Научен ръководител

За дисертационният труд на Николай Николаев Велев “Лукач и Хегел. Отчуждение и социална онтология” за придобиване на образователна и научна степен „доктор” по професионално направление 2.3. Философия (Философия на Новото време – XIX век),

Научен ръководител:

проф. д-р Хараламби Георгиев Паницидис

от проф. дфн Димитър Цацов – ВТУ”Св.св. Кирил и Методи”

Дисертационният труд на Николай Николаев Велев “Лукач и Хегел. Отчуждение и социална онтология” е принос в българската философска история, защото, колкото и да е странно, проблематиката, свързана със западния марксизъм през целия ХХ век в българската философска история е стояла твърде настрана. Значимостта на този разработка се дължи и на техниката на изпълнение – демонстрира се дисциплинирана и детайлно диференцираща мисловност, познаване на историкофилософската фактология и съответните контексти, в които е потопен един или друг теоретичен схематизъм. Спокойният и ритмичен логичен ход на анализа показва дълбоко навлизане в една много сложна не само от историческа, но и от теоретична гледна точка реалност.

Като цяло разработката е тематично сравнително историкофилософско изследване, чрез което се постига не само откриване на специфични черти във философските портрети на Хегел, Маркс и предимно на Лукач, но чрез това се очертава определен релеф в историческото развитие на марксизма и то не само на западния. По-конкретно задачата на дисертанта е да се покажат основни моменти от критичното отношение на Лукач към Хегел, което е предпоставка за разработването на определен модел на социална онтология. В основата на изследователската техника е темата за отчуждението, която не само центрира логическото движение, предава систематичност на текста, но и служи като специфичен търсещ евристичен механизъм, чрез който се очертават теоретичните релефи на отделните мислители. Ето защо мога да кажа, че постигнатото в това отношение е основният приносен момент, който, декомпозиран на по-конкретни позиции, така както е направил самият доторант, формулира приноси, които са точно посочени, но някои не съвсем прецизно формулирани.

Анализът е обединен в стегната архитектоника - след изледването на различни влияния върху Лукач, следва реконструкцията на идеите на Маркс за отчуждението, на Лукач за ранните текстове на Хегел като постепенно се преминава към сравнителния анализ на История и класово съзнание и Феноменология на духа, на Онтология на общественото битие и Логика на Хегел, като акцентите са върху смисловите връзки между основните концептуални моменти – от една страна, духът и понятието, и от друга, пролетариатът и трудът. Обединяващата постановка в идейното развитие на Лукач е онтологията, в която акцентът е върху съзнателното изграждане на общественото битие, но доколкото това протича в ситуация на отчуждение, то необходими са радикални средства за неговата промяна.

Много добре би било дисертационният труд да се издаде като монография, която ще бъде първата книга, посветена на западния марксизъм в България. Бих си позволил и едно предложение. В разработката доминират не две, а три имена. Ето защо ще бъде по-адекватно ако заглавието е “Хегел, Маркс, Лукач. Отчуждение и социална онтология”.

За да не звучи становището апологетично, ще си позволя още едно съображение, което не е критично, а по-скоро призив към бъдещо детайлизиране. Според мен използването на Якоби като основа на концептуализирането на определни детайли от разработката задава твърде обобщен поглед, който скрива редица важни щрихи към образа на Лукач. В сложната история на марксизма много важен пункт е дебатът по повод книгата на Щамлер (1895). Следва криза в марксизма като един от резултатите е активното търсене на философските основи на социалната теория на Маркс. В тази връзка се формира идеята за марксизма като цялостна система. Пример е книгата на Волтман “Исторически материализъм” от края на ХІХ в., за когото терминът “диалектически материализъм” е един от елементите на цялостната теоретична система на марксизма. Руската социалдемокрация постепенно възмприема тази идея. Много важен етап е времето на 20-те години на ХХ в. и дебатът между механистици и деборинци в Съветския съюз, в който въпроса кой доминира във философските основи на марксизма – Енгелс или Хегел. През 1925 г. е публикувана „Диалектика на природата“, като „Архив на Маркс и Енгелс“, т.2. През 1931 г. дебатът се прекратява от Сталин. Парадоксалното е това, че въпреки силната тяга на руските мислители към Хегел, а според Чижевски и Янко Янев и др. на славяните по принцип фундаментално допада философията на Хегел, фактически се елиминира Деборинската школа, която акцентира именно върху Хегел. Настъпва времето на Митин и Юдин, които задават основите на онтологико-епистемологичните релефи на онова, което по-късно ще се оформи като източноевропейски марксизъм, който реално се формира след Втората световна война и по-специално след Варшавския договор.

Казвам наедро всичко това, за да изтъкна две неща. Първо, Лукач пристига в Съветския съюз именно в периода, в който двете направления са ликвидирани и е започнал процес на формиране на сталинизма в марксизма. Моята хипотеза е, че много елементи от самокритиката и по-късното творчество са релевантни към процеса на адаптиране Лукач към ситуацията, както в жизнен смисъл (Л. Маркузе, която посещава Съветския съюз и се вижда с Лукач, в спомените си изтъква, че последният се е променил толкова много, че може да подпише неговата смъртна присъда), така и в концептуален план. Второ, абстркацията източноевропейски марксизъм, с която се работи в дисертацията, задава една неточна оптика, защото за източноеврепейски марксизъм може да се говори по повод времето след 50-те години на ХХ в., а ако се погледнат нещата по-отблизо и в източноевропейският мараксизъм ще се открият много спецификации. Например българският марксизъм съдържа много силни тематични навлизания от основонаучната философска школа, което от своя страна, допълнително силно минимизира интереса на българските марксисти към Хегел.

В заключение: дисертацията на Николай Николаев Велев “Лукач и Хегел. Отчуждение и социална онтология”, е силен изследователски труд не само като реконструкция на идеите на значими мислители, но и като задаващ хоризонти за понататъшна изследователска работа. Ето защо предлагам да му бъде присъдена образователната и научна степен „доктор” по професионално направление 2.3. Философия (Философия на Новото време – XIX век) .