Ние препоръчваме



Дата17.08.2018
Размер215 Kb.

Институт за пазарна икономика Март 2005, брой 216




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg
реглед на стопанската политика


В броя ще прочетете:
В помощ на БСП

Колко време е необходимо, за да достигнем ЕС?

Преференциални кредити за студенти

България между Централна Европа и близките съседи на ЕС: Пространствата за маневриране от общо икономическо гледище

Европейският съюз и ДДС

Ние препоръчваме


Нова книга: “Интелектуалците и социализма” на Фридрих Хайек излезе от печат
Цитат на седмицата



В помощ на БСП

Димитър Чобанов

Наскоро Българската социалистическа партия (БСП) представи проект за предизборна програма. В него накратко са посочени основните идеи, които ще следва БСП ако спечели изборите и състави кабинет. Тъй като до момента социалистическата партия води във всички социологически проучвания и има голяма вероятност да управлява след изборите този проект за програма става твърде интересен.

Още в началото са посочени ограниченията пред икономическата политика според БСП. На първо място е поставен валутният борд. Изглежда валутният борд все още се разглежда като пречка от страна на БСП. Той наистина е пречка, но не пред успешната икономическа политика и пред икономическия растеж, защото е един режим на твърди бюджетни ограничения, който не дава възможност за прекомерни дефицити и изисква поддържането на фискална дисциплина. Валутният борд е единственият режим, който осигурява стабилност на парите (ниска инфлация), конвертируемост на българския лев, стабилност и предвидимост на средата за бизнес. Той не позволява да се случат преразпределителните процеси вследствие на инфлацията, каквито например имаше по време на кризата от 1996-7 г. като резултат от действията на БСП.

Като второ ограничение се приема сътрудничеството с Международния валутен фонд (МВФ). Това също е свързано с препоръките на тази институция за разумно управление на държавните финанси и оттам невъзможността за използването на големите дефицити като средство за стимулиране на икономиката.

Следващото ограничение пред БСП е влизането на България в икономическия и валутен съюз. Тук са обхванати критериите от Маастрихт – ниска инфлация, ниски лихвени проценти, бюджетен дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт за съответната година, ниски и устойчиви равнища на държавен дълг и стабилност на местната валута спрямо еврото (колебание в рамките на +/-15%). Някои от критериите тук не са особено строги – например тези за бюджетния дефицит и досега бяха спазвани през всяка година от въвеждането на валутния борд. Средно за периода дори има излишък. Само че цялостното впечатление от проекта за програма на БСП е, че тази традиция няма да бъде спазена.

В представените варианти за развитието на икономиката може да се направи връзка между размера на бюджетния дефицит и икономическия растеж, който се очаква от страна на БСП. Оптимистичната прогноза предполага растеж от 8% при бюджетен дефицит от 1.5% от БВП, докато песимистичната – растеж до 6.5% при нулев дефицит. Оттук ясно проличава, че ще бъде следвана една експанзионистична фискална политика, която обаче не би могла да доведе до подобен растеж на БВП.

Подобен по размер устойчив ръст на БВП наистина е необходим на българите, за да постигнат догонването на реалните доходи на гражданите от Европейския съюз, но това не може да се постигне чрез политика, която е кейнсианска по характер и е отречена отдавна в икономическата теория и практика. Подобна политика има за дългосрочна последица нарастване на публичния дълг (външен и вътрешен), повишаване на лихвените проценти, изтласкване на частните инвестиции поради по-скъпото им финансиране, повишаване на инфлацията и в крайна сметка по-нисък икономически растеж. При тези условия всяка прогноза за растеж над 5% изглежда оптимистична.

