ИЗВАДКИ ОТ ДЕВЕТ ЛЕКЦИИ ЗА ПЧЕЛИТЕ

ИЗВАДКИ ОТ ДЕВЕТ ЛЕКЦИИ ЗА ПЧЕЛИТЕ

Дорнах, 3 фев­ру­ари 1923 г.

стр.З * ...Никой не мо­же да каже, че пче­ли­те имат ин­те­ли­гент­ност ка­то хората, за­що­то ние има­ме ин­с­т­ру­мен­та мозък, до­ка­то пче­ли­те ня­мат та­ко­ва нещо; та­ка че все­мир­на­та мъд­рост не мо­же да бъ­де при­тег­ле­на в тех­ни­те те­ла по съ­щия начин. Но влияние, ид­ва­що от ця­ла­та за­оби­ка­ля­ща вселена, все пак, ра­бо­ти с ог­ром­на си­ла вър­ху пчел­ния кошер. Човек мо­же пра­вил­но да раз­бе­ре жи­во­та на пче­ли­те са­мо ако взе­ме предвид, че ця­ла­та за­оби­ка­ля­ща сре­да на зе­мя­та има мно­го го­ля­мо вли­яние вър­ху жи­во­та на колонията. Този жи­вот вът­ре в ко­ше­ра по­чи­ва вър­ху факта, че пчелите, в много, по­-го­ля­ма сте­пен от­кол­ко­то мрав­ки­те и осите, ра­бо­тят на­пъл­но задружно, и та­ка под­реж­дат ця­ла­та своя деятелност, че всич­ко е в хармония.

За да се раз­бе­ре това, тряб­ва да си кажем: В жи­во­та на пче­ла­та вся­ко нещо, ко­ето в дру­ги­те съ­щес­т­ва се из­ра­зя­ва ка­то по­лов живот, в слу­чая

стр.4 * Животът на пче­ли­те тряб­ва да се изу­ча­ва ка­то из­пол­з­ва­ме душата.

Пчелите са се от­ка­за­ли от ин­ди­ви­ду­ален по­лов жи­вот и са го пре­да­ли на царицата, за да ста­нат "вес­ти­те­ли на любов".

Животът, кой­то е в та­зи напъпваща, цъф­тя­ща любов, ко­ято е в цветята, се на­ми­ра

съ­що та­ка и в меда. Когато се яде мед, той под­тик­ва пра­вил­на­та връз­ка у чо­ве­ка меж­ду въз­душ­ния и вод­ния елемент.

стр.7 * ...чо­век в ни­ка­къв слу­чай не тряб­ва да смята, че в Природата съ­- щес­т­ву­ва нещо, в ко­ето ня­ма сили. Това шес­то­ъгъл­но и шес­тос­тен­но жи­ли­ще /ки­лий­ка­та в пи­та­та мед/ има из­вес­т­ни си­ли в се­бе си; съв­сем дру­го би било, ако ли­чин­ка­та жи­ве­еше в кръг­ла килийка. В Природата то­ва оз­на­ча­ва съвсем, дру­го нещо, че ли­чин­ка­та се на­ми­ра в то­ва шес­тос­тен­но жилище. Тя по­лу­ча­ва си­ли­те на ФОРМАТА; по­-къс­но пче­ла­та чув­с­т­вам в тя­ло­то си, че е би­ла в та­зи хек­со­го­нал­но офор­ме­на килийка.

Пчелата по­-къс­но мо­же да строи по­доб­ни ки­лий­ки от силите, ко­ито е абсорбирала, до­ка­то е би­ла в та­ка­ва килийка.

стр.9 * Силата за оп­ло­дя­ва­не на тър­те­ите про­из­ти­ча от земята. При пче­ли­те яс­но се вижда, че оп­ло­дя­ва­не­то /мъж­ко­то оплодяване/ ид­ва от зем­ни­те сили, а спо­соб­нос­т­та на жен­с­ка­та да раз­ви­ва яй­це­то ид­ва от си­ли­те на Слънцето.

стр.14 * Със зас­та­ря­ва­не­то ни ме­да има мно­го доб­ро въз­дейс­т­вие вър­ху нас. Подобно въз­дейс­т­вие при де­ца­та има млякото; ме­дът ни по­ма­га да съг­раж­да­ме тя­ло­то си и по та­зи при­чи­на се пре­по­ръч­ва за хора, ко­ито застаряват. Това е ед­на мно­го здра­вос­лов­на храна; са­мо че чо­век не тря- б­ва да яде пре­ко­мер­но мно­го мед! Ако се яде пре­ко­мер­но мно­го мед, ка­то го упот­ре­бя­ва не са­мо ка­то подправка, мо­же фор­ми­ра­щи­те му си­ли да се за­си­лят твър­де мно­го и тя­ло­то да ста­не мно­го втвър­де­но и да раз­вие раз­лич­ни болести. Един здрав чо­век има пра­вил­но­то чув­с­т­во кол­ко мед да яде. Медът е осо­бе­но до­бър за въз­рас­т­ни хора, за­що­то при­да­ва на тя­ло­то им устойчивост.

Трябва по план да се да­ва мед точ­но оп­ре­де­ле­но ко­ли­чес­т­во на деца, стра­да­щи от рахит, ко­га­то са де­вет до де­сет ме­сеч­ни и то­ва да­ва­не на мед да се про­дъл­жи до 3 или 4 години. Тогава ра­хи­та ня­ма да бъ­де тол­ко­ва про­явен как­то е обикновено, за­що­то та­зи бо­лест се със­тои в това, че тя­ло­то е твър­де меко. Разбира се през съв­сем пър­ви­те сед­ми­ци на бе-
бе­то тряб­ва да се да­ва са­мо мляко; ме­дът по то­ва вре­ме не ще има ни­как­во въздействие. Медът, съ­дър­жа оне­зи сили, ко­ито да­ват твър­дост и ус­той­чи­вост на тялото. Тези не­ща би тряб­ва­ло да бъ­дат разбрани.

стр. 15 * Човек обик­но­ве­но взи­ма око­ло 20% от ме­да на пчелите, ос­та­на­ло­то е за тях­на храна.

Също има "пчели" вът­ре в нас - то­ва е кръвта, то­ва са пчелите-работни- ци. А нер­ви­те ни са - търтеите. Ние оба­че не уби­ва­ме на­ши­те нер­ви веднага, как­то то­ва пра­вят пче­ли­те с търтеите, а ги уби­ва­ме постепенно. Нашите нер­ви вся­ка го­ди­на ста­ват все по­-с­ла­би и по­-с­ла­би и чрез то­ва пос­те­пен­но от­с­лаб­ва­не на нервите, ние умираме. Отношението меж­ду ал­бу­ми­ноз­ни­те клет­ки /ко­ито ос­та­ват кръгли/ в гла­ва­та и кръв­та е ка­то от­но­ше­ни­ето на пче­ли­те­-ра­бот­ни­ци към Царицата в пчел­ния кошер.

В Природата всич­ко е прек­рас­но свър­за­но по­меж­ду си. В Природата, законите, в ко­ито чо­век не мо­же да про­ник­не със сво­ята обик­но­ве­на ин­те­ли­гент­ност са най-важните. Тези за­ко­ни ви­на­ги ра­бо­тят със съ­вър­ше­на свобода. Това ва­жи и за про­пор­ци­ята на по­ло­ве­те на земята, тя е поч­ти рав­на за ця­ла­та земя.

Забележителното е, че пло­до­ви­те дър­ве­та да­ват мно­го по­ве­че и по­-доб­ри плодове, ако око­ло тях има ко­ше­ри и пче­ли­те взи­мат нек­тар от цве­то­ве­те им.

Пчелите са под­в­лас­т­ни на си­ли­те в Природата, ко­ито на­ис­ти­на са великолепни, ко­га­то бъ­дат наб­лю­да­ва­ни и са от ог­ром­но значение. Чо- век се чув­с­т­ву­ва сму­тен при те­зи си­ли на Природата. И днес все по­ве­че ста­ва явно, че ко­га­то чо­век нес­ръч­но се на­мес­ва в те­зи си­ли не­ща­та ста­ват по­-ло­ши вмес­то по-добри. Лошото не ид­ва отведнъж, за­що­то всъщ­ност Природата нав­ся­къ­де е въз­п­ре­пятс­т­ва­на от нас, но въп­ре­ки те­зи пре­пятс­т­вия Природата ра­бо­ти до­кол­ко­то е въз­мож­но добре. Някои от те­зи преч­ки чо­век мо­же да пре­мах­не и ако нап­ра­ви то­ва Природата ще за­ра­бо­ти по-добре.

