Общуване-с-възрастните-и-емоционална-привързаност

Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски“
Педагогически факултет
Курсова работа
на
тема: Общуване с възрастните и емоционално
привързване
Изготвил: Габриела Тафрова.
Ф.Н.:2106552091
Психология (З.О.) I курс
1

Съдържание
Увод …………………………………………………………………………………….. стр. 3
Изложение
1. Същност на общуването.
Концепция за общуването на М. Лисина и колеги ……………………..…… стр. 4 2. Общуване и комуникативна дейност …………………………………….. стр. 5 3. Възникване на общуването. Ситуативно-личностно общуване …….….. стр. 6 4. Ситуативно-личностното общуване и създаване на емоционална привързаност …………………………………………………………..….... стр.7 5. Привързаността в концепцията за общуване …………………...……….. стр. 8
Заключение ………………………………………………………………….………… стр. 11
Литературни източници ……………………………………………………………… стр. 12
УВОД
Настоящата курсова работа е посветена на общуването с възрастните и емоционалната привързаност. Смятам, че темата е интересна и актуална, защото общуването е една необятност, която ни разкрива много, но и ни провокира да си задаваме множество въпроси. То е с изключително голямо значение, както за психическото, така и за личностното развитие на детето. През последните години много специалисти по ранно детско развитие защитават мнението, че активното общуване и комуникацията още от вътреутробният период на бебето са основна предпоставка за правилното развитие на мозъка.
Общуването дете-възрастен определено е едно „приключение“ с много неизвестни, защото при малките индивиди всичко трябва да е отмерено, ясно и да е поднесено така, че да „дава“ сигурност, да се усещат обичта и грижата, да се създаде доверие, което във времето да се укрепи.
Целта, която преследвам курсовата работа, е да очертая основните особености на общуването на детето с възрастния и да открия важно ли е ранното общуване за изграждането на стабилна емоционална връзка с родителя или друг човек, който полага системни грижи за детето. Ще се опитам да представя мястото, което заема общуването в живота на малкото същество и кога започва да придобива съществено значение за него.
2

За постигането на тази цел съм си поставила няколко задачи, Първата от тях е да дам определение на психологическата същност на общуването, защото без да разбера същността на този процес, няма как да разбера и неговото значение в живота на детето.
В психологията съществуват много концепции и теории по темата, за които ще загатна в работата си. Най-много внимание ще обърна на концепцията на Мая Лисина и колегите ѝ, тъй като тя най-пълно отговаря на моите въпроси.
Втората ми задача е да разгледам общуването като комуникативна дейност, като представя общото между двете понятия и кои са техните характеристики, защо се смятат за синоними и какви са ползите от това тълкуване. Това ще помогне да се вникне по-навътре в същността на общуването и да се очертаят неговите особености.
Третата ми задача е насочена към ситуативно-личностното общуване, тъй като то се счита за основна предпоставка за възникване на емоционална привързаност. С примери ще се опитам да обясня защо това е така.
При четвъртата задача отново стъпвам на концепцията за общуването на Мая
Лисина, но този път акцентът е върху привързаността и как тя се тълкува в тази теория.
Тезата, която ще се опитам да защитя чрез изложението, е, че общуването и емоционалната привързаност са силно свързани и играят централна роля в изграждането на психиката и личността на индивида.
Мотивът ми да се запозная и проуча темата е, че в ежедневието съм се сблъскала неведнъж с хора, които подкрепят тезата за важността на общуването дори още от вътреутробния период. Желанието ми е да разбера има ли научни обяснение на това твърдение и наистина ли е толкова важно за едно бебе и как общуването му влияе.
Смятам, че информацията, която ще представя в курсовата работа, ще бъде полезна и интересна.
ИЗЛОЖЕНИЕ