По отношение на ускореното догонване на европейските доходи в БСП явно имат предвид това да се случи само с работещите в бюджетната сфера, без обаче това да е свързано с нарастването на тяхната производителност на труда. Това означава единствено, че повече средства ще бъдат иззети от хората, които действително добавят стойност, поемат риск и по тази причина изкарват доходи, в полза на останалите, които разчитат на преразпределението на чужди пари. такова голямо увеличение на заплатите се случи в Унгария по повод влизането в ЕС и по тази причина тогавашният министър-председател по-късно си подаде оставката. Така че ако в БСП искат да се поучат от чуждия опит те по-добре да изпълняват това свое намерение – ползата от това ще бъде както за цялата икономика, така и конкретно за тях.

Следващата идея на БСП, която може да доведе до негативни последици е за семейното подоходно облагане. Това е още един популистки ход, който ще допринесе за усложняване на данъчната система, ще даде стимули за увеличаване на корупцията сред данъчните служители и няма да постигне целта си да подпомогне по-бедните. Освен това така се предоставят облекчения за определен кръг от хора вместо да се намалят данъците за всички.

Друга идея, която е със социална насоченост е обвързването на социалната пенсия, гарантирания минимален доход и минималната работна заплата с официално приетата от ЕС граница на бедността. Минималната работна заплата е още един пример за инструмент, който изглежда се използва с добри намерения (по-високи доходи за хората, които я получават) само че общият ефект от нея е изцяло негативен1. Изглежда, че БСП активно ще използва тези инструменти за въздействие, но тук възниква въпросът откъде ще се намерят средства за това. Един източник е реализирането на бюджетни дефицити и съответно използване на фискалния резерв за социални разходи. От БСП разчитат на голям растеж на БВП само че без необходимите реформи този растеж е просто невъзможен.

А БСП на практика не предлага такива радикални промени (освен, разбира се, използването на бюджетния дефицит за “стимулиране” на икономиката). Едно добро предложение е за нулевата ставка по реинвестираната печалба за фирмите. Само че изглежда то ще може да се използва от ограничен кръг от фирми, а не от всички. Можем да съдим за това от законопроекта, внесен в Народното събрание от Сергей Станишев, в който се казва, че от печалбата се приспадат делът от нея, реинвестиран в новопридобити машини, производствено оборудване и апаратура, използвани за производствена дейност. Под производствена дейност в Закона за корпоративното подоходно облагане се разбира: “процесът на създаване на нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване на (обработка или преработка) на суровини и материали с цел последваща реализация”. Тоест тук не се обхващат фирмите за услуги и тази промяна ще има характер на преференция, а не на премахване на данъка за всички. Това съответно ще предизвика опити част от дейностите да се представят като производствени. Освен това така ще се изкривят стимулите на инвеститорите именно към тези дейности, при които данъкът е по-нисък.

В БСП определят и приоритети, които според тях биха могли да ускорят развитието на икономиката. Това са високите технологии, инфраструктурата, туризмът и селското стопанство. Това логично се свързва с останалите части от програмата и представлява типичното виждане, че чрез повече държавни разходи за инфраструктура и преференции за дадени отрасли може да се постигне по-висок растеж. Високите технологии, туризмът и селското стопанство наистина са важни, но те се развиват естествено и без намесата на държавата.

Ролята, която трябва да приеме държавата в случая е да осигури възможност за развитие на всички отрасли чрез необходимите реформи за това. Такива мерки биха били въвеждането на нулев данък върху реинвестираната печалба за всички фирми, ограничаване на лицензионните и разрешителните режими, подобряване качеството на публичните услуги и приватизация на част от тях, по-добра защита на правата на собственост и по-добро гарантиране на спазването на договорите и др. друга основна пречка пред бизнеса и гражданите е големият размер на осигуровките, които значително увеличават разходите за наемане на работници и съответно намаляват разполагаемите доходи да тези работници. Но това не се споменава никъде като проблем в проекта за програма на БСП макар че наистина има социален смисъл.

В допълнение ще кажем, че част от таблиците с прогнозите на БСП показват несъвместими числа едни с други, което може би ще бъде поправено в по-следващите версии на програмата. Като цяло в програмата на БСП няма нищо изненадващо, в нея е отразен един твърде голям оптимизъм за развитието на България и по този начин тя изпълнява чисто предизборни задачи. Вероятно при нейното по-нататъшно развитие тя ще придобие и по-завършен и по-убедителен вид, но в момента тя не би могла да изпълни поставените икономически цели.