Говорейки общо, днес не мо­жем да не пох­ва­лим модерното от­г­леж­да­не на пче­ли­те - доколкото, се спаз­ват пред­паз­ни­те мерки, за ко­ито то­ку-що г-н Мюлер ни говори. Но тряб­ва да по­ча­ка­ме 50 или 80 го­ди­ни за да ви­дим как то­га­ва ще бъ­дат нещата, ко­га­то ня­кои сили, ко­ито до­се­га са би­ли ОРГАНИЧНИ в пчел­ния ко­шер ще се механизират, ще ста­нат механи- чни. Не е въз­мож­но да се съз­да­де ин­тим­но­то от­но­ше­ние меж­ду ко­ло­ни­ята и ед­на Царица, ко­ято е ку­пе­на от другаде, а не се е ро­ди­ла в да­де­ния кошер. Обаче те­зи не­ща пър­во­на­чал­но не се съблюдават. Трябва да осъзнаем, че ка­то ра­бо­тим ме­ха­ни­чес­ки ние раз­ва­ля­ме онова, ко­ето Природата е из­ра­бо­ти­ла до на­й-­мал­ки­те под­роб­нос­ти по та­къв чу­де­сен начин.
В древ­ни вре­ме­на пче­ла­та се е смя­та­ла за свещена. Защо? Защото в ця­ла­та дейност на пчелите, се раз­к­ри­ват процеси, ко­ито ста­ват и у човека. стр. 16 * Ако взе­ме­те меж­ду пръс­ти­те си пар­че восък, в дейс­т­ви­тел­ност вие дър­жи­те нещо, ко­ето е меж­ду кръв, мус­кул и кост, ко­ето във вът­реш­ния ор­га­ни­зъм на чо­ве­ка ми­на­ва през ста­дия на восък. Той оба­че не ста­ва твърд, а ос­та­ва те­чен до­ка­то се пре­вър­не в кръв, мус­ку­ли или клет­ки на кост. Във во­сък, а има­ме нещо, ко­ето ние но­сим в се­бе си не ка­то субстанция, а ка­то сила.

Когато в древ­ни вре­ме­на хо­ра­та са пра­ви­ли све­щи от во­сък и са ги го- рели, те са знаели, че из­вър­ш­ват ед­но свя­то деяние. Когато огъ­нят го стопи, то то­га­ва то­зи во­сък пре­ми­на­ва в съ­що­то със­то­яние в как­во­то се на­ми­ра и в на­ши­те тела. В сто­пя­ва­не­то на во­съ­ка хо­ра­та ня­ко­га са виж­да­ли нещо, ко­ето се из­ди­га към не­бе­са­та и ко­ето съ­щев­ре­мен­но се на­ми­ра и в тех­ни­те соб­с­т­ве­ни тела. По та­зи при­чи­на пче­ла­та бе почитана.

Чудни за­гат­ки са скри­ти във всичко, ко­ето ста­ва с пчелите, и ко­га­то дъл­го ги про­уч­ва чо­век мо­же да се на­учи да поз­нае как­во ста­ва меж­ду гла­ва­та и тя­ло­то на човека.
ЛЕКЦИЯ III

стр. 18 * Пчелите имат ед­но сетиво, ко­ето е не­що сред­но меж­ду ми­рис и вкус. Същото имат мрав­ки­те и осите. ....Когато са­ми­ят чо­век виж­да цве- тове, до­ри ко­га­то схва­ща ул­т­ра­-ви­оле­то­ви­те лъчи, ле­ки хи­ми­чес­ки про­ме­ни ста­ват в очи­те му. Виждането на чо­ве­ка на цве­то­ве кло­ни да бъ­де от хи­ми­чес­ко естество. Ние хо­ра­та пра­вим го­ля­ма раз­ли­ка меж­ду ми­рис и вкус; пос­лед­но­то е ос­но­ва­но на химията, то е пред­наз­на­че­но­.­.­.­.­/лип­с­ва мал­ко текст/....

Всички цве­то­ве се раз­ли­ча­ват по сво­ето хи­ми­чес­ко въздействие, те мо­гат да се схва­щат в от­но­ше­ние на тях­на­та топ­ли­на или студенина. Кога- то пче­ла­та се приб­ли­жа­ва към ед­на чер­ве­на повърхност, тя из­пит­ва то- плина. Близо до си­ня­та повърхност, пче­ла­та из­пит­ва сту­де­ни­на и та­ка тя пра­ви раз­ли­ка меж­ду цветовете. Но то­ва не е при­чи­на да се заключи, че пче­ла­та виж­да с очи­те си та­ка как­то виж­да човек.

