да танцуваш с/ БРЪСНАТИ ГЛАВИ
и други теми за библейско изучаване
от дейвид пиърс
илюстрации
тон снелърд
худ. оформление
стийв найт
ПРЕДГОВОР
Един от най-популярните грънч състави в Европа покани нашата група, "No Longer Music" (в превод - Не вече музика), на турне с тях в Полша. Аз бях довел певеца им при Христа и той бе попитал: "Искате ли да дойдете на турне с нас и да разказвате на хората за Исус след концертите?"
Когато свириш пред публика, която мрази християните, трябва да правиш много щури работи, за да привлечеш вниманието й. Понякога на нашите концерти поставяме на сцената стена, на която са нарисувани хора, премазвани в оградата по време на футболен мач в Ливърпул, Англия. Стената се осветява от червен прожектор, а останалата част от сцената е тъмна. Това създава мистериозна, особена атмосфера. Съставът стои встрани и свири необикновена музика, за да подсили въздействието.
Аз пропълзявам на подиума през сценичния дим и отивам директно зад стената, надянал противогаз и с верижен трион в ръка. Към триона е прикрепен безжичният ми микрофон. Когато групата започне някоя песен, аз включвам верижния трион и ускорявам оборотите, докато съм все още зад стената.
В този момент множествата обезумяват, защото си мислят, че това е най-хубавата музика, която някога са чували. Аз започвам да правя прорез през стената с верижния трион, което още повече влудява публиката. Тогава отивам най-отпред на сцената, вдигам във въздуха верижния трион и продължавам да му ускорявам оборотите, докато един от състава ни, приличащ на вампир (той прилича на вампир без дори да се опитва, което е наистина страхотно, като размисли човек) и облечен в черна пелерина, идва и отнема верижния трион. Аз свалям противогаза си и концертът започва.
В дъното на сцената имаме голям екран, на който прожектираме думите на песните си. Аз пея:
Казваме, че злите системи все още владеят
Как можеш да имаш бъдеще, щом още има място, където да отидеш
Присъедини се към революцията
Пренеси я на улицата
Но тя няма да стане като хвърляме камъни по полицията
Казвам аз и Исус казва
Единственият път към мира е любовта.
Публиката мисли, че това е толкова страхотно и се увлича все повече и повече. След това ние изпълняваме песента против оръжията и предаваме смисъла й, като разстрелваме състава. Аз има пушка - тя е истинска - но слагаме халосни патрони в нея. Първо застрелвам китариста, после барабаниста, после басиста, после и себе си. Момчето, което прилича на вампир, идва отново, овързва краката на бас-китариста с въжета и някои го провисват с главата надолу. Свирим следващата песен, докато той виси там.
Продължаваме нататък с концерта, докато стигнем до онази част, в която представяме осъвременено разпятие и възкресение на Исус. Аз искам да обрисувам ужаса на кръста и трябва да разберете, че това става на светско турне - не в църква. Искам да покажа, че кръстът не е клише, не е красиво бижу, което носим на шиите си. Как бихме могли да разберем какво е означавало за Исус да умре за нас по такъв начин, когато кръстът се е превърнал в красив религиозен символ? Тогава той е бил средство за унижение и мъчение. Бил е нещо оскърбително, не красиво. Кръстът е бил ужасно нещо.
Затова на сцената представяме това разпятие, но не използваме обичайния вид кръст. Имаме трънен венец с капсули кръв по него, така че аз съм облян в кръв, за да покажа ужаса на кръста. Поставят ме в ковчега, докато човекът, представящ дявола, пее за своята победа, за това как е убил Божия син. После става земетресение и следва възкресението - аз излизам от ковчега.
На един концерт в Полша, след като излязох от ковчега, се опитах да обясня на хората какво са наблюдавали току-що. На тях не им се понрави, защото когато издигаш Исус на място, където Сатана обикновено има думата, се надига реакция. Знаех, докато говоря, че говоря с Божия авторитет. Знаех, че е осезаем - можех да го усетя. Но когато правиш това, възбуждаш много неща.
Отпред имаше група неонацисти, които викаха с всичка сила: "Вървете си у вас, вървете си у вас." Едни други също крещяха и викаха. Аз крещях през голям високоговорител в амфитеатъра, за да бъда чут въпреки викащите хора - толкова силно ревяха срещу нас. Обясних им това, което бяха видели и че не е нужно повече да вярват на лъжи, че съществува личен Бог, който се грижи за тях.
Бог не е безлична сила. Той е Баща със съкрушено сърце. Обича ни с гореща любов. Нашите чувства са от значение, страданието ни е от значение и е важно какво ни се случва, защото Бог е личен Бог. След това говорих за стената, която сме изградили между нас и Него, поради което Той е изпратил малкото си момченце да дойде, да страда и да умре. Казах на публиката, че точно това сме им показали на сцената. Но, продължих аз, добрата вест е, че Исус възкръсна от мъртвите и ако искат да го познаят, нека излязат напред.
Не забравяйте, че това беше светско турне, значи бе наистина много странно да правим такива неща. Нацистите крещяха, някои хора викаха, но други излязоха напред и буквално напълниха сцената. Докато хората прииждаха, един пияница също се качи и започна да се подиграва на всички, дошли отпред. И тъй, те не само трябваше да си пробиват път, за да стигнат до подиума, но и после им се присмиваше този пияница. Ние направихме нещо, което наричаме "обърнат призив при олтара"1 и някой му помогна да слезе от сцената.
По време на това турне видяхме осемстотин деца да откликват на нашия призив. Сто и четиридесет дойдоха на "Лагера за Исус", където прекарахме пет дена с тези момичета и момчета от светския фестивал. През това време ги учехме какво означава да следват Исус, какво означава да му дадат всичко. Спомогнахме и за образуването на групи за библейско изучаване из цялата страна.
Живеем в невероятно време и аз съм просто изумен от жетвата. Хората са толкова отворени. Навсякъде, където отивам, е едно и също. Няма значение каква е групата от хора. Днес съществува невероятен духовен глад.
Но в същото време, днес е и денят на фалшивите радикали. За мнозина да си радикален се определя от лозунгите, които носим на дрехите си или от музиката, която слушаме от стереоуредби- те си. Вярвам, че днес е денят, когато се нуждаем от истински революционери и истински радикали. Не е необходимо да се присъединим към останалата част от света и да бъдем този фалшив тип революционери. Ако някога сме имали нужда от истински революционери, това време е днес. А да си истински революционер означава да си като Исус.
Сподели с приятели: |