Ред за разглеждане на делото от въззивната инстанция

1. 
   Процедура, в която се развива и осъществява процедура за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и без която не може да стане разглеждане на делото във втората инстанция.
   

б/ жалбата и протестът трябва да отговарят на реквизитите, посочени в НПК. При липса на някои от тези задължителни реквизити жалбата се връща и се дава 7 дневен срок за поправка;

в/ до даване ход на делото в съд. заседание могат да се правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата или протеста;

г/ първоинст. съд съобщава за подадените жалби и протести на заинтересованите страни и им изпраща препис от жалбата /протеста/. Тези страни могат в 14 дневен срок от получаването на преписа да подадат писмени възражения;

д/ когато жалбата не отговаря на условия на чл. 319 /реквизити/, тя се връща на подалия я от първоинст. съд – това връщане на жалбата не подлежи на обжалване и протест по реда на въз. производство;

е/ след като изтекат сроковете за обжалване /възражения/, първоинстанционният съд я изпраща, заедно с цялото дело на второинст. съд.

2. 
   Процедура за разглеждане на делото пред въз. съд:
   

б/ участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително.

в/ неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.

г/ жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание.

д/ след откриване на съдебното заседание съдът изслушва страните за даване ход на делото и се произнася по направените искания, бележки и възражения.

е/ разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик. В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства.

ж/ съдът разпитва подсъдимия, призованите свидетели и експерти и може да използва всички способи за събиране и проверка на допуснатите доказателства.

з/ в съдебните прения се излагат съображенията за неправилността на присъдата и по съществото на обвинението.

и/ решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено.

к/ решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване.

2. Чл. 333. Въззивният съд отменява присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато:

а/ на предварителното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Тогава той отменява присъдата и връща делото за ново разглеждане от първата инстанция. Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:

• 
  е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено;
  
• 
  няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;
  
• 
  присъдата е постановена от незаконен състав.
  

в/ се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер.

г/ когато са налице повторно условията на а/, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество.

3. 
   Въззивният съд не може да отмени присъдата по б/ и в/ или да отмени оправдателната присъда във всички случаи, ако няма съответен протест от прокурора, жалба от частния тъжител или частния обвинител.
   

1. 
   чл. 332, ал. 2 – Въззивният съд може да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда;
   
2. 
   чл. 334. – Въззивният съд отменява присъдата и постановява нова присъда, когато се налага:
   

б/ да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;

в/ да оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд.

3. 
   Правомощията по а/ и б/ се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, жалба от частния тъжител или частния обвинител.
   

1. да измени първоинстанционната присъда;

2. да потвърди първоинстанционната присъда.

ІІ. чл. 335 – 1. Въззивният съд може за измени присъдата:

а/ да намали наказанието;

б/ да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление;

в/ да освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 /особени правила за непълнолетните – настаняване във ТВУ/ или чл. 66 НК /отлагане на изпълнението/.

г/ да освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а НК /непълнолетен-възпитателна мярка, пълнолетен-глоба/.

2. Когато има съответен протест от прокурора, жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може:

а/ да увеличи наказанието;

б/ да отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс.

3. Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск.

ІІІ. Чл. 336. Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейното отменяване или изменяване.

23. Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията
І. Обща характеристика на производството по частни жалби и протести.

1. 
   Това е производство, което действително се развива и осъществява пред въз. инстанция, но единствения предмет на това производство са не присъди, а определения.
   
2. 
   Това производство има строго специфичен предмет – определенията се групират така:
   

б/ определения, които не подлежат на обжалване отделно от присъдата /чл. 344, ал. 2/ – изрично посочени: определението, с което се изпраща делото по подсъдност на друг съд, определението на съдията-докладчик относно реда, по който следва да се разгледа делото, допуснатите лица до участие, събирането и проверката на нови доказателства и т.н., определението за отстраняване на някой от участниците от съд. зала, определенията за отводи и нови искания, определението за разпит на подсъдим или свидетел в отсъствието на другите подсъдими или свидетели, определението при изменение на обвинението, за възобновяване на съд. следствие, определенията, които могат да бъдат издадени заедно с присъдата, определението за поправки в протокола.

в/ всички други определения извън а/ и б/ се обжалват с частна жалба или протест по реда на глава 16 НПК.

3. 
   В производството по ред на глава 16 се разглеждат само определения, постановени от първоинстанционния съд.
   
4. 
   Това е едно производство, което е уникално, защото съдът, който е постановил определението, може сам да го отмени – друго такова производство няма.
   
5. 
   Това производство може да протече само пред първа инстанция – когато при частна жалба и протест, когато първоинст. съд отменя или изменя постановеното определение и с това производството приключва.
   
6. 
   Производството ще се развие и пред въз. инстанция, само при условие, че първоинст. съд не е уважил жалбата /протеста/.
   
7. 
   Частната жалба и протестът нямат суспензивно действие, защото не спират производството по делото, по което е постановено определението, нито пък спират изпълнението на определението. Изключение – когато съдът сам постанови спиране.
   
8. 
   Частната жалба и протестът нямат деволутивно действие, защото не винаги пренасят делото във втора инстанция.
   

1. чл. 345 - Частната жалба и протестът се подават в седемдневен срок от постановяване на определението, а когато то е постановено в разпоредително заседание - в седемдневен срок от връчване на преписа. За постъпилия протест се съобщава на подсъдимия, който в седемдневен срок от съобщението може да направи възражение.

2. чл. 348 - Въззивната инстанция разглежда частната жалба и протеста в разпоредително заседание, а когато намери за необходимо - в съдебно заседание с призоваване на страните. Въззивната инстанция може да изиска делото, по което е постановено определението. Когато отмени определението, въззивната инстанция решава въпросите по частната жалба и протеста.

ІІІ. Процедура:

1. 
   Когато съдът сам отменя определението си – винаги в разпоредително заседание.
   
2. 
   Когато въз. инстанция отменя определение- може в разпоредително заседание, но не е задължително.
   

1. 
   Кас. производство е редовен способ за проверка на присъдите и решенията на въз. съд – предмет на проверка са невлезли в сила присъди и решения на въз. съд. Производството започва по жалба на страните и по протест на прокурора.
   
2. 
   Характеристики:
   

б/ единственият съд, пред който може да се развие и осъществи това производство е ВКС, независимо кой е бил въззивния съд;

в/ предмет на проверка от ВКС са само присъди и решения, постановени от въз. съд /не и от първоинстанционния/;

г/ приетите фактически констатации в решението или присъдата на въз. съд не могат да бъдат пререшавани от ВКС.

3. 
   ВКС проверява само нарушението на закона – както на материалния, така и на процесуалния закон. Затова ВКС може да решава грешката в правната квалификация и допуснатите процесуални нарушения, както и справедливостта на присъдата. Установените факти имат силата на присъдено нещо и ВКС не може да ги проверява.
   
4. 
   Касац. жалба и протест се разглеждат в съд. заседание, но не се провежда съд. следствие – без изключение.
   
5. 
   За ВКС съществува забрана да увеличава наложеното наказание – когато ВКС намери, че наложеното наказание трябва да бъде увеличено и за това не е имало обвинение в първа инстанция - той отменя присъдата и връща делото за разглеждане в първа инстанция.
   
6. 
   Когато трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ВКС отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане, без значение дали е подаден или не съотв. протест или жалба – това е императивна норма. Забраната да се влошава положението на подсъдимия, макар и индиректно намира приложение в дейността на ВКС.
   
7. 
   ВКС не може да установява нови фактически положения, но има неограниченото право да прецени по друг начин от правна гледна точка установените факт. констатации. ВКС може да приеме нова правна квалификация:
   

б/ ако е закон за по-тежко наказуемо престъпление – ако е имало обвинение на първата инстанция – ще реши делото по същество, защото ще измени присъдата;

в/ ако е закон за по-тежко наказуемо престъпление и не е имало обвинение пред първата инстанция за това – не може да реши делото по същество, а само ще отмени присъдата и ще върне делото за ново разглеждане на първа инстанция или на досъдебното производство.

8. 
   ВКС може да приеме като отегчаващи обстоятелства, такива, които въз. съд е приел за смекчаващи и обратно и т.н.
   
9. 
   Нови факти и доказателства – в кас. жалба и протест трябва да се посочат данните, които го подкрепят. “Данни” тук означава възможност за страните да представят писмени и веществени материали, като тези материали бъдат проверени в хода на съд. заседание и те могат да послужат като доказателства, но единствено за да се докаже налице ли е съответното основание за отмяна на присъдата, за изменяването и, но те не могат да бъдат доказателства за вината, за установените фактически положения и т.н.
   
10. 
    Когато указанията на ВКС са изпълнени, новата присъда не подлежи на касация на същите основания, освен ако не са допуснати нови нарушения.
    
11. 
    Когато ВКС отмени за втори път присъдата, той връща делото за ново разглеждане, но само на въз. съд, като въз. съд действа по правилата на касацията.
    

1. 
   Предмет на кас. обжалване – кои актове подлежат на кас. обжалване – чл. 349:
   

б/ присъдите и решенията на въззивния съд за тежки престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия /повече от 5 год. лишаване от свобода/;

в/определенията на въззивния съд, които се издават понякога заедно с присъдата /за вещ. доказателства, първоначалния режим на наказанието лишаване от свобода и др./;

г/ определенията на въззивния съд, с които се прекратява или се прегражда пътят на наказателното производство;

д/ не подлежат на кас. проверка присъдите и решенията, по които не е наложено наказание лишаване от свобода по делата от общ характер и които не са за извършено тежко престъпление – по делата от частен характер.

2. 
   Предели на кас. проверка:
   

• 
  по отношение на частите на присъдата – ВКС може да отмени присъдата само в обжалвана и част, за разлика от въз. инстанция;
  
• 
  по отношение на лицата, подали жалба – кас. инстанция отменя присъдата само по отношение на обжалвалите я лица. Изключение – присъдата може да се отмени и по отношение на лице, неподало жалба, ако основанията за това са в негова полза;
  
• 
  по отношенията на основанията за обжалване:
  

• 
  когато е нарушен законът;
  
• 
  когато е допуснато съществено процесуално нарушение;
  
• 
  когато наложеното наказание е явно несправедливо.
  

3. 
   Право на кас. жалба и протест – чл. 351: Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни. Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия. Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и законни интереси.
   

2. Ред - жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил обжалваната присъда или решение.

3. Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересуваните страни.

4. Съдържание - В касационната жалба и в протеста се посочват: от кого се подава; присъдата, решението и частта, която се обжалва; в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят; искането, което се прави. Жалбата и протестът се подписват от подателя.

5. Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях може да се направи писмено до даване ход на делото.

6. Жалбата и протестът се връщат от съда, чрез който са подадени, когато:

• 
  не отговарят на изискванията за реквизити, ако в дадения от съда срок пропускът или несъответствието не е отстранено;
  
• 
  не са подадени в срок или от лице, което има право на жалба или протест;
  
• 
  не подлежат на разглеждане по касационен ред.
  

8. Жалбата и протестът могат да се оттеглят от страните, които са ги подали, до даване ход на делото в съдебно заседание.

9. Касационната жалба и протестът се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на страните. Участието на прокурор е задължително. Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие на страната, когато не е намерена на посочения от нея адрес или е променила същия, без да уведоми съда. В доклада на съдията-докладчик се излагат обстоятелствата по делото, съдържанието на обжалваната присъда или решение и оплакванията срещу тях. Съдебно следствие не се провежда. Страните се изслушват по ред, установен от съда.

27. Касационни основания
Кас. основания са посочени в чл. 352 НПК. Те са 3:

1. 
   Нарушение на закона – става въпрос за нарушение на материален закон. По правило това е НК, но НК препраща и към други закони и подзаконови нормативни актове.
   

а/ когато законът е приложен неправилно:

• 
  когато правна норма от особената част на НК не е изтълкувана и приложена правилно в частта и, очертаваща законния състав на диспозицията – това е т. нар. грешка в правната квалификация;
  
• 
  изтълкувана е и е приложена неправилно правна норма от общата част на НК, която се отнася до престъплението /напр. правилата за съучастието, за повторност, за опсен рецидив и т.н./.
  
• 
  не е изтълкувана и не е приложена правилно пр. норма от особената част на НК в санкционната и част – допусната е грешка при налагане на наказанието;
  
• 
  неправилно е изтълкувана и приложена пр. норма от общата част на НК, която се отнася до наказанието – напр. правила за освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание и т.н.
  

2. 
   Когато е допуснато съществено процесуално нарушение:
   

б/ нарушението трябва да е съществено. Несъществените нарушения не подлежат на правно действие. Правото просто се помирява с тях.

• 
  абсолютни – те са 3 и са посочени в НПК:
  

• 
  проц. нарушение е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено;
  
• 
  няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;
  
• 
  присъдата е постановена от незаконен състав.
  

• 
  доказването, че е налице абсолютно процес. нарушение в същност се изразява само в констатацията му – напр. ВКС констатира, че присъдата няма мотиви и единственото правомощие на ВКС е да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане.
  
• 
  при абсолютните проц. нарушения ВКС не може да преценява нито дали допуснатото проц. нарушение е довело до неправилна присъда, нито дали е довело до ограничаване на правата на страните.
  

• 
  относителни процесуални нарушения:
  

• 
  те не са изброени в НПК;
  
• 
  НПК посочва критерия, от който се ръководи държ. орган в преценката си дали допуснатото нарушение е съществено – неправилното приложение на нормата от НПК трябва да е довело до ограничаване на правата на обвиняемия или на другите страни в процеса.
  
• 
  при относителните нарушения съдът първо констатира коя разпоредба на НПК е нарушена и да вземе решение, че това нарушение именно в този случай е довело до ограничаване правата на страните.
  
• 
  когато присъдата се отменя поради допуснато същ. проц. нарушение, съдът преценява единствено ограничени ли са правата на страните и никога не преценява правилността на присъдата;
  
• 
  когато е допуснато същ. процесуално нарушение винаги правомощието на ВКС е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, но само ако допуснатото нарушение е отстранимо.
  

3. 
   Когато наложеното наказание е явно несправедливо – допусната е грешка единствено при определяне /индивидуализацията/ на наказанието. НПК изисква тази несправедливост да е явна /напр. превес на смекчаващи обстоятелства и максимално наказание/.
   

• 
  да остави в сила присъдата или решението;
  
• 
  да отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 21, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия;
  
• 
  да измени присъдата;
  
• 
  да отмени присъдата изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане.
  

• 
  да се намали наказанието;
  
• 
  да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
  
• 
  да се приложи особените правила за непълнолетните от Наказателния кодекс;
  
• 
  да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция.
  

• 
  да се уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск.
  

1. Касационната инстанция отменява присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане, когато се налага:

• 
  да се увеличи наказанието;
  
• 
  да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в първата инстанция;
  
• 
  да се отстранят допуснати съществени процесуални нарушения;
  
• 
  да се отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда.
  

4. 
   Решението на касационната инстанция се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание. Това решение не подлежи на обжалване.
   

1. При новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно:

• 
  стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;
  
• 
  прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения;
  
• 
  отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила.
  

3. Съдът, на когото делото е върнато за ново разглеждане, може да осъди оправдания подсъдим, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора или жалба на частния обвинител поради искане за осъждане.

4. Когато задължителните указания на касационната инстанция са изпълнени, постановената присъда не подлежи на касационно обжалване по основанията, на които е била отменена веднъж присъдата, освен ако са допуснати нови или са повторени същите нарушения.