Дейността също се счита за важен движещ фактор за развитието. Съгласно теорията за дейността на А. Леонтиев, според която без дейност не може да се развие съзнание, детското развитие и изграждането на психиката се основават на реалните действия на детето с възрастните. На всеки възрастов
етап има различна дейност, която е водеща и която оказва обуславя промените, настъпващи в психиката и личността на детето.
Д. Елконин доразвива тези идеи и разглежда връзката „общуване-развитие”, при което установява, че общуването заема място на водеща дейност два пъти - в кърмаческа възраст,
при общуване с възрастните, и в пубертета, когато общуваме с връстниците си. Какво по съществено обаче представлява общуването?
Познати са различни подходи за определяне на психологическата същност на общуването. С оглед на целите на настоящата курсова работа ще разгледам концепцията за общуването, която се заражда в стремежа да се обясни максимално всеобхватно и качествено същността на общуването.
Автори на теорията са М. Лисина, А. Рузская, Е. Смирнова, С. Мещерякова, Л.
Гализузова, Н. Авдеева, Т. Ермолова. Тяхната теория е определяна като една от най- системните концепции за общуването в онтогенетичен аспект. Новото в подход им е, че те анализират важни линии в развитието на общуването през кърмаческата, ранната и предучилищната възраст, като акцентът пада върху развитието на потребностно- мотиционната сфера на детето. Също така се разглеждат не само външни поведенчески прояви, но и действията като единици на „дейността общуване”. Това изисква да се потърси и психологическото съдържание на тези прояви – потребности, мотиви, цели, задачи и други. За всеки възрастов етап е направена цялостна картина на общуването, като се разкриват съдържателните и качествените особености на общуването.
М. Лисина и колегите й определят общуването като „взаимодействие между двама или повече души, насочено към съгласуване и обединяване на техните усилия с цел установяване на отношения и достигане на общ резултат“. Ако се направи по- задълбочен анализ на това определение, могат да се открият следните особености:
•
общуването е
взаимодействие, а не действие;
•
общуването протича само при наличието на специфична активност
(субектност) на участниците, която може да се изразя във въздействие върху партньора или във възприемане на
неговото въздействие;
•
всеки партньор участва в процеса на общуване като субект, личност, а не като тяло или физически предмет.
Сподели с приятели: