Истината е преди всичко друго

 

ИСТИНАТА Е ПРЕДИ ВСИЧКО ДРУГО

        За един жрец на словото сигурно не е без значение употребата на всяка дума, особено на такива като Приятелството, за което Екзюпери казва, че е най-великият дар за човека след Разума. За разлика от проф. Биолчев, аз не бих неглижирал думата “приятелство” при явна демонстрация на неуважение към човека, който уж сам издига в този висок ранг.

        Да се обърнеш чрез медиите сърцераздирателно “свойски” към някого с “Ламбо, обади се!”, след като само преди месец този някой добронамерено е откликнал на поканата ти и е дискутирал очи в очи с теб темата, при това в делови тон и с готовност за компромисни решения, е меко казано необяснимо. Но да разговаряш с една от най-уважаваните журналистки, подвеждайки я с неистини, е недопустимо за интелигентния човек.

        Искам само да напомня, че като хора на духа нямаме право да се произнасяме субективно по фактите, защото те са по-силни от емоцията дори на “великите творци” и не бива да се пренебрегват.

Когато през 1948 г. С.Р.Румъния предоставя безвъзмездно на Република България резиденцията “Двореца - “Тихото гнездо”, в договора с тогавашния Комитет за култура, изкуство и наука е записано, че българската страна се задължава да го поддържа в добър вид и с изричното условие да бъде място за отдих и творчески дом на дейците на културата и изкуството.

         С вътрешноведомствена заповед от 1955 г. министърът на културата предоставя част от терена от парковото пространство на тогавашния Геолого-географско-биологически факултет към СУ “да  направи градина” (опитно поле и разсадник за цветя) за обслужване на архитектурно-парковия комплекс. Ботаническа градина румънската кралица не е създавала, в нея няма редки екземпляри, но има екземпляри, характерни за различни части на света.

        През 1970 г. българската държава, на основание Спогодба между двете държави, извършва плащане, с което „Двореца” става собственост на Р.България. Още от този момент е издадена заповед, с която управлението над архитектурно-парковия комплекс е предоставено на Министерството на културата.

        Със Заповед №04-06-0045І28/05.1992 г. министърът на финансите на Република България Иван Костов, на основание чл. 94, ал.2 от Наредбата за държавните имоти, заповядва да се предаде безвъзмездно за стопанисване и управление на Министерството на културата „Двореца” и прилежащата му земя в гр. Балчик. С този акт безспорно се прогласяват правата, които притежават държавата и Министерството на културата в новите условия след промените.

        Съгласно новия Закон за държавна собственост това е отбелязано и в съставения Акт за публична държавна собственост №604 от 02.02.1998 г., в който са отразени правата на управление на МК върху целия имот. Със Заповед № РД-02-14-45/ 10.01.2000 г. на МРРБ е утвърден кадастрален план на архитектурния комплекс “Двореца”, с което окончателно се уточняват сегашните му имотни граници. Впоследствие с Постановление № 234 на МС от 10.11.2000 г. се създава Архитектурно – парков комплекс “Двореца”- гр. Балчик - юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на културата.

        Следват редица заповеди на министрите на финансите и министрите на регионалното развитие, които уреждат именно това право на МК за управление върху терена и сградите на комплекса. С ПМС № 91/2004 г. юридическото лице Архитектурно-парков комплекс ”Двореца” се преобразува в Държавен културен институт по Закона за закрила и развитиe на културата, което е отразено и в АПДС №604/1998 г.

        Освен, че комплексът е в защитена зона по Закона за защитените територии, с Протоколно решение от 1987 г. и 1989 г. на Националния институт на паметниците на културата обектът е деклариран за групов паметник на културата с национално значение под названието “Двореца”, включващ груповия архитектурно- строителен паметник на културата и паметник на градинското и парково изкуство. Много странно е, че един професор поставя под съмнение компетентността на цял Национален институт за паметниците на културата и определя архитектурните стойности на „Двореца” и останалите сгради като “кичовски”.

        Становището на НИПК е взето предвид и в утвърдения градоустройствен план на град  Балчик, където територията на “Двореца” е определена за специално предназначение - опазване на паметници на културата, охраняеми зони, със съответния режим на опазване и степен на защита.

       Така че свободните съчинения, които развива господин Ректорът, че МК ще строи вилни селища и ресторанти, ако не бяха толкова официално казани чрез вестника, бих отминал с усмивка.

       Въпреки опитите на СУ”Св.Климент Охридски” за оспорване на правото на управление върху територията на “Двореца” от МК и ДКИ”Културен център “Двореца” от 2002 г. насам, вече три съдебни инстанции отхвърлиха претенциите на Ректора на Университета.

        На 27 юли 2007г. Върховния касационен съд окончателно постанови с Решението си по дело № 679 от 2007 г. като неоснователен иска на Университета и отново, за трети път, призна правото за управление върху имота в полза на  Министерството на културата и ДКИ”Културен център „Двореца”.

        На това основание и на факта, че цялата територия винаги е била публична държавна собственост, МК и МРРБ внесоха предложение в МС за предоставяне на СУ на правото на площите, които по традиция се обработват и ползват от Биологическия факултет, да им се предоставят и за управление. Това е фактическата страна на нещата.

        Собственикът на този архитектурно-парков комплекс “Двореца” е и винаги е била българската държава и само Министерски съвет може да се разпорежда с него, като отговорно възлага управлението му по компетентност.

        Като казах по компетентност, в интервюто на проф. Биолчев се прокрадват цитати от разговори с президента, с министър-председателя и кой ли не още. В тях той ги бил информирал, че именно СУ се грижи за паметника на парковото изкуство, наричан от него “Ботаническа градина”, освен за 11-те декара, върху които са разположени разсадникът, оранжерията и кактусовата колекция, създадена от акад. Даки Йорданов.

        Вярно е, че в известен период от време е имало очаквания тази грижа наистина да се полага от Биологическия факултет на СУ. Необходимо е било да се направи картотекиране и паспортизация на растенията на територията на комплекса.  С цел да бъдат насърчени и с надежда, че ще променят отношението и действията си, като подобрят грижите и поддръжката на терените на “Двореца”, МК се споразумя със СУ “Св.Климент Охридски”, в частност с филиала на УБГ към СУ, да започнат систематично да развиват дендрариума на обекта. МК добросъвестно  привежда на СУ значителни суми. Само от 1999-2003 г сумата е близо  500 000 лв. Въпреки договора с МК обаче подобрение и активизиране на грижите не се забелязва и документални снимкови и филмови кадри доказват това.

         В същото време, чрез своя второстепенен разпоредител ДКИ „Културен център” Двореца”, Министерството на културата е инвестирало за поддръжка и ремонт над 1 000 000 лв. за последните 5 години и обстановката в архитектурния паметник става все по-добра.

        Още през 2004 г. МК сключва договор за грижа за дендрариума с Лесотехническия университет, който само за 54 000 лв. успява да създаде картотеката с паспортите на основните видове растения в парка, да направи фитосанитарна оценка, както и периодично да полага необходимите грижи за опазване на разнообразието на флората на територията на ДКИ ”Културен център „Двореца”. 

        Както се вижда, хората в управлението на българската държава в годините се сменят и по цвят, и като управленски потенциал, но никой досега не е допуснал собствеността на държавата върху територия, определена от компетентните органи като национално богатство, да се стопанисва лошо, да бъде разпродадена или отдадена под наем в нарушение на законите на страната.

        Стотици хора използват свободното си време, за да се насладят на красивата атмосфера, създадена с усилията на много специалисти в един добре поддържан архитектурно - парков комплекс, носещ посланията на създателите си да бъде уютно място за творчество.

         Всяка година в „Двореца” се провеждат много национални и международни пленери и фестивали на художници, фотографи, музиканти, певци, филмови творци, млади архитекти, поети и писатели. На територията на двореца има обособени места за галерии, за киносалон и кътчета за срещи със свидетелства за историята на това място, носещо послание за мир и разбирателство между хората.

        Всичко това можем да съхраним и неговото бъдеще трябва да се гарантира с добронамереност и любов.

       Апропо, не бих се съгласил с мнението на проф. Биолчев, че в българската политика има лумпени и малоумни, които са готови да запалят държавата от четирите й края само за свое удоволствие. С тревогите на деня не бива да се шегуваме, а още по- страшно би било, ако тези думи са казани от него не на шега.

 

                                               МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА