НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКАТА ЦАРКВА, КУЛТУРА И КНИЖНИНА
-
Борба за самостоятелна църква:
а) Съперничество между двата християнски центъра – Римската курия и Константинополската патриаршия.За да направи Византия по-отстъпчива, князът създава впечатление, че ще премине към диоцеза* на папата – въпросите, отправени към него, са свързани с католическата обредност.
б) Римска мисия в България – започва покатоличване на българите.
в) Осми вселенски събор – 869-870 г. в Константинопол
-
решенията му са безспорен успех за българската дипломация
-
Българската църква става самостоятелна архиепископия под върховенството на Константинополския патриарх
-
първият български архиепископ е Йосиф
г) Последици от покръстването
-
България получава международно признание – включва се в семейството на християнските народи
-
християнството укрепва властта на княза – цезаропапизъм*
-
мащабната културна революция променя изцяло бита, нравите, философията и морала на хората, независимо дали са славяни или прабългари
-
Начало на българската просвета и книжнина
За да има единна българска народност, освен единна религия е необходима писменост и книжнина. За тази цел Борис през 885 година приема трима от учениците на братята Кирил и Методий. Това са Климент, Наум и Ангеларий. Създават се два просветни центъра. Единият е столицата Плиска, където работи Наум, а другият е в град Девелт (днешна Албания), за където заминава Климент. В тези български градове са подготвяни хиляди ученици, които да разпространяват българската писменост и книжнина.
В последствие и други от учениците на Кирил и Методий по различни пътища пристигат в България и се заемат с просвета. Приема се, че тези ученици са били петима. Те, заедно с Кирил и Методий, са общо седмина. Затова са наречени от Църквата „Свети Седмочисленици“.
Българският език е въведен също и в Църквата. На този език, който днес наричаме старобългарски, по това време се извършват богослуженията. Превеждат се свещените и богослужебните текстове. Така българи и славяни се превръщат в единна българска народност. България става център на славянската култура, просвета и книжнина. Затова управлението на Борис І е наречено „Златен век на българската култура“
Основни понятия:
диоцез – териториалните граници на една църква; област, управлявана от висше духовно лице; епархия
цузаропапизъм – владетелят има по-голяма власт от папата или патриарха. Такива са били всички източноправославни църкви
Сподели с приятели: |