стр.21 * Има из­вес­т­ни места, къ­де­то ме­дът не се ва­ди пре­ди 8 август, кой­то се смя­та за свят ден. Осми ав­густ е ден на меда.

стр.23 * Трябва да осъз­на­ем кол­ко на­яс­но тряб­ва да сме с въз­дейс­т­ви­ята ко­ито съ­щес­т­ву­ват нав­ся­къ­де и не тряб­ва да бъ­дат срав­ня­ва­ни с въздей- ствията, ко­ито не­ща­та имат вър­ху хората. В про­ти­вен слу­чай ние пра­вим всич­ко ан­т­ро­по­мор­фич­но и не мо­жем да заключим, че по­не­же чо­век виж­да по оп­ре­де­лен начин, че и жи­вот­ни­те виж­дат по съ­щия начин.

Сетивото ми­рис иг­рае го­ля­ма ро­ля при сън. То ра­бо­ти химически. Има

В жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во точ­ност и си­гур­ност не мо­гат да се при­пис­ват на очите, но на хи­ми­чес­ка­та деятелност.

стр.24 * Изкуственото хра­не­не на пчелите: че­ти­ри час­ти вода, пет за­хар и след то­ва се при­ба­вя ма­щер­ка и чай от лайкуч­ка и щип­ка сол.

стр.25 * Ако раз­то­пи­те за­хар­та в чай от лайкучка, то вие под­по­ма­га­те пче­ли­те в тех­ния вът­ре­шен меден-процес. Вие ве­че пра­ви­те за­хар­та ка­то мед ка­то я раз­то­пя­ва­те с чай от лайкучка. Ние пра­вим съ­що­то с на­ши­те лекарства. Когато чо­век по­ема ня­ка­къв вид метал, то той не мо­же да бъ­де по­ет та­къв ка­къв­то е, за­що­то ще из­чез­не в те­че­ние на храносмилане- то. Трябва ме­та­лът да се раз­ре­ди с нещо, ко­ето ще го нап­ра­ви по­-ле­сен за абсорбиране, съ­що­то ста­ва с чая от лайкучка, ко­га­то бъ­де при­ба­вен към захарта. Сол тряб­ва да се прибавя, за­що­то сол­та пра­ви мъч­но сми­ла­еми­те не­ща по­-лес­но смилаеми. Човек ин­с­тин­к­тив­но сла­га сол в су­па­та си, за­що­то сол­та има спо­соб­нос­т­та бър­зо да се раз­п­рос­ти­ра по тя­ло­то и пра­ви хра­на­та лес­но смилаема.

стр.28 * Но в на­ука­та хо­ра­та не забелязват, ко­га­то ня­кой попита: Откъде ид­ва да­ва­що­то жи­вот ка­чес­т­во на млякото? и пос­лед­ва отговорът: от витамина! Това е съ­що­то ка­то да кажем, че бед­нос­т­та ид­ва от това, че ня­кой е беден. Но то­ва не се забелязва. Хората си мислят, че са ка­за­ли не­що чудесно, но фак­ти­чес­ки ни­що не е казано. И то­ва е, как­то виждате, което, аз бих на­ре­къл обез­по­ко­ява­щи­ят еле­мент в мо­дер­ни­те на­уч­ни методи. Хората претендират, че имат как­во да кажат; те го опо­вес­тя­ват с ги­ган­т­с­ки ду­ми и всич­ки вяр­ват онова, ко­ето се казва. Но ако то­ва про­дъл­жа­ва по­-на­та­тък в ис­то­ри­ята на света, ще се дой­де до ед­на точка, ко­га­то всич­ко ще из­съх­не и ще загине. Защото све­тът за­ви­си от факта, че не­що мо­же да бъ­де направено, а не са­мо от това, че не­ща­та се ра­зис­к­ват и мно­го ду­ми се изричат. Думите тряб­ва да оз­на­ча­ват онова, ко­ето съ­щес­т­ву­ва в реалността.

И действително, господа, в ран­ни­те вре­ме­на е съ­щес­т­ву­ва­ло ед­но зна- ние, ко­ето е би­ло пря­ко свър­за­но с практиката. Днес има ня­как­ва наука, ко­ято ве­че ни­що не знае за прак­тич­ни­те неща. Твърде чес­то тя прос­то тъ­че думи. Това е дош­ло съв­сем ес­тес­т­ве­но по прос­та­та причина, че един нов ав­то­ри­тет е из­мес­тил стария. Защото пе­ча­тар­с­ко­то мас­ти­ло е ста­на­ло един нов ав­то­ри­тет в до­пъл­не­ние на другите. Ако не­що е отпе- чатано, хо­ра­та вярват, че то е не­що сериозно.

стр.29 * Експериментите показват, че ме­дът е най-ефикасен, ко­га­то се

стр.31 * Предполагам, че вие не сте доб­ри ге­омет­ри­ци и не мо­же­те от­вед­нъж да на­ри­су­ва­те един квар­цов крис­тал или да го мо­де­ли­ра­те от глина. Но ва­ши­те те­ла са мно­го доб­ри ге­омет­ри­ци и неп­ре­къс­на­то ис­кат да фор­ми­рат та­ки­ва кристали. Нам се пре­чи да фор­ми­ра­ме кристали. Целият жи­вот се със­тои в от­б­лъс­к­ва­не смър­т­та и ко­га­то не мо­жем по­ве- че да от­б­лъс­к­ва­ме смъртта, умираме.

Пчелата се фор­ми­ра от съ­ща­та сила, ко­ято се на­ми­ра в зе­мя­та и фор­ми­ра кварца. Тук ра­бо­ти фин­но раз­т­во­ре­на­та си­ли­ци­ева киселина. Тук ра­бо­ти ед­на сила, въп­ре­ки че фи­зи­чес­ки не мо­же да бъ­де доказана. Некта- рът ра­бо­ти в тя­ло­то на пче­ла­та така, че тя мо­же да сфор­ми­ра во­съ­ка във форма, от ко­ято чо­век дейс­т­ви­тел­но се нуждае, за­що­то пчелата, тряб­ва да има те­зи шес­то­ъгъл­ни прос­т­ран­с­т­ва вът­ре в се­бе си. Човек се нуж­дае от същото. Дотолкова, до­кол­ко­то пче­ла­та е съществото, ко­ето на­й-­доб­ре мо­же да да­де фор­ма на та­зи шес­то­ъгъл­на сила, пче­ла­та е съществото, ко­ето нав­ся­къ­де съ­би­ра та­зи спе­ци­ал­на храна, ко­ято на­й-­доб­ре мо­же да се тран­с­фор­ми­ра в тя­ло­то в шес­то­ъгъл­на сила.

стр.32 * Достатъчно е да хап­не­те мал­ко мед за да по­лу­чи­те мно­го под­к­реп­ва­ща сила. Ако сте твър­де слаби, за да раз­ви­ете та­зи шес­то­ъгъл­на си­ла са­ми в се­бе си, ко­ято тряб­ва да пре­ми­не от гла­ва­та в ця­ло­то ви тя- ло, ако вие ня­ма­те по­ве­че си­ла­та да дадете, твър­дост на сво­ята кръв, та­ка че та­зи си­ла ви­на­ги да при­със­т­ву­ва в кръвта, то то­га­ва тряб­ва да взе­ме­те мед - или мля­ко при бебетата. Бебето още ня­ма та­зи шес­то­ъгъл­на сила; следователно, то тряб­ва да я по­лу­чи от онази, ко­ято се при­го­тов­ля­ва в чо­веш­ко­то тя­ло ка­то мляко.

Ако та­зи шес­то­ъгъл­но ра­бо­те­ща си­ла бе мал­ко по­-сил­на в млякото, чо­век мо­же­ше да пие ки­се­ло мля­ко и по ези­ка му щя­ха да се об­ра­зу­ват мал­ки крис­та­ли от си­ли­ци­ева киселина. Това би из­г­леж­да­ло и би се усе­ща­ло ка­то че ли мля­ко­то е пъл­но със съв­сем мъ­нич­ки косъмчета. Но про­це­сът не сти­га до там; за­що­то мля­ко­то ид­ва от чо­веш­ко­то или жи­во­тин­с­ко­то тя­ло и там то остава, течно. Това е дос­та­тъч­но за детето, но не и за из­рас­т­на­лия човек. Но за да ста­нем възрастни, то­ва е нещо, ко­ето за­поч­ва още в детинството, ето за­що тряб­ва да да­ва­ме на де­те­то по­-сил­но ра­бо­те­ща­та шес­то­ъгъл­но сила, ко­ято се съ­дър­жа в меда.

Млякото до­ри чо­веш­ко­то все пак е не­що ко­ето е от жи­во­тин­с­ки харак-

стр.33 * Медът учи чо­ве­ка на умереност, ако яде­те твър­де мно­го мед, раз­ру­ша­ва­те сто­ма­ха си. На къ­со казано, ме­дът тряб­ва да се яде са­мо в мал­ки ко­ли­чес­т­ва и ко­га­то чо­век е ве­че из­то­щен на 30-го­диш­на възраст, то ако тряб­ва да се при­ло­жи ме­де­но лечение, тряб­ва да му се да­де тол­ко­ва ог­ром­но ко­ли­чес­т­во мед, че да му се раз­ва­ли сто­ма­ха и червата. Затова за та­къв чо­век пър­во­на­чал­но мо­же да му се да­де из­вън­ред­но сил­но раз­т­во­рен пулвиризиран, кварц т.е. си­ли­ци­ева ки­се­ли­на ка­то лекар- ство. Когато сте му да­ва­ли та­зи мно­го раз­ре­де­на си­ли­ци­ева ки­се­ли­на ка­то ле­кар­с­т­во за из­вес­т­но време; то след из­вес­т­но вре­ме раз­ре­де­на­та си­ли­ци­ева ки­се­ли­на ще е из­ви­ка­ла в ор­га­низ­ма му си­ла­та да из­пол­зу­ва шес­то­ъгъл­на­та си­ла и след то­ва мо­же да се про­дъл­жи с мал­ки ко­ли­чес­т­ва мед.

Също та­ка мо­же да се по­мог­не на един човек, при ко­го­то съ­дър­жа­ни­ето на кръв­та по от­но­ше­ние на хо­мог­ло­би­на е изтощено, ка­то се при­ба­ви към меда, под­хо­дя­що за възрастния, сил­но раз­ре­де­на си­ли­ци­ева кисели- на. При де­ца­та тряб­ва да им се да­ва мно­го мляко. Когато чо­век е по­ос­та­рял та­зи ме­де­на си­ла тряб­ва да се за­си­ли със си­ли­ци­ева киселина, как­то ви казах. Също та­ка ле­че­ние с мед и мля­ко мо­же да бъ­де полезно, за­що­то си­ли­те на ран­но­то де­тин­с­т­во все още съ­щес­т­ву­ват в ста­рия човек; то­ва е из­вън вся­ко противоречие; доб­ро­то въз­дейс­т­вие на мед­но­то ле­че­ние е безсъмнено.

стр.37 * Вие знаете, че на 23 март Слънцето вли­за в зна­ка на Рибите. И пре­ди съм ви казвал, че про­лет­но­то рав­но­ден­с­т­вие е се­га в Знака на Рибите. Слънцето ос­та­ва в то­зи знак до 20 ап­рил и то­га­ва ми­на­ва в Знака на Овена, а след то­ва ми­на­ва в зна­ка на Телеца. Така, че в на­ча­ло­то на май лъ­чи­те на Слънцето ид­ват от на­пъл­но друг ъгъл на все­ле­на­та от­кол­ко­то по дру­го време. Каквото и да се случ­ва на зе­мя­та е под вли­яни­ето на Слънцето.

При дъжд вли­яни­ето на Слънцето е прогонено. Хубавото вре­ме означава, че си­ли­те на Слънцето мо­гат да се раз­гъ­нат с пъл­на сила.
Л Е К Ц И Я V

стр.40 * Човешката кръв, ко­га­то я гле­да­те с обик­но­ве­но око или през мал­ко уве­ли­ча­ва­що стък­ло - та­зи кръв има вид на кръв. Но ако си пред­с­та­ви­те ги­ган­т­с­ко уве­ли­чи­тел­но стъкло, то то­га­ва онова, ко­ето те­че ка­то кръв ня­ма ве­че съ­щия вид; то­га­ва из­г­леж­да да се със­тои от мал­ки "точи- ци" ко­ито са ка­то мик­рос­ко­пич­ни животинки. Но те­зи мал­ки то­чи­ци не са неподвижни, те неп­ре­къс­на­то вибрират. И ко­га­то наб­лю­да­ва­те това, то твър­де мно­го при­ли­ча на куп­чи­на пчели. Когато бъ­де дос­та­тъч­но уве­ли­чен в сво­ите субстанции, чо­век из­г­леж­да ка­то ма­са от пчели.

стр.41 * И ко­га­то ние се поз­на­ва­ме един друг след ка­то и де­се­ти­на го­ди­- ни не сме се виждали, то то­ва не се дъл­жи на те­зи мик­рос­ко­пич­ни същества, ко­ито меж­дув­ре­мен­но са се на­пъл­но променили, а се дъл­жи на целия човек. Пчелната ко­ло­ния не е са­мо тол­ко­ва хи­ля­ди пчели, це­лия ко­шер пче­ли е ед­но цяло, за­вър­ше­но и не­де­ли­мо същество, ко­ето поз­на­ва един човек, ко­га­то се приб­ли­жи до тях или не го познава. Няма ни­как­во съмнение, че ко­га­то оня, кой­то се гри­жи за пче­ли­те ум­ре и друг тряб­ва да за­еме мяс­то­то му, то­ва се от­ра­зя­ва вър­ху пчелите. Опи- тът е показал, че то­ва е факт. Понякога це­ли­ят ко­шер уми­ра също.

стр.42 * Медът в не е са­мо лукс и удоволствие, той е храна. И в ед­на здравословна, со­ци­ал­на система, тряб­ва да има и ед­на здра­вос­лов­на це­на на меда. Това е несъмнено.

стр.43 * Но по­не­же днес ние не жи­ве­ем в здра­вос­лов­ни со­ци­ал­ни ус­ло­вия и на­ши­те проб­ле­ми са пос­та­ве­ни под един нез­д­ра­вос­ло­вен ъгъл. За да бъ­де гле­да­не­то на кра­ви доходно, ня­кои фер­ме­ри се ста­ра­ят да из­ка­рат кол­ко­то се мо­же по­ве­че мляко, и те го изкарват. Според мо­ето мне- ние, по­ня­ко­га те из­кар­ват два пъ­ти по­ве­че мля­ко от ед­на кра­ва от­кол­ко­то тряб­ва да изкарват. По то­зи на­чин фер­ма­та оче­вид­но ста­ва из­вън­ред­но доходна. Това се­га мо­же още и да не се за­бе­ляз­ват но мля­ко­то ня­ма съ­ща­та сила, как­то мля­ко­то про­из­ве­де­но при нор­мал­ни условия; ло­шо­то е че вед­на­га не мо­же да се за­бе­ле­жи го­ля­мо­то зло, ко­ето се прави. Но те­ле­то ро­де­но от крава, ко­ято се пре­въз­буж­да за да да­де то­ва свръх­п­ро­из­вод­с­т­во на мляко, е мно­го по­-с­ла­бо от те­ле­то на нор­мал­но гле­да­на крава. Това от­г­леж­да­не за про­из­вод­с­т­во на мля­ко е от ско­ро време, но ако то­ва продължи, аз зная, че ако ед­на кра­ва се на­сил­ва да да­ва шест га­ло­на мля­ко дневно, ако про­дъл­жа­ва­те да мал­т­ре­ти­ра­те кра­ви­те по то­зи начин, след вре­ме ця­ло­то от­г­леж­да­не на кра­ви ще се провали.

При из­кус­т­ве­но­то от­г­леж­да­не на пче­ли­те оба­че не­ща­та не са тол­ко­ва зле, за­що­то пче­ла­та е същество, ко­ето ви­на­ги са­мо мо­же да си помогне, а е не­ве­ро­ят­но кол­ко мо­же да си по­мог­не са­мо и то­ва е за­що­то пче­ла­та жи­вее мно­го по­-б­ли­зо до Природата от­кол­ко­то кравата, ко­ято се от­г­-

стр.44 * Човек сле­до­ва­тел­но тряб­ва да осъзнае, че ПЧЕЛНИЯТ КОШЕР Е ЕДНО ЦЯЛО. Трябва да се гле­да на не­го ка­то на ед­но цяло. Но при ед­но ця­ло зли­на­та не се про­явя­ва веднага.

стр.45 * Отглеждането на пче­ли­те е мно­го древно. И ко­га­то не­ща­та са тол­ко­ва стари, оцен­ка­та тряб­ва да се пра­ви на по­-д­ру­га ос­но­ва от­кол­ко­то на тази, на ко­ято ние се­га из­гот­вя­ме на­ши­те оцен­ки и цени. Наистина тряб­ва да се надяваме, че мал­ко по­-мал­ко хо­ра­та ще осъзнаят, че тряб­ва да ус­та­но­вят по­-доб­ри со­ци­ал­ни условия. И то­га­ва на­вяр­но не ще го­во­рим тол­ко­ва мно­го за то­ва да­ли не­що е до­ход­но или не е доходно.

стр.46 * Хора, ко­ито не мо­гат да ядат мед са обик­но­ве­ни онези, ко­ито още в ран­ния си жи­вот има склон­ност към склероза, към ед­но втвър­дя­ва­не на ця­ло­то тяло, та­ка че це­ли­ят им хра­нос­ми­ла­те­лен про­цес твър­де бавен. Поради то­ва те не мо­гат да хра­нос­ми­лат меда, кой­то за­сил­ва ме­та­бо­лич­ния процес. Тези хо­ра хра­нос­ми­лат твър­де бавно, ме­дът ис­ка да за­си­ли хра­нос­ми­ла­не­то и по то­зи на­чин ста­ва бор­ба в ор­га­низ­ма им.

Например, ня­кой чо­век не мо­же да по­ема мед - по­лу­ча­ва от не­го ло­шо храносмилане. Тогава се за­да­ва въпроса: "Дали то­зи чо­век не мо­же да по­ема мед, за­що­то има склон­ност към скле­ро­за в главата, към ед­но кал­ци­ра­не на ве­ни­те и ар­те­ри­ите и кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве на главата?" В та­къв слу­чай мо­же в да­де­на въз­раст та­къв чо­век да не мо­же да кон­су­ми­ра мед. За да се из­ле­ку­ва та­къв чо­век тряб­ва да взе­ме пре­па­рат от фос­фор и ако той мо­же да се излекува, ще мо­же да яде мед. Но съ­що та­ка мо­же при­чи­на­та да е в дробовете. Тогава не тряб­ва да се взи­ма фосфор, но ня­ка­къв пре­па­рат със сяра.

стр.47 * Някои цве­то­ве се из­ме­нят от слън­че­ва­та светлина, но не и от електрическата. Слънчевата свет­ли­на ко­ято има хи­ми­чес­ки свойс­т­ва /и пче­ли­те осъз­на­ват това/ въз­дейс­т­ву­ва мно­го по­-раз­лич­но от елек­т­ри­чес­ка­та светлина. Електрическата свет­ли­на въз­дейс­т­ву­ва вър­ху всич­ки суб­с­тан­ции по мно­го по­-зат­вър­дя­ващ на­чи­на не ги разтваря. Ето за­що пче­ли­те усе­щат не­що ка­то съв­сем слаб крамп /вкоченяване/ при елек­т­ри­чес­ка­та светлина, въп­ре­ки че се въз­с­та­но­вя­ват веднага, не­що ко­ето не усе­щат при слън­че­ва­та светлина.

Що се ка­сае до вли­яни­ето на Знаците на Зодиака вър­ху про­из­вод­с­т­во­то на мед, се­ля­ни­те мно­го дър­жат да се­ят семена, ко­га­то лу­на­та е в Близ- наци и т.н. Въпросът е да­ли та­зи идея за Знаците на Зодиака е ос­но­ва­на вър­ху външ­ни дан­ни или пък не­ща­та са по-дълбоки? Днес към те­зи не-­
ща ни­ко­га не се под­хож­да научно. Но те мо­гат да се тре­ти­рат научно. Има та­ко­ва вли­яние вър­ху це­лия ко­шер от пчели. Пчелата, и над всич­ко Царицата, в из­вес­т­но от­но­ше­ние е ед­но Слънчево съ­щес­т­во и сле­до­ва­тел­но всичко, ко­ето Слънцето из­пит­ва до­ка­то пре­ми­на­ва през Зодиака има го­ля­мо въздействие. Но пче­ли­те ес­тес­т­ве­но за­ви­сят от рас­те­ни­ята и тук сеенето, раз­п­ръс­к­ва­не­то на семена, мо­же да бъ­де твър­де сил­но под вли­яни­ето на пре­ми­на­ва­не­то на лу­на­та през да­ден зо­ди­ака­лен знак; то­ва се от­на­ся до субстанциите, ко­ито пче­ли­те мо­гат да на­ме­рят в растения- та. Тези не­ща не са въображение, но обик­но­ве­но се пред­с­та­вят твър­де повърхностно, не­об­хо­ди­мо е да бъ­дат про­уче­ни по-дълбоко.