Novzavet pages

Матей
1
1.Исус Христос произхожда от рода на Давид и от рода на Авраам. Ето и родословието Му. 2.Авраам беше бащата на Исаак, Исаак беше бащата на Яков, Яков беше бащата на Юда и братята му. 3.Юда и Тамар бяха бащата и майката на Фарес. Фарес беше бащата на
Есрон, Есрон бащата на Арам, 4.Арам бащата на
Аминадав, Аминадав бащата на Насон, Насон бащата на
Салмон. 5.Салмон и Рахав бяха бащата и майката на
Вооз. Вооз и Рут бяха родителите на Овид. Овид беше бащата на Йесей, 6.а Йесей бащата на Давид. Давид и жената на Урий бяха бащата и майката на Соломон.
7.Соломон беше бащата на Ровоам, Ровоам бащата на
Авий, Авий бащата на Аса, 8.Аса бащата на Йосафат,
Йосафат бащата на Йорам, Йорам бащата на Озия,
9.Озия бащата на Йотам, Йотам бащата на Ахаз, Ахаз бащата на Езекия, 10.Езекия бащата на Манасий,
Манасий бащата на Амон, Амон бащата на Йосий.
11.Йосий беше бащата на Ехоний и братята му. Те живееха във времето, когато хората бяха изпратени на заточение във Вавилон. 12.След заточението във
Вавилон, Ехоний стана баща на Салатиил. Салатиил

беше бащата на Зоровавел, 13.Зоровавел бащата на
Авуид, Авуид бащата на Елиаким, Елиаким бащата на
Азор, 14.Азор бащата на Задок, Задок бащата на Ахим,
Ахим бащата на Елуид, 15.Елуид бащата на Елеазар,
Елеазар бащата на Матан, Матан бащата на Яков.
16.Яков беше бащата на Йосиф, мъжа на Мария, която роди Исус, Който е наречен Христос(Помазаник,
Месия). 17.Имаше четиринадесет поколения от Авраам до Давид, четиринадесет поколения от Давид до заточението във Вавилон,и четиринадесет поколения до раждането на Христос(Месията). 18.Ето как се роди
Исус Христос. Млада жена на име Мария беше сгодена за Йосиф. Но преди да се оженят тя разбра, че е бременна от Святия Дух. 19.Мъжът и Йосиф беше почтен човек и не искаше да я унижи публично. Затова той реши тайно да отмени сватбата. 20.И докато Йосиф размишляваше върху това, ангел от Господа му се яви насън и му каза: „Йосифе, сине Давидов, не се страхувай да вземеш Мария за жена, защото тя е бременна от Святият Дух. 21.И ще роди син, и ти ще го наименуваш Исус(Спасител), защото Той ще спаси хората Си от греховете им.” 22.И всичко това се случи, за да се изпълни казаното от Господа чрез пророка: 23.

„Девицата ще забременее и ще роди син, и ще го нарекат
Емануил, което значи Бог с нас.” 24.Когато Йосиф се събуди, той извърши каквото Господният ангел му заповяда, и се ожени за Мария. 25.Но той не спеше с нея, преди тя да роди. Йосиф наименува детето Исус.
2
1.Исус беше роден във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирод. По това време няколко мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. 2.Те питаха: „Къде е детето родено да бъде цар на Юдеите? Ние видяхме звездата Му на изток, и дойдохме да Му се поклоним.” 3.Когато цар
Ирод чу за това, той се разтревожи, и всички в
Ерусалим с него. 4.Ирод събра главните свещеници и книжниците(религиозните учители) и ги попита: „Къде трябваше да се роди Христос?” 5.А те му казаха: „Във
Витлеем Юдейски, както е писано чрез пророка: 6.
„Витлееме, земьо Юдейска, ти не си най-незначителната измежду Юдейските началници. От твоя град ще произлезе Водач, Който ще бъде пастир на Моя народ
Израел.” 7.Тогава Ирод тайно се срещна с мъдреците и преструвайки се на набожен човек като тях, той ги накара да му кажат кога точно се е появила звездата.
8.И като ги изпрати във Витлеем, той им каза: „ Идете и

разпитайте внимателно за детето. И когато го намерите, известете ме, за да отида и аз да му се поклоня.” 9.След като изслушаха царя, мъдреците си тръгнаха. И звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях докато не спря върху мястото, където беше детето.
10.Те се развълнуваха много като видяха звездата.
11.Когато влязоха в къщата и видяха детето с майка Му
Мария, мъдреците паднаха на колене и Му се поклониха. После отвориха съкровищниците си и Му принесоха дарове от злато, ливан и смирна. 12.Бог ги предупреди насън да не се връщат при Ирод, и затова те тръгнаха за своята страна по друг път. 13.След като мъдреците си отидоха, ангел от Господа се яви насън на
Йосиф и каза: „ Стани, вземи детето и майка Му и избягайте в Египет. Стойте там докато не ви кажа, защото Ирод търси детето и иска да Го убие.”
14.Същата нощ Йосиф стана, взе детето и майка Му и отиде в Египет, 15.където стоя до Иродовата смърт. И така казаното от Господа чрез пророка се сбъдна:
„Извиках Сина Си от Египет.” 16.Когато Ирод разбра, че мъдреците го бяха измамили, той много се разяри и изпрати войници да убият всички момчета от две години надолу, които живеят във Витлеем и околностите му.

Той определи възрастта според информацията, която беше получил от мъдреците. 17.Тогава се сбъдна словото изречено от пророк Еремия: 18.„Глас се чу в
Рама, глас на плач и горчива скръб. Рахил плачеше за своите деца и отказваше да бъде утешена, защото те бяха мъртви.” 19.След като Ирод умря, ангел от Господа се яви насън на Йосиф в Египет. 20.Ангелът му каза:
„Стани, вземи детето и майка Му и отиди в Израел.
Хората, които искаха да го убият са вече мъртви.” 21.И така той стана взе детето и майката и отиде в Израел.
22.Но когато чу, че Архелай е станал цар на Юдея, на мястото на баща си Ирод, Йосиф се страхуваше да отиде там. Предупреден насън, той отиде в Галилея 23.и се засели в един град наречен Назарет, за да се сбъдне казаното от пророците: „Той ще бъде наречен
Назарянин.”
3
1.Няколко години по-късно Йоан Кръстителят започна да проповядва в Юдейската пустиня. 2.Неговото послание беше: „Обърнете се към Бога и променете начина си на живот, защото небесното царство наближава.” 3.Пророк Исая говореше за този човек, когато каза: „Глас вика в пустинята: Пригответе пътят

за Господа! Направете прав път за Него.” 4.Йоан носеше дрехи от камилска козина и кожен колан около кръста си. Той се хранеше със скакалци и див мед. 5.Тълпи от хора от Ерусалим, цяла Юдея, и от долината на Йордан идваха при него. 6.Те изповядваха своите грехове и Йоан ги кръщаваше в реката Йордан. 7.Когато Йоан разбра, че много фарисеи и садукеи идваха да опитат кръщението, понеже това беше много популярно, той извика: „ Змийски рожби! Като идвате към реката, какво си мислите, че правите? Нима мислите, че малко вода върху змийските ви кожи ще промени нещо? 8.Не кожата, а живота ви трябва да се промени! 9.И не си мислете, че можете да злоупотребявате, с претенциите си, че Авраам е ваш баща. Да бъдеш Авраамов потомък не е от голямо значение, Авраамови потомци има колкото щеш. Бог ако пожелае може и от тия камъни да въздигне потомци. 10.Това, което е от значение е животът ви, дали е наред и дали процъфтява. Защото ако е като изсъхнало дърво, ще отиде в огъня. 11.Аз ви кръщавам с вода, за да се покаете и промените живота си. Но Оня, Който идва след мене е много по-силен от мене и аз не съм достоен дори да събуя сандалите Му.
Той ще ви кръсти със Святият Дух и с огън.

12.Лопатата е в ръката Му и Той ще очисти овършаното, ще събере житото си в хамбара, а отпадъците ще изгори в неугасим огън.” 13.Исус напусна Галилея и отиде при реката Йордан, за да се кръсти от Йоан. 14.Но той се опитваше да Го възпре казвайки: „Аз се нуждая да се кръстя от Теб. Защо идваш при мен?” 15.Исус му отговори: „Сега така трябва да бъде. Това е правилния начин да вършим всичко, което Бог изисква от нас.” Тогава Йоан се съгласи. 16.След като Исус беше кръстен, Той веднага излезе от водата. Изведнъж небесата се отвориха и Той видя Духът на Бога да слиза като гълъб на Него.
17.Тогава глас от небето каза: „Това е Моя възлюбен
Син, в Когото е Моето благоволение.”
4
1.Тогава Святият Дух заведе Исус в пустинята за да бъде изпитван от дявола. 2.След като пости четирдесет дни и нощи, Той много огладня. 3.Изкусителят дойде при Него и каза: „Ако си Божият Син кажи на тия камъни да се превърнат в хляб.” 4.Исус отговори:
„Писанията казват: „Никой не може да живее само с хляб. Хората се нуждаят от всяка дума, която излиза от
Божията уста.” 5.След това дяволът Го заведе в святия

град, и Го постави на най-високата част на храма. 6.Той каза на Исус: „Ако си Божият Син, хвърли се долу, защото Писанията казват: „Той ще те постави под грижата на ангелите Си. И на ръцете си ще те носят, за да не удариш в камък ногата Си.” 7.Исус отвърна:
„Писанията казват: Не смей да изпитаваш Господа твоя
Бог.” 8.Отново дяволът Го заведе на една много висока планина и Му показа всички световни царства, тяхната слава, и Му каза: 9.„Ще ти дам всичко това ако паднеш на колене и ми се поклониш.” 10.Исус му отговори:
„Махни се Сатана! Писанията казват: Само на Бога да се покланяш и само на Него да служиш.” 11.Тогава дяволът Го остави и ангели дойдоха да се грижат за
Него. 12.И когато Исус чу, че Йоан е в затвора, Той отиде в Галилея. 13.Но вместо да стои в Назарет, Исус се настани в Капернаум. Този град беше до езерото
Галилея в пределите на Завулон и Нефталим. 14.Така се сбъдна казаното чрез пророк Исая: 15.„Земята на
Завулон и Нефталим, край езерото, отвъд реката
Йордан, Галилея където живеят не-юдеи. 16.Хората, които живееха в тъмнина видяха ярка светлина.
Светлина изгря за ония, които живееха в страната на смъртната сянка.” 17.Оттогава Исус започна да

проповядва: „Обърнете се към Бога и променете начина си на живот, защото Божието царство наближава.” 18.И докато се разхождаше край Галилейското езеро, Той видя двама братя, Симон(наречен Петър) и Андрей. Те бяха рибари и хвърляха мрежата си в езерото. 19.Исус им каза: „Елате и Ме следвайте, и Аз ще ви науча как да хващате хора вместо риба.” 20.И веднага двамата братя хвърлиха мрежите си и Го последваха. 21.Исус като вървеше по-нататък видя други двама братя, Яков и
Йоан. Те бяха в една лодка с баща си и кърпеха мрежите си. Исус ги извика да дойдат с Него, 22.и те веднага оставиха лодката и баща си, и Го последваха. 23.Исус ходеше из цяла Галилея, поучаваше в юдейските синагоги и проповядваше благовестието на Божието царство. Също така Той изцеляваше всякаква болест и страдание между хората. 24.Новината за Него се разнесе по цяла Сирия и хората водеха при Исус всички болни, страдащи от различни болести и болки, също и епилептици, паралитици, хора обладани от демони, и
Той изцели всички. 25.Голяма тълпа от хора Го следваше. Те бяха от Галилея, Декапол, Ерусалим, Юдея и отвъд реката Йордан.

5
1.Когато Исус видя тълпата, Той се изкачи на хълма и седна. Учениците Му се събраха около Него, 2.и Той започна да поучава: 3.“Благословени сте, когато сте на края на силите си. Колкото по-малко има от вас, толкова повече има от Бог и от Неговото управление.
4.Благословени сте, когато почувствате че сте изгубили това, което е най-скъпо за вас. Само тогава може да бъдете прегърнати от Единствения най-скъп за вас.
5.Благословени сте, когато сте доволни точно от това което сте – нито от повече, нито от по-малко. Това е момента, в който ще откриете че сте горди собственици на всичко, което не може да бъде купено.
6.Благословени сте, когато гладувате и жадувате за справедливостта, защото ще бъдете удовлетворени.
7.Благословени сте, когато сте загрижени за другите. В момента, в който сте изпълнени със загриженост към другите ще откриете, че и за вас се полагат грижи.
8.Благословени сте, когато вашите ум и сърце са в правилно състояние. Тогава ще можете да видите Бог във външния свят. 9.Благословени сте, когато можете да покажете на хората как да си съдействат, вместо да си съперничат и да се бият. Точно тогава ще откриете

кои сте всъщност, и вашето място в Божието семейство. 10.Благословени сте, когато вашето посвещение на Бог предизвиква гонение. Гонението ви води дори по-дълбоко в Божието царство.
11.Благословени сте, когато заради Мене хората ви наскърбяват, гонят, говорят лъжи и всякакви лоши неща за вас. 12.Радвайте се и се веселете, защото ще имате велика награда на небето. Хората правеха същите неща и на пророците, които живееха преди вас. 13.Нека ви кажа защо сте тук. Вие сте тук за да бъдете солена подправка, която да показва Божиите вкусове на тази земя. Ако загубите солеността си, как хората ще вкусят святостта? Вие вече сте безполезни и ще свършите на боклука. 14.Ето друг начин да изразя това: Вие сте тук за да бъдете светлина, да показвате Божиите цветове в света. Бог не е тайна, която трябва да бъде пазена. Ние ще го направим обществено достояние, толкова общодостъпен, колкото град на хълм. 15.Ако ви направя носители на светлина, не мислите че ще ви скрия под някоя кофа, нали? Аз ще ви поставя на поставка за лампа. 16.Сега, когато съм ви поставил на върха на хълм, на поставка за лампа – светете! Дръжте дома отворен; бъдете щедри и благородни във вашия живот.

Като бъдете открити, искрени с хората, вие ще ги подтикнете да са открити, искрени с Бога, щедрия Баща в небето. 17.Не си мислете и за минута, че съм дошъл да унищожа Писанията – Божия Закон или Пророците. Аз не съм тук за да унищожа, а за да изпълня. 18.Божият
Закон е по-истински и продължителен от звездите по небето и от земята под вашите крака. Дълго след като звездите угаснат и земята изчезне, Божия Закон ще бъде жив и действащ. 19.Ако приемеш за нещо нищожно дори и най-малката точка в Божия Закон, ти ще направиш единствено себе си нищожен. Но вземи го на сериозно, показвай пътя на другите, и ще намериш почит в царството. 20.Покорявайте се на Божиите заповеди по-добре отколкото фарисеите и книжниците(религиозните учители) го правят. Ако не го правите обещавам ви, че никога няма да влезете в небесното царство. 21.Запознати сте със заповедта към древните, “Не убивай и който убие се излага на съд”.
22.Аз ви казвам че всеки, който дори се разгневи на брат или сестра е виновен за убийство. Лекомислено наречи някой брат “идиот!” и може да откриеш, че заслужено и справедливо си закаран в съда. Безразсъдно изкрещи
“глупачка!” към някоя сестра и си на прага на адския

огън. Простия морален факт е че думите убиват. 23.Ето как искам да постъпвате в тези случаи. Ако принасяш дара си на олтара, и внезапно си спомниш, че някой твой приятел има нещо против теб, 24.остави дарението си, напусни незабавно, отиди при този приятел и оправи нещата. Тогава и само тогава, се върни и принеси дара си на Бог. 25.Помирявай се бързо с противника докато си с него към съдилището. Иначе той ще те предаде на съда, а съдията ще те предаде на служителя, който ще те хвърли в затвора. 26.И мога да ви гарантирам, че няма да излезете оттам докато не изплатите дълга си до стотинка. 27.Вие знаете следващата заповед също доста добре: „Не скачай в леглото с брачния партньор на друг.” 28.Но не си мислете, че като страните от леглото сте запазили вашето целомъдрие и добродетелност.
Вашето сърце може да бъде покварено от похот дори по-бързо отколкото вашето тяло. Тези похотливи погледи, които си мислите че никой не забелязва – те също покваряват. 29.Нека не се преструваме, че това е по-лесно отколкото е в действителност. Ако искаш да живееш морално чист живот, ето какво трябва да направиш: Трябва да ослепиш дясното си око в момента, в който го хванеш да гледа с похотлив и страстен

поглед. Ти трябва да избереш дали да живееш като едноок, или да бъдеш хвърлен целия в ада. 30.И трябва да отсечеш дясната си ръка в момента, в който забележиш, че се вдига заканително. По-добре е да изгубиш част от тялото си, отколкото цялото ти тяло да отиде в ада. 31.Спомнете си Писанията които казват:
“Който се развежда с жена си, нека да го направи законно, като и даде разводен документ.” 32.Твърде много от вас използват това като покритие на собствения си егоизъм и прищевки, претендирайки, че са праведни просто защото е „законно”. Аз пък ви казвам, че ако се разведеш с жена си, ти си отговорен за това, че я правиш прелюбодейка (освен ако тя вече не се е превърнала в такава чрез безразборен секс). И ако се ожениш за такава разведена прелюбодейка, ти самия автоматично ставаш прелюбодеец. Не можеш, използвайки закона да замаскираш моралното си падение. 33.И не казвайте нищо, което нямате впредвид.
Знаете, че на предците ни им беше казано: „Не използвай името на Господа, като даваш обещания, освен ако смяташ да ги изпълниш.” 34.Но аз ви казвам, да не се кълнете в нищо, когато давате обещания. Не се кълнете в небето, защото то е Божия престол. 35.Не се

кълнете и в земята, защото тя е Божието подножие, нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар. 36.И не се кълнете в главата си, защото не можеш да направиш косъма си бял или черен. 37.Ти само правиш нещата по- лоши когато спуснеш димна завеса от религиозни думи, казвайки,”Ще се моля за теб”, а никога не го правиш, или като казваш “Бог да бъде с теб”, без да го имаш предвид. Ти не правиш истинни твоите думи като ги разкрасяваш с религиозна дантела. Правейки твоята реч да звучи по-религиозно, тя става по-малко истинна.
Просто казвай “да” или “не”. Когато ловко подвеждаш с думите си за да постигнеш свои собствени цели, ти си излязъл от правия път. 38.Чули сте, че е било казано:
“Око за око, зъб за зъб.” Това ще ни заведе ли донякъде? 39.Ето какво предлагам аз: “Изобщо не отвръщай на удара.” Ако някой те удари, остани на мястото си и поеми удара. 40.Ако някой те завлече в съда и те съди за да ти свали ризата от гърба, увий в пакет като подарък най-доброто си палто и му го подари. 41.А ако някой те използва, като те накара да вървиш с него една миля, използвай случая да практикуваш живот на слуга и върви с него две.
Престани вече с нещата от рода на „каквото повикало,

такова се обадило ”. 42.Живей благородно, щедро и дай на този, който иска от тебе. И не се отвръщай от онзи, който ти иска назаем. 43.Запознати сте със стария писан закон: „Обичай приятеля си” и продължението му, което не е писано, но върви ръка за ръка с него: „Мрази враговете си”. 44.Аз отхвърлям това и ви казвам да обичате враговете си. Нека те да извадят най-доброто от вас наяве, не най-лошото. Когато някой ви създава неприятности, отговорете със силата на молитвата,
45.защото тогава вие ще действате от вашата истинска същност, от вашата създадена от Бога същност. Това е което Бог прави. Той дава най-доброто от Себе Си – слънцето да топли и дъжда да подхранва на всеки, въпреки всичко: на добрия и на лошия, на хубавия и на противния. 46.Ако всичко което правиш е да обичаш симпатичния, премия ли очакваш? Всеки може да прави това. Ако ти казваш здравей само на тези които те поздравяват, медал ли очакваш? Всеки бягащ от възмездието грешник прави така. 47.Ако трябва да кажа всичко това с една дума, тя е- пораснете. Вие сте граждани на царството. Сега живейте като такива.
Изразете с живота си вашата създадена от Бога

самоличност. Живейте щедро и милостиво спрямо другите, така както Бог живее спрямо вас.
6
1.Бъдете особено внимателни когато се стараете да бъдете добри, така че да не правите представление от това. Това може да е добър театър, но Бог Който те е направил няма да те аплодира. 2.Когато правиш нещо за някой, не привличай вниманието към себе си. Ти си ги виждал в действие, сигурен съм – аз ги наричам
„театрални актьори” - те се отнасят към молитвеното събрание и ъгъла на улицата като към сцена, действайки състрадателно докато някой ги гледа, играещи за тълпите. Те получават аплодисменти, така е, но това е всичко което получават. 3.Когато помагаш на някой навън, не мисли за това как изглежда. 4.Просто го направи – тихо и дискретно. Това е начинът по който твоя Бог, Който те зачена в любов, работейки зад кулисите ти помага. 5.А когато се молиш на Бога, не превръщай това в нещо като театрално представление.
Всички тези хора, които постоянно правят шоу от техните молитви, се надяват да станат звезди! Мислите ли че Бог седи в някоя ложа? 6.Ето какво искам да правите: Намерете си тихо, уединено място, така че да

не бъдете изкушавани да играете роли пред Бог. Просто бъдете там толкова непринудено и честно, колкото можете да бъдете. Фокусът ще се премести от вас на
Бог, и ще започнете да усещате и разбирате Неговата благодат. 7.Светът е пълен с тъй наречените молитвени войни, които са молитвено невежи. Те са пълни с формули и програми и съвети, с незначителни техники за получаване на това което искат от Бога. 8.Не бъдете като тях. Вие си имате работа с вашия Баща и Той знае по-добре от вас от какво имате нужда. 9.На такъв обичащ ви Бог, може да се молите много простичко.
Например така: Небесни наш Татко, Помогни ни да почитаме името Ти. 10.Ела и установи царството Си, за да ти се покорява всеки по земята така, както ти се покоряват на небето. 11.Дай ни ежедневната храна.
12.Прости ни грешките, както и ние прощаваме на другите. 13.Пази ни от изкушения и защити ни от злото.
Защото Твое е царството и силата и славата завинаги.
Амин. 14.В молитвата има връзка между това, което прави Бог и това което правиш ти. Не можеш да получиш прошка от Бог, без да простиш на другите.
15.Ако откажеш да извършиш твоята част, ти отсичаш себе си от Божията част. 16.Когато постиш, не прави от

поста представление. Това може да те превърне във временна знаменитост, но няма да те направи светия.
17.Ако започнеш да „тренираш” вътрешно, действай нормално външно. Измий лицето си и среши косата си.
18.Бог не изисква привличащи вниманието похвати. Той няма да си затвори очите за това, което правиш; Той ще те възнагради добре. 19.Не си трупайте съкровища на земята, където се изяждат от молци, разяждат от ръжда или най-лошото – крадат от обирджии. 20.Събирайте си съкровища на небето, където са в безопасност от молци, ръжда и обирджии. 21.Очевидно е, нали? Мястото където е твоето съкровище е мястото, където ти най- много ще искаш да бъдеш, и където накрая ще си.
22.Очите ти са прозорци към тялото ти. Ако отвориш широко очите си с очакване и вяра, тялото ти се изпълва със светлина. 23.Ако живееш като кривоглед в алчност и неверие, твоето тяло е като влажно мазе. Ако затвориш транспарантите на твоите прозорци, какъв мрачен ще е животът ти! 24.Не можеш да се покланяш на два бога едновременно. Като обичаш единия бог, ти накрая ще намразиш другия. Обожаването на единия подхранва презрение към другия. Не можеш да се покланяш на Бога, и на парите. 25.Ако решиш да се

покланяш на Бог, като живееш живот на поклонение, не е необходимо да се безпокоиш за това което е на масата по време на ядене, или за това дали дрехите в шкафа са модни. Има далеч повече за вашия живот от храната, която слагате в стомаха си, повече за вашия външен вид от дрехите които обличате. 26.Погледнете птичките, те са волни и свободни, а не подчинени на някакъв вид работа, безгрижни под грижата на Бог. А вие означавате за Него много повече от птиците. 27.Има ли някой, който чрез суетене пред огледалото, някога да е пораснал дори със сантиметър? 28.Нима мислите, че е от голямо значение цялото това време и пари, пропилени за мода? Вместо да гледаш модата, излез навън по полетата и разгледай дивите цветя. Те никога не се контят и не пазаруват, 29.но виждали ли сте някога цвят и дизайн като техния? Десетте най-добре облечени мъже и жени в страната изглеждат занемарени до тях. 30.Ако Бог обръща такова внимание на външния вид на дивите цветя – които днес ги има, а утре ги хвърлят в пеща – не мислите ли, че Той ще се погрижи за вас, ще се гордее с вас и ще направи всичко възможно за вас? 31.Това което се опитвам да направя тук е да ви накарам да се отпуснете, да не бъдете толкова

погълнати от получаването, така че да можете да откликнете на Божието даване. 32.Хората, които не познават Бога и начина, по който Той работи, отдават вниманието си на тези неща, но вие познавате и Бога и начина по който Той работи. 33.Потопете живота си в
Божията реалност, Божията инициатива, Божието снабдяване. Не се тревожете ако нещо ви липсва. Ще откриете, че всичките ви ежедневни човешки грижи ще бъдат посрещнати. 34.Насочете цялото си внимание към това, което Бог прави точно сега, и не се занимавайте с това което може или не може да се случи утре. Бог ще ти помогне да се справиш с всички трудности които изникват, когато му дойде времето.
7
1.Не се заяждайте с хората, не се нахвърляйте върху техните провали, и не критикувайте техните грешки – освен ако, разбира се, не искате същото отношение.
2.Този критикарски дух ще се върне обратно към вас.
3.Лесно е да видиш петното на лицето на съседа си, и да не осъзнаваш грозната подигравателна усмивка на твоето собствено. 4.Имаш ли нахалството да кажеш,
„Нека да измия лицето ти”, когато твоето лице е изкривено от презрение? 5.Всичко това е манталитет на

актьор в представление на пътуващ театър, играещ роля на по-свят от теб, вместо просто да вземе твоята страна.
Изтрий тази грозна подигравателна усмивка от собственото си лице, и тогава ще си способен да предложиш кърпа на съседа си. 6.Не бъдете лекомислени спрямо святото. Закачките и глупостите не отдават почит на Бог. Не превръщайте святите тайни в лозунги. В стремежа си да кажете нещо на място, вие само ставате превзети и подканвате към светотатство.
7.Не се пазарете с Бог. Бъдете прями и откровени.
Помолете за това от което се нуждаете. 8.Ние не участваме в игра на гоненка или криеница. 9.Ако детето ти помоли за хляб, залъгваш ли го с дървени стърготини? 10.Ако те помоли за риба, плашиш ли го като слагаш жива змия в чинията му? 11.Колкото и да сте лоши, вие не бихте си и помислили за такова нещо.
Вие най-малкото се отнасяте добре с децата си. Така че не мислите ли че Бог, Който ви зачена в любов ще бъде дори по-добър? 12.Ето един простичък, но достоен за отбелязване принцип за добро поведение: Попитайте се какво искате хората да направят за вас, тогава вземете инициативата и го направете за тях. Защото това е същината на закона и пророците. 13.Не търсете пряк

път към Бога. Пазарът е наводнен с безпогрешни, невзискателни формули за успешен живот, които могат да се практикуват в свободното време. Не се хващайте на въдицата на тези боклуци, дори и тълпи от хора да го правят. 14.Пътят към живота, към Бога изисква усилия и пълно внимание. 15.Бъдете внимателни за фалшиви проповедници които се усмихват много, изпълнени с упражнявана прямота. Вероятно те са навън за да откъснат по някакъв начин вас или други. Не се впечатлявайте от обаятелност; търсете характер.
16.Кои са проповедниците е най-важното нещо, а не какво казват. 17.Истинският лидер никога няма да използва вашите емоции или вашия портфейл.
18.Доброто дърво дава добри плодове, лошото дърво дава лоши плодове. 19.Не може добро дърво да дава лоши плодове, или лошо дърво да дава добри плодове.
20.И всяко дърво, което дава лоши плодове ще бъде отсечено и изгорено. По плодовете им ще ги познаете.
21.Да знаеш правилната парола – например да казваш
„Господи, Господи” няма да те заведе доникъде с Мен.
Това което се изисква е сериозно покорство – правене на това, което желае моят Отец. 22.Аз мога да го видя сега – в Последният Съд хиляди ще идват наперено към

Мен казвайки: „Господи, ние проповядвахме
Посланието, разбивахме демоните, за нашите спонсорирани от Бога проекти говорят всички”. 23.И знаете ли какво ще им кажа? ”Изпуснахте лодката.
Всичко което правехте, беше да Ме използвате за да направите себе си важни. Никак не Ме впечатлявате.
Вие нямате място тук.” 24.Тези думи, които ви говоря не са несъществени допълнения към вашия живот, подобрения на стандарта ви на живот като собственици на къщи. Те са основополагащи думи, думи на които да изградите живота си. Ако приложите на практика тези думи в живота си, вие сте като разумен строител, който изгради къщата си на твърда скала. 25.Дъждът заваля, реките придойдоха, духнаха ветровете – но нищо не помръдна тази къща. Тя беше закрепена за скалата.
26.Но ако вие използвате тези Мои думи само в часовете за изучаване на Библията, а не ги приложите на практика в живота си, вие сте като глупав строител, който построи своята къща на песъчлив бряг. 27.Когато бурята дойде и вълните се издигнаха, тя се срути до основи." 28.Когато Исус завърши речта Си, тълпата беше изумена от учението Му. Те никога не бяха чували поучение като това. 29.Несъмнено Той живееше всичко,

което казваше – в истински контраст с техните религиозни учители! Това беше най-доброто поучение което някога бяха чували.
8
1.Когато Исус слезе от хълма големи тълпи го следваха. 2.И ето един прокажен дойде и падна на колене пред Него. Той каза: „ Господи, ако искаш можеш да изцелиш тялото ми.” 3.Исус протегна ръката
Си, докосна го и каза: „ Искам. Бъди изцелен.” И веднага проказата изчезна. 4.Исус му каза: „ Не казвай на никого за това, но иди и покажи на свещеника, че си здрав. После принеси в храма дара, който Мойсей е заповядал. Не думите ти, но твоя чист и признателен живот ще свидетелстват, за това, което извърших.
5.Когато Исус влезе в Капернаум, един римски офицер дойде при Него и Го молеше за помощ. 6.Той каза:
„ Господи, слугата ми лежи в къщи парализиран и в ужасни болки.” 7. Исус му отвърна: „ Ще дойда да го изцеля.” 8.Но офицера Му рече: „ Господи аз не съм достоен да влезеш в дома ми, но само заповядай и моя слуга ще бъде изцелен. 9.Аз съм човек, който дава и приема заповеди. Казвам на някой войник „Отиди” и той отива, на друг „ Ела” и той идва, като кажа на слугата си

„ Направи това” , той го прави”. 10.Когато Исус чу това,
Той беше толкова удивен, че се обърна и каза на тълпата, която Го следваше: „ Казвам ви, че в цял
Израел не съм намерил човек с толкова много вяра.
11.Много хора ще дойдат от всички краища на света и те ще се наслаждават заедно с Авраам, Исаак и Яков на празненството в небесното царство. 12.Тогава ония, които израснаха „ във вярата”, но нямат вяра ще бъдат изхвърлени в тъмнината, където ще плачат и скърцат със зъби от болка.” 13.И Исус каза на офицера: „ Иди си, това, което повярва се случи.” И в същия момент слугата оздравя. 14.Когато Исус влезе в къщата на
Петър, видя, че тъща му лежеше на легло болна от треска. 15.Той докосна ръката и и треската я остави. И така тя стана и Му приготви храна. 16.Същата вечер доведоха при Него много хора обладани от демони. И с една дума Той изгони злите духове и изцели всички болни. 17.Така се сбъдна казаното чрез пророк Исая:
„ Той отне слабостите ни и отмахна болестите ни”.
18.Когато Исус видя множеството около Себе Си, заповяда на учениците Си да минат на другата страна на
Галилейското езеро. 19.Един религиозен учител дойде при Него и каза: „ Учителю ще Те следвам където и да

отидеш.” 20.Исус му отвърна: „ Готов ли си да понесеш неудобства и лишения? Знаеш, че не отсядаме в най- добрите страноприемници.” 21.Един друг ученик Му каза: „ Господи извини ме за няколко дена, трябва да се погрижа за погребението на баща си.” 22.Исус отговори: „ Всяко нещо по реда си. Ти се занимаваш с живота, а не със смъртта. Върви след Мен и преследвай живота.” 23.Тогава Той влезе в лодката заедно с учениците Си. 24.Изведнъж настана голяма буря и вълните покриваха лодката. Исус беше заспал.
25.Учениците се приближиха, събудиха Го и казаха:
„ Господи спаси ни! Ще се удавим!” 26.Исус отвърна:
„ Защо сте толкова страхливи? Наистина нямате никаква вяра.” След това Той стана и каза на вятъра да утихне, и на езерото да се успокои, и то стана напълно спокойно. 27.Мъжете в лодката бяха изумени и казаха: „
Какъв е Тоя, че дори и вятъра и вълните Му се покоряват?” 28.След като Исус прекоси езерото, Той дойде в Гадаринската земя и тръгна надолу по пътя.
Двама мъже обладани от демони дойдоха при Него от гробищата. Те бяха толкова буйни и свирепи, че никой не можеше да пътува по този път. 29.Те извикаха:
„ Защо ни безпокоиш Божий Сине? Да не си дошъл тук

да ни наказваш, преди да ни е дошло времето?” 30.Не далеч от тях пасеше стадо свине. 31.Демоните молеха
Исус: „ Ако ни изгониш прати ни в това стадо свине.”
32.Исус им каза: „ Идете” Демоните излязоха и отидоха в свинете. Изведнъж цялото стадо се втурна надолу по стръмнината в езерото и се удави. 33.А свинарите побягнаха в града и разказаха всичко, особено това, което се беше случило с обладаните от демони мъже.
34.Всеки от града излезе да посрещне Исус и когато Го видяха помолиха Му се да напусне територията им.
9
1.Исус влезе в една лодка, прекоси езерото и се върна в Своя Си град. 2.Няколко човека донесоха при Него един паралитик лежащ на носилка. Исус впечатлен от тяхната смела вяра каза на паралитика: „ Горе главата синко! Прощават ти се греховете.” 3.Някои религиозни учители си казаха: „ Това е богохулство!” 4.Исус знаеше какво си мислеха и каза: „Защо са всички тия шушукания? 5.Кое мислите е по-просто да кажа:
„Прощават ти се греховете” или „ Стани и ходи”? 6.Но за да стане ясно, че Аз Съм Човешкия Син и имам властта да направя и едното и другото...” Той се обърна към паралитика и каза: „Стани, вземи носилката си и си

иди у дома.” 7.Мъжът стана и си отиде в къщи. 8.И когато тълпите видяха това, те се изпълниха със страхопочитение и славеха Бога, за това, че беше дал такава власт на хората. 9.Минавайки оттам Исус видя един бирник на име Матей, седящ на мястото за събиране на данъци. Той му каза: „ Следвай ме!” И
Матей стана и Го последва. 10.По-късно Исус и учениците Му вечеряха в дома на Матей. Много бирници и хора с лоша репутация дойдоха да вечерят с
Исус и учениците Му. 11.Когато фарисеите Го видяха да се храни в такава компания, те се ядосаха и попитаха учениците Му: „ Какъв пример дава вашия учител държейки се приятелски с тази сган от мошеници?”
12.Когато Исус чу това, отговори: „ Здравите нямат нужда от доктор, а болните. 13.Идете и научете какво
Писанията имат в предвид като казват: „ Вместо да Ми принасяте жертви, Аз искам да сте милостиви към другите.” Аз съм дошъл да призова грешниците, а не хората, които си мислят, че имат Божието одобрение.”
14.Малко по-късно Йоановите ученици дойдоха при
Исус и Го питаха: „ Защо ние и фарисеите дисциплинираме тялото и духа си с пост, а Твоите учениците не го правят?” 15.Исус отвърна:

„ Приятелите на младоженеца не постят докато той е с тях. Но ще дойде време, когато той ще бъде отнет от тях и тогава те ще постят. 16.Никой не използва парче от нов плат за да закърпи стари дрехи. Кръпката ще се свие и ще разкъса по-голяма дупка. 17.Никой не налива ново вино в стари мяхове. Иначе мяховете ще се издуят, спукат и виното ще изтече, а те вече няма да стават за нищо. Ново вино се налива в нови мяхове, така и двете ще се запазят ”. 18.Докато Исус още говореше един управник дойде и Му се кланяше. Той каза: „ Дъщеря ми току-що умря. Моля те ела и положи ръката Си на нея и тя ще оживее.” 19.Исус и учениците Му станаха и последваха мъжа. 20.Една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години се приближи зад
Исус и докосна дрехата Му. 21.Тя си казваше: „ Ако само мога да се докосна до дрехата Му ще оздравея.”
22.Исус се обърна, видя жената и каза: „ Кураж дъще!
Ти рискува с вяра и вече си здрава.” И от тоя момент нататък тя беше здрава. 23.Когато Исус влезе в дома на управника и видя музикантите и скърбящата тълпа,
24.Той каза: „ Излезте оттука! Малкото момиче не е мъртво, а само спи.” Всички започнаха да Му се смеят.
25.След като изгониха тълпата, Исус влезе, хвана

момичето за ръката и тя оживя. 26.Новината за това се разпростря из цялата област. 27.Когато Исус напусна къщата след Него вървяха двама слепци, които викаха: „
Смили се за нас Сине Давидов!” 28.И като влезе в къщи, слепците Го последваха. Той им каза: „ Вярвате ли, че мога да направя това?” Те му отвърнаха: „ Да Господи.”
29.Исус докосна очите им и каза: „ Нека да ви бъде според вярата.” 30.И веднага прогледнаха, а Исус ги предупреди: „Нека никой да не разбере за това.” 31.Но те си отидоха и разгласиха за Него из цялата област.
32.И когато излизаха, доведоха при Исус един мъж, който не можеше да говори, защото беше обладан от демон. 33.И след като бе изгонен демона, мъжът започна да говори. Народа беше толкова смаян, че започнаха да говорят: „ Никога не се е случвало такова нещо в
Израел.” 34.Но фарисеите казаха: „ Това не е нищо друго освен измама. Сигурно е сключил съюз с дявола.”
35.Исус обикаляше всички градове и села. Той поучавше в синагогите и разпространяваше благовестието на царството. Също така изцеляваше всяка болест и страдание. 36.И когато видя тълпите Той се смили над тях. Без цел и объркани, те бяха като овце без пастир. 37.Исус каза на учениците Си: „ Каква

голяма жътва, а работниците са малко! 38.Молете се на
Господаря, който дава тази жътва да изпрати работници.”
10
1.Исус повика дванадесетте си ученика и им даде власт да изгонват нечистите духове, и да изцеляват всякаква болест и страдание. 2.Ето имената на дванадесетте апостола: първият е Симон (който се нарича Петър) и брат му Андрей; Яков и брат му Йоан синовете на Заведей; 3.Филип и Вартоломей; Тома и
Матей бирника; Яков (сина на Алфей) и Тадей; 4.Симон
Зилотът и Юда Искариотски, който по-късно предаде
Исус. 5.Исус изпрати дванадесетте апостоли със следните инструкции: „ Не отивайте при хора, които не са юдеи и не влизайте в Самарянски град. 6.Идете само при изреалтяните, защото те са като изгубени овце. 7.И като отивате разпространявайте посланието:
„ Небесното царство е близо.” 8.Болни и прокажени изцелявайте, мъртви възкресявайте, демони изгонвайте.
Даром сте приели, даром давайте. 9.Не взимайте в джобовете си нито златни, нито сребърни, нито медни монети. 10.Не взимайте багаж, нито дрехи за смяна, нито сандали или тояга, защото работника заслужава

нуждите му да бъдат посрещнати. 11.И когато отидете в някой град или село, не дръжте непременно да отседнете в някоя луксозна страноприемница. Намерете някое по- скромно място с по-скромни хора и останете там докато си отидете. 12.Когато почукате на вратата поздравете любезно, 13.и ако ви приемат разговаряйте внимателно.
14.Ако не ви приемат, тихо напуснете, не правете сцени.
Изтърсете прахта от краката и продължете пътя си.
15.Бъдете сигурни, че в съдния ден, те много ще съжаляват, но сега това не ви засяга. 16.Внимавайте, назначил съм ви на опасна работа. Ще бъдете като овце сред глутница вълци, затова не привличайте вниманието към себе си. Бъдете хитри и умели като змиите, и безобидни като гълъбите. 17.Не бъдете лековерни.
Някои хора ще оспорват и подставят под съмнение вашите мотиви, други ще опетнят репутацията ви. И това ще бъде, защото вярвате в Мен. 18.Не се тревожете, когато ви изправят пред управници и царе.
Без да знаят те правят на вас и на Мен услуга, давайки ви платформа да проповядвате благовестието на царството. 19.И не се безпокойте какво ще говорите,
20.защото Духът на вашия Отец ще ви даде точните думи. 21.Когато хората разберат, че представяте живия

Бог, а не някой идол, който ги прави да се чувстват добре, те ще се обръщат към вас, дори тия, които са от вашето семейство. 22.Голямата ирония е, че като прокламирате повече любов, ще преживявате повече омраза. Но не отстъпвайте и не се предавайте, защото накрая всичко това си струва. 23.Когато ви гонят в някой град, избягайте в друг. Обещавам ви, че преди да минете през всички градове на Израел, Човешкия Син ще дойде. 24.Ученикът не получава по-висока позиция от учителя си, и работника не печели повече от шефа си. 25.Бъдете доволни дори, когато вие, Моите ученици,
Моите жътвари получите същото отношение каквото и
Аз. Ако наричат Мене, Господарят „ Сатана”, работниците какво да очакват? 26.Не се плашете. В края на краищата всичко ще се разкрие, и всеки ще разбере как стоят нещата. 27.Каквото ви говоря на тъмно трябва да го изявите на светло, и каквото ви прошепна на ухо, трябва да го изявите от къщния покрив. 28.И не се подвеждайте от безмислените им и надути заплахи.
Нищо не могат да сторят на душата ви, която е вашата същност. Запазете страха си за Бога, Който държи целия ви живот и душата и тялото в ръцете Си. 29.Не се ли продават две врабчета за монета от един асарий

(около 7стотинки)? Но вашият Отец знае кога всяко едно ще падне на земята. 30.Дори космите на главата ви са преброени. 31.Не бойте се, вие струвате много повече от врабчетата. 32.Заемете Моята позиция срещу възгледите и убежданията на света и Аз ще застана за вас пред Отец Ми на небето. 33.Но ако подвиете опашка и избягате, смятате ли че ще ви прикрия? 34.Не си мислете, че дойдох да направя живота ви удобен. 35.Аз дойдох да разрежа и разделя син от баща, дъщеря от майка, снаха от свекърва, да прережа тези удобни домашни порядки и да ви освободя за Бога.
36.Добронамерените семейни членове, могат да бъдат вашите най-лоши врагове. 37.Ако предпочетете баща или майка повече от Мен, вие не Ме заслужавате, и ако предпочетете син или дъщеря повече от Мен, вие не Ме заслужавате. 38.Ако не извървите целия път с Мен въпреки всички пречки, вие не Ме заслужавате. 39.Ако от най-важно значение за вас е да се погрижите за себе си, никога няма да откриете себе си и Мен. Но ако забравите за себе си и погледнете към Мен, ще откриете и себе си и Мен. 40.Ние сме тясно свързани в работата по прибирането на жътвата. Всеки, който приеме това, кето вършите, приема Мен, Който ви прати. И който

приеме, това, което върша, приема Отец Ми, Който ме прати. 41.Всеки, който приеме пророка, като пророк, ще получи награда на пророк. Който приеме праведника като праведник ще получи награда на праведник.
Работата за която Съм ви призвал е голяма, но не се съкрушавайте. Добре е да започнете с нещо малко.
42.Например, дайте чаша вода на този, който е жаден. И най-малкият акт на даване или приемане ви прави истински ученици и нищо няма да изгубите.
11
1.След като Исус свърши с наставленията към учениците Си, Той замина и започна да поучава и проповядва в градовете им. 2.Йоан беше в затвора, когато чу за делата на Исус. Той изпрати своите ученици да Го питат: 3.„ Ти ли си Оня, когото очакваме или да чакаме някой друг?” 4.Исус им отговори:
„ Върнете се и разкажете на Йоан това, което става:
5.слепите проглеждат, куците прохождат, прокажените се очистват, глухите прочуват, мъртвите възкръсват, и окаяните и нещастните по земята научават, че Бог е на тяхна страна. 6.Благословен е всеки, който не ме отхвърля поради делата, които върша.” 7.Когато
Йоановите ученици си тръгнаха, Исус започна да говори

на народа за Йоан: „ Що за човек излязохте да видите в пустинята? Беше ли той като тръстика разлюляна от вятъра? 8.Всъщност какво излязохте да видите? Човек облечен в хубави дрехи? Тия, които носят хубави дрехи са в царския дворец. 9.Какво тогава излязохте да видите? Пророк? Точно така, пророк! Вероятно най- добрия пророк, който някога сте чували. 10.Той е поророка за когото Малахий говореше когато написа:
„ Изпращам пред Тебе пророк, който да изравни пътищата пред Тебе.” 11.Казвам ви, че никой роден не е по-велик от Йоан Кръстителя, но най-последния в
Божието царство е по-велик от Йоан. 12.От времето на
Йоан Кръстителя до сега хората се опитваха да влязат на сила в Божието царство. 13.Но ако прочетете внимателно книгата на Божия закон и Пророците, ще разберете, че те завършват с Йоан, и са обединени с него в приготвянето на пътя за Месията. 14.Погледнато по този начин, Йоан е „ Илия” когото очаквахте да дойде и да представи Месията. 15.Който има уши нека слуша! 16.Как да опиша това поколение? Те са като деца, които стоят на пазара и викат на другите деца: 17.
„Свирихме ви, но не танцувахте, пяхме ви погребална песен, но не скърбяхте.” 18.Йоан постеше, а те го

нарекоха луд. 19.Човешкия Син яде и пи, а хората казаха: „Вижте Го лакомник и пияница, приятел на бирниците и грешниците!” Все още мъдростта се доказва най-добре от делата. 20.Тогава Исус осъди градовете където извърши повечето от Своите чудеса, защото те не промениха начина си на живот. 21.„Горко ти Хоризане! Горко ти Витсаидо! Ако чудесата, които извърших при вас бях извършил в Тир и Сидон, хората там отдавна биха се покаяли и променили начина си на живот, облечени във вретище и пепел. 22.Гарантирам ви, че в съдния ден Тир и Сидон ще бъдат по-добре от вас. 23.И ти Капернаум, мислиш ли, че ще бъдеш почетен в небето? До ада ще слезеш! Ако чудесата, които бяха извършени при тебе, бяха извършени в
Содом, той би и до днес останал. 24.Гарантирам ви, че в съдния ден Содом ще бъде по-добре от вас. 25.Внезапно
Исус започна да се моли: „ Благодаря ти Отче,
Господарю на небето и земята, че си скрил всичко това от мъдрите и образовани хора, а си го открил на обикновените хора. 26.Да Отче, защото това Ти е угодно. 27.Моят Отец Ми е дал всичко, и Той е единствения, Който познава Сина. И Този, Който истински познава Отца е Сина. Но Синът иска да

разкаже на останалите за Отца, за да могат и те да Го познават. 28.Изморени и изхабени ли сте? Съсипани ли сте от религия? Елате при Мен, избягайте с Мен и ще възвърнете живота си. Аз ще ви покажа как да си почивате истински. 29.Ходете с Мен и работете с Мен, наблюдавайте Ме как го правя. Влезте в спонтанния ритъм на благодатта. Няма да ви наложа нищо тежко или неподходящо. 30.Бъдете приятели с Мен и ще се научите да живеете по-леко и свободно.”
12
1.Една събота Исус минаваше през едно житно поле.
Учениците Му бяха гладни и започнаха да късат житни класове и да ядат. 2.Някои фарисеи забелязаха това и казаха на Исус: „ Защо учениците ти късат жито в събота? Не е позволено да вършат това!” 3.А Той отвърна: „Не сте ли чели какво направи Давид, когато той и неговите придружители бяха гладни? 4.Как влязоха в светилището на Божия дом и ядоха от хляба на олтара, хляб, който никой освен свещениците не можеше да яде? 5.И не сте ли чели в Божия закон, че свещениците през цялото време нарушават съботата, изпълнявайки задълженията си в храма и те няма да бъдат обвинени в това. 6.Тука има нещо много повече от

религия. 7.Ако имахте някаква идея какво означава
Писанието: „ Предпочитам податливо сърце пред строги ритуали” не бихте предизвикали спор като този.
8.Човешкият Син е Господар на съботата. 9.Исус си тръгна оттам и влезе в синагогата. 10.Там имаше човек с изсъхнала ръка. Някои хора искаха да обвинят Исус във вършене на нещо нередно, и Го попитаха: „ Законно ли е да се изцелява в събота?” 11.Той им отговори:
„ Ако някой от вас има овца, и тя в съботен ден падне в яма, няма ли да я извади оттам? 12.Несъмнено милостта към хората е толкова законна, колкото и милостта към животните.” 13.Тогава Исус каза на човека: „ Простри ръката си.” Той я простря и тя стана здрава като другата. 14.Фарисеите излязоха и започнаха да кроят планове да Го убият. 15.Когато Исус разбра това, тръгна си оттам и голяма тълпа Го последва. Той изцели всички болни, 16.но ги предупреждаваше да не казват на никого за Него. 17.Така се сбъдна казаното от пророк
Исая: 18.„ Вижте служителя Ми, Когото съм избрал.
Обичам го толкова много и така Му се възхищавам.
Положил Съм Духа Си на Него и Той ще постанови справедливост всред народите. 19.Но няма да се кара, нито ще издигне гласа Си, и по улиците няма да има

суматоха и безредие. 20.Той няма да потъпче ничии чувства, нито ще притисне някого в ъгъла. Преди да го разберете, справедливостта Му ще триумфира, 21.и произнасянето на името Му ще известява надежда дори сред невярващите.” 22.Тогава доведоха при Него един човек обладан от демон, сляп и ням. Исус го изцели и той проговори и прогледа. 23.Всички хора бяха толкова изумени, че казаха: „ Да не би този човек да е Давидовия
Син?” 24.А фарисеите като чуха това казаха: „ Тоя изгонва демоните само с помощта на Веелзевул, началника на демоните.” 25.Тъй като Исус знаеше мислите им, Той им каза: „ Всяко царство в което народа се бие помежду си ще се разруши. И град или семейство които се борят помежду си скоро ще се погубят. 26.И ако Сатана се бори срещу себе си, тогава как ще устои царството му? 27.Ако Аз изгонвам демони с помощта на Веелзевул, кой тогава помага на вашите възпитаници да изгонват демони? Затова те ще бъдат вашите съдии. 28.Но ако Аз чрез силата на Божия Дух изгонвам демони, това доказва, че Божието царство вече е дошло при вас. 29.Как може някой да нахлуе в къщата на силния човек, освен ако първо не върже силния?
Тогава ще може да го ограби. 30.Това е война в която

няма неутрална територия. Ако не си на Моя страна, значи че си на страната на врага. И ако не помагаш, то ти правиш нещата по-лоши. 31.Няма нещо извършено или казано, което да не може да се прости. Но ако съзнателно упорствате в клеветите си срещу Божия
Дух, вие отхвърляте Онзи, Който прощава. 32.Ако отхвърлите Човешкия Син поради погрешни разбирания, Святия Дух може да ви прости, но когато отхвърлите Святия Дух, вие режете клона на който седите, и поради своенравието си, прекъсвате всички връзки с Оня, Който прощава. 33.Ако отглеждате здраво дърво, ще берете здрави плодове, но ако отглеждате болно дърво, ще берете плодове проядени от червеи. Дървото се познава по плодовете. 34.А вашите умове са като змийско гнездо! Защо си мислите, че думите ви имат стойност, след като сте толкова нечестиви? Думите показват какво има в сърцата ви.
35.Добрите хора вадят добри неща от сърцата си, а лошите вадят зли неща от сърцата си. 36.Нека да ви кажа нещо: Всяка от тези лекомислено изговорени думи, ще се върне пак при вас. Ще дойде времето за разплата. Думите са силно нещо, вземете ги насериозно.
37.Те могат да ви спасят, но могат и да ви

осъдят.”38.Тогава някои фарисеи и религиозни учители
Му казаха: „ Учителю, искаме да видим препоръките ти.
Дай ни сигурно доказателство, че Бог е в това, покажи ни знамение. 39.Исус каза: „Вие търсите погрешното доказателство. Всичко, което искате е нещо, което да погъделичка любопитството ви и да задоволи страстното ви желание за чудеса. Единственото доказателство, което ще получите е знамението на пророк Йона. 40.Както Йона беше три дни и три нощи в корема на рибата, така и Човешкия Син ще бъде три дни и три нощи в дълбокия гроб. 41.В съдния ден жителите на Ниневия ще станат и ще свидетелстват срещу това поколение, защото когато Йона им проповядваше, те промениха начина си на живот. Тука има много по- велик проповедник от него, а вие се препирате за доказателства. 42.В съдния ден Савската царица ще излезе напред и ще даде свидетелство, което ще осъди това поколение, защото тя пътува от далечния край на земята за да чуе мъдростта на Соломон. Пред вас има мъдрост далеч по-велика от Соломоновата, а вие се заяждате за доказателства. 43.Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през пустинята, търсейки място за покой. Но когато не намира място, той казва:

44. „ Ще се върна в дома, който напуснах.” И когато пристигне и намери мястото празно, изчистено и подредено, 45.нечистия дух отива и намира седем други духа по-зли от него. Всички те идват и се настаняват и последното състояние на човека става по-лошо от първото. Ето какво ще се случи с това нечестиво поколение.” 46.Докато Исус все още говореше на тълпата, майка Му и братята Му дойдоха и стояха навън, защото искаха да говорят с Него. 47.Някой Му каза: „ Майка Ти и братята Ти стоят отвън и искат да говорят с Тебе.” 48.Той отвърна на човека, който Му каза: „ Коя е майка Ми и кои са братята Ми?” 49.Тогава
Исус протегна ръката си към учениците Си и каза:
„ Тези са майка Ми и братята Ми.” 50.Послушанието е по-силно от кръвта. Всеки, който се покорява на волята на Моя небесен Отец е мой брат, сестра и майка.”
13
1.В същия ден Исус излезе от къщата и седна край
Галилейското езеро. 2.И тълпата, която се събра около
Него беше толкова голяма, че Той трябваше да седне в една лодка, а хората стояха на брега. 3.И поучаваше ги за много неща, използвайки притчи. Исус каза:
„ Земеделецът излезе на полето да сее. 4.И докато

хвърляше семената, някои от тях паднаха на пътя и бяха изядени от птиците. 5.Други паднаха на плитка камениста почва и поникнаха бързо, защото почвата не беше дълбока. 6.И когато изгря слънцето те изгоряха и изсъхнаха, защото нямаха дълбоки корени. 7.Други семена паднаха между тръните. Тръните пораснаха и ги задушиха. 8.Но други паднаха на добра земя, и дадоха стократно, шестдесеткратно или тридесеткратно повече от посятото. 9.Който има уши да слуша, нека слуша.”
10.Учениците се приближиха до Него и попитаха:
„Защо когато говориш на хората използваш притчи?”
11.Исус отговори: „ На вас ви е дадено да вникнете в
Божието царство, и вие знаете как то работи. Не всеки има способността да вникне, на тях тя не им е дадена.
12.Когато някой е с разположено сърце, прозрението и разбирането ще се леят изобилно. Но ако няма готовност, и малкото, възприето скоро ще изчезне.
13.Ето защо разказвам притчи: за да подготвя и подтикна хората към възприемчивост и познание. 14.Те изпълняват казаното от пророк Исая: „Ще чувате ясно, но изобщо няма да разбирате, и с очи ще гледате, но изобщо няма да виждате. 15.Тия хора имат упорити умове. Ушите им са запушени, а очите им покрити и не

могат да виждат, да чуват и да разбират. Ако можеха, те щяха да се обърнат към Мен, и Аз да ги изцеля.” 16.Но
Бог ви е благословил, защото очите ви виждат и ушите ви чуват. 17.Много праведни хора и пророци, биха дали всичко, за да видят това, което вие виждате и да чуят това, което вие чувате, но нямаха тази възможност.
18.А сега чуйте значението на притчата за сеяча.
19.Семената паднали край пътя са хората, които чуват благовестието на царството, но не го разбират и не го приемат. Тогава дяволът идва и грабва посланието от сърцата им. 20.Семената паднали на каменистата почва са хората, които чуват благовестието и веднага го приемат с ентусиазъм. 21.Но те нямат характер и когато емоциите преминат и дойдат трудности, те се предават.
22.Семената паднали между тръните са хора също чули благовестието, но грижите по придобиването на повече и повече, и желанието да имат всичко под слънцето, задушава словото и те не могат да произведат нищо.
23.Семената паднали на добра почва са хората, които чуват и разбират посланието. Те произвеждат стократно, шестдесеткратно или тридесеткратно повече от посятото.” 24.Исус им каза друга притча:
„ Небесното царство е като човек, който пося добри

семена на нивата си. 25.Но докато хората спяха, неговия неприятел, пося плевели между житото и си отиде. 26.И когато житото поникна и образува зърно, тогава се появиха и плевелите. 27.Работниците дойдоха при собственика и попитаха: „Господине не пося ли добри семена на нивата си? Откъде се появиха тия плевели?”
28.Той им каза: „ Някой неприятел го е направил. А работниците му го попитаха: „ Искаш ли да идем и да оплевим?” 29.А той отвърна: „Не искам, да не би като плевите плевелите да изскубнете с тях и житото.
30.Оставете да растат и двете до жътва. Тогава ще кажа на жетварите да съберат плевелите да ги вържат и изгорят. А житото ще приберат в хамбара ми. 31.Исус им разказа друга притча: „Небесното царство е като синапово зърно, което някой е посял на нивата.
32.Въпреки, че е най-малкото от всички семена, то пораства по-голямо от всяко градинско растение и става дърво. Дори птиците идват и си правят гнезда в клоните му.” 33.И друга притча им разказа: „Небесното царство е като мая, която една жена смесва в голямо количество брашно. Накрая тестото нараства.” 34.Исус използваше притчи, когато говореше на хората. И без притчи не им говореше, 35.за да се изпълни казаното чрез пророка:

„Ще използвам притчи, за да изкажа посланието си и ще обясня неща, които са били скрити още от сътворението на света.” 36.След като изпрати тълпата Исус влезе в къщата. Учениците дойдоха при Него и казаха: „ Обясни ни притчата за плевелите на нивата.” 37. Той им отговори: „Сеячът на доброто семе е Човешкият Син.
38.Нивата е светът, а добрите семена са хората, които принадлежат на царството. Плевелите са ония, които принадлежат на дявола, 39.а неприятелят, който ги пося е дяволът. Жътвата е краят на света, а жетварите са ангели. 40.И както плевелите се събират и изгарят, така ще бъде и при края на света. 41.Човешкият Син ще изпрати ангелите Си и те ще съберат от царството Му всичко, което кара хората да съгрешават и всички, които вършат зло. 42.Ангелите ще ги хвърлят в огнена пещ, където хората ще плачат поради огромната болка.
43.Тогава хората, които имат Божието одобрение ще светят като слънцето в царството на Своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша. 44.Небесното царство е като съкровище заровено в нива. Когато човек го открие, той пак го заравя, и е толкова шастлив и доволен, че отива и продава всичко каквото притежава и купува нивата. 45.Небесното царство е още като

търговец, който търси хубави перли. 46.И когато намери скъпоценна перла, той отива продава всичко каквото има и я купува. 47.Или небесното царство е като рибарска мрежа хвърлена в морето, която събира всякакви видове риба. 48.И когато мрежата се напълни, издърпват я на брега. Хубавата риба се изважда и слага в съдове, а неподходящата за ядене се изхвърля. 49.Ето какво ще се случи при края на света. Ангелите ще дойдат и ще отделят злите хора от праведните. 50.След това ще хвърлят злите в огнената пещ, където ще викат и скърцат със зъби от болка.” 51.Исус попита:
„Разбрахте ли всичко това?” Те отвърнаха: „Да.” 52.А
Той им каза: „Затова всеки книжник, учил за небесното царство е като домакин, който изважда нови и стари неща от съкровищницата си.” 53.Когато Исус приключи с тези притчи замина, 54.и отиде в родния Си град. Там
Той поучаваше в синагогите им и хората бяха толкова учудени, че питаха: „Откъде има тая мъдрост и сила да върши чудеса? 55.Не е ли Той синът на дърводелеца? Не е ли Мария Неговата майка, а Яков, Йосиф, Симон и
Юда Негови братя? 56.И не живеят ли сестрите Му в нашия град? Как може да върши всичко това?” 57.И те се настроиха срещу Него. Но Исус им каза: „Пророците

са уважавани от всички, освен от своите съграждани и семейство.” 58.И поради неверието на хората, Исус не извърши много чудеса там.
14
1.В това време, Ирод, управителят на областта чу слуховете за Исус. 2.Той каза на слугите си: „Това трябва да е Йоан Кръстителя възкръснал от мъртвите.
Ето защо може да върши чудеса!” 3.Ирод беше хванал
Йоан, беше го оковал във вериги и хвърлил в затвора, за да спечели благоволението на Иродиада, жената на брат му Филип. 4.Йоан беше раздразнил Ирод наричайки взаимоотношенията му с Иродиада „прелюбодейство”.
5.Ирод искаше да го убие, но се страхуваше, защото много хора почитаха Йоан като Божий пророк.
6.Когато Ирод празнуваше рождения си ден, дъщерята на Иродиада танцуваше пред гостите му. Той беше толкова възхитен от нея, 7.че се закле да и даде всичко каквото поиска. 8.Подучена от майка си тя каза: „Дай ми на блюдо главата на Йоан Кръстителя.” 9.Царят съжали за обещанието си, но заради клетвата и гостите,
10.той нареди главата на Йоан да бъде отсечена. 11.Тя беше сложена на блюдо и дадена на момичето, а тя я занесе на майка си. 12.Йоановите ученици дойдоха,

взеха тялото му и го погребаха. После казаха на Исус какво се е случило. 13.След като чу това, Той се качи в една лодка и отиде на място, където може да се усамоти.
Но хората разбраха и Го последваха пеша от градовете.
14.Когато Исус излезе от лодката и видя голямата тълпа, съжали ги и изцели болните им. 15.Вечерта учениците дойдоха при Него и казаха: „Извън града сме и става късно. Освободи хората, за да могат да отидат до селата и да вечерят.” 16.Но Исус каза: „ Не е необходимо, вие им дайте да вечерят.” 17.Те казаха:
„Всичко, което имаме са пет хляба и две риби.” 18.Исус каза: „Дайте ми ги.” 19.Тогава накара хората да насядат по тревата. Той взе петте хляба и двете риби, повдигна лицето Си към небето в молитва, благослови, разчупи и даде хляба на учениците, а те раздадоха храната на хората. 20.Всички ядоха до насита и събраха дванадесет коша с остатъци. 21.Имаше около пет хиляди мъже, които ядоха, без да се броят жените и децата. 22.И веднага Исус накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на другата страна, докато Той изпраща хората. 23.След като изпрати хората Той се качи на хълма да се помоли насаме. И когато се свечери,
Той беше все още там. 24.През това време лодката беше

далеч от брега. Тя плаваше срещу вятъра и вълните я блъскаха. 25.И малко преди разсъмване, Исус дойде към учениците Си, като вървеше по водата. 26.Когато Го видяха си помислиха, че е дух и изплашени започнаха да викат. 27.Исус веднага им каза: „Успокойте се, това съм
Аз! Не се страхувайте!” 28.Петър отвърна: „Господи ако наистина си Ти, кажи ми да дойда по водата.”
29.Исус каза: „Ела!” И Петър излезе от лодката и вървеше по водата към Него. 30.Но когато погледна надолу към вълните, които се пенеха по краката му, той изгуби самообладание и започна да потъва. Петър извика: „Господи спаси ме!” 31.Исус без колебание се протегна, хвана ръката му и каза: „Маловерецо, защо се усъмни?” 32.И когато влязоха в лодката, вятърът утихна. 33.А учениците, които видяха всичко, се поклониха на Исус казвайки: „Наистина Ти си Божия
Син.” 34.И като преминаха езерото, дойдоха в
Генисарет. 35.Когато хората разбраха, че се е върнал изпратиха вест по цялата околност и събраха всички болни. Те Му се молеха да им разреши да се допрат до дрехата Му, и всеки, който се допря оздравя.

15
1.Тогава дойдоха при Исус фарисеи и религиозни учители от Ерусалим и го попитаха: 2.„Защо учениците
Ти се отнасят безотговорно към Божиите заповеди?”
3.А Той веднага им отвърна: “Защо заради вашите традиции нарушавате Божиите заповеди? 4.Бог ясно е казал: „Уважавай майка си и баща си.” и „Всеки, който злослови майка си или баща си трябва да бъде убит.”
5.Но вие хитреци извъртате казвайки: „Който иска, може да каже на родителите си: „Каквото ви дължа, го давам на Бога.” 6.Това трудно може да се нарече уважение към родителите. Заради традициите си вие разрушавате авторитета на Божиите заповеди.
7.Лицемери! Исая право е пророкувал за вас: 8.„ Тия хора правят голямо представление от говоренето на правилните неща, но сърцата им не са в това. 9.Те постъпват все едно, че Ми се покланят, но нямат такова намерение. Просто Ме използват като прикритие за да поучават каквото им изнася.” 10.Тогава Исус събра тълпата и каза: „Слушайте, и вземете думите Ми присърце. 11.Това, което влиза в устата ви не ви осквернява, но това, което излиза от устата ви, то ви осквернява.” 12.Учениците дойдоха при Него и казаха:

„Знаеш ли, че думите Ти обидиха фарисеите?” 13.Исус отвърна: „Всяко растение, което Моя небесен Отец не е посадил, ще бъде изкоренено. 14.Оставете ги! Те са слепи водачи, а когато слепец слепеца води, и двамата падат в една и съща яма.” 15.Петър Му каза: „Какво имаше в предвид, когато говореше за нещата, които правят хората нечисти?” 16.Исус каза: „Никой ли от вас не знае, за какво говоря? 17.Не знаете ли, че каквото влезе в устата, минава в стомаха и след това в тоалетната? 18.Но това, което излиза от устата, води началото си от сърцето. 19.От сърцето произлизат зли помисли, убийства, изневяра, сексуални грехове, кражби, лъжи и обиди. 20.Това са нещата, които оскверняват човека, а не яденето с немити ръце.”
21.Оттам Исус отиде в Тир и Сидон. 22.Тъкмо пристигнаха, когато една ханаанка слезе от хълмовете и умоляваше: „Смили се Господи Сине Давидов, дъщеря ми е жестоко обладана от демони.” 23.Исус не и обръщаше внимание. Учениците дойдоха и недоволстваха: „Отпрати я, защото продължава да вика след нас.” 24.Исус каза: „Аз съм изпратен до изгубените овце от Израел.” 25.Жената се приближи, падна на колене казвайки: „Господи помогни ми!” 26.Исус

отвърна: „ Не е редно да вземем храната на децата и да нахраним с нея кучетата.” 27.Тя каза: „Прав си Господи, но дори кучетата ядат трохите, които падат от масата на господарите им.” 28.Тогава Исус и отговори: „Жено, силна е вярата ти, каквото желаеш ще ти бъде дадено.”
И веднага дъщеря и оздравя. 29.Оттам Исус отиде край
Галилейското езеро, качи се на един хълм и седна.
30.Голямо множество дойде при Него, и водеха с тях куци, слепи, неми и много други. Те ги сложиха пред нозете Му и Той ги изцели. 31.Всеки беше удивен от чутото и видяното. Немите можеха да говорят, сакатите бяха изцелени, куците можеха да ходят, а слепите да виждат. Всеки величаеше Бога на Израел. 32.Исус повика учениците Си и им каза: „Жал Ми е за тия хора.
От три дена са с Мен и нищо не са яли. Не искам да ги изпращам гладни, да не би да им прилошее по пътя за в къщи.” 33.Учениците казаха: „Мястото е пусто, откъде да намерим достатъчно храна, че да нахраним такова голямо множество? 34.Исус ги попита: „Колко хляба имате?” Те Му отговориха: „Седем хляба и няколко рибки.” 35.Той нареди на хората да седнат. 36.Взе седемте хляба и рибките, и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците, а те на хората.

37.Всички ядоха до насита, и остатъците напълниха седем големи коша. 38.А там имаше четири хиляди мъже, които ядоха, без да се броят жените и децата.
39.След като Исус изпрати хората, влезе в една лодка, прекоси езерото и дойде в пределите на Магадан.
16
1.Фарисеите и садукеите дойдоха при Исус и се опитваха да Го изпитат, като искаха да им покаже знамение от небето. 2.А Той им каза: „Ако вечерта небето е червено, вие казвате, че времето ще е хубаво.
3.Но ако на сутринта небето е червено и намръщено, казвате, че ще вали. Гледайки небето вие можете да прогнозирате времето, но не можете да разтълкувате знаците на времената. 4.Едно зло и безнравствено поколение винаги иска чудеса и знамения. Единственото знамение, което ще получите е знамението на Йона.”
Тогава ги остави и Си тръгна. 5.Когато прекосиха езерото, учениците бяха забравили да вземат хляб. 6.В същото време Исус им каза: „Пазете се от фарисейския и садукейския квас.” 7.Като си мислеха, че Той им се кара за забравения хляб, те тихо обсъждаха какво да правят. 8.Исус знаеше какво правят и им каза: „Защо са всички тия разтревожени шушукания за забравения

хляб? Маловерци! 9.Все още ли не схващате? Не си ли спомняте петте хляба и петте хиляди хора, и колко много кошове с остатъци събрахте? 10.Или седемте хляба, които нахраниха четири хиляди, и колко много кошове с остатъци събрахте? 11.Не разбирате ли все още, че хляба не е проблем? Проблемът е в кваса на фарисеите и садукеите.” 12.Тогава те разбраха, че не става въпрос за ядене, а за поучението на фарисеите и садукеите. 13.Когато Исус и учениците Му дойдоха в околностите на Кесария Филипова, Той ги попита:
„Според хората, кой е Човешкия Син?” 14.Те отвърнаха: „Някои мислят, че е Йоан Кръсителя, други казват, че е Илия, а други че е Еремия или един от пророците.” 15.Тогава ги попита: „ А според вас Кой
Съм?” 16.Симон Петър каза: „Ти си Христос, Месията, синът на живия Бог.” 17.Исус му каза: „Благословен да си Симоне сине Йонов! Не си получил отговора от книги или от поучения, а Бог Моят Отец ти откри тази тайна. 18.А сега ще ти кажа, кой всъщност си ти. Ти си
Петър, ти си скала, и върху нея ще поставя Моята църква, църква пълна със сила и дела, която дори портите на ада не могат да спрат. 19.И това не е всичко.
Ще получиш пълен и свободен достъп до Божието

царство, ключове да отваряш всяка врата, няма да има бариери между небето и земята, нито между земята и небето. И „да” на земята ще е „да” на небето, и „не” на земята ще е „не” на небето.” 20.Исус строго нареди на учениците да не казват на никого, че Той е Месията.
21.Оттогава Той започна да им говори, какво ще се случи с Него, че трябва да отиде в Ерусалим, където ще пострада много от старейшените, главните свещеници и религиозните учители, ще бъде убит, но на третия ден ще бъде възкресен. 22.Тогава Петър го дръпна настрана и Му каза да спре да говори така. Той каза: „Господи,
Бог никога няма да допусне да се случи това с тебе.”
23.Но Исус се обърна към Петър И каза: „Сатана махни се от пътя Ми, защото не мислиш по Божия начин, а по начина, по-който хората мислят.” 24.След това каза на учениците Си: „Всеки, който възнамерява да дойде с
Мен, трябва да Ме остави да го водя. Не ти си на ръководното място, а Аз. Не бягай от страданието, прегърни го. Следвай Ме и аз ще ти покажа как. 25.Да помагаш на себе си, не е никаква помощ. Саможертвата и себеотрицанието, това е начинът, Моя начин да намериш себе си, твоето истинско аз. 26.Каква е ползата да придобиеш всичко, но да изгубиш себе си? И

за какво би могъл да изтъргуваш душата си? 27.Не бързайте да ставате търговци. Преди да опитате от това,
Човешкия Син ще пристигне с цялото величие на Отец
Си, придружен от ангелска армия. И ще получите всичко, което сте заслужили, на всеки според делата му.
28.Това не са празни приказки, казвам ви самата истина:
Някои от стоящите тука няма да умрат, докато не видят
Човешкия Син идващ в царството си."
17
1.След шест дена Исус взе Петър, Яков и брат му
Йоан и ги заведе на една висока планина, където можеха да се усамотят. 2.И пред тях Исус напълно се преобрази.
Лицето Му светеше като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлината. 3.Изведнъж Мойсей и Илия се явиха пред тях и разговаряха с Него. 4.Петър Му каза:
„Господи добре е да сме тука! Позволи ни да направим три скинии, една за Теб, една за Мойсей и една за Илия.”
5.Докато говореше светъл облак ги засени, и глас излезе от облака и каза: „Това е Моя скъп Син, в Когото е
Моето благоволение. Слушайте каквото ви казва.”
6.Когато учениците чуха това, те паднаха на лицата си уплашени до смърт. 7.Но Исус се приближи, докосна ги и каза: „Не се страхувайте.” 8.И когато отвориха очите

си и се огледаха наоколо, те видяха само Исус. 9.Като слизаха от планината Исус им нареди: ” Не казвайте на никого какво сте видели, докато Човешкия Син не възкръсне от мъртвите.” 10.Учениците Му го поитаха:
„Защо религиозните учители казват, че първо трябва да дойде Илия?” 11.Исус отвърна: „Илия идва, за да подготви всичко. 12.Казвам ви, че Илия вече дойде, но когато го видяха те не го разпознаха. Отнесоха се с него като с боклук, така и ще се отнесат и с Човешкия Син.”
13.Тогава учениците разбраха, че Той им говореше за
Йоан Кръсителя. 14.И когато дойдоха при народа, един мъж се приближи към Исус падна на колене пред Него и каза: 15.„Господи смили се за сина ми. Той е луд, изпада в пристъпи и ужасно страда. Често се хвърля в огъня, а друг път във водата. 16.Аз го доведох при учениците Ти, но те не можаха да го изцелят. 17.Исус отговори:
„Какво поколение! Без разбиране за Бога и без цел в живота. Колко пъти трябва да ги повтарям тия неща? И колко дълго трябва да търпя това? Доведете момчето тука.” 18.И заповяда на демона да излезе от момчето. И то на мига оздравя. 19.По-късно учениците дойдоха при
Исус насаме и попитаха: „Защо не можахме да изгоним демона от момчето?” 20.Той им каза: „Защото все още

не сте взели Бога насериозно. Простата истина е, че ако имате вяра колкото синапово зърно, ще можете да кажете на планината: Премести се оттука там, и тя ще се премести. И нищо няма да е невъзможно за вас.”
21.Но тоя род не излиза, освен с пост и молитва.
22.Докато Исус и учениците Му пътуваха от място на място в Галилея, Той им каза: „Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хора, които не искат да имат нищо общо с Бога. 23.Те ще Го убият, а след три дена Той ще възкръсне от мъртвите.” Учениците се чувстваха ужасно. 24.И когато пристигнаха в Капернаум, бирниците дойдоха при Петър и попитаха: „Вашия учител плаща ли данъци?” 25.Петър каза: „Да плаща.” И след като се прибра в къщи, Исус се приближи при него и попита: „Симоне, как мислиш, когато царя събира данъците, кой плаща: децата му или поданиците му?”
26.Петър отвърна: „Поданиците.” Исус отвърна:
„Тогава децата са свободни от това нали?” 27.Но за да не създаваме проблеми, иди хвърли въдица в езерото и измъкни първата риба, която хванеш. Отвори и устата и ще намериш монета, с нея плати Моите и твоите данъци.”

18
1.В същото време учениците дойдоха при Исус и попитаха: „ Кой ще получи най-високата позиция в
Божието царство?” 2.Той взе едно дете постави го посред тях и каза: 3.„Казвам ви самата истина, че ако не се промените и не станете като децата никога няма да влезете в небесното царство. 4.Но ако сте смирени като това детенце, ще сте най-великите в небесното царство.
5.И когато приемете едно от тия деца, поради Мене, вие приемате Мен. 6.Но ако им създавате трудности, малтретирате ги или се възползвате от чистата им вяра, скоро ще съжалявате за това. По-добре ще е за вас да си окачите воденичен камък на шията, и да се хвърлите в най-дълбоката част на езерото. 7.Горко на света поради трудностите, които създава на тия най-малки вярващи.
Трудностите са неизбежни, но не ги правете по-тежки, но горко ви ако ги правите. 8.Ако ръката ти или ногата ти са причина да изгубиш вярата си, отрежи я и я изхвърли. По-добре е да влезеш в живота недъгав или сакат, отколкото с две ръце и два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън. 9.И ако окото ти е причина да изгубиш вярата си, извади го и го хвърли. По-добре е да влезеш в живота едноок, отколкото да имаш две очи и да

бъдеш хвърлен в адския огън. 10.Внимавайте да не се отнасяте арогантно към тия най-малки вярващи. Казвам ви, че техните ангели на небето са в постоянен контакт с
Моя небесен Отец. 11.Защото Човешкия Син дойде да спаси погубените. 12.Нека да ви питам нещо. Какво бихте направили ако имахте сто овце и една от тях се заблуди? Няма ли да оставите деветдесет и деветте на хълма и да потърсите заблудилата се? 13.И Съм сигурен, че когато я намерите, ще сте по-щастливи за нея, отколкото за деветдесет и деветте, които никога не са се заблуждавали. 14.Вашия небесен Отец се чувства по същия начин, Той не иска да изгуби дори един от тия най-малки вярващи. 15.Ако някой вярващ събрат те обиди, иди кажи му и се разберете помежду си. Ако те послуша, спечелил си приятел. 16.Но ако не те послуша, вземи един или двама свидетели и опитай отново.17.Ако все още не слуша, кажи на църквата, и ако не послуша църквата, отнасяй се към него като към невярващ или бирник. 18.Казвам ви самата истина, каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата, и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.
19.Когато двама от вас се съгласят за каквото и да е нещо на земята и се помолят за това, Моя небесен Отец

ще го извърши. 20.И когато двама или трима от вас се съберат поради Мене, бъдете сигурни, че и Аз ще Съм там.” 21.Тогава Петър се приближи и Го попита:
„ Господи, колко пъти да прощавам на брата или сестрата, които са ме обидили? Седем пъти?” 22.Исус отвърна: „ Не само седем пъти, но седемдесет и седем пъти по седем.” 23.Божието царство е като цар, който решил да уреди сметките със слугите си. 24.И когато започнал да ги преглежда, довели при него един слуга, който му дължал десет хиляди таланта(равно на 60 000 000 златни лева). 25.Тъй като не можел да плати, царят наредил да продадат него, жена му, децата му и всичкото му притежание, за да плати дълга. 26.Тогава слугата паднал в краката му и казал: „Бъди търпелив към мен и аз ще ти платя всичко.” 27.Царят го съжалил, освободил го и му опростил дълга. 28.Но когато слугата си тръгнал, той намерил друг слуга, който му дължал сто пеняза (равно на 90 златни лева). Той го сграбчил, започнал да го души казвайки: „Плати това, което ми дължиш!” 29.Тогава другия слуга паднал на колене и му се молил: „Имай търпение към мен и аз ще ти платя всичко.” 30.Но той отказал, и го хвърлил в затвора, докато изплати дължимото.” 31.А другите слуги, които

работили с него видяли случилото се и много се наскърбили и разказали на царя цялата история.
32.Тогава царят повикал първия слуга и казал: „Ти си зъл човек! Отмених целия ти дълг, защото ми се помоли. 33.Не трябваше ли и ти да се отнесеш към съработника си толкова милостиво, колкото и аз се отнесох към теб?” 34.Царят толкова се разгневил, че наредил да го мъчат докато не изплати целия си дълг.
35.Така и Моят небесен Отец ще постъпи с всеки един, който не прости безусловно, на този, който го моли за прошка.”
19
1.Когато Исус приключи с поучението, тръгна от
Галилея и отиде на другия бряг на реката Йордан в
Юдея. 2.Голяма тълпа Го следваше и Той изцели всички болни. 3.Някои фарисеи дойдоха да Го изпитат и попитаха: „Законно ли е мъж да се разведе със жена си по всякаква причина?” 4.Исус отвърна: „Не сте ли чели, че в началото Създателят ги направи мъжки и женски пол. 5.Ето защо мъжът ще напусне баща си и майка си и ще се ожени. С жена си те ще станат като едно тяло.
6.И така те вече не са двама, но един. И никой не може да раздели това, което Бог е събрал.” 7.Фарисеите Го

питаха: „Защо тогава Мойсей заповяда мъжа да даде на жена си писмено известие, че се развежда с нея?” 8.Исус отвърна: „Мойсей ви позволи да се развеждате, защото сте безсърдечни. Но още от началото Бог не е възнамерявал, това да бъде така. 9.Аз ви придържам към истинския план, и ще ви държа отговорни за прелюбодейство, ако се разведете с вярната си съпруга и се ожените за някоя друга. Правя изключение в случаи когато има извършено прелюбодейство от единия партньор.” 10.Учениците възразиха: „Ако това са условията за брака, то ние сме озадачени. И защо да се женим?” 11.Но Исус каза: „Не всеки е достетъчно зрял, за да живее семеен живот. Това изисква определени способности и благодат. Бракът не е за всеки. 12.Някои са неспособни да се оженят, поради дефекти по рождение. Други са се обрекли на безбрачие, защото са кастрирани. А пък други са решили да не се женят, заради небесното царство. Но ако си способен да израстнеш в широтата на брака, направи го. 13.Някои хора доведоха при Исус малки дечица, за да ги благослови и да се помоли за тях. Но учениците казаха на хората да спрат да Го безпокоят. 14.Но Исус се намеси казвайки: „Оставете децата на мира, и не им

пречете да дойдат при Мен. Божието царство е направено за хора като тях.” 15.И след като положи ръце на тях, Той замина оттам. 16.Един младеж спря
Исус и попита: „Учителю, какво добро трябва да сторя, за да получа вечен живот?” 17.Исус каза: „Защо Ме разпитваш кое е добро? Бог е единствения, Който е добър. И ако искаш да влезеш в живота на Бога, върши каквото ти казва. 18.Младежа попита: „Какво по- специално?” Исус каза: „Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжи, 19.уважавай майка си и баща си, и обичай ближния както себе си.” 20.А той отвърна: „Всичко това съм спазил. Какво остава?”
21.Исус Му отговори: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди и продай всичко което притежаваш. Дай парите на бедните, и ще имаш съкровище на небето. След това ела и Ме следвай.” 22.Това беше последното нещо, което младежа очакваше да чуе, и си тръгна натъжен. Той държеше много на богатството си, и не можеше да понесе, да го изгуби. 23.И докато го наблюдаваше, Исус каза на учениците Си: „Знаете ли колко е трудно за богатия, да влезе в Божието царство? 24.Ще ви кажа, че по-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат да влезе в Божието царство.” 25.Учениците се

смаяха и попитаха: „Тогава кой изобщо има някакъв шанс?” 26.Исус ги погледна сериозно и каза: „Нямате никакъв шанс ако си мислите, че можете да влезете сами чрез собствени усилия. Единствената възможност на света е да уповавате Бог да го направи.” 27.Тогава
Петър каза: „Ние оставихме всичко и Те последвахме.
Какво ще получим?” 28.Исус отвърна: „Да, всички вие
Ме последвахте, и при възстановяването на света, когато Човешкия Син ще управлява в слава, и вие, които Ме последвахте също ще управлявате, ще седнете на дванадесет престола и ще съдите Израилевите племена. 29.И всеки, който е оставил къщи, братя, сестри, майка, баща, деца, или ниви поради Моето име, ще получи стократно повече и ще наследи вечен живот.
30.Това е голямото разместване: много от първите ще свършат последни, а последните първи.
20
1.Небесното царство е като земевладелец, който излезе на разсъмване да наеме работници за лозето си.
2.И след като се споразумя с тях да им плати обичайната дневна надница, той ги изпрати на лозето си. 3.Около девет часа сутринта, той видя други стоящи на пазара без работа. 4.Каза им: „Работете на лозето ми и ще ви

дам каквото е право.” И те отидоха. 5.Той излезе отново около обед и около три часа следобед, и направи същото. 6.И накрая около пет часа той пак излезе, намери други, които стояха наоколо и им каза: „ Защо стоите тука целия ден без работа?” 7.Те отвърнаха:
„Никой не ни е наел.” Той им каза: „Елате и работете на лозето ми.” 8.И когато се свечери, земевладелецът каза на надзирателя: „Извикай работниците и им плати надниците. Започни с последния и свърши с първия.”
9.Когато работниците дойдоха, тия, които бяха наети в пет часа следобед получиха дневна надница.
10.Работниците, които бяха наети първи си помислиха, че ще получат повече от останалите. Но когато получиха същите пари, 11.те започнаха да недоволстват срещу земевладелеца като казаха: 12.„Тия, които нае последни работиха само един час, а ти им плати същите пари като на нас, въпреки че ние работихме здраво през целия ден под горещото слънце.” 13.Замевладелецът им каза: „Приятели, аз не съм се отнесъл към вас несправедливо. Не се ли споразумяхме да ви платя дневна надница? 14.Вземете си парите и си идете. Аз реших да платя на последните също толкова, колкото и на вас. 15.Нямам ли право да правя каквото си искам със

собствените си пари? И защо се възмущавате от щедростта ми към останалите?” 16.Ето го отново голямото разместване: много от първите ще свършат последни, а последните първи. 17.Когато Исус беше по пътя за Ерусалим, Той дръпна дванадесетте апостола настрани и им каза насаме: 18.„Отиваме в Ерусалим.
Там Човешкия Син ще бъде предаден на главните свещеници и религиозни учители. Те ще Го осъдят на смърт, 19.и ще го предадат на римляните, които ще Му се подиграват, ще Го измъчват и ще Го разпънат на кръст. Но на третия ден Той ще бъде възкресен от мъртвите. 20.Тогава майката на Йоан и Яков дойде при
Исус с двамата си сина. Тя Му се поклони и започна да
Го моли за услуга. 21.Исус я попита: „Какво искаш?” Тя
Му каза: „Обещай ми, че двамата ми сина ще бъдат възнаградени с най-високата почит в царството Ти, единия да седне от дясно Ти, а другия от ляво Ти.”
22.Исус и отговори: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз трябва скоро да пия
(и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръстя?)”
Яков и Йоан казаха: „Да можем!” 23.Исус отвърна:
„Наиситна ще пиете от Моята чаша( и ще се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам). Но Аз нямам

властта да ви позволя да седнете от дясно Ми или от ляво Ми. Моят Отец вече е приготвил тия места за някои хора. 24.Когато десетте апостола чуха това, ядосаха се на двамата братя. 25.Но Исус извика всички и каза: „Виждали сте как безбожните управници си придават важност, и колко бързо малкото власт им замайва главите. 26.Вие не трябва да бъдете такива.
Който иска да е велик, трябва да стане слуга. 27.Който из между вас иска да бъде първи, трябва да ви стане роб.
28.Ето какво направи Човешкия Син: „Той дойде да служи, а не да Му служат и след това да даде живота Си в замяна на мнозината, които са държани в плен. 29.И като си тръгнаха от Ерихон, голяма тълпа ги следваше.
30.Двама слепци стояха край пътя, и когато чуха, че
Исус минава те извикаха: „Смили се над нас Господи,
Сине Давидов!” 31.Народът им каза да млъкнат, но те викаха още по-силно: „Смили се над нас Господи, Сине
Давидов!” 32.Когато Исус ги чу, спря се, повика ги и каза: „ Какво искате да ви направя?” 33. Те Му казаха:
„Господи, искаме да ни се отворят очите и да виждаме.”
34.Исус ги съжали и докосна очите им. Те веднага прогледнаха и Го последваха.

21
1.Когато Исус и учениците Му приближиха
Ерусалим, те дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, и Той изпрати двама ученици като им каза: 2.
„Влезте в селото, което е пред вас, и там ще намерите вързано магаре заедно с магаренцето си. Отвържете ги и
Ми ги доведете. 3.И ако някой ви попита защо го правите, кажете: „На Господа Му трябват.” И веднага ще ви позволи да вземете магаретата.” 4.Това се случи за да се изпълни казаното от пророка: 5.„Кажете на хората на Сион: „Ето, твоя Цар идва, смирен и възседнал на магаре и на магаренце.” 6.Учениците направиха каквото Исус им нареди. 7.Те докараха магарето и магаренцето и положиха връхните си дрехи върху тях. Тогава Исус ги възседна. 8.По-голямата част от хората постлаха дрехите си на пътя, а други отрязаха клони от дърветата и постилаха пътя с тях.
9.Множествата, които вървяха пред Него, и тези, които вървяха след Него викаха: „Осанна на Давидовия Син!
Благословен, Който иде в Божието име! Осанна в небесата!” 10.И като влизаше в Ерусалим, целия град беше разтърсен. Разтревожени хора питаха: „Какво става тука? Кой е Този?” 11.Хора от парадното шествие

отговориха: „Това е пророкът Исус, Който е от Назарет
Галилейски.” 12.Исус влезе в двора на храма и изхвърли всички, които продаваха и купуваха там. Той преобърна масите на обменителите на пари, и столовете на продавачите на гълъби. 13.Каза им: „Писанието казва:
Моят дом е предназначен да бъде дом за молитва, а вие го направихте свърталище на крадци.” 14.Слепи и куци хора дойдоха при Исус и Той ги изцели. 15.Когато главните свещеници и религиозните учители видяха изумителните чудеса, които извърши и децата, които викаха в храма: „Осанна на Давидовия Син!” раздразниха се и Му казаха: 16.„Чуваш ли какво казват децата?” Исус отговори: „Да чувам ги. Не сте ли чели в
Писанието: „От устите на децата и бебетата приготвил
Си хвала?” 17.Тогава Исус напусна града и отиде във
Витания където пренощува. 18.На сутринта, когато се връщаше в града, Той огладня, 19.и по пътя видя едно смокиново дърво. И като го доближи, не намери нищо, само листа. Той каза на смокинята: „Нека никога да няма плод върху тебе!” И дървото веднага изсъхна.
20.Учениците бяха шокирани, като видяха колко бързо изсъхна смокиновото дърво. 21.Но Исус им каза: „Ако се присъедините към живота на царството и не се

съмнявате в Бога, ще вършите не само малки неща, като това, със смокиновото дърво, но и ще триумфирате върху големи препятствия. Например ако кажете на тази планина: „ Хвърли се в езерото”, тя ще се хвърли.
22.И ако се молите с вяра, ще получите каквото и да поискате.” 23.Тогава Исус влезе в двора на храма и започна да поучава. Главните свещеници и старейшените дойдоха при Него и казаха: „Покажи ни препоръките си. Кой ти даде право да поучаваш тука?”
24.Исус отвърна: „Нека първо да ви питам нещо, и ако ми отговорите на въпроса, то и Аз ще отговоря на вашия. 25.Кой даде право на Йоан да кръщава? Бог на небето или хората?” Те разискваха помежду си казвайки: „Не можем да кажем, че Бог му е дал право.
Исус ще ни пита защо не му повярвахме. 26.Но от друга страна тия хора мислят, че Йоан беше пророк и се страхуваме от това, което могат да ни направят. Затова не можем да кажем, че хора са дали правото на Йоан да кръщава.” 27.И така те отговориха на Исус: „Незнаем.”
Той им каза: „Тогава и Аз няма да ви кажа кой Ми даде правото да върша тия неща. 28.Кажете Ми какво мислите за тази история: Един човек имаше двама сина.
Той отиде при първия и му каза: „Сине, отиди днес да

работиш на лозето.” 29.Синът отговорил: „Не искам.”
Но по-късно променил решението си и отишъл.
30.Бащата наредил същото и на втория син, и той отговорил: „Разбира се с радост ще отида.” Но не отишъл. 31.Кой от двамата сина изпълни волята на баща си?” Те казаха: „Първият.” Исус каза: „Точно така и казвам ви, че крадците, мошениците и проститутките ще ви изпреварят в Божието царство. 32.Йоан дойде при вас и ви показа правилния път. Но вие си вирнахте носовете, а крадците и проституткита му повярваха.
Дори, когато видяхте променените им животи, не ви беше грижа да се промените и повярвате. 33.Ето и друга история. Слушайте внимателно. Един богат земевладелец засади лозе. Той го огради с ограда, изкопа лин за пресоване на гроздето, построи наблюдателница, и след това го даде под наем на земеделци, и замина в чужбина. 34.Когато дойде времето за гроздобер, земевладелеца изпрати слугите си да съберат неговия дял от гроздето. 35.Земеделците хванали първия слуга и го набили, втория слуга убили, а по третия хвърляли камъни, но той избягал. 36.Земевладелецът опитал отново, като изпратил още слуги, но те се отнесли с тях по същия начин. 37.Той изчерпал всичките си

възможности и решил да изпрати сина си, като си мислел, че ще уважат сина му. 38.Но когато земеделците видели синът да пристига, те потривали ръце от алчност казвайки: „Това е наследникът! Нека да го убием и придобием всичко това за себе си.” 39.Те го хванали, изкарали го извън лозето и го убили. 40.Сега, когато земевладелецът се върне, какво мислите, че ще направи със земеделците?” 41.Те отговориха: „Ще ги убие по жесток начин, и след това ще даде лозето на хора, които ще му дават дела от плодовете на времето му.” 42.Исус каза: „Сигурно знаете, че Писанията казват: „Камъкът, който строителите отхвърлиха сега стана най-важния камък от всички. Това е Божие дело, и е учудващо за нас.” 43.Казвам ви, че Божието царство ще бъде отнето от вас и ще бъде дадено на хора, които ще произвеждат каквото Бог желае. 44.И който се спъне в камъка, ще бъде смазан, и върху когото падне ще бъде разбит на парчета.” 45.Когато главните свещеници и фарисеите чуха тия притчи, разбраха, че
Исус говори за тях. 46.Те искаха да Го хванат и хвърлят в затвора, но уплашени от общественото мнение, те се въздържаха, защото повечето хора считаха Исус за
Божий пророк.

22
1.Отново Исус използва притчи за да поучава хората: 2.Божието царство е като един цар, който вдигна сватбено празненство за сина си. 3.Той изпрати слугите си да повикат всички поканени гости, но те не пожелаха да дойдат. 4.Изпрати и други слуги, като им нареди да кажат на гостите: „Угощението е готово!
Говедата и угоените телета са приготвени. Всичко е готово, елате на сватбата!” 5.Но гостите не обърнаха внимание. Някои от тях отидоха на нивите си, други отидоха по търговията си. 6.А останалите хванаха слугите, биха ги и ги убиха. 7.Царят се разгневи и изпрати войските си да погубят убийците и да изгорят града им. 8.Тогава каза на слугите си: „Сватбата е готова, но ония, които бяха поканени, не заслужаваха тази чест. 9.Излезте по крайградските пътища и поканете всеки, когото срещнете на празненството.”
10.Слугите тръгнаха по улиците и доведоха всички добри и лоши хора, които намериха. И сватбената зала се напълни с гости. 11.Когато царят дойде да прегледа гостите, той видя един човек, който не беше облечен в сватбените дрехи, осигурени за гостите. 12.Той попита:
„Приятелю, как влезе вътре без подходящите дрехи?”

Човекът мълчеше. 13.Тогава царят каза на слугите си:
„ Вържете му ръцете и краката и го изхвърлете навън в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби от болка. 14.Мнозина са поканени, но малцина от тях са избрани да останат.” 15.Тогава фарисеите си отидоха и планираха да впримчат Исус в говорене на нещо грешно.
16.Те изпратиха при Него учениците си заедно с последователите на Ирод. Те Му казаха: „ Учителю, знаем, че си искрен, и че поучаваш истината за това, което Бог желае хората да вършат. Ти се отнасяш към всички с еднакво уважение без значение кои са.
17.Кажи ни какво мислиш, трябва ли да плащаме данъци на Императора или не?” 18.Исус разбра злия им план и ги попита: „Защо ме изпитвате лицемери?” 19.Покажете ми една данъчна монета.” И те Му донесоха сребърна монета. 20.Той ги попита: „Чий е този образ и надпис?”
21.Те отговориха: „ На императора.” Тогава Исус им каза: „ Дайте на императора това, което му дължите, и дайте на Бога това, което Му дължите. 22.Отговорът
Му ги изненада толкова много, че си тръгнаха.
23.Същия ден садукеите дойдоха при Него. Те са група, която отхвърля възкресението от мъртвите. 24.Те попитаха: „Учителю, Мойсей казва, че ако мъж умре

бездетен, неговия брат е задължен да се ожени за вдовицата и първото им дете ще се счита за син на мъртвия му брат. 25.Имаше между нас седем братя.
Първият се ожени и умря, и тъй като нямаше деца, той остави вдовицата на брат си. 26.Същото се случи с втория, третия и така с всичките седем братя. 27.Най- накрая и жената умря. 28.Ето го и нашия въпрос: Във възкресението, чия съпруга ще бъде, тъй като тя е била женена за всеки един от тях.” 29.Исус отговори: „Вие имате грешни разбирания по два въпроса: не познавате
Писанията, и не знаете как работи Бог. 30.Във възкресението ние сме извън брака. Тогава както и при ангелите, целия ни възторг и близост ще бъдат в Бога.
31.А относно теорията ви дали има възкресение или не, не сте ли чели Писанията? Казано е съвсем ясно: 32.
„Така казва Бог: Аз съм( а не бях) Бог на Авраам, Исаак и Яков.” Живият Бог определя Себе Си не като Бог на мъртвите, а на живите.” 33.И когато множеството чу това, учудиха се от учението Му. 34.Когато фарисеите чуха, как Исус победил в спора със садукеите, те обединиха силите си за нападение. 35.Един от религиозните им учители, говореше от тяхно име, и постави въпрос, който се надяваха, че ще Го разобличи.

36.Той каза: „Коя заповед от Божия закон е най- важна?” 37.Исус отговори: „Обичай Господа Твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.
38.Това е първата и най-важна заповед. 39.Втората най- важна заповед е тая: „ Обичай другите както обичаш себе си.” 40.Целия Мойсеев закон и пророците са основани на тези две заповеди. 41.И докато фарисеите бяха все още събрани, Исус ги попита: 42.„Какво мислите за Хрисос? Чий син е Той?” Те му отговориха:
„ Давидов син.” 43.Исус отвърна: „Тогава как може
Давид воден от Духа, да Го нарича Господ? Той казва:
44.„ Господ казва на моя Господ: Седни отдясно Ми докато положа враговете ти за Твое подножие.” 45.Ако
Давид нарича Христос свой Господ, как може Хрисотс да е негов син?” 46.Никой не можа да отговори на въпроса Му, и оттогава никой не смееше да Му задава никакви въпроси.
23
1.Тогава Исус каза на тълпата и на учениците Си: 2.
„Религиозните учители и фарисеите са компетентни учители на Божия закон. 3.Няма да сгрешите, ако следвате поученията им върху Мойсей. Но бъдете внимателни, когато ги следвате. Те говорят правилните

неща, но не ги живеят. Не ги приемат в сърцата си и не ги показват в поведението си. Всичко е само външен блясък. 4.Вместо да ви дават Божият закон, като храна и питие с които да можете да пирувате в Бога, те го увиват и вързват с правила, натоварвайки ви като стадо животни. Изглежда се удоволстват като ви гледат как залитате под тези товари, и не биха си мръднали пръста да ви помогнат. 5.Живота им е като безкрайно модно ревю, бродирани молитвени шалчета на единия ден, а на другия ден украсени и натруфени молитви. 6.На църковните вечери, те обичат да сядат на най-доброто място, да се наслаждават на високата си длъжност, 7.и се перчат под блясъка на общественото ласкателство, приемайки почетни степени и названия като: „доктор”,
„преподобни”. 8.Не позволявайте на хората да се отнасят така към вас, да ви поставят на такъв пиетдестал. Всички имате един Учител, а вие сте съученици. 9.Не назначавайте хора за експерти в живота си, като им позволявате да ви казват какво да правите. Запазете тази власт за Бога, нека Той да ви казва какво да правите. Никой друг на трябва да носи титлата „Отче”, защото имате само един единствен
Отец, Който е на небето. 10.И не позволявайте хората

да ви манипулират, като ви карат да поемете отговорност за тях. Има само един водач във вашия и техния живот, и това е Христос. 11.Искате ли да се издигнете? Тогава се снишете, бъдете слуги. 12.Ако се надувате, ще бъдете повалени от вятъра. Но ако сте доволни от това, което сте, живота ви ще е изобилен.
13.Казвал съм го вече, че вие фарисеи и религиозни учители сте непоправими. Измамници и лицемерци!
Живота ви препречва пътя към Божието царство. Вие отказвате да влезете, и не позволявате и на другите да влязат. 14.Горко ви, защото поглъщате домовете на вдовиците, а за пред хората правите дълги молитви, затова ще получите по-голямо осъждение. 15.Вие религиозни учители и фарисеи сте непоправими.
Измамници и лицемери! Обикаляте половината свят за да покръстите някого, и след като го направите превръщате го във ваше копие- два пъти по-прокълнат.
16.Вие сте непоправими! И каква арогантна глупост е да казвате: „Ако някой се закълне в храма това не означава нищо, но ако се закълне в златото на храма той трябва да изпълне клетвата си.” 17.Слепи глупаци! Кое е по- велико златото или храмът, който освещава златото.
18.Също така и поучавате, че ако някой се закълне в

олтара, това не означава нищо, но ако се закълне в дара на олтара, трябва да изпълни обещанието си. 19.Каква нелепа дребнавост! Кое е по-важно, дарът или олтара, който освещава дара? 20.Който се кълне в олтара, се заклева във всичко, което е върху него. 21.И който се кълне в храма се заклева в Бога, Който обитава в него.
22.Който се кълне в небето, все едно се заклева в Божия трон, и в Оня, Който седи на него. 23.Вие фарисеи и религиозни учители сте непоправими! Мошеници и лицемери! Вие записвате с педантична точност в счетоводните си книги, всяка монета, която получавате, но относно неща като честност, състрадание, посвещение, които са основата и същността на Божия закон, към тях вие се отнасяте нехайно или ги изоставяте. Внимателното счетоводство е похвално, но същността на закона е задължителна. 24.Знаете ли колко глупаво изглеждате? Пишете предание, което е неправилно от началото до края, но внимавате за точността на всяка точка и запетая. 25.Вие фарисеи и религиозни учители сте непоправими! Мошеници и лицемери! Полирате външната страна на чашите и блюдата си за да блестят на светлината, докато отвътре те са мръсни от алчността и лакомията ви. 26.Глупави

фарисеи! Измийте и излъскайте вътрешността, и чак тогава бляскавата външност ще има някакво значение.
27.Вие фарисеи и религиозни учители сте непоправими!
Мошеници и лицемери! Приличате на добре поддържана гробница, с подрязана трева и цъфнали цветя, но отдолу има само изгнили кости и плът проядена от червеите.
28.Хората ви гледат и ви мислят за светци, но под външността си вие сте пълни мошеници. 29.Вие фарисеи и религиозни учители сте непоправими!
Мошеници и лицемери! Строите гранитни гробници за пророците си и мраморни паметници за светците си.
30.И казвате, че ако бяхте живели по времето на предците ви, не бихте участвали в убиването им.
31.Твърдите толкова много неща! Вие сте от същото потекло като онези убийци, 32.и всеки ден увеличавате броя на мъртъвците. 33.Змии! Мислите ли, че можете да се измъкнете без да си понесете последиците?
34.Поради вас изпращам пророци, мъдри съветници и учители поколение след поколение. И поколение след поколение вие се отнасяте с тях като с измет, приветствате ги с публично линчуване, и ги преследвате с жестокост. 35.Не можете да се измъкнете от това:
Всяка капка праведна кръв пролята по тази земя, от

кръвта на Авел до кръвта на Захария Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара, е върху главите ви. 36.Казвам ви, че всичко това ще дойде върху вас и вашето поколение. 37.Ерусалиме, Ерусалиме!
Убиецо на пророци! Убиец и на ония, които ви донесоха благовестието. Колко Съм копнял да прегърна децата ти, както кокошка събира пиленцата под крилата си, но ти не ми позволи. 38.А сега си запустял като призрачен град. И какво Ми остава да ви кажа? Само това: Скоро няма да Ме има. Следващия път когато Ме видите ще кажете: „Благословен, Който идва в името на Господа!”
24
1.След това Исус излезе от храма. И докато си тръгваше, учениците Му изтъкваха впечатляващата архитектура на храма. 2.Исус каза: „Виждате ли тези сгради? Казвам ви самата истина, че камък върху камък няма да остане, всички ще бъдат съборени.” 3.По-късно, когато Исус седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и попитаха: „Кажи ни кога ще се случат тия неща? Какъв ще бъде знакът, че е дошло времето на Твоето пришествие?” 4.Исус каза: „Бъдете внимателни, не позволявайте на никого да ви измами.
5.Мнозина ще се проявяват под фалшива самоличност

твърдейки: „Аз съм Христос Месията.” И ще измамят много хора. 6.Когато дойдат новини или слухове за войни, запазете здрав разум и не изпадайте в паника.
Това е нещо обичайно, което се случва в историята, а не знак за краят. 7.Народ ще се бие срещу народ, управници срещу управници, и така навсякъде. Глад и земетресения ще има на различни места. 8.Но това е нищо в сравнение, с онова, което предстои. 9.Тогава ще ви предадат на мъчения и ще ви убият. Всички народи ще ви мразят, защото сте се посветили на Мен.
10.Тогава мнозина ще изгубят вярата си и един друг ще се предадат и намразят. 11.И в това объркване лъжливи проповедници ще се появят и ще измамят мнозина.
12.Злото ще се разпространи, и ще накара много хора да престанат да обичат другите. 13.Но ако останете верни до края, ще бъдете спасени. 14.Когато благовестието на царството бъде проповядвано по целия свят, и говорено на всички народи, тогава краят ще дойде. 15.Пророк
Данаил е казал, че мерзостта, която причинява разрушение ще застане в святото място. И когато видите това (нека четящия обърне внимание), 16.ония, които са в Юдея трябва да избягат в планините. 17.Ония, които са на къщния покрив не трябва да слизат да

взимат нищо от къщата си. 18.И ония, които са на полето не трябва да се обръщат назад, да си вземат палтото. 19.Особено трудно ще бъде за бременните жени и кърмачките. 20.Надявайте се и се молете, това да не се случи през зимата или в съботен ден. 21.Това ще бъде най-лошия период на страдания, от началото на света, и нищо толкова ужасно няма да се случи отново.
22.Ако Бог не съкрати времето никой няма да остане жив. Но поради Своите избрани, Той ще съкрати времето. 23.През това време не вярвайте на никой, който ви казва: „Ето тука е Месията!” или „Той е там!”
24.Фалшиви Месии и лъжливи проповедници ще се появят навсякъде. Те ще вършат грандиозни чудеса и знамения, с които да измамят ако е възможно и
Божиите избрани. 25.Но Аз ви предупредих съвсем ясно. 26.Ако ви кажат: „ Идете в провинцията и вижте идването Му.” или „Бързо идете в центъра на града, и вижте идването Му!” не им вярвайте. 27.Пришествието на Човешкия Син не е нещо, което да отидете и да видите. То ще бъде като светкавица, която може да се види от изток, чак до запад. 28.Когато видите тълпи събиращи се като лешояди, които обикалят, надвиснали над разлагащ се труп, можете да бъдете напълно

сигурни, че не Човешкия Син е Този, който ги събира.
29.По време на ония трудни времена, слънцето ще избледнее, луната ще потъмнее, звездите ще паднат от небето, а космическите сили ще треперят. 30.Тогава е
Пришествието на Човешкия Син! То ще изпълни небесата и никой няма да го пропусне. Неподготвените хора от целия свят, чужди на величието и силата, ще заридаят силно докато гледат Човешкия Син идващ на небесните облаци с велика слава и сила. 31.И при звука на силна тръба, Той ще изпрати ангелите Си, да съберат избраните Му от всички краища на земята. 32.Научете се от смокиновото дърво. Когато клоните му напъпят и започнат да се разлистват, вие знаете, че лятото наближава. 33.По същия начин, когато видите всички тия неща да се случват, знаете, че Той е близо до вратата. 34.Не приемайте това несериозно. Аз не ви говоря това за някои бъдещи поколения, но за всички вас. Този период продължава докато всички тия неща се изпълнят. 35.Небето и земята ще преминат, но думите
Ми няма да преминат. 36.Но точния ден и час никой не знае, нито небесние ангели, нито Сина. Само Отец знае.
37.Пришествието на Човешкия Син ще се случи, във времена като Ноевите. 38.Преди потопа, всеки живееше

както обикновено, прекарвайки си добре до деня, когато
Ной се качи в ковчега. 39.Те не разбираха нищо, докато потопа не стана и не повлече всичко. Пришествието на
Човешкия Син, ще бъде подобно на това: 40.Двама мъже работят на полето-единия ще бъде взет, а другия оставен. 41.Две жени мелят на мелницата-едната ще бъде взета, а другата оставена. 42.Затова останете будни и бдителни. Не знаете в кой ден вашия Господ ще се появи. 43.Но разбирате това, че ако стопанина на къщата би знаел, по кое време на нощта ще дойде крадеца, той би останал буден. И не би позволил на крадеца да нахлуе в къщата му. 44.Затова вие също трябва да бъдете готови, защото Човешкия Син ще се върне, когато най-малко Го очаквате. 45.Кой е достоен и способен за работата да ръководи кухнята? Това е човек на когото Господаря може да разчита да храни работниците на време всеки ден. Някой, 46.когото
Господаря може да посети изненадващо и винаги да го намери вършещ работата си. Казвам ви, че това е благословен от Бога мъж или жена. 47.Скоро Господаря ще постави този човек отговорен за управлението на всичко. 48.Но ако този човек се грижи само за себе си, и когато Господаря му го няма върши каквото му харесва,

49.малтретира прислугата, и прави пиянски празненства за приятелите си, 50.то Господарят ще се появи когато най-малко очаква 51.и строго ще го накаже. Той ще го хвърли при ония, които се преструват че служат на господарите си. Там те ще плачат и скърцат със зъби от болка.
25
1.Божието царство прилича на десет млади девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. 2.Пет от тях бяха неразумни, а другите пет бяха мъдри. 3.Неразумните девици, взеха светилниците си, но не и допълнително масло за тях.
4.Мъдрите девици взеха съдове с масло за да заредят светилниците си. 5.Младоженецът не пристигна, когато го очакваха, и всички те заспаха. 6.А по среднощ някой извика: „ Младоженецът е тука! Излезте и го поздравете!” 7.Десетте девици станаха и приготвиха светилниците си. 8.Неразумните казаха на мъдрите:
„Светилниците ни изгасват, дайте ни назаем от вашето масло.” 9.Те отговориха: Маслото не е достатъчно за всички. Идете и си купете.” 10.Неразумните девици отидоха и докато купуваха маслото, младоженеца пристигна. След като всички, които бяха там за да го

посрещнат влязоха на сватбеното тържество, вратата се заключи. 11.Много по-късно неразумните девици се появиха, почукаха на вратата казвайки: Господарю, ние сме тука пусни ни да влезем.” 12.Той отвърна: „Не ви познавам.” 13.Затова стойте бдителни, защото не знаете кога ще присигне Той .” 14.Божието царство прилича също и на човек, който отива на дълго пътуване. Той събра слугите си и им възложи отговорности. 15.На първия слуга той даде пет хиляди монети, на втория слуга две хиляди монети, а на третия слуга хиляда монети. Всеки получи пари според способностите си.
След това човекът замина. 16.Веднага първия слуга отиде на работа и удвои парите на господаря си.
17.Втория слуга направи същото. 18.Но слугата с хилядата монети, изкопа дупка и внимателно зарови парите на господаря си. 19.След дълго отсъствие, господарят се върна и уреди сметките си с тях.
20.Слугата, който получи пет хиляди монети му показа как е удвоил парите му. 21.Господарят го похвали казвайки: „Добра работа си свършил. Отсега нататък ще ми бъдеш партньор.” 22.Слугата, който получи две хиляди монети също показа как е удвоил парите му.
23.Господарят го похвали казвайки: „Добра работа си

свършил. Отсега нататък ще ми бъдеш партньор.”
24.Слугата, който получи хилядата монети каза:
„Господарю, зная, че имаш високи изисквания и мразиш нехайството и небрежността, и тъй като изискваш най- доброто, не толерираш никакви грешки. 25.Страхувах се, че мога да те разочаровам и затова намерих добро място и запазих парите ти. Ето ги съхранени до последната монета.” 26.Господарят се разгневи и каза:
„Това е ужасен начин на живот! Престъпление е да живееш толкова предпазливо! Щом знаеше, че изисквам най-доброто, защо не направи и най-малкото? 27.А най- малкото, което можеше да направиш, е да внесеш парите ми на банкерите, където бих получил малка печалба от тях. 28.Вземете хилядата монети и ги дайте на оня, който рискува най-много. И махнете този страхливец, който не би поел никакъв риск. 29.Всеки, който има, ще му се даде още, и ще има в изобилие. Но ще се отнеме всичко от оня, който няма нищо.
30.Хвърлете този безполезен слуга навън в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби от болка.
31.Когато Човешкият Син дойде в славата Си заедно с всичките си ангели, тогава Той ще седне на славния Си трон. 32.Хората от всеки народ ще се съберат пред

Него, и Той ще ги отдели както овчар отделя овцете от козите. 33.И ще постави овцете от дясната си страна, а козите от лявата. 34.Тогава Царят ще каже на ония, които са отдясно: „Моя Отец ви е благословил. Елате и наследете царството, което беше приготвено за вас от създаването на света. 35.Защото, когато бях гладен, вие
Ме нахранихте, когато бях жаден, вие Ме напоихте.
Когато бях странник, вие Ме приехте, 36.и когато бях гол, вие Ми дадохте дрехи. Когато бях болен, вие се погрижихте за Мен, и когато бях в затвора вие Ме посетихте.” 37.Тогава праведните ще попитат: „ Кога Те нахранихме или напоихме? 38.Кога Те посрещнахме като странник или Ти дадохме дрехи? 39.И кога Те видяхме болен или в затвора?” 40.Царят ще отговори:
„Казвам ви самата истина. Когато и да сте го направили за някой от Моите братя или сестри, без значение колко незначителни изглеждат, вие сте го направили за Мен.”
41.Тогава Царят ще каже на ония, които са от ляво Му:
„Махнете се от Мене, вие проклети от Бога! Идете във вечния огън приготвен за дявола и неговите ангели.
42.Бях гладен, но вие не ме нахранихте, бях жаден, но вие не Ме напоихте. 43.Бях странник, но вие не Ме прибрахте в дома си. Нуждаех се от дрехи, но вие не Ми

дадохте нищо да облека. Бях болен и в затвора, но вие не се погрижихте за Мен.” 44.Тогава хората ще попитат:
„Господи за какво говориш? Кога някога сме Те виждали гладен, жаден или странник, или нуждаещ се от дрехи, или болен, или в затвора и не сме ти помогнали?”
45.Тогава Той ще им отговори: „Казвам ви самата истина: „Тъй като не сте направили това за никой от
Моите братя и сестри, без значение колко незначителни изглеждат, нито на Мене сте го направили. 46.Тия хора ще бъдат наказани завинаги, а праведните ще имат вечен живот.”
26
1.Когато Исус свърши с поучението, Той каза на учениците Си: 2.„Знаете, че Пасхата е след два дена. По това време Човешкия Син ще бъде предаден на разпятие.” 3.Тогава главните свещеници, старейшените се събраха в дома на първосвещеника Каиафа. 4.Те планираха как с хитрост да хванат Исус и да Го убият.
5.Но те казаха: „Не трябва да го правим по време на
Пасхата, защото хората ще се разбунтуват.” 6.Исус беше във Витания в къщата на Симон прокажения. 7.И докато седеше там една жена, която имаше съд с много скъпо миро дойде при Него и го изля на главата Му.

8.Когато учениците видяха това, ядосаха се и възнегодуваха: „Защо го прахосва така?” 9.Можехме да продадем мирото на висока цена и да дадем парите на бедните.” 10.Исус знаеше мислите им и каза: Защо притеснявате жената? Тя извърши нещо прекрасно за мен. 11.Винаги ще има бедни около вас, но няма да Ме имате винаги с вас. 12.Тя изля мирото върху тялото Ми, за да го подготви за погребение. 13.Можете да сте сигурни, че където и да се проповядва благовестието по целия свят, хората ще си спомнят за стореното от нея и ще го разказват и на другите. 14.Тогава един от дванадесетте ученици, на име Юда Искариотски, отиде при главните свещеници. 15.Той попита: „Колко ще ми платите, ако ви Го предам?” Те му предложиха тридесет сребърни монети. 16.И Юда започна да търси сгоден момент за да им Го предаде. 17.В първия ден от празника на безквасните хлябове, учениците дойдоха при Исус и казаха: „ Къде искаш да приготвим пасхалната храна?”
18.Той каза: „ Влезте в града и идете при еди кой си и му кажете: „Учителят каза: Времето Ми наближава. Аз и учениците Ми планираме да ядем пасхата в дома ти.”
19.Те направиха както им каза и приготвиха пасхата.
20.Когато се свечери Исус беше на масата заедно с

дванадесетте Си ученика. 21.И докато ядяха Той каза:
„ Един от вас ще Ме предаде на противниците Ми.”
22.Те бяха шокирани и започнаха един след друг да питат: „ Господи нали това не съм аз?” 23.Исус отговори: „ Оня от вас, който яде с Мен от блюдото, той ще ме предаде. 24.Човешкия Син ще умре според както казва Писанието. Но по-страшно ще бъде за оня, който ме предава. По- добре този човек никога да не бе се раждал.” 25.Тогава Юда, който Го предаде попита:
„ Нали не мислиш, че съм аз Учителю?” Исус отвърна:
„ Да, така мисля.” 26.Докато ядяха, Исус взе хляб, благослови го, разчупи го, даде на учениците и каза:
„ Вземете и яжте, това е Моето тяло.” 27.Взе чаша благодари на Бога, даде им я и каза: „Пийте от това всички. 28.Това е Моята кръв, и с нея Бог прави Своя завет с вас. Тя ще бъде пролята, за да могат много хора да получат опрощение на греховете си. 29.Казвам ви, че няма да пия от това вино отново до деня когато ще пия ново вино с вас в царството на Отец Ми.” 30.И след като изпяха химн, те отидоха на Елеонския хълм. 31.Исус каза на учениците: „ През тази нощ, всички вие ще Ме отхвърлите, според казаното в Писанието: „Ще поразя овчаря и овцете ще се разпръснат.” 32.Но след като

възкръсна от смъртта, ще отида в Галилея преди вас.”
33.Петър Му каза: „ Дори всички да те отхвърлят аз никога няма да го направя!” 34.Исус му отвърна:
„Казвам ти самата истина, че тая нощ преди да пропее петела, три пъти ще кажеш, че не Ме познаваш.” 35.Но
Петър каза: „Дори да трябва да умра с Тебе, никога няма да кажа, че не Те познавам.” Същото казаха и всички останали ученици. 36.Тогава Исус отиде заедно с учениците на място наречено Гетсимания. Той им каза: „
Стойте тука, докато отида там да се помоля.” 37.И взе със Себе Си Петър и двамата Заведееви синове. Исус започна да изпада в дълбоко страдание и мъка. 38.Тогава
Той им каза: „Скръбта Ми е толкова голяма, сякаш умирам. Стойте тука и будувайте с Мен.” 39.Отивайки малко по-нататък, Исус падна по лице и се молеше:
„ Отче Мой, ако има някакъв начин, измъкни Ме от това. Но моля Те, не както Аз искам, а както Ти искаш.
40.Когато се върна при учениците Си, Той ги намери заспали. Тогава каза на Петър: „ Не можете ли поне един час да стоите будни с Мене? 41.Бдете и се молете да не бъдете изпитани. Вие искате да постъпвате правилно, но сте слаби.” 42.Отново Исус отиде да се моли и каза: „Отче, ако няма друг начин, и трябва да

страдам, Аз ще изпълня волята Ти.” 43.И като се върна намери ги отново заспали, защото не можеха да държат очите си отворени. 44.След като отново ги остави, Той отиде и се помоли със същата молитва трети път.
45.Най-накрая Исус се върна при учениците Си и каза: „
Още ли спите и си почивате? Дойде времето Човешкия
Син да бъде предаден на грешниците. 46.Станете и да вървим, оня, който ще Ме предаде е вече тука.” 47.Исус все още говореше, когато Юда предателят дойде. Той беше един от дванадесетте ученика, и голяма тълпа въоръжена с ножове и сопи беше с него. Те бяха изпратени от главните свещеници и старейшените.
48.Юда им беше казал преди това: „Хванете този, когото поздравя с целувка.” 49.Юда се приближи към Исус и каза: „Здравей Учителю!.” И тогава Го целуна. 50.Исус отвърна: „Приятелю, защо си тука?” Тогава някои мъже се приближиха хванаха Исус и Го арестуваха. 51.И изведнъж един от тия, които бяха с Исус извади ножа си и отряза ухото на слугата на първосвещеника. 52.Тогава
Исус му каза: „Прибери ножа си! Всеки, който вади нож от нож ще бъде убит. 53.Не знаете ли, че мога да се помоля на Отец Ми и веднага Той би ми изпратил повече от дванадесет армии ангели? 54.Но тогава как

могат са се сбъднат писанията, които казват, че това трябва да се случи?” 55.Исус каза на тълпата: „Защо идвате да Ме арестувате с ножове и сопи, сякаш Съм престъпник? Ден след ден стоях и ви поучавах в храма, и не ме арестувахте. 56.Но всичко това се случва за да се изпълни писаното от пророците. Тогава всичките ученици Го оставиха и се разбягаха. 57.След като хванаха Исус, заведоха Го в къщата на първосвещеника
Каиафа, където се бяха събрали старейшените и религиозните учители. 58.А Петър ги следваше от разстояние и дойде до двора на първосвещеника. Той влезе и седна със служителите за да види какво ще се случи. 59.Главните свещеници и целия синедрион искаха да убият Исус. Затова те се стараеха да намерят хора, които да лъжесвидетелстват против Него в съда. 60.Но не можаха, въпреки, че много дойдоха и лъжесвидетелстваха. Най-накрая двама мъже дойдоха и казаха: 61.„Този човек твърдеше, че ще събори храма и ще го построи наново за три дена.” 62.Първосвещеника стана и каза: „ Защо не казваш нищо в Своя защита? Не чуваш ли обвиненията, които повдигат срещу Теб?”
63.Но Исус мълчеше. Тогава първосвещеника Му каза:
„Закълни се пред живия Бог и ни кажи Ти ли Си

Месията Божият Син?” 64.Исус му отговори: „ Ти го казваш, и това не е всичко. Скоро самия ти ще видиш
Човешкият Син седнал от дясната страна на
Всемогъщия и пристигащ на небесните облаци.”
65.Първосвещеника изгуби самообладание, разкъса дрехата си викайки: „Той богохулства! Защо са ни свидетели, за да Го осъдим? Всички чухте богохулството Му! 66.Ще изтърпите ли такова богохулство?” Всички казаха: „ Смърт! Това подпечата смъртната Му присъда.” 67.Тогава те плюеха в лицето
Му и Го блъскаха, а други Му удряха плесници, и казваха: 68.„Христе, ако си пророк, кажи ни кой Те удари.” 69.През цялото време Петър седеше на двора.
Една слугиня се приближи до него и каза: „Ти беше с
Исус галилеянина.” 70.Пред всички той отрече като каза: „Не зная за какво говорите.” 71.И като отиваше към входа, друга слугиня го видя и каза на тия, които бяха там: „Този човек беше с Исус Назарянина.”
72.Петър отново отрече и този път се закле: „Дори не го познавам!” 73.Малко по-късно някои от стоящите там се приближиха към него и казаха: „Знаем, че си един от тях. Твоят акцент те издава.” 74.Петър започна да проклина и да се кълне: „Не познавам този човек!” И

веднага петелът пропя. 75.Той си спомни думите на
Исус: „Преди петела да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.” Тогава Петър излезе навън и горчиво плака.
27
1.Рано сутринта всички главни свещеници и старейшини се събраха и решиха, че Исус трябва да умре. 2.Те Го вързаха и предадоха на губернатора
Пилат. 3.Юда беше предал Исус, но когато разбра, че е осъден на смърт, той се разкая за постъпката си, и върна тридесетте сребърни монети на главните свещеници и старейшени. 4.Юда каза: „Съгреших като предадох човек, който никога не е извършил нещо лошо.” Те му отвърнаха: „Нас какво ни е грижа? Това си е твой проблем.” 5.Той хвърли парите в храма, излезе и отиде да се обеси. 6.Главните свещеници вдигнаха сребърните монети, но не знаеха какво да правят с тях. Те казаха:
„ Не би било редно да дадем парите с които е платено убийство, като дарение в храма.” 7.Затова решиха да се отърват от тях, като купят „Грънчарската нива” и да я използват като гробище за бездомници. 8.Ето защо тази нива е наречена нивата на кръвта, както се нарича и до днес. 9.Тогава думите на пророк Еремия се сбъднаха:
„ Те взеха тридесет сребърни монети, цената, която

хората на Израел дадоха за Него, 10.и използваха парите, за да купят грънчаревата нива, според както
Господ ми нареди.” 11.Исус застана пред губернатора
Пилат. Той Го попита: „Ти ли Си царя на Юдеите?”
Исус отговори: „Да, Аз Съм.” 12.И докато главните свещеници и старейшини Го обвиняваха, Той не каза нищо. 13. Пилат Го попита: „Чуваш ли този дълъг списък от обвинения? Няма ли да кажеш нещо?” 14.Но
Исус не каза абсолютно нищо, и губернатора беше много учуден. 15.По време на Пасхата, Пилат винаги освобождаваше по един затворник избиран от хората.
16.По това време имаше един прочут затворник на име
Варава. 17.И когато хората се събраха Пилат ги попита:
„Кой затворник искате да освободя? Варава или Исус,
Когото наричате Христос?” 18.Той знаеше, че му бяха предали Исус, от завист. 19.Докато Пилат отсъждаше делото, жена му изпрати до него послание. То гласеше: „
Не прави нищо на този невинен човек. Днес бях много разтревожена, поради съня, който сънувах за Него.”
20.Но главните свещеници убедиха тълпата да поиска
Варава да бъде освободен, а Исус да бъде убит. 21.Пилат попита тълпата отново: „Кого от тия двамата да пусна на свобода?” Те казаха: „Варава” 22.Пилат ги попита:

„Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос?”
Всички викаха: „Разпни Го на кръст!” 23.Той попита:
„ Какво престъпление е извършил?” А те крещяха още по силно: „Разпни Го на кръст.” 24.Когато Пилат видя, че това не води до никъде, и че се повдигат размирици, той взе съд с вода и пред очите на цялата тълпа си изми ръцете и каза: „Измивам ръцете си от отговорността за смъртта на този човек. Оттук нататък, Той е във вашите ръце, и вие сте съдиите.” 25.Тълпата отговори: „Ние и нашите деца ще поемем отговорността за това.”
26.Тогава Пилат освободи Варава, и нареди на войниците да бичуват Исуса и да Го разпънат. 27.Те заведоха Исус в преторията и всички войници се събраха около Него. 28.Съблякоха Го и Му облякоха червено наметало. 29.Оплетоха корона от тръни и я поставиха на главата Му. А в дясната Му ръка сложиха пръчка за скиптър. Тогава войниците коленичеха пред
Него с подигравателен поклон казвайки: „Да живее царя на Юдеите!” 30.След това Го плюеха и удряха с пръчката по главата. 31.След като приключиха с подигравките, те съблякоха наметалото, облякоха Му дрехите и се отправиха да Го разпъват на кръст. 32.По пътя те срещнаха един човек от Киринея на име Симон

и го принудиха да носи Исусовия кръст. 33.Пристигнаха на едно място наречено Голгота, което означава
„мястото на черепа”. 34.Те Му предложиха слабо болкоуспокояващо(смес от вино и жлъчка), но когато го опита Той отказа да го пие. 35.Войниците Го приковаха на кръста и си разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребие. 36.След това седнаха да Го пазят. 37.Над главата Му поставиха надпис с обвинението Му, който гласеше: „Това е Исус Царят на Юдеите.” 38.По същото време разпнаха заедно с Него и двама престъпника, един отдясно Му и един отляво Му. 39.Хората, които минаваха наоколо Му се присмиваха. Те клатеха главите си и казваха: 40.„Ти се хвалеше, че можеш да събориш храма и да го построиш отново за три дена- хайде покажи ни какво можеш! Спаси Себе си! Ако наистина Си Божия Син слез от кръста!” 41.Главните свещеници, религиозните учители и старейшените също се подиграваха на Исус. Те казваха: 42.„Той спаси другите, но не може да спаси Себе Си. Ако е
Израилевия цар, нека да слезе то кръста. Тогава ще повярваме. 43.Уповаваше на Бога, нека тогава Бог Го избави, ако Му е угоден. В края на краищата, този човек каза: „Аз Съм Божий Син.” 44.Дори престъпниците,

които бяха разпнати до Него Му се подиграваха. 45.На обед тъмнина покри цялата земя, чак до три часа след обяд. 46.Около три часа след обед Исус извика със силен глас: „Или, Или, лама савахтани?” което означава: „ Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?” 47.Някои от стоящите там чуха думите на
Исус и казаха: „Той вика Илия.” 48.Един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, надяна я на пръчка и я даде на Исус да пие. 49.Другите казваха: „Чакай! Нека да видим дали ще дойде Илия.” 50.Исус извика още веднъж и след това умря. 51.Изведнъж завесата на храма се раздра на две от горе до долу. Земята се разтресе и скалите се разцепиха. 52.Гробовете се разтвориха и много Божии хора бяха възкресени. 53.Те излязоха от гробовете след възкресението на Исус, и влязоха в святия град където се явиха на много хора.
54.Офицера и войниците, които охраняваха Исус, усетиха земетресението и видяха всичко, което се случи. Те се уплашиха и казаха: „Този човек наистина беше Божия Син!” 55.Много жени гледаха от разстояние. Те бяха следвали Исус от Галилея и винаги
Му помагаха. 56.Сред тях бяха Мария Магдалена,
Мария майката на Яков и Йосия, и майката на Йоан и

Яков Заведеевите синове. 57.Вечерта дойде един богат човек на име Йосиф. Той беше от Ариматея и беше станал ученик на Исус. 58.Йосиф отиде при Пилат и помоли за тялото на Исус. Пилат заповяда да му го дадат. 59.Йосиф взе тялото и го обви в чиста ленена плащеница. 60.След това го положи в своя нов гроб, който беше изсечен в скала. И след като притъркули голям камък на гробната врата, той си отиде. 61.През цялото това време Мария Магдалена и другата Мария седяха срещу гроба. 62.На следващия ден, който беше събота, главните свещеници и фарисеите отидоха при
Пилат. 63.Те казаха: „ Господарю, спомнихме си, как този измамник казваше докато беше жив: „След три дни ще възкръсна от мъртвите.” 64.Затова заповядай да охраняват гроба до третия ден. Иначе учениците Му могат да откраднат тялото Му и да кажат на хората:
„Възкръсна от мъртвите.” Тогава последната измама ще бъде по-лоша от първата.” 65.Пилат им каза: „Ще имате стража, идете и охранявайте както най-добре знаете.”
66.И така те запечатаха гроба и поставиха войници да го охраняват.

28
1.След като отмина съботния ден, в неделя при изгрев слънце Мария Магдалена и другата Мария отидоха да видят гроба. 2.Изведнъж настана силно земетресение и ангел от Господа слезе то небето. Той отвали камъка и седна на него. 3.Ангелът изглеждаше блестящ като светкавица и дрехите му бяха бели като сняг. 4.Охраната на гроба беше изплашена до смърт, щото не можеха да помръднат. 5.Ангелът проговори на жените: „Не се страхувайте. Зная, че търсите Исус,
Когото разпънаха на кръста. 6.Той не е тука, а възкръсна точно както каза. Елате и вижте мястото, където беше положен. 7.А сега идете бързо и кажете на учениците Му: „Той възкръсна от мъртвите, и отива преди вас в Галилея. Там ще Го видите.” Това е посланието. 8.Жените дълбоко учудени и изпълнени с радост, без да губят време се завтекоха да кажат на учениците. 9.Изведнъж Исус ги срещна и ги поздрави.
Те се приближиха до Него, хванаха се за нозете Му и се поклониха. 10.Тогава Исус каза: „ Не се страхувайте!
Идете и кажете на Моите последователи да отидат в
Галилея. Там те ще Ме видят. 11.Докато жените отиваха по пътя си, някои войници от охраната на гроба дойдоха

в града. Те разказаха на главните свещеници всичко, което се беше случило. 12.Главните свещеници се събраха със старейшените и решиха да подкупят войниците с много пари. 13.Те казаха на войниците:
„Кажете на всички, че Исусовите ученици дойдоха през нощта и откраднаха тялото Му, докато спяхте. 14.И ако губернатора чуе за това, ние ще му говорим, а вие няма да има за какво да се тревожите.” 15.Войниците взеха парите и постъпиха както им казаха. Хората от Юдея, още разказват помежду си тази история.
16.Единадесетте ученика отидоха на хълма в Галилея, където Исус им каза да идат. 17.Когато Го видяха, те
Му се поклониха, но някои от тях се съмняваха. 18.Исус се приближи към тях и каза: „ Даде Ми се всяка власт на небето и земята. 19.Идете при хората от всички народи и ги научете. Кръщавайте ги в името на Отца,
Сина и Святия Дух. 20.Учете ги на всичко, което Съм ви заповядал, и не забравяйте, че Аз съм винаги с вас до края на света. Амин.