Колко време е необходимо, за да достигнем ЕС?

Георги Ангелов


На 16 март Икономическият институт на Българската академия на науките организира конференция на тема “Интеграцията на България в Европейския съюз - предизвикателства на конкурентноспособността”. На тази конференция е представен доклад от проф. Иван Ангелов на тема “Конкурентноспособността – най-голямото икономическо предизвикателство пред България в Европейския съюз (Макроикономически поглед)”. Основната теза в доклада е, че в най-добрия случай, при “мобилизация на националната енергия и благоприятна вътрешна и външна среда” България може да достигне 75% от нивото на доходи в Европейския съюз през 2050-2060 година. С други думи, тезата е, че в най-добрия случай е нужен половин век, за да постигнем доходите на най-бедната от старите страни-членки на ЕС.
В допълнение на това се твърди, че България ще си остане сред най-бедните страни-членки на ЕС дори след половин век:

Може да се предполага, че при максимална мобилизация на националната енергия към 2050-2060 г. бихме достигнали 28-32 място между страните членки на ЕС, ако общността се разшири до 36-38 страни членки. И ако не настъпят драматични шокове в Европа през следващите десетилетия. Това, обаче не подлежи на предвиждане.


Всичко би било наред с прогнозата на професор Иван Ангелов, ако ставаше въпрос за песимистична прогноза за българската икономика. Проблемът е, че той твърди, че това е оптимистичната прогноза, че в най-добрия случай и то при благоприятни условия ще се случи това, което той казва. При положение, че оптимистичната прогноза за развитието на България предвижда тя да е сред бедните страни дори след 50 години, изводът е, че авторът на прогнозата е изключително голям песимист. Вероятно ако той беше професор в Ирландия през 1985 година щеше да предвиди, че Ирландия ще достигне средното ниво на доходи в ЕС след половин век. И щеше да сгреши.
Нека да погледнем примера на Ирландия. В средата на 80-те години Ирландия и Гърция са на едно ниво по доходи – около 65-70% от средното за Европейския съюз. Правителството на Ирландия предприема дълбоки икономически реформи и само 15-20 години по-късно Ирландия е втората най-богата страна в ЕС, по-напред е само миниатюрният Люксембург. Според Евростат брутният вътрешен продукт на човек от населението в Ирландия през 2004 година е 131% от средното ниво в Европейския съюз, докато Гърция е останала на почти същото ниво като през 80-те години.
Опитът на Ирландия е показателен, че при извършване на бързи и радикални икономически реформи е възможно много бързо нарастване на доходите и благосъстоянието. Следователно не бива да смятаме, че е невъзможно в България да се повтори същото. Напротив, оптимистичният вариант за развитие на българската икономика задължително трябва да е на база на опита на Ирландия, а дори и още по-амбициозен.
Ако оптимистичният вариант, който залагаме, е на база на опита на Гърция, както прави професор Иван Ангелов, дори след 50 години никъде няма да стигнем. Нужна е амбиция и решителност, която изглежда липсва в БАН. Може би обяснението е, че БАН е държавна полубюрократична структура, в която дори за 50 години нищо не се променя. Не стоят така нещата, обаче, в реалния свят – в реалността светът е динамичен, хората могат да постигнат много, стига да имат подходящите условия. Може би е необходимо да се помисли за прекратяване на субсидирането на БАН, което ще накара хората там да са по-креативни и конкурентни и ще спрат да ни заливат с ужасяващи “оптимистични” прогнози.








Преференциални кредити за студенти

Мартин Димитров


За какво става въпрос

Парламентът гласува на първо четене законопроект “За кредитиране на студенти и докторанти”. Идеята е студенти и докторанти да получават преференциални кредити за обучение. Държавната подкрепа ще може да се изразява в три различни форми: еднократно намаляване на кредитното задължение, обезпечаване на част от задължението и погасяване на кредитното задължение или на част от него при настъпило трайно увреждане. Средната сума на кредитите не е посочена в проектозакона, но според изказвания на различни политици става въпрос за средства между 500 и 2,500 лева. Средствата за държавната финансова подкрепа ще се определят ежегодно със закона за държавния бюджет за съответната година и ще се планират чрез бюджета на Министерството на образованието и науката.


Право да кандидатстват за заем с държавна финансова подкрепа имат студенти, които имат успех не по-нисък от “Добър (4)”.Според варианта на проектозакона, внесен за първо четене, само студенти и докторанти, обучаващи се в държавни висши училища ще могат да получават държавна помощ. Годишният размер на държавната помощ ще се разпределя между висшите училища и научните организации пропорционално на броя на студентите и докторантите в редовна форма на обучение.
На кратко, схемата се очаква да работи на следния принцип. Министърът на образованието и науката сключва договори с търговски банки, които отпускат и обслужват въпросните кредити. За да получат кредит обаче, студентите или докторантите трябва да получат удостоверение от висшето учебно заведение, които удостоверения се издават съгласно класиране на студентите според критериите на даденото учебно заведение.
За смисъла и ефектите
1/ С наближаването на изборите започна оспорвано състезание – кой ще бъде най-добър популист. Отпускането на преференциални кредити за студенти и докторанти е още една популистка мярка, заедно с безплатното мляко за малчуганите и множеството обещания към пенсионерите.
2/ Приемането на подобни закони измества фокусът от основния проблем – образованието в България е с незадоволително качество (с малки изключения). При това положение като завършат университетите, дори и да са получили кредит, повечето хора не могат да си намерят работа по специалността и често се налага бизнесът да прави значителни инвестиции в образованието на своите кадри, защото качеството на образованието в университетите е ниско. Държавните учебни заведения (училища и университети) нямат особен стимул да подобряват качеството на образованието, защото имат гарантирана държавна субсидия в условията на формална акредитация.
3/ Това, което действително е нужно да се направи е засилване на конкуренцията между университети и училища (отнася се и за държавните и за частните) чрез въвеждане на ваучерната система. Друг е въпросът, че за постигане на най-добри резултати би следвало училищата и университетите да станат частни. Вместо това въвеждането на ваучерите се прехвърля като “горещ картоф” на следващото правителство и истинските реформи постоянно се отлагат във времето.
4/ Според мотивите в законопроекта основна цел е стимулирането на студентите и докторантите да учат повече. Само че за да се случи това първо трябва да се промени образователната система, така че да произвежда качество, което отговаря на търсенето. Тогава получаваните оценки наистина ще бъдат измерител за качество и съответно студентите с най-висок успех ще бъдат “преследвани” от различни фирми, както е в развитите страни. Именно това ще създаде стимули за придобиване на знания и умения и висок успех.
5/ В България банковата система функционира добре и въпросните кредити за студенти и докторанти съществуват и в момента. При това положение не е ясно дали държавната намеса е нужна и оправдана. Още повече че от известно време се приемат мерки за ограничаване на кредитирането, които на практика намаляват шансовете за получаване и оскъпяват кредитите за групи като студентите и докторантите. Новата мярка има действие в противоположната посока – повече кредити, но общият ефект от всички мерки върху групата на студентите е неясен. Например може да се окаже, че ако държавата не беше приемала мерки за ограничаване на кредитирането, би подпомогнала студентите повече, отколкото с приемането на специален закон за преференциални кредити.
6/ Ако преференциалното кредитиране важи само за студенти и докторанти, които се обучават в държавни учебни заведения, това ще създаде неравнопоставеност спрямо частните. Подобно изкривяване на стимулите ще бъде особено вредно, защото студентите няма да ръководят своя избор от качеството на образованието, което могат да получат, а от възможностите за получаване на субсидия.








България между Централна Европа и близките съседи на ЕС: Пространствата за маневриране от общо икономическо гледище
Красен Станчев
През миналата седмицата направих преглед на поведението на българската икономика в областта на чуждестранните инвестиции. В основата му бяха материалите от Солунския регионален форум на Центъра на икономическо развитие на ОИСР и Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (състоял се на 24 и 24 февруари) и по-специално разсъжденията на Никос Ефтимиадис – председател на Консултативния бизнес съвет на Пакта за стабилност.2 По-долу ще приведа и коментирам информацията, споделена от Андрю Воркинк – представител на Световнката Банка в Турция, познат на българската публика от времето, когато бе директор за България и Румъния, а по-късно - и Хърватска.3

“Твърдост” на пазара на труда

Всички страни се характеризират с общо взето добра подвижност на трудовите договори (сиреч процедурите за наемане и уволнение на работници) в сравнение с Гърция, Ирландия, Португалия и Испания (с изключение на Румъния и Украйна и вероятно Грузия, Молдова и Турция).






Вертикалната скала дава броя на процедурите, изисквани по закон при подписването на трудови договори. Затова, колкото по-нисък е показателя – толкова по-добре. (Изследването на Световната банка не отчита регистрирането на договори в НОИ и таблицата на ранговете при осигуряването, които бяха въведени през 2004 и скорошното административно повишаване на минималната работна заплата.).


Абстрахирайки се от тези развития, по този фактор на подвижност на капитала България е между Албания и Русия, очевидно е по-зле от Сърбия и Черна гора. Андрю Воркинк избира за сравнение една “северна” и три южни страни-членки на ЕС. България е по близо до Ирландия. Пространството за маневриране на стопанската политика е в продължаващото облекчаване на мобилност. Това е важно да се има предвид, защото българските политически партии се занимават предимно с усложняване на пазара на труд, за което говорят и законодателната практика от 2004 и 2005, и заявените предизборни намерения.
Започване на бизнес
При сравнения на процедурите за започване на бизнес се вижда, че България е горе-долу на равнището на Грузия, Армения, Русия и Сърбия и Черна гора, стои по-добре от Южна Европа и има повече на брой процедури, които траят по-дълго отколкото в Ирландия.Картината не отразява обаче реформите в Сърбия, които от тази година са свързани с въвеждането на чисто административен (а не съден) процес на регистрация, без значителни изисквания за учредителен капитал. (В Черна гора, от 2003 г. насам, процедурите са по-бързи отколкото в Ирландия и многократно по-евтини.
Макроикономическо представяне
Андрю Воркинк се опитва да намери общо приложим критерий за устойчива перспектива за икономически растеж. Долната графика поизказва съотношението на два показателя: реален ръст на БВП и инфлация през 2004 г. Погледнато теоретически, когато инфлацията изпреварва значително темповете на стопански растеж, в крайна сметка именно растежът е застрашен.






Колкото и да е рисковано да се сравняват страните само през една година, очевидно е, че съотношение на БВП ръст и инфлация в Албания, Армения, Азербайджан, Грузия и Украйна (като при това Украйна вероятно е най-бързо растящата икономика в света през 2004 г.).
През миналата година България попада в общия шаблон на поведение на останалите страни, но съотношението между инфлация и ръст обещава по-дългосрочна стабилност.
Реваният ръст на БВП е общо взето относително висок – от около 4-5 до 11 на сто, но България е по-близо до ниския праг на растежа. Онова, което може да се прави, е да не се “натоварва” растежа с по-инфлационни разходи – административно увеличени заплати, държавни проекти със съмнителна възвращаемост и общо намаляване на държавните разходи.
Излизане от бизнеса
Излизането от бизнеса е съществен фактор в оборота и мобилността на капитала. Той може да се мери като време (в месеци), като разходи и като процент на възстановяване на загубите.
Ако тези показатели се сравнят със референтните страни-членки, България е по-зле и от най.зле представящата се по този показател страна – Гърция.


