Отношението между цените на храната и грижата за животните



Дата31.01.2017
Размер85.01 Kb.
#13905
Отношението между цените на храната и грижата за животните
М.с.Апълбай

Хуманно общество на САЩ

Вашингтон

За контакт: Dr. M.C. Appleby, World Society for the Protection of Animals, 89 Albert Embankment, London SE1 7TP, UK (тел. +44 20 7587 5000; факс: +44 7793 0208; e-mail: michaelappleby@wspa.org.uk


Резюме
Частта от доходите, изразходвана за храна, трайно намалява. Повечето хора могат да плащат повече за храна. Наистина, повечето потребители вече плащат повече от необходимото, като купуват деликатеси или полуфабрикати. Но има разходи, свързани с евтината храна, които далеч надвишават парите, похарчени от гражданите в супермаркетите или ресторантите за бързо хранене. Морално значим ефект на натиска за понижаване цената на храната са модификациите на методите на производство, които могат да имат въздействие върху състоянието на животните, например намаляването на жизненото им пространство. По-евтината храна за хората понякога означава по-голяма болка и страдание за добитъка. Но подобрения, дори значителни такива, могат да се постигнат чрез само малко увеличение в цената за потребителя. Пречката за това е отчасти икономическата инерция – производителите се противопоставят на промяната, защото потребителите очакват ниски цени. Отпускането на държавни субсидии и постепенната промяна могат да предотвратят тези краткотрайни ефекти, въпреки че е необходима защита срещу внос от страни с още по-ниски стандарти за грижа за животните и околната среда. От гледна точка на това, да се прави необходимото за животните и околната среда, конкуренцията на свободния пазар не трябва повече да бъде единственият фактор, определящ цените. Учените, занимаващи се с животни, могат да допринесат в полза на дълготрайните интереси на животновъдството, като съчетаят усилията за подобряване условията за животните с по-традиционните цели като увеличаване на продуктивността.
Ключови думи: грижа за животните, конкуренция, потребители, икономика, цена на храните, търговия на дребно
Увод
Частта от доходите, изразходвана за храна, трайно намалява. През 40-те години е било обичайно хората да изразходват от 1/5 до 1/3 от доходите си за храна, но сега тази част обикновено е 10% (Economic Research Service, 2004). От практична гледна точка, ръстът на селскостопанската продуктивност е забележителен, като производството на бройлери е може би най-силният пример. В следвоенния период отглеждането на едно пиле за месо е отнемало 13 седмици за достигане на тегло 2 кг и е струвало колкото днешния еквивалент на 50 долара. Днес, поради генетичната селекция и организационните промени, това става за по-малко от 6 седмици и струва под три долара (Hewson, 1986; Etches, 1996).

Млечната промишленост е друг забележителен пример за този ефект. Производството на мляко включва отглеждането на крави, като и други сложни процеси, свързани с персонала, местните жители и околната среда. Същевременно в супермаркетите на някои страни млякото е по-евтино от водата (лично наблюдение).



Повечето хора могат да плащат повече за храна. Наистина, повечето потребители вече плащат повече от необходимото, като купуват деликатеси или полуфабрикати (McInerney, 1998; Layton, 2004). Но има разходи, свързани с евтината храна, които далеч надвишават парите, похарчени от гражданите в супермаркетите или ресторантите за бързо хранене (Tegtmeyer & Duffy, 2004). Морално значим ефект на натиска за понижаване цената на храната са модификациите на методите на производство, които могат да имат въздействие върху състоянието на животните.
Грижа за животните и производствени разходи
Връзката между грижата за животните и производствените разходи е сложна, отчасти защото самата грижа е комплексна. Производителите често настояват, че тя е задоволителна. Националният борд за свинско месо (2005) например твърди: “Тъй като грижата за животните пряко засяга жизнеността им, свиневъдите се стараят, за да са сигурни, че животните им са третирани хуманно. Всичко по-малко от това би било самоунищожително.” Това показва акцент върху тези физически аспекти на грижата, които засягат производството. Ясно е обаче, че хората се различават по разбиранията си за нея, т.е. дали тя се състои във физически или умствени аспекти, естественост или комбинация от тях (Fraster et al., 1997). Трите подхода могат да бъдат установени и в други форми на разбирането за грижа за животните, като например че трябва да им се осигурят Петте свободи (FAWC, 1997); те включват: свобода от физически проблеми като болести, умствени проблеми като глад, както и свободата на нормално или естествено поведение. Различните аспекти на грижата за животните не винаги са свързани и могат даже да бъдат несъвместими, така че няма проста връзка между нея и цената.
Има много примери за това, как подобряването на условията за животните ще понижи разходите на фермерите, например чрез намаляване на заболеваемостта и смъртността. От друга страна, има и други, които показват, че това би повишило стойността, както например увеличаването на пространството за живот на добитъка. Понякога по-големите разходи могат да бъдат преодолени с по-висок доход, чрез ценови премии за продукти, произведени от животни, отглеждани в по-добри условия, като например яйца от кокошки, отглеждани на открито (Fisher & Bowles, 2002).
Модел на някои от тези сложни зависимости е направен от Bennett (1997) и McInerney (1998): вж. Фигура 1. Да си представим, че хората започват да експлоатират животни в точка А. Този модел предполага, че до точка В животните и хората имат взаимна полза. Тази точка показва максимално добра грижа за животните при известна облага за хората. Но най-голям добив на животински продукти ще се достига в точка Е, с цената на грижата за животните; експлоатация над тази точка ще доведе до намаляване на продуктивността. Решението, което обществото трябва да вземе, е къде да се намира в кривата между В и Е. То може да реши, че всичко над D е жестокост. Ако наистина знаехме предпочитанията на обществото, може да се окаже, че трябва да се намираме в точка С, т.е. достигане на по-ниска продуктивноsт, но при по-добра грижа (Bennett, 1997).
Пример за влошаването на грижата заради повече продукция, показано на кривата между В и Е, е това, че отборът на по-плодовити свине означава, че храненето на бременните животни трябва да се ограничава, за да не затлъстеят (Whittemore, 1998). С ограничените дажби свинете системно гладуват (Lawrence et al., 1988), и при отглеждането им в условия, при които не могат да си търсят храна, извършват повтаряши се стереотипни действия, което показва фрустрация (Appleby & Lawrence, 1987).
Натискът за по-ниски разходи
Натискът за по-малки производствени разходи не може просто да се припише на отделните фермери. Той понякога се описва с искането на потребителите за евтина храна, включително към животновъдната индустрия (Worldwatch Institute, 2004) и държавата (Department for Environment, Food and Rural Affairs, 1998; Reynells, 2004). Не е изненадващо, а разумно, че при дадени две иначе сходни стоки, потребителите ще купят по-евтината. Но това всъщност не оказва най-големия натиск за икономическа ефективност. Той е започнал от държавната политика – преди, по време и след Втората световна война – в полза на по-изобилна и по-евтина храна (Williams, 1960). По-нататък той е бил поет от пазара, с конкуренцията между производители и търговци на дребно да продават храната колкото може по-евтино, и така е придобил собствена движеща сила (Tudge, 2004).
Че поведението на потребителите не е главната движеща сила зад ефективността на животновъдството е показано от данните, според които всъщност малка част от парите на купувачите достигат до фермерите. Установено е, че само 19 цента от всеки долар, похарчен за храна, попадат у фермера, а останалите се разпределят за опаковка, транспорт, маркетинг и т.н. (Economic Research Service, 2004). Все по-голямата сила, с която това е вярно, се добавя към спадането на цените на храната, като се получава още по-съществено понижение в приходите на фермите: през 50-те години около 8% от доходите на домакинствата са отивали при тях, докато сега – само около 2%.
На това е обърнал внимание редакторът на икономическия вестник Watt Poultry USA в статията си “Ефективността: Какво ни дава?”. Според него, “проблемът е в това, че цялата производствена ефективност не е довела през годините до по-голяма разлика между разход и печалба” (Olentine, 2003, стр. 12).
Подобряване на грижата за животните
Изводът е, че подобрения в положението на селскостопанските животни могат да се постигнат със само малко увеличение на цената, заплащана от потребителите (McInerney, 1998). Като илюстрация, капиталните разходи на животновъдството (подслон и т.н.), най-често представляват около 10% от производствените такива (Haartsen & Elson, 1989). Да предположим, че се удвоят пространството и консумативите за животните, при което производственият разход нараства с 10%. Когато клиент купува ястие в супермаркет или ресторант, само около 5% от цената му е частта, която се пада на животинските продукти. Така, повишението на производствения разход с 10% ще добави само 0,5% към цената на ястието. Повечето купувачи дори не биха забелязали такава промяна, и изглежда вероятно те да я подкрепят, ако бъдат призовани да го направят.
Истински пример за това дава забраната на клетките и връзването за бременните свине във Великобритания, влязла в сила от януари 1999. McInerney (1998) изчислява, че прилагането й би повишило производствената цена на свинското месо с 5%, но цената на дребно – само с 1%. Домакините могат да купуват малко по-малко свинско, отколкото преди, при което разходите им за храна биха се задържали без промяна или биха спаднали незначително (вероятно с около 0,03%). Междувременно трябва да бъде възможно фермерите да поддържат печалбите си, като компенсират по-големите разходи с по-високи продажни цени. Bornett et al. (2003) също пресмятат, че в сравнение с интензивното свиневъдство в изцяло преградени помещения, отглеждането на свинете в съответствие със Стандартите за свободно хранене на Кралското дружество за предотвратяване на жестокостта към животни струва само 4% повече, а 5% повече струва отглеждането им в условия, близки до естествените.
Пречка за такива промени обаче е това, което може да се нарече икономическа инерция. Производителите имат склонност да се противопоставят на законодателството или натиска на прекупвачите за по-добри условия за животните, защото в съществуващите ценови структури купувачите продължават да очакват ниски цени. Следователно всяко повишение на производствените разходи ще бъде понесено от производителите и те ще понесат загуби или по-малки печалби, поне в краткосрочен план. Ако тези краткосрочни ефекти могат да се предотвратят - чрез постепенна промяна или отпускане на държавни субсидии - едно ново положение на по-високи разходи, но и по-високи приходи от по-голямата цена на храната не е задължително да бъде неблагоприятно за производителите (Appleby et al., 2003). Важно съображение, разбира се, е защитата от внос на храни от страни без подобно законодателство. Такава защита, съобразявайки се със стандартите за грижа за животните, търси Европейският съюз (с подкрепата на групи за защита на животните) при преговорите в Световната търговска организация (European Communities, 2000). Възможно е и тя да е резултат на насоките за отглеждането на селскостопански животни, дадени от Световната организация за здравето на животните (OIE, 2004).
Въпреки икономическата инерция, в последните години има някои инициативи за подобряване отглеждането на селскостопанските животни в САЩ, водени от търговците на дребно и други. Те варират от мнението на някои търговци, че клиентите им очакват от тях да държат на добрата грижа за животните, от които получават продукти, до развитието на пазарни ниши, като например органичните храни (Mench, 2003; Appleby, 2004). Тези пазарни ниши зависят от изразяването на загриженост за различните въздействия на традиционните производствени методи върху състоянието на животните, околната среда и други приоритети, като безопасността на храната и развиващите се страни. Някои хора имат желание да търсят и купуват по-скъпа храна, произведена с алтернативни методи, съобразени с тези аспекти. Винаги е имало производители, които прилагат такива методи и продават на по-високи цени, за да компенсират по-големите производствени разходи. Те го правят или защото споделят тази загриженост, или заради бизнеса си, или и двете. Въпреки че имат само малък дял от пазара, такива фермери предлагат поглед върху бъдещето на селското стопанство. Тези фермери и потребителите, които купуват техните продукти, имат непропорционален ефект върху законодателството в някои страни (в частност европейски), и върху търговията на дребно в други (като САЩ): те влияят върху по-голяма част от животинската продукция, отколкото покриват техните собствени продажби. Продажбите на органична храна и продукти от животни, отглеждани в близки до естествените условия, винаги са били малцинство, но са проправили пътя на законодателство в Европа, което засяга всички селскостопански животни.
Изводи


  • Най-важните ефекти върху грижата за селскостопанските животни не са резултат на цените на храната като такива, а на производствената й цена. Значителни подобрения в нея ще предизвикат малко повишение в цените на храната. Би било подходящо да се проучат механизмите за постигането им.

  • Обществото не се нуждае от по-евтино производство на храна. Напротив, от гледна точка на това, какво е правилно за животните и околната среда, е обосновано, че конкуренцията на свободния пазар не трябва повече да бъде определяща за селскостопанската практика и цените на храната.

  • Учените, занимаващи се с животни, могат да допринесат в полза на дълготрайните интереси на животновъдството, като съчетаят усилията за подобряване условията за животните с по-традиционните цели като увеличаване на продуктивността.

Каталог: fileadmin -> subnetwork -> awsee -> fawbg
fawbg -> Джойс Де Силва, Състрадание към селскостопанските животни
fawbg -> Здравословно състояние и благосъстояние на животните при органично животновъдство
fileadmin -> This is the story of an ancient meditation technique named Vipassana, which shows people how to take control of their lives and channel them toward their own good
fileadmin -> До клъстера Дуално професионално обучение към гбитк
fileadmin -> An den Vorstand der dbihk до Управителния съвет на гбитк
fileadmin -> Bulgaria trading
fileadmin -> Г за обратен факс
fawbg -> Кодекс с препоръки за хуманно отношение към едрия рогат добитък
fawbg -> Транспортиране на коне за клане
fawbg -> Доклад за бройлери Балансиране на производство и благосъстояние


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница