели.

НАДЕЖДАТА - когато Бог се открива и зове човека, човек не може със собствените си сили да отговори напълно на Божествената любов. Той трябва да се надява Бог да му даде способността да отговори на Неговата любов.

ЛЮБОВТА първата заповед ни заповядва да обичаме Бога над всичко и всички хора, за Него и заради Него.



СУЕВЕРИЕТО - отклонение от религиозното чувство и от изпълнението на религиозни обреди, които то налага. Изпадането в суеверие означава да свързваш само материалната страна на молитвите или на знаците на тайнствата на тяхната действителност вън от вътрешните предразположения, които те изискват. (Мт 23,16 – 12).
ИДОЛОПОКЛОНСТВО – първата заповед забранява многобожието. Тя изисква от човека да не вярва в други богове, освен в Бога, да не се почитат други божества. Идолопоклонство има тогава, когато човек почита и тачи едно сътворено същество вместо Бог, независимо дали се отнася за божества или демони, за власт, за удоволствия, за пари и т.н.
ПРЕДСКАЗАНИЯ И МАГИЯ – Бог може да разкрива бъдещето на Своите пророци или на други светци. Всички форми на предсказание трябва да бъдат отхвърлени: прибягване до Сатана или демони; извикване на мъртъвци или други предполагаеми грешни практики “да се разкрива бъдещето”.

Всички практики на магии, които са насочени към овладяване на скритите сили, за да бъдат подчинени и да служат в придобиването на свръхестествена власт върху ближния – дори ако това е с цел да се осигури неговото оздравяване - противоречат силно на същността на религията.



2. “НЕ ИЗПОЛЗВАЙ БОЖИЕТО ИМЕ НАПРАЗНО!”
Името на Бога е свято. Всяка дума или жест, против святостта на Бога и Неговото свято Име, се нарича богохулство. Всяко богохулство е грях.

Нашият говор за Бога трябва да се превърне в молитви и песни.


МОЛИТВА ОЗНАЧАВА:

  • благодарност за доброто, което сме получили;

  • прошка да помага на мене и на другите;

  • съжаление, че сме Го обидили.




МОЛИТВАТА ТРЯБВА ДА Е НЕРАЗДЕЛНА ОТ НАШЕТО ВСЕКИДНЕВИЕ. НАЙ-СЪВЪРШЕНАТА МОЛИТВА Е СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ !

ХРИСТИЯНИНЪТ ЗАПОЧВА МОЛИТВИТЕ СИ И ДЕЛАТА СИ СЪС ЗНАКА НА КРЪСТА “В ИМЕТО НА ОТЦА И СИНА И СВЕТИЯ ДУХ.”


КЛЕТВА - да дадеш клетва или да се закълнеш, това означава да вземаш Бог за свидетел на това, което твърдиш. Клетвопрестъплението призовава Бога да бъде свидетел на една лъжа. Този, който под клетва дава обещание, което няма намерение да изпълни, или който, след като е обещал под клетва, не е удържал на обещанието си, е в клетвопрестъпление.
3. ОСВЕТЯВАЙ СЕДМИЯ ДЕН - НЕДЕЛЯТА!”
Почивният ден е ден не само на физическа почивка, но ден на духовно обновление.

Християните празнуват почивния ден в неделя, защото в неделя Господ възкръсна от мъртвите. Неделната Литургия е ОСНОВА на цялата християнска практика. Ето защо верните са длъжни да участват на Литургията в задължените дни, освен ако са извинени поради сериозна причина (например болест, грижа за кърмачета) или освободени от пастира им. Онези, които своеволно пропускат това задължение, вършат тежък грях.

В неделя и в другите задължителни празници верните трябва да се въздържат от работа.
ПРИСЪСТВИЕ НА ЛИТУРГИЯТА ОЗНАЧАВА:


  • че сме на трапезата на Исус Христос;

  • че сме на трапезата на Неговото Слово и Неговото Тяло и Кръв;

  • че ставаме участници на Тялото, което се предава и кръвта, която се проля за всички хора;

  • да познаем във всеки човек брата, който Исус е спасил;

  • да се нахраним с Тялото и Кръвта на Исус Христос;

  • да сме свидетели на нашето общество с Бога;

  • да станем “храна” за другите.


4. “ПОЧИТАЙ БАЩА СИ И МАЙКА СИ!”
Четвъртата заповед отваря втория скрижал. Тя посочва реда на любовта. Бог пожела след Него да почитаме родителите си, на които дължим живота и които са ни предали познаването за Бога. Ние сме длъжни да почитаме и да уважаваме всички онези, които Бог, за наше добро, е дарил със Своята власт.

Семейството е първоначалната клетка на обществения живот. То е естествената общност, в която мъжът и жената са призвани към себеотдаване в любовта и в даване на живота. Семейството трябва да живее по такъв начин, че членовете му да обръщат внимание и да се грижат за подрастващите и възрастните, за

болните и за бедните.
Задължения на членовете на семейството:


  1. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЕЦАТА

Докато детето живее в дома на родителите си, то трябва да слуша всяко искане на родителите си, мотивирано за негово добро или за доброто на семейството. “Деца, бъдете във всичко послушни на родителите си, защото това е благоугодно Господу”. (Кол 3, 20).

Израствайки, децата трябва да продължават да уважават родителите си.

Християните дължат специална благодарност на онези, от които са получили дара на вярата, благодатта на Кръщението и църковния живот. Това може да са родителите, други членове на семейството, баба и дядо, духовници, вероучители, други учители или приятели.


  1. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РОДИТЕЛИТЕ

Родителите трябва да гледат на децата си като на Божи чеда и да ги уважават като човешки личности. Те възпитават децата си да изпълняват Божия Закон, като самите са послушни на волята на Небесния Отец. Родителите първи са отговорни за възпитанието на децата си. Чрез благодатта на тайнството Брак, родителите получават отговорността и привилегията да евангелизират своите деца.
5. “НЕ УБИВАЙ!”
Човешкият живот е свещен, защото от създаването си носи творчеството на Бога и остава завинаги в специално отношение със Създателя, тъй като е негова единствена цел. Бог единствен е Господар на живота от неговото начало до неговия край: никой, при никакви обстоятелства, не може да предяви за себе си правото да разруши пряко едно невинно човешко същество.

В разказа за убийството на Авел от брат му Каин, Писанието разкрива още в началото на човешката история присъствието на гняв и алчност в човека, последици от първородния грях. Човек стана враг на себеподобния си.


Съзнателното убийство на невинен сериозно противоречи на Създателя. Исус иска от своя ученик “Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата … обичайте враговете си.”

Петата заповед осъжда като тежко престъпление прякото и съзнателно убийство. Убиецът и доброволните съучастници в убийството вършат грях, който вика за мъст към небето.
Аборт - Човешкият живот трябва да бъде безусловно почитан и пазен още от момента на зачатието му. От първия момент на съществуването на човешкото същество трябва да се зачитат правата на личността, сред които и неприкосновеното право на всяко невинно същество да живее. Формалното съучастничество в аборта определено представлява тежък грях.
Смърт без страдание (евтаназия) - Тези, чийто живот е намалял или отслабнал, се нуждаят от специална грижа. Болните или нетрудоспособните лица трябва да бъдат подпомогнати, за да могат да живеят, доколкото това е възможно, един нормален живот. Пряката евтаназия се състои в прекратяване живота на недъгави лица, болни или умиращи. Каквито и да са подбудите и средствата, тя е морално неприемлива.
Самоубийството - Всеки е отговорен пред Бога за живота, който му е даден. Самият Бог остава негов господар. Ние сме длъжни да го приемем с благодарност и да го пазим за Неговата чест и за спасението на душите ни. Ние сме управители, а не собственици на живота, който Бог ни дари. Ние не разполагаме с него. Ако е извършено преднамерно, за да служи за пример, особено за младите, самоубийството става страшна съблазън. Тежки психически смущения, душевни страдания могат да смекчат отговорността на самоубилия се. Не трябва да се отчайваме за вечното спасение на лица, които са си причинили смърт. Бог може да им даде по пътищата, които Той единствен познава, възможност за спасително покаяние. Църквата се моли за хората, които са посегнали на живота си.
Грижа за здравето - Животът и физическото здраве са ценни блага, дадени от Бога. Ние трябва да се грижим разумно за него, държейки сметка за нуждите на ближния и за общото благо. Добродетелта на въздържаността предразполага да се избягват всякакъв вид прекомерности; злоупотреба с яденето, алкохола, тютюна и лекарствата. Употребата на наркотици нанася тежки увреждания на здравето и човешкия живот.

6. “НЕ ПРЕЛЮБОДЕЙСТВАЙ!”
Бог е любов.” Той самият преживява тайната на общение и любов. Създавайки човечеството в мъжа и жената по свой образ . . . Бог вписва в него призванието и следователно способността и отговорността, които съответстват на любовта и обществото.
Сексуалността влияе върху всички страни на човешката личност в единството на нейното тяло и на нейната душа. Тя засяга по-специално чувствеността,

способността да се обича, способността за възпроизводство и въобще способността за общуване с ближния.



Всеки мъж и всяка жена трябва да признаят и да приемат своята полова идентичност. Различието и физическото, моралното и духовното допълване са насочени към брачните блага и развитието на семейния живот. Всеки от двата пола е с еднакво достойнство, при все че по различен начин е образ на силата и нежността на Бога.

Църковното Предание разбира шестата заповед като обхващаща целостта на човешката сексуалност.


Целомъдрие – всеки кръстен е призван към целомъдрие. Всички верни на Христос са призвани да водят целомъдрен живот според особения им житейски статус - едни са посветени на девственост или безбрачие - възвишен начин да се отдадеш по-лесно на Бога безрезервно и с цялото сърце; други живеят по начина, който определя за всички нравственият закон, и според това дали са женени или несемейни. Сгодените са призвани да живеят в целомъдрие и въздържание. В това изпитание те виждат преоткриване на взаимна почит, закалка на вярност и надежда да се отдадат един на друг в Бога.
ПРЕГРЕШЕНИЯ ПРОТИВ ЦЕЛОМЪДРИЕТО:
Похотливостта е непорядъчно желание или невъздържано наслаждаване на плътското сладострастие. Сексуалното удоволствие е морално нередно, когато се изпълнява самоцелно, извън целта на брака.
Блудството е плътско съвкупление извън брака между свободни мъж и жена. То грубо нарушава човешкото достойнство и сексуалност. Освен това е сериозно отклонение от правия път, което покварява младите.
Порнографията - се състои в изваждане на действителни или симулирани полови актове извън рамките на близостта на партньорите, за да бъдат предоставени по умишлен начин на трети лица. Тя обижда целомъдрието, защото извращава съпружеския акт, взаимен интимен дар. Тя засяга тежко достойнството на тези, които й се отдават, защото всеки става за другия обект на първобитно удоволствие и незаконна полза. Тя поставя едните и другите в илюзията на един изкуствен свят, тя е тежък грях.

Проституцията унижава достойнството на лицето, което проституира, като го свежда до еротичното удоволствие, което се извлича от него. Този, който плаща, греши двойно със себе си: той скъсва с целомъдрието, с което го удостоява Кръщението, и омърсява тялото си - храм на Светия Дух. Проституцията е социално бедствие. Тя засяга предимно жените, но също и мъжете, децата и юношите (в тези два последни случая грехът е също и подвеждане).
Изнасилването - означава влизане с взлом, с насилие в сексуалната интимност на личността. То е посегателство върху справедливостта и любовта. То нанася тежка щета, която може да бележи жертвата за цял живот.
Хомосексуалност - означава взаимоотношение между мъже или жени, които изпитват полово влечение изключително или преобладаващо към лица от същия пол. Тя има много разнообразни форми през вековете и в различните култури. Те отнемат от половия акт дара на живота.

Значителен брой мъже и жени проявяват дълбоко вкоренени хомосексуални наклонности.


НАРУШЕНИЯ СРЕЩУ ДОСТОЙНСТВОТО НА БРАКА:
Прелюбодеяние: Тази дума означава съпружеска изневяра. Когато двамата партньори, от които поне единият е женен, започват помежду си сексуална връзка, дори временна, те вършат прелюбодеяние. Христос осъжда прелюбодеянието само като помисъл.
Разводът - е тежко нарушение срещу естествения живот. Той претендира да разруши договора, сключен свободно между съпрузите, да живеят един с друг до смърт.
Полигамията не се съгласява с моралния закон. Тя се противопоставя рязко на съпружеската общност. Полигамията противоречи на еднаквото лично достойнство на мъжа и жената, които в брака се отдават на пълна любов, която по тази причина е единствената изключителна. Гражданин, който преди е бил полигамен, справедливо има тежкото задължение да носи отговорност за бившите жени и деца.
Кръвосмешението означава интимно отношения между роднини и сродници, чиято степен на родството забранява брак помежду им. Грехът се увеличава, тъй като по възмутителен начин се нарушава физическата и моралната цялост на младите, които ще останат белязани за цял живот, и заради нарушаването на отговорността на възпитателите.

Свободна връзка има, когато мъжът и жената отказват да дадат юридическа и публична форма на една връзка, съдържаща сексуална интимност. Мнозина искат днес “право на пробен брак” там, където съществува намерение за женитба. Каквато и да е категоричността на намерението на онези, които се свързват в предварителни сексуални взаимоотношения, този тип връзки “не позволяват да се

осигури искреността в междуличностните отношения на един мъж и една жена, а именно да ги предпази от фантазии и капризи.


7. “НЕ КРАДИ!”
Седмата заповед забранява да се взема или да се задържа благото на ближния несправедливо и да се нанася щета на ближния и на благото му по какъвто и да е начин.

Кражбата - Седмата заповед забранява кражбата, т.е. отнемане благата на другия против разумната воля на собственика.

Обещанията трябва да се изпълняват; договорите да се спазват точно в рамките, в които поетото задължение е морално справедливо.

Хазартните игри (игра на карти и т.н.) или залагания сами по себе си не противоречат на закона. Пристрастяването към играта рискува да се превърне в тежко робство. Да залагаш нечестно или да си служиш с измама в играта е тежко нарушение дори когато нанесената щета е лека за този, който я понася, т.е. когато е незначителна.

Седмата заповед осъжда действия или начинания, които на каквото и да е основание (егоистично, идеологическо, търговско или тоталитарно) водят до заробване на човешките същества, до незачитане личното им достойнство, както купуването им, продаването им или разменянето им като стоки. Това е грях срещу човешкото достойнство и основните права на хората.

Справедливото заплащане е законен плод на труда. Да се откаже или да се удържи може да бъде тежка неправда.
8. “НЕ ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВАЙ!”
Осмата заповед забранява да се изопачава истината във взаимоотношенията с ближния. Нарушенията срещу истината изразяват с думи и дела отказ да се обвържеш с моралната честност. Те са основни неправди срещу Бога.
ПРЕГРЕШЕНИЯТА ПРОТИВ ИСТИНАТА
Лъжесвидетелстване и клетвонарушение - Когато е изказвано публично, едно твърдение, противоречащо на истината, придобива особена тежест. Тези начини на действие допринасят или да се осъди един невинен, или да се оправдае един виновен, или да се увеличи наказанието, наложено на обвиняемия.
Зачитането на доброто име на личността забранява всяко поведение и всяко слово, които могат да причинят несправедлива щета. Счита се за виновен:

  • В необосновано съждение - този, който дори мълчаливо приема като истинска, без достатъчно основание, една морална вина в ближния;

  • В злословие - този, който без обективно основание разкрива недостатъците и грешките на ближния на лица, които не го познават;



  • В клевета - този, който с доводи, противоречащи на истината, вреди на доброто име на другите и дава повод за лъжливото мнение по отношение на тях.

Тежестта на лъжата се измерва в зависимост от природата на истината, която изопачава; според обстоятелствата; според намеренията на този, който я извършва; според щетите.


  1. “НЕ ПОЖЕЛАВАЙ ЖЕНАТА НА БЛИЖНИЯ СИ!”

Сърцето е средоточие на нравствената личност “Защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули “ (Мт 15, 19). Борбата срещу плътското желание минава през очистването на сърцето и практиката на въздържаността.

Шестото блаженство гласи: “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” (Мт 5, 8). “Чистите сърца” са тези, които са съгласували разума и волята си с изискванията на светостта Божия.

Кръщението дарява на този, който го получава, благодатта на очистването от всички грехове. Но кръстеният трябва да продължи да се бори срещу похотливостта на плътта и безпорядъчните желания. С Божията благодат се стига до чистота на сърцето:



  • чрез добродетелта и дара на целомъдрието, защото целомъдрието позволява да се обича с чисто и нераздвоено сърце;

  • чрез чистота на намерението, която се състои в постоянния стремеж към истинската цел на човека: с чист поглед кръстеният да се стреми да се съобразява и да изпълнява във всяко нещо Божията воля;

  • чрез чистотата на погледа, външен или вътрешен, с дисциплиниране на чувствата и въображението, с отказ от всяко удоволствие с нечисти мисли, които ни карат да се отклоним от Божиите заповеди;

  • чрез молитвата.


10. “НЕ ПОЖЕЛАВАЙ ИМОТА НА БЛИЖНИЯ СИ!”
Десетата заповед обяснява и допълва деветата, която се отнася до похотливостта на плътта. Тя забранява пожелаване благото на ближния - източник на кражбата, грабежа, измамата, които осъжда седмата заповед.

Десетата заповед осъжда алчността и желанието за безмерно притежаване на земни блага. Тя забранява безредното користолюбие, породено от прекомерната страст към богатства и тяхната мощ. Тя забранява също да се върши неправда, с която се вреди на ближния в неговите земни блага.

Десетата заповед изисква да се отстрани завистта от човешкото сърце. Завистта е основен порок. Тя се проявява в угнетеността, заради благото на другия и прекомерното желание то да бъде присвоено, дори незаконно.





БОГ СЕ ЯВЯВА НА ЧОВЕКА
Чрез природния си разум човек може да познае Бога достатъчно сигурно, като изхожда от Неговите дела. Но има и друг ред в познанието, който човек не може да достигне със собствените си сили, и това е Божието Откровение.
ЕТАПИТЕ НА ОТКРОВЕНИЕТО

Бог, който създаде и пази всички неща чрез Словото, в създадените неща дава на хората едно непрекъснато свидетелство за Самия Себе си, искайки да отвори пътя още повече за едно по-висше спасение. Той още от началото откри Себе си на нашите прародители.

Това Откровение не беше прекъснато от греха на нашите прародители. В действителност след тяхното падение . . . Бог им обеща изкупление. Той непрекъснато им показваше своята загриженост към човешкия род, за да даде живот вечен на всички, които чрез постоянство в доброто търсят спасение.
Заветът с Ной

След като единството на човешкия род бе нарушено от греха, Бог пожела преди всичко да спаси човечеството, като се намеси при всяка една от Неговите части. Заветът с Ной е в сила дотогава, докато трае времето на народите, до всемирното прогласяване на Евангелието. Библията почита няколко големи фигури на “народите”; такива са “праведният Авел”, царят – свещеник Мелхиседек, праобраз на Христа. Така Писанието показа до каква степен на святост могат да достигнат тези, които живеят съгласно Завета на Ной в очакването Христос да “събере наедно и разпилените чеда Божии.”









Бог избира Авраам

За да събере разпиляното човечество наедно, Бог избра Авраам, викайки го: “Излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си” , с намерение да направи от него “баща на много народи”. Народът, произлязъл от Авраам, ще бъде пазител на обещанието, дадено на патриарсите. Той ще бъде коренът, върху който ще бъдат присадени повярвалите езичници.









Бог създава Своя народ Израил

Бог създаде Израил като Свой народ. Той сключи с него Завет на Синай и му даде чрез Мойсей Своя закон, за да Го признае и Му служи като на единствен, жив и истински Бог, Отец.










ПРОРОЦИТЕ

Чрез пророците Бог възпитава Своя народ в надеждата за спасение, в очакването на нов и вечен Завет, предназначен за всички хора, който ще бъде вписан в сърцата им. Пророците възвестяват цялостното изкупление на Божия народ и спасението, което ще обхване всички народи. И най-вече бедните и смирените на Господа ще носят тази надежда.




Пророците са хора, на които Бог даде извънредната благодат да откриват на Божия народ, от името на Бога, минали, сегашни и бъдещи неща.

Пророкуването е звание, дадено от Бога. Пророкът едновременно проповядва и предсказва това, което Бог иска да открие чрез него на хората.

Пророците говорят винаги от името на Бог. Те защитават Неговото свето Име, разобличават фалша и лъжата навсякъде и пред всички.

В историята на Божия народ те се появяват 10 века преди идването на обещания Месия.




Главната цел на всички пророчества е да се запази вярата на Еврейския народ само в един Бог, негов Творец и Благодетел.

Пророчествата са морални и духовни подготовки на Божия народ, за да посрещне достойно своя Спасител. Същевременно, те са подготовка и на бъдещото християнство. Те възвестяват идването на едно ново Царство, което бъдещият Месия ще основе.




Пророчествата са записани в Свещеното Писание. Църквата е приела като истински пророци само 16.

По-главните от тях са тъй наречените “ГОЛЕМИ” ПРОРОЦИ: ИСАИЯ, ИЕРЕМИЯ, ЕЗЕКИИЛ и ДАНАИЛ, и 12 “МАЛКИ” ПРОРОЦИ: Осия, Йоиля, Амос, Авдия, Йон, Михей, Наим, Авакум, Софония, Агей, Захария и Малахия.




Последният пророк от Стария завет е ИВАН КРЪСТИТЕЛ !




В ИСУС ХРИСТОС СЕ ИЗПЪЛНИХА ВСИЧКИ ПРОРОЧЕСТВА ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ!



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница