"Знаеш ли, Дейвид, изглеждаш много по-млад, когато си с бретон. В момента приличаш на възрастна жена," каза един от моите съработници. По-късно същия ден аз се погледнах в огледалото и се зачудих дали наистина приличам на стара жена. Реших, че ще е по-добре да избягна риска, затова грабнах ножиците и си направих най-хубавия бретон на света. След великолепното подстригване, аз се полюбувах на образа си в огледалото, но си помислих: "Дали още приличам на възрастна жена?" Заключих, че може би да, но поне изглеждам като по-млада възрастна жена.
Едно нещо, което много ме успокоява, е знанието, че Бог ме обича, макар да ми е била определена смъртна присъда. Всъщност, смъртна присъда е дадена на целия свят. Околната среда умира. Причината за това е, че светът е изгубил връзка с единствения, който може да дава живот. Това е Бог.
В Римляни 8:20 се казва, че самата природа очаква с нетърпение времето, когато ще бъде освободена от унищожението, на което е подложена сега.
"Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини."
Някои от вас, които четат това, не вярват в Бога, но имат усещането, че животът трябва да води до нещо повече от стареене и умиране. Всеки има представата, че в живота трябва да се крие нещо повече от просто смърт.
Ако въобще се замисляме, осъзнаваме, че един ден ще умрем. Така че, въпросът, пред който сме изправени, е как да избегнем това. Някои хора на практика замразяват телата си с надеждата, че ще дойде ден, когато технологиите ще напреднат достатъчно, за да ги "съживят". Онези, които не могат да си го позволят, замразяват само главите си. И тъй, как да се справим със смъртта.
Когато бях в Швейцария, се запознах с един човек, на когото му вървяло във всичко: бил добър ат- лет, високо интелигентен, жените го намирали за привлекателен и произхождал от богато семейство. Но той започнал да мисли за смъртта. Започнал да се бори с идеята за смъртта. Виждате ли, понеже бил интелигентна личност, не можел да се остави да води едно притъпено съществуване за следващото парти или ски ваканция. Повечето хора не обичат да се занимават с реалността на смъртта или дори да си мислят за нея.
Били го учили, че няма Бог. Можете ли да повярвате, да живее всред красотите на Швейцария и да му казват това? Когато си помислел за смъртта, той изпитвал безнадеждност. "Какъв е смисълът да продължавам? И без това, в края на краищата, няма Бог и тези са нещата, които предлага този живот. Какъв е смисълът?" мислел той. Накрая се озовал в психиатрична болница. Почти извършил самоубийство, защото толкова се страхувал от смъртта.
Някои хора буквално се опитват да избягат от смъртта. Познавам такива, които си мислят, че ако правят физически упражнения достатъчно усърдно, няма да умрат. Веднъж четох статия за един атлет на двадесет и няколко години, който, според експертите, щял да стане най- добрият бегач на дълги разстояния в света. Той си въобразявал, че ще бъде много здрав и никога няма да умре. Според най-добрите експерти по спортна медицина, имал възможно най-добре развитото сърце и бели дробове.
Един ден, както карал спортната си кола, тя се преобърнала. От катастрофата той нямал счупени кости. Не бил наранен. Но знаете ли какво станало? Колата притиснала гръдния му кош, така че той не можел да диша. Задушил се. Човекът с едни от най-добре развитите сърце и дробове на света умрял от задушаване.
Бог ни обича, макар че сме го отхвърлили, не сме искали да имаме нищо общо с него и въпреки че ни е очаквала смърт- на присъда. Бог не се е радвал на тази ситуация. Той е искал да направи възможно освобождението ни от смъртта. В Евреи 2:14-15 се казва:
"Понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола, и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство."
Да унищожи властта на смъртта, за да освободи хората, които живеят като нейни роби. Сега знам, че си мислите: "Това е интересно, но какво означава?" Мисля, че разбирам донякъде какво означава то.
В един момент от живота си бях в най-доброто физическо състояние, в което някога съм бил. Вдигах щанги четири дена в седмицата, плувах веднъж седмично и ходех много.
Обичах да нося ризи без ръкав, когато излизах, за да могат всички да виждат колко съм супер. Когато бях близо до жена си, аз показвах мускулите си и казвах: "Виж ми мускулите."
Казвах на двете си момчета Аарон и Бенджамин: "Вашият татко има най-големите мускули на света. Я, елате да ги пипнете." Бенджамин, тогава едва петгодишен, наистина се впечатляваше, че не може да обгърне с длани мускулите на своя татко.
"Кой е най-силният мъж на света?" питах момчетата си.
"Бог е най-силният, тате,” отговаряха те.
"Знам, но освен Бог?" питах.
"Ти, тате," отвръщаха те.
Един ден си вървях по улицата и следващото нещо, което осъзнах, бе, че се намирам в болница. В носа ми имаше тръбички и ставах толкова мършав, че заприличвах на Ганди. Изпитвах голяма болка. Не знаех ще оживея ли или ще умра. Лекарите не знаеха какво ми има. Не знаеха дали имам рак или нещо друго причинява немощта ми. Стоях в болницата пет седмици в такова състояние.
Някой от персонала на болницата каза: "Ами, не мислите ли, че трябва да му дадете повече антибиотици?" Дочух лекаря да отговаря: "Да, но ако му дадем антибиотици сега и те не подействат, ще сме го изпуснали." Лежах там с болките си и слушах разговора им. Не се почувствах много насърчен в онзи момент.
Шест други пациента бяха в болничната стая заедно с мен, единият от които бе възрастен човек. Бяха го оперирали и се възстановяваше. Съпругата му също беше в болницата. Един ден дойде някакъв лекар и му каза, че жена му е починала през нощта. Той се разплака.
Бях в леглото до него. Когато говорех, изпитвах мъчителна болка поради тръбите в гърлото ми. Толкова силно желаех да му кажа нещо. Сърцето ме болеше за този човек. Виждах безнадеждността и отчаянието, което той изпитваше.
"Е, поне другите в стаята ще го насърчат. Аз не мога да кажа нищо, но поне те могат," помислих си. Чаках ги да изрекат: "Съжалявам за случилото се с твоята жена," или нещо подобно. Те не казаха нищо, а просто започнаха да се държат така, сякаш нищо не се бе случило и дори взеха да си разказват вицове. Не можеха да се справят със смъртта. Нямаха никакви отговори.
Добрата вест е, че Исус вкуси смърт заради всички, така че не е нужно ние повече да й бъдем роби. Разбирате ли, аз лежах там по-зле от всички други в стаята. Имах болки. Не знаех дали ще се оправя. Но аз не бях отчаян. Знаех, че Бог е с мен. Открих, че ми е мъчно за този мъж, но разликата бе, че аз не бях без надежда. Поради извършеното от Исус, повече не съм роб на смъртта.
Исус ни обещава вечен живот. Това означава, че животът надхвърля стареенето и умирането. Той значително ги надхвърля. Когато разбирам, че не е нужно да се страхувам да го изгубя, тогава съм свободен да покажа Божията любов на един умиращ свят.
Как ще поемам рискове, ако не съм свободен от страха от смъртта. Как ще съм смел за Бога, ако съм роб на смъртта.
Един мой приятел живее в Холивуд. Някой нахлул в къщата му и го заплашил, че ще го убие, ако не му даде парите си. В Лос Анжелис, ако някой заплашва да те убие с насочено дуло, това не са празни приказки. Приятелят ми погледнал въоръжения човек и казал: "Не можете да ме убиете. Вече съм мъртъв." Онзи, който бил насочил оръжието срещу него, бил толкова поразен от изявлението му, че избягал от къщата без да му навреди.
Мисълта ми е, как можем да сме смели, ако се страхуваме от смъртта. Как можем да разберем какво е вярата, ако сме роби на смъртта.
Веднъж, когато по-големият ми син бе осемгодишен, пътувахме с кола, а едно торнадо приближаваше срещу нас. Малките братовчедчета на сина ми, които също бяха в колата, плачеха, защото не искаха торнадото да ни удари. Синът ми Аарон каза: "Няма защо да ни е страх. Ако торнадото удари колата ни, просто ще отидем при Исус."
Нуждаем се да бъдем пуснати на воля. Нуждаем се да бъдем освободени от страха от смъртта. В Солунци 4:13 се казва:
"Не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда."
(Тук се говори за онези от нас, които сме предали живота си на Исус.) Затова не е нужно да се страхуваме от смъртта. Ние сме освободени от нея и можем да живеем живота си 100 процента по начина, по който Бог иска, защото смъртта повече няма власт над нас.
Сподели с приятели: |