О т ч е т за дейността през 2011 Г

стр.

1.1.Преглед на изпълнението на целите и оценка на постигнатите

1.2. Визия за развитието на звеното и приоритети за периода 2013-2015 г. 4

1.3. Връзка с политиките и програмите на БАН 5

1.4. Извършвани дейности във връзка с 1.3. 6

1.5. Полза/ефект за обществото от извършваните дейности по 1.4. 7

1.6. Взаимоотношения с институциите 7

1.7. Общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата 9
2. РЕЗУЛТАТИ ОТ НАУЧНАТА ДЕЙНОСТ 10

2.1. Най-важно и ярко научно постижение 11

2.2. Най-важно и ярко научно-приложно постижение 12
3. МЕЖДУНАРОДНО НАУЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО 13

3.1. В рамките на договори и спогодби на ниво Академия 13

3.2. В рамките на договори и спогодби на институтско ниво 14
4. УЧАСТИЕ В ПОДГОТОВКАТА НА СПЕЦИАЛИСТИ 17

5. СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ В ИЗДАТЕЛСКАТА
И ИНФОРМАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ 19

1. НАУЧНА ПРОБЛЕМАТИКА НА ИНСТИТУТА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА
ОБЩЕСТВАТА И ЗНАНИЕТО

1.1. Преглед на изпълнението на целите и оценка на постигнатите резултати в съответствие с мисията и приоритетите на звеното, утвърдени от ОС на БАН при структурните промени през 2010 г.

Научната дейност на ИИОЗ през годината бе насочена към реализиране на това мисията на Института да е научна институция, която развива философското, социологическото и науковедското знание чрез фундаментални и приложни, теоретични и емпирични изследвания и да извършва образователна, експертна и консултантска дейност за нуждите на управлението и организацията на всички сфери на обществената практика в съответствие с потребностите на социално-икономическото и културното развитие на страната и с развитието на науката в обществото на знанието.

Провежданите научни изследвания са съобразени със стратегическата цел на БАН за периода 2009-2013 г., а именно да съдействат за изграждането на общество, базирано на знание. Изследователската дейност на учените от ИИОЗ е в съответствие с основните задачи на БАН – поддържане на високо равнище на науката, интердисциплинарност на изследванията, международна конкурентоспособност и национално самочувствие.

Изследователите полагат значителни усилия „да се съхрани и развие капацитетът в областта на фундаменталните изследвания като основен катализатор на познанието и основа за развитие на приложните изследвания”. Убедени сме, че очакването от страна на ЕС България „да изгради базовите си инфраструктури, да увеличи инвестициите в човешкия капитал и осъществи преструктуриране на икономиката с цел да повишава конкурентоспособността й” не може да става без да се развиват социалните и хуманитарните науки, които не само „водят до хармонично развитие на обществото в съответствие с европейските ценности и качество на живот”, но и изпълняват важни социални функции по научно обезпечаване на развитието на българското общество и на пълноценното му интегриране в Обединена Европа.

В ИИОЗ усилията на философи, социолози и науковеди успешно се утвърждава линията на интердисциплинарност в изследванията, като в работата по редица проекти са привлечени и учени от други специалности и научни институции, което води до по-пълни и задълбочени анализи.

През годината учените от ИИОЗ са работили по 80 проекта – 27 с външни възложители и 53 вътрешни.

Завършени са 38 проекта.

1.2. Визия за развитието на звеното и приоритети за периода 2013-2015 г.

ПРИОРИТЕТИ

ПРИОРИТЕТ 1. Устойчиво развитие на българската икономика и общество в условията на глобална социално-икономическа криза

• 
  1.1. Изследване на социално-икономическите предпоставки за общество на знанието в България: процеси на интернационализация и радикално усилване на връзките „наука-образование-иновации“.
  
• 
  1.2. Редуциране на социално-икономическите и образователните неравенства в българското общество
  
• 
  1.3. Генериране на ново знание и форми на рационалност.
  

Да постигнем оптимален баланс между фундаментални и приложни изследвания.

Да утвърждаваме все по-пълно интердисциплинарния характер на осъществяваните в ИИОЗ изследвания на човека, обществото и живата природа и на културното разнообразие в Европа и по света.

Да концентрираме усилията си в посока на повишаване на качеството на научните изследвания, които да отговарят на високи международни стандарти, да се ориентираме към публикации в авторитетни международни реферирани списания и такива с импакт фактор.

Да се поддържа активен научен живот.

Да разширяваме и задълбочаваме в различни форми международното сътрудничество, ИИОЗ като цяло да постигне по-плътното вписване в европейското и световното научно пространство. Освен участие в съвместни изследвания да насочим усилия и към привнасяне и разпространение в България на постиженията на световната наука / в частност секцията по логика предвижда да подготви и издаде обширно справочно издание – справочник /речник/ на понятията и концепциите на съвременната логика.

Полезно би било и разширяването и по-активното ангажиране с подготовката на кадри, както на докторанти, така и с по-нататъшното развитие на преподавателската дейност във висшите училища.

Институтът има потенциал и възможности и следва да разширява консултациите и експертизите за държавни органи и стопански и други обществени организации.
1.3. Връзка с политиките и програмите на БАН

Научно-изследователската дейност на ИИОЗ е фокусирана върху проблематика, която се конструира в съответствие с научните традиции, със съвременното развитие на световната наука и с потребностите и проблемите на българското общество. Основният приоритет е изследване на обществената промяна, социалните иновации и знанието. Извършваните изследвания имат отношение към всички политики и програми на БАН, формулирани в нейната стратегия за развитие до 2013 г., но най-пряко са свързани с Политика 1, Програма 1.1. – „Икономическо развитие, обществените отношения и структури в България в условия на пазарна икономика и гражданско общество”, Програма 1.2. – „Устойчиво развитие”, Програма 1.4. – „Човешки и научен потенциал”, Програма 1.5 – „Информационно и експертно обслужване на българската държава и общество”, Програма 1.6 – „Качествено и конкурентоспособно обучение”, Програма 2.3. – „Качество на живота и интердисциплинарни изследвания”, Програма 2.6. – „Сигурност на държавата и обществото”, Програма 3.3. – „Ценностна система на българското общество”. Те центрират както фундаменталните, така и научно-приложните разработки на учените от Института. В съответствие с тях учените от Института работят в следните основни изследователски области:

• 
  онтологически и логически модел; епистемологични принципи и подходи към тяхното изследване;
  
• 
  взаимодействие между националната и европейската философска култура;
  
• 
  етическа и естетическа ценностна динамика;
  
• 
  универсалната същност на религията като основа на междурелигиозния диалог;
  
• 
  структура и динамика на научното познание и на мрежата от социални фактори за развитие на науката и иновациите, съвременните форми на образование;
  
• 
  социално разслояване и неравенства, бедност и изключеност, форми на социална интеграция и солидарност;
  
• 
  етно- и социокултурен състав на българското общество, социален пол, инвалидност и равен достъп;
  
• 
  европейска интеграция и глобализация;
  
• 
  процеси в постиндустриалните и глобализирани общества, основани на знанието;
  
• 
  модели и политики на успешно развитие;
  
• 
  регионално и местно развитие, екологични практики и нови социални рискове;
  
• 
  развитие на гражданското общество – социална активност, социален капитал и доверие;
  
• 
  социокултурни условия за престъпност и корупция.
  

Конкретните дейности на учените от ИИОЗ имат пресечни точки с всяка една от трите основни политики на БАН: „Науката – основна двигателна сила за развитие на националната икономика и общество, базирани на знания” (Политика 1); „Научен потенциал и изследователска инфраструктура – част от Европейското изследователско пространство” (Политика 2); и „Национална идентичност и културното разнообразие в Европа и по света” (Политика 3).

Развитието на теоретичното познание, реализирано в изпълняваните проекти, допринася за оформянето и развитието на „Ценностната система на българското общество”, което е Програма 3.3 на Политика 1. От друга страна, резултатите от редица проекти са пряко свързани с интердисциплинарните изследвания на човека и живата природа поради отстояването на единен философски подход и към двете в противоположност на традионните теории за разделянето на духа и материята и така те допринасят за реализация на Програма 2.3 от Политика 2 на БАН. Работи се и по проект, който е в пряк отговор на Програма 1.5 „Информационно, експертно и оперативно обслужване на българската държава и общество” и Програма 1.6 „Качествено и конкурентноспособно обучение” от Политика 1. Обучението на докторанти и интегрирането им в научния живот е част от изпълнението на Програма 1.4 „Човешки и научен потенциал за икономика и общество, базирани на знания” от Политика 1. Същото важи и по отношение на развитието на кадровия потенциал на Института. В голяма степен съпричастни към реализацията на програмите са и провежданите експертизи, социални оценки, предложения с практическа насоченост, конференции, семинари, обучения и т.н.
1.5. Полза/ефект за обществото от извършваните дейности по 1.4.

Теоретичните изводи, произтичащи от изследванията на учените от ИИОЗ, могат да бъдат използвани по следния начин:

• 
  За разнообразни експертни анализи, необходими на управленски органи на различно ниво, вкл. за законодателната и изпълнителната власт;
  
• 
  За създаването на лекционни курсове за висшите учебни заведения у нас – главно за магистри и докторанти от хуманитарните специалности;
  
• 
  В самата научна област на българската хуманитаристика – за нуждите на изследователите по разработваната проблематика;
  
• 
  За транслиране на научно знание сред широка аудитория чрез средствата за медиите.
  

Учени от ИИОЗ подпомагат системно дейността на редица държавни институции. И през изминалата 2011 г. те бяха привличани като членове на работни групи, експерти и консултанти на държавни и публично-административни органи от всички области и на всички нива – национално (към Министерски съвет, НАОА, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на вътрешните работи, Прокуратура на Република България, Национална комисия за борба с трафика на хора), регионално, локално, а също и за работа по проекти от общонационална значимост.

1. 
   Гл. ас. д-р М. Желязкова сътрудничество с Европейския парламент;
   
2. 
   Проф. дсн Д. Минев и гл. ас. д-р М. Желязкова – сътрудничество с институции на ЕС – с Европейската анти-бедност мрежа и ЕК;
   
3. 
   Проф. д.с.н. Галин Горнев – Член на Постоянния комитет на Европейската научна фондация, Rapporteur на Европейската научна фондация ;
   
4. 
   Проф. дсн Таня Неделчева – член на Постоянната комисия по социални и правни науки и национална сигурност при Национална агенция за оценяване и акредитация, Министерски съвет;
   
5. 
   Проф. д.с.н. Пепка Бояджиева – Председател на комисия към МОМН за изготвяне на „Критерии и показатели за оценка на научноизследователската дейност на основните звена на висшите училища и научните институти"“;
   
6. 
   Доц. дсн Румяна Стоилова и доц. д-р Мариана Драганова –
   Национален съвет за равнопоставеност на половете към МС;
   
7. 
   Проф. дсн Валентина Златанова и гл.ас.д-р Екатерина Маркова – Участие в Междуведомствена работна група по демографските въпроси при МТСП;
   
8. 
   Проф. дсн Светлана Съйкова – Експертен съвет по преброяване на населението на България към Националния статистически институт – подготовка на материалите по преброяването;
   
9. 
   Доц. д-р Емилия Ченгелова – член на Националния статистически съвет;
   
10. 
    Доц. Д-р Стефан Пенов – сътрудничество с Парламентарната комисия по Образование и наука;
    
11. 
    Гл. ас. д-р Жасмина Донкова – участие в Комисията по вероизповеданията към МС;
    
12. 
    Гл. ас д-р Георги Петрунов – участие в Постоянната експертна група на Националната комисия за борба с трафика на хора при Министерски съвет;
    
13. 
    Гл. ас. д-р Тодор Галев – участие в Работна група към Консултативен съвет по въпросите на съобщенията, информационните технологии и електронното управление на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
    
14. 
    Гл. ас. д-р Вяра Ганчева – председател на Комисия “Образование” към Обществения съвет по реализация на Десетилетието за Ромското включване към Столична община;
    
15. 
    Гл. ас. д-р Лилия Сазонова – водещ на обучителни курсове със служители от държавната администрация по темата „Интегриран подход към половете” (Джендър мейнстрийминг).
    

Учени от ИИОЗ в Института или, участвайки в колективи към други институции, работят по множество проекти, които пряко обслужват или подпомагат работата на държавни органи.

Като най-значими могат да се отбележат:

1. 
   Проект „Населението на България в началото на XXI век – състояние и тенденции” с ръководител чл.кор. проф. дсн. Атанас Атанасов. Той е изпълнен съвместно с учени от ИИОЧ. От ИИОЗ в него участват проф.дсн Св. Съйкова, доц. д-р Е. Ченгелова, доц. д-р Б. Ивков. Проектът е с бюджетно финансиране.
   
2. 
   Проект „Изследване на възможностите за по-пълно усвояване и по-ефективно използване на средствата от Европейските фондове – ЕСФ, ЕФРР и КФ” с ръководител: проф. дсн Духомир Минев. Проектът е с бюджетно финансиране.
   
3. 
   Проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика” по ОП РЧР към Асоциацията на индустриалния капитал – участник от ИИОЗ доц. дсн Карамфил Манолов.
   

Проекти, финансирани от Национални фондове, договори с министерства и други ведомства – 12.

Проекти, финансирани от Оперативни програми на структурните фондове – 1.

Научни проекти, финансирани от национални (български) фирми – 0.

Проекти съгласно вътрешно-институционални договори (финансирани от бюджетна субсидия) – 53.

Научни проекти, финансирани от международни (чуждестранни) фирми – 0.

Проекти, финансирани от Рамкови програми на ЕС в областта на НИРД – 3.

Проекти, разработвани в международно сътрудничество в рамките на междуакадемични договори и споразумения (ЕБР) – 8.

Проекти, финансирани от други европейски и международни програми и фондове – 3.

Приключени – 38 проекта.

1. Дискусия за процесуалната философия (съорганизатор катедра „Философия“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“), 26.01.2011 г.

2. Семинар на тема „ Девиации в социалното поведение ”, 22.03.2011 г.

3. Заключителна конференция по европейската изследователска програма TransEurope, финансирана от Европейската научна фондация, 20-21.05.2011 г.

4. Научна конференция „Животът на село и образованието”, съорганизатори БСА и СУБ, 07.06. 2011 г.

5. Първа международна конференция „Образование, наука, иновации“ на Европейски политехнически институт на 9 юни 2011, гр. Перник. (съорганизатори).

6. Международна научна конференция „Динамиката на световните религии и значението на ортодоксалността”, 29.06.2011 г.

7. Национална конференция „Националната идентичност –съвременен социален контекст и етични рамки” – 15.07.2011 г.

8. Българо-руска кръгла маса „Съществуват ли все още класи и класови конфликти?“, 04.10.2011 г.

9. Конференция „Границите – философски и политически интерпретации”, 21.10.2011 г.

10. Конференция „Етиката в българската наука” (съорганизатор УНСС), 4-5.11.2011 г.

11. Конференция „Ислямът в мултикултурен контекст”, 21.11.2011 г.

12. Конференция „Хуманизъм-наука-религия”, 25-27.11.2011 г., Вършец.

13. Конференция „Съвременната логика: подходи, идеи и перспективи”, 14 – 15.12.2011 г.

Комплексно са обяснени характерът и особеностите на днешните взаимоотношения между етническите общности – българи, турци и роми, както и тези между религиозните общности – християни и мюсюлмани. Анализирани са нови религиозни движения. Предложени са теоретични модели, политики и подходи за превенция на етнически конфликти. Обоснована е необходимостта от единна културна рамка, която съчетава българската национална идентичност с европейската културна идентичност и запазва културната специфика на етническите общности в българското общество. Характеризирани са мултикултурните различия, ценностите и интеркултурният дискурс в европейски контекст. Задълбочено е познанието за културната приемственост в контекста на националните и политическите тенденции в Европа и у нас.

Философски дискурси върху българската национална идентичност, Латьо Латев. Участници: А.Стойнев, Н. Димитрова, Т.Батулева, Е.Петрова, К.Жабилова.

Религиозни и геострагически парадигми и бъдеще на Православието в ЕС, Ст. Пенов.

Динамика на световните религии и значение на ортодоксалността, Ст. Пенов.

Ценностни обвързаности и конфликти в съвременното българско общество (Върху основата на биографични изследвания на етническата идентичност и религиозните ценности), Т. Карамелска.

Модел на съжителство в района на централните и Източни Родопи (в контекста на процесите на глобализация и регионализация, Б. Тодорова.

Религиозни и етнически модели в процесите на глобализация и регионализация и отражението им върху националната сигурност, Б. Тодорова.

Мултикултурни различия, ценности и интеркултурен дискурс в европейски контекст, И. Райнова, Т. Батулева.

1. 
   „Динамиката на световните религии и значението на ортодоксалността”, 29.06.2011, международна.
   
2. 
   „Националната идентичност – съвременен социален контекст и етични рамки” – 15.07.2011, национална.
   
3. 
   „Ислямът в мултикултурен контекст”, 21.11.2011 г.
   
4. 
   „Хуманизъм-наука-религия”, национална, 25-27.11. 2011 г.
   

Оценени са основните фактори, обуславящи неравенствата в обществото – образователни, подоходни, възрастови, по здравен статус и по пол. Направена е диагноза на развитието на ученето през целия живот в нашата страна. Установено е, че нарастването на подоходните и материалните неравенства се е превърнало в централен аспект на публичните политики в България. Установено е, че структурата на доходите на домакинствата на инвалидите води до драстично самоограничаване. Чрез сравнителен анализ в статичен и динамичен аспект са оценени характеристиките на мрежовите взаимодействия, отнасящи се до взаимопомощта между поколенията.

Учени от ИИОЗ си партнират с колеги от редица чуждестранни университети и изследователски центрове, с международни организации. Поддържат се контакти с учени от авторитетни изследователски центрове в страни в Западна, Централна и Източна Европа, Русия, САЩ, Канада, Япония, Китай, Австралия и др. С оглед на политиката на ЕС за приобщаване на Западните Балкани към европейското изследователско пространство се обръща внимание и на контактите и сътрудничеството с университети и изследователски центрове и от този регион.

ИИОЗ се очертава като търсен партньор – през миналата година специален интерес бе проявен от Посолството на Република Корея и бе организирана среща с техни учени, на която наши изследователи да споделят опита си в изследването и управлението на социалната макротрансформация.

През годината бе проведена и среща-разговор по повод на бъдещо сътрудничество с проф. Бриджит Стенман, отговаряща за международното сътрудничество в Университета Лил Франция, проведена на 23.02.2011 г.

Проф. Ханс Петер Блосфелд, Германия, беше удостоен с почетен знак на ИИОЗ (май 2011).

Сключен беше договор за културен и научен обмен между ИИОЗ, Националния исторически институт с музей и Фондация „Икуо Хираяма”.

По линия на ЕБР в ИИОЗ се работи по следните проекти:

1. Логиката и отношението й към когнитивните науки, лингвистиката и компютърните науки с Полша, р-л проф. дфн Мартин Табаков – 2009–2011 г.

2. „Социално-философски проблеми на обезпечаването на социална безопасност на взаимодействието на държавата, бизнеса и гражданското общество в съвременна Европа и Русия ” – Русия, ръководител проф. дфн Васил Проданов 2009-2011 г.

3. „Социокултурни и институционални проблеми на сътрудничеството между Република България и Република Молдова” (2009–2011) – Молдова, ръководител доц. д-р В. Личев.

4. „Преодоляването на контраста между континентална и аналитична философия посредством процесуална философия” – Белгия, ръководител доц. дфн В. Петров 01.01.2011–2013 г.

5. „Избрани проблеми по онтология и епистемология в светлината на аналитичната и континенталната философска традиция”, Словакия, 01.01.2012–31.12.2014, ръководител доц. дфн Веселин Петров.

6. „Трансформация на социалните науки в обществата, основани на знанието” – Полша, 2009–2011 г., ръководител гл. ас. д-р Ивелина Иванова.

7. „Доверие и интеграция – сравнение между България и Чехия”, – Чехия, 01.01.2011–31.12.2013, ръководител доц. д-р Д. Костова .

8. „Вземане на етични решения в ситуции на биотехнологичен риск” – САЩ, 2011–2014, ръководител доц. д-р Станка Христова.

В ИИОЗ се работи по следните проекти:

1. 
   „Към изграждане на общество на „учене през целия живот” – приносът на образователната система” [„Towards a Lifelong Learning Society in Europe: The Contribution of the Education System” (LLL 2010) – завършен, 6 РП;
   

2. 
   „Качество на труда и живота при новите работни места” [„Work and Life Quality in New and Growing Jobs” (WALQING) текущ, 7 РП;
   

3. 
   „Еволюция на европейската идентичност: използване на биографични методи за изследване развитието на европейската идентичност” / Евроидентичности
   

Координатор – гл.ас. д-р Румяна Желева, доц. Мариана Драганова.

Може да се обобщи, че Институтът прави успешни стъпки към интегриране с европейските изследвания в областта на социалните науки. Работи се и по други международни програми. Всеки един от тези проекти е посветен на значим за България и Европа социален и научен проблем. В хода на работата по тях изследователите осъществяват продуктивно сътрудничество и се изграждат трайни и ползотворни професионални контакти с изследователи, работещи както в областта на социологията, така и в други дисциплинарни полета на социалните науки.

През годината учени от ИИОЗ са участвали с 85 доклада в международни научни прояви.

В Института са гостували 10 чуждестранни учени от 9 държави – Белгия, Канада, Франция, Финландия, Англия, Швейцария, Чехия, Полша.

Като най-значими международно финансирани проекти могат да се посочат изпълняваните по Шеста и Седма Рамкова програма на ЕС.

1. „Към изграждане на общество на „учене през целия живот” – приносът на образователната система” [„Towards a Lifelong Learning Society in Europe: The Contribution of the Education System” (LLL 2010)], финансиран по 6-та Рамкова програма, ръководител проф. д.с.н. Пепка Бояджиева.

Разработена е относително цялостна социологическа концепция за същността на ученето през целия живот (УЦЖ), като неговата специфика е изведена от системно-структурните характеристики на обществата на късната модерност. Направена е диагноза на развитието на УЦЖ у нас и е обоснована тезата, че икономическата и социалната перспектива са водещи в националната политика и практики на УЦЖ и че е налице подценяване на неговото значение за цялостното формиране на личността и развитието на гражданското общество. Идентифицирани са бариерите пред развитието на УЦЖ и са откроени модели на фирмени стратегии, които стимулират включването на работещите в продължаващо образование. Формулирани са предложения за конкретни политики на национално и институционално ниво с цел развитието на УЦЖ като доминираща образователна стратегия в нашата страна.

Основните резултати от проекта са представени в монография на английски език „The LLL hybrid: Policy, Institutions and Learners in Lifelong Learning in Bulgaria”, София, изд. „Изток-Запад”, както и в две статии, приети за печат в реферирани международни издания.

Проектът прави принос в изучаването на секторния социален диалог в Европа и ролята на заинтересованите страни за подобряване на качеството на труда.

В рамките на проекта се изследва формирането, еволюцията и значението на европейската идентичност/или идентичности чрез подхода „отдолу-нагоре” с цел да се получи познание за отделния индивид, като се прилага съвременният качествен социологически метод на биографичното интервю и анализ. Използвани са биографичните разкази на 5 целево избрани, подложени на влияние от ЕС социални групи: 1) лица, работещи в рамките на ЕС; 2)„образователно мобилни хора” (използвали международни обменни програми за своето образование); 3) фермери; 4) индивиди, проводници на по-дълготраен културен обмен, работещи или имащи вили в съседни страни и др. под.); 5) активисти на граждански организации. Разкриват се различни фактори, които насърчават или забавят идентификацията на хората с Европа и Общността. Идентифицирани са различни жизнени стратегии и траектории, през които преминава даден индивидуален житейски път, в които се вплитат по различен начин различни образи на Европа, отношения, оценки, мнения, критики към разнообразни сфери на европейската политика – икономическа, социална, образователна, гражданска и др.

проф. дсн Пепка Бояджиева;

проф. дсн Кръстина Петкова;

проф. дсн Валентина Златанова;

доц. дсн Румяна Стоилова;

гл.ас. д-р Екатерина Маркова;

гл. ас. д-р Васил Киров.

4. УЧАСТИЕ В ПОДГОТОВКАТА НА СПЕЦИАЛИСТИ
Към 1.01.2011 г. в ИИОЗ са се обучавали 23 докторанти – 16 в редовна форма на обучение и 7 на самостоятелна подготовка. През годината са отчислени 4 редовни докторанти и 1 на самостоятелна подготовка. Зачислени са 4 нови редовни докторанти и 1 задочен по държавна поръчка. В края на годината докторантите в трите форми на обучение са 23.

През годината успешно е защитил дисертационен труд за получаване на научна и образователна степен „доктор” един докторант – Анета Сакалова.

Един учен – гл. ас. д-р Марина Бакалова, през юни 2011 г. успешно защити втората PhD в Централно-Европейския университет в Будапеща.

Съществен принос за подготовката на кадри има и изпълняваният по ОП „Развитие на човешките ресурси” проект „Разширяване на уменията и квалификациите на младия учен – предпоставка за професионална реализация в гранични области между науката и практиката”. В рамките на проекта са постигнати следните резултати от обученията и съвместната работа на младите учени и специалистите от обучаващите звена:

Създадени са 4 нови продукта с участието на 9 млади учени;

4-ма млади учени са направили предложения за усъвършенстване на 3 технологични процеса в обучаващите звена;

Подадени са 2 съвместни проекта за целево финансиране;

Спечелени са 2 проекта от ФНИ, в конкурс „Млади учени”.

70% от младите учени продължават съвместната работа със специалисти от фирмите и НПО, в които е осъществено индивидуалното обучение.

Учени от ИИОЗ участват активно в подготовката на студенти. Преподавателската дейност е в 16 висши училища – СУ „Св. Кл. Охридски”, УАСГ, Музикална академия, ПУ „П. Хилендарски”, ВТУ, УНИБИТ, УНСС, НХА, НБУ, ЮЗУ, Варненски свободен университет, Бургаски свободен университет, Висш ислямски институт, Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг, Колеж по икономика и администрация.

През годината са изнасяли лекции и са водили упражнения 33 учени. Изнесени са 98 лекционни курса / 2531 академични часа лекции и 597 академични часа упражнения и семинарни занятия/.

Двама учени са изнасяли лекции в чужбина:

Доц. д-р Иванка Райнова – лекционни курсове „Philosophischer Lese- und Diskussionskreis“ и „Wertekompetenz“ във ВУЗ VHS Meidling, Wien, и лекционни курсове „Auf der Suche nach dem Sinn“, „Einfhrung in die Philosophie“ във ВУЗ VHS Landstrae във Виена.

Доц. д-р Светла Колева – лекционен курс „Класи, стратификация и социални неравенства”, Департамент по социология, Университет на Квебек в Монреал, Канада.

Лекционен курс „История на Русия и Източна Европа – социологически аспекти”, Департамент по социални науки, Университет на Квебек в Утауе, Хол, Канада
Учени от ИИОЗ са били научни ръководители на 12 дипломанти.

Доц. д-р Светла Колева осъществи методическо ръководство на изследователския проект на Ремо Глаус, магистър от Университета във Фрибург, Швейцария, който е на 5-месечно обучение в катедра “Социология” на СУ „Св. Климент Охридски” по Програма „Еразъм”.

Необходимо е всички колеги, особено преподаващите във висши училища, активно да търсят и мотивират млади хора с потенциал за развитие в науката и да ги привличат за докторанти и млади научни сътрудници. Още повече това се налага от обстоятелството, че през следващите няколко години предстои пенсиониране на не малко хора от научния състав. Намирането на стимули за включване на млади хора в докторантските програми би осигурило както видимо място на Института в обществото, така и по-значими научни продукти.

Като цяло може да се каже, че големият потенциал на учените от ИИОЗ за подготовка на студенти, дипломанти и докторанти може да се развива още по- пълноценно.

5. СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ В ИЗДАТЕЛСКАТА И ИНФОРМАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ
През 2011 г. публикационната активност на учените от ИИОЗ е доста висока.

Те имат 58 публикации в реферирани и индексирани издания, 5 от тях /2 под печат/ са в издания с импакт-фактор или импакт-ранг. Публикациите в издания без рефериране и индексиране са 105 в списания и 265 в книги и сборници. Учени от Института са издали или участвали в 38 монографии и 79 учебници, учебни помагала, публицистични и научно-популярни произведения.

ИИОЗ има три периодични издания.

От сп. „Философски алтернативи” са излезли 6 книжки, в които са публикувани 85 научни статии, сред които 12 преводни материала – както от класически автори, така и от съвременни утвърдени философи от Европа и САЩ. То е място за промоциране на идеи и тези, научни проекти, монографии на утвърденото поколение философи /и хуманитаристи/ у нас, но и за старт и укрепване на творческото перо на голяма част от младата философска генерация в България. Основни рубрики във всяка от 6-те книжки са посветени на класически и съвременни философски проблеми – знанието, понятието, науката, ценностите, въображението, религията. Видимо присъствие имат и философските интерпретации на актуални социални теми и проблеми. Друга важна тематична линия е философската рефлексия по теми като бъдещето на социалните науки в България, академичният капитализъм, професионализмът като хуманизъм и др. Списанието присъства в глобалната информационна и интернет мрежа – то се индексира от EBSCO, Тhe Philosopher’s Index, CEEOL.

Списание „Социологически проблеми” – през годината са подготвени и отпечатани три двойни редовни тематични и един специален брой. В ,,Рецензии и отзиви’’ са рецензирани четиринадесет книги, а в ,,Нови книги’’ са представени 31 заглавия на новоизлезли книги. Предоставено е пространство за дебютни публикации на докторанти. Международната популярност на списанието се дължи както на традиционния абонамент, така и на продължаващото сътрудничество с Централноевропейската оnline библиотека (www.ceeol.com), съдържаща годишни течения от 1991 до 2011 г.

Вече трета година излиза и списанието Balkan Journal of Philosophy, което се утвърди като академично международно издание, запълващо една свободна ниша на пазара на европейските списания. То редовно подържа и обновява собствения си web-site: http://www.issk-bas.org/BJP/index.htm , разпространява се както на хартиен носител, така и във Франкфуртската on-line библиотека: www.ceeol.com. Индексира се от The Philosopher’s Index. Продължава да се развива отличното сътрудничество между членовете на редколегията от балканските страни. Много добро е и взаимодействието в рамките на българските членове на редколегията, представители на Софийския университет и на Нов Български университет. През 2011 година списанието издаде две книжки. Утвърди се практиката във всеки брой на списанието да има дискусионна статия в специално определена рубрика за дискусии.