Страна

Време за затваряне на бизнес (месеца)

Разход (като дял от бизнеса)

Възстановяване на загубите (като дял от бизнеса)

България

39

8%

34%

Страни, които са по-зле

Албания

48

38%

24%

Румъния

55

8%

7%

Страни, които са по-добре

Гърция

23

8%

45%

Испания

11

6,5%

82%

Ирландия

4

7%

88%


Печално е, но този повод почти нищо не се прави, а и никой не обещава да направи нещо в България. Има известен прогрес, маркиран със законопроекта за частното изпълнение, но той отлежава в законодателното събрание въпреки съгласието между политическите партии. Реформите на регистрацията и на съда май са отложени за неопределено време.








Европейският съюз и ДДС

Георги Ангелов4

Данъкът върху добавената стойност се прилага във всички страни от Европейския съюз. Още през 1967 година е приета първата директива за ДДС, която изисква страните членки да заменят своите косвени данъци с обща система на ДДС. Всяка страна има собствено законодателство за данъка върху добавената стойност, но чрез директивите се цели уеднаквяване на данъчната основа и сделките, върху които се налага данъка.

Според директивите на Европейския съюз съществува задължителна минимална ставка за данъка върху добавената стойност и я е 15%. Нито една страна не може да има стандартна ставка по ДДС, която да е по-ниска от 15%.

Най-ниската ставка по ДДС се прилага от Кипър и Люксембург; в Германия и Испания ставката е 16%. Най-висока е ставката по ДДС в Дания, Унгария и Швеция – 25%. Средната ставка по ДДС в Европейския съюз е около 20%, колкото е и в България.


Таблица: Ставки по ДДС

Top of Form

Страна

ДДС

Кипър

15%

Люксембург

15%

Германия

16%

Испания

16%

Великобритания

17.5%

Естония

18%

Гърция

18%

Латвия

18%

Литва

18%

Малта

18%

Холандия

19%

Португалия

19%

Словакия

19%

Чехия

19%

Франция

19.6%

Австрия

20%

Италия

20%

Словения

20%

Белгия

21%

Ирландия

21%

Финландия

22%

Полша

22%

Дания

25%

Унгария

25%

Швеция

25%

Освен стандартните ставки по ДДС, в ЕС съществува възможност и за въвеждане за някои определени стоки на по-ниски ставки. Тази практика се прилага в повечето страни от ЕС за облагане на храни, вода, лекарства, книги, списания, транспортни услуги, театрални представления и т.н.

Най-ниските редуцирани ставки в ЕС се прилагат във Франция за някои видове лекарства и телевизионни лицензи – 2.1%. В някои региони на страни членки на ЕС, се прилагат различни ставки – така например Гренландия, въпреки че е част от Дания, не е част от ЕС и по тази причина ДДС не важи за тази територия.

Най-интересни редуцирани ставки са 6%-на ставка за фризьорски услуги в Холандия и за велосипеди в Белгия, 5% ставка за събиране на битови отпадъци, за кафенета и нощни клубове в Чехия.

Срещу прилагането на диференцирани ставки по ДДС има множество критики:


  • Заобикаляне на принципа на неутралност на данъчното облагане и загуба на ефективност – различното данъчно третиране изкривява изкуствено стимулите за инвестиране в различните отрасли. В някои отрасли става по-ефективно да се инвестира, а в други – по-неблагоприятно като по този начин се влошава ефективността на разпределение на ресурсите в икономиката.

  • Стимулиране на лобизма в данъчната политика – различните отрасли започват да се конкурират в лобиране за преференциална ставка само за тях и инвестират значителни ресурси в тази дейност.

  • Неефективен социален ефект – намаляването на ДДС за някои “социални” стоки означава ефективно намаление на цените на тези стоки не само за бедните и нуждаещите се потребители, но и за богатите и заможните. В този смисъл тази социална политика е значително по-скъпа за данъкоплатците в сравнение с прякото подпомагане на нуждаещите се.

Негативни ефекти от диференцираните ставки по ДДС водят до постепенна тенденция към намаление на броя на стоките, които се облагат с различни от стандартната ставка. В Дания и Словакия има една-единствена ставка, с която се облагат всички стоки – в Дания е 25%, а в Словакия 19%. Във Великобритания, Словения, Холандия, Малта, Литва, Кипър, Естония, Германия и Чехия освен стандартната ставка съществува само още една ставка – по-ниска от стандартната. В много страни, които са прилагали 5, 6 или 7 различни ставки има постепенно намаление на броя им.

Международните финансови институции също подкрепят тази тенденция към неутралност на облагането с ДДС, особено в страни без добра административна култура, защото прилагането на диференцирани ставки създава прекалено голямо натоварване за данъчната администрация, което тя не може да поеме.











Ние препоръчваме
Ние препоръчваме току-що видялата бял свят в издателство СИЕЛА книга на Петър Игнатиев “Банковата криза в България през 1996-1997 г.”
Г-н Игнатиев се занимава предимно с политическото влияние върху централната банка и банковата промишленост, които доведоха до вероятно най-дълбоката и скъпо струваща криза от всички страни, които през 90-те години се простиха с централното планиране и директната намеса на правителството за обслужване на различни интереси за сметка на обществото.







Нова книга: “Интелектуалците и социализма” на Фридрих Хайек излезе от печат
В това свое есе, писано през 1949 г., най-големият социален мислител на 20 век дефинира по нов начин понятието “интелектуалец”. Според Хайек интелектуалците не са нито оригинални мислители, нито експерти, а просто хора, запознати преди всички с новите идеи, които могат да говорят и пишат разбираемо за широката публика. Интелектуалците са “професионални прекупвачи на идеи”.

Ако с Пътят към робството(1944) Хайек предупреди света за опасностите, пред които тоталитарното управление изправя либералните демокрации, в Интелектуалците и социализма (1949) той обяснява защо социалистическите идеи дълги години доминират мисленето на най-дейните интелектуалци, и стига до извода, че именно на тях се дължи триумфът на социализма по света. Според Хайек влиянието на интелектуалците върху политиката е незаслужено подценявано. Въпрос на време е днешната идея да се превърне в утрешна политика.

Битката на идеи ще бъде спечелена не от оригиналните мислители, а от разпространението на класически либерални идеи от класата на интелектуалците, убедени в тяхната сила, прогнозира още в средата на миналия век Хайек. Есето му се превръща в боен зов към защитниците на класически либерални ценности. Последица от него е основаването на мозъчни центрове, разпространяващи идеите на свободния пазар, и възприемането на тези идеи от много страни по света.

Книгата може да бъде намерена във всички книжарници “Хеликон”, “Пингвините” и “Буквите” в страната. Може да се закупи и в електронната книжарница на “Хеликон”:



http://www.helikon.bg/book.php?book_id=113281

Интелектуалците и социализма”

Фридрих Август фон Хайек

Превод: Йорданка Чакалова

Издател: Издателска къща “МаК” ООД, 2005

Брой страници: 64

Цена: 5.00 лв.

Формат: 108х84/32








Цитат на седмицата
Стандратът на живот на обикновения човек е по-висок в онези страни, които имат най-голям брой богати предприемачи.
Лудвиг фон Мизес


Институт за пазарна икономика (www.ime.bg):

Георги Ангелов, Мартин Димитров, Светла Костадинова, Красен Станчев, Димитър Чобанов

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.

За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg






1 Повече за негативните ефекти от минималната работна заплата можете да видите на http://www.ime.bg/pr_bg/203-2.htm

2 Изказването на г-н Ефтимиадис е на тема “Инвестиции и правене на бизнес в Югоизточна Европа и Черноморския регион и може да бъде намерено на следния адрес в Интернет: http://www.oecd.org/dataoecd/38/17/34484404.ppt.

3 Неговият доклад не е достъпен в Интернет, затова използвам случая да му благодаря за любезното разрешение да го използвам и коментирам.

4 Статията е публикувана във вестник “Пари” на 4 февруари 2005 година

Преглед на стопанската политика Стр.





Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница