Отворено писмо
Изтегляне 30 Kb.
|
Отворено писмоДо О Б Щ И Н А В А Р Н А и С Е К Р Е Т А Р И А Т Ъ Т на проекта „Варна – кандидат за Европейска столица на културата 2019“ и до МЕДИИТЕ във връзка с поканата към гражданите на Варна да споделят идеи за проекти и инициативина тема „ДА НАПРАВИМ УСПЕШНА КАНДИДАТУРАТА НА ВАРНА ЗА ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА ПРЕЗ 2019 г.”http://www.varna.bg/bg/articles/1760/news.html Уважаемо градоуправление, Пиша Ви по повод на кандидатурата на Варна за “Европейска столица на културата”. Бих искал да Ви предложа няколко конкретни мерки, чрез които Варна може да стане по-привлекателен град както за варненци, така и за туристи. Предложените мерки са предимно в категория “Град и граждани”, но тъй като един град, в който гражданите се чувстват доволни, може да стане добър пример и за други, автоматично ще се получи и “Европейско измерение”. Най-ясната връзка между двете категории е туризмът – освен той да носи пари, чуждестранните туристи са и първите посланици на един град, в който се живее добре. При надпреварата за „Европейска столица на културата“ трябва да вземем предвид, че понятието „култура” всъщност обхваща много измерения – не само музика и театър, но например чистота, както и опазването на архитектурното наследство. 1) Варна има едно прекрасно предимсто: голям плаж, и то - в непосредствена близост до центъра на града. Но в момента, плажът на Варна е в отчаяно състояние с оглед на чистота. Не само, че това говори за културата на концесионера за спазване на задълженията си и добрите нрави, но лошото е, че точно плажът непременно се посещава от туристи, които ще обобщават своите впечатления оттам за целия град. Така концесионерът Холдинг Варна АД разваля имиджа на цяла Варна – и то именно в европейско измерение. Мярка: Затова община Варна има изключителен интерес да пледира пред МРРБ за незабавно прекратяване на държавната концесия на Холдинг Варна АД за плажа и да се намери нов, по-отговорен концесионер. Освен това Варна може да получи от концесионера обезщетение за нанесените щети на паметника на културата “Кални бани”, средствата от което да се използват за да се направи цялостен ремонт (не само боя) най-късно до 2019. 2) Архитектурното наследство на Варна е ценно не само с оглед на красотата си, но по стиловете доказва, че след Освобождението Варна веднага е скочила към нивото на истински европейски град. Една по една обаче се събарят историческите сгради на града. Нови сгради в безличен бетонен вид често развалят архитектурната стойност и на останалите съседни исторически сгради. Така културното наследство постоянно се намалява. Мярка: Като спешна мярка община Варна трябва да защитава поне това, което е останало: чрез създаване и прилагане на специализирани устройствени схеми, примерно за историческия център на града, те могат да се създадат и без Общ устройствен план. В тях е необходимо да се заложи цялостна защита за ценните архитектурни ансамбли, като и изискването новите постройки да спазват външния вид и етажност на историческите. 3) Така наричаната “дупка” до подлеза “Шипка” всъщност скрие голям неизползван досега потенциал: останките от римско време, които в момента са съвсем недостъпни за туристи. Докато Пловдив се готви за създаване на “второ ниво” с археология под пешеходната зона, във Варна древните ценности са забравени, даже заплашвани от унищожение чрез строеж на паркинг или търговски дом. Мярка: “Дупката” е достатъчно голяма за да се комбинира пълна защита на археологическите разкопки в достъпна музейна част с многоетажен подземен паркинг, като на уличното ниво търговските обекти да съответстват на историческия архитектурен ансамбъл. Ако по-голямата част на паркинга се запази за жителите на тази централна част от града, един странничен ефект ще бъде, че атмосферата в уличките на центъра с по-малко коли вече става “културна”. 4) Варна е древен град и може да се гордее с това. Прекрасен пример са Римските терми, най-големите на Балканския полуостров. Термите символично свързват античността с разцвета на града след възстановчването на българската държава през 1878 година, когато братята Шкорпил се заемат с реставрацията на римските руини. Римските терми обаче се разпадат. Преди година един от сводовете, минаващ под улица, вече е рухнал, макар че можеше да се предотврати достатъчно рано, а и сега, освен метален капак върху дупката, няма реставрация. В същото време на входа на Римските терми няма дори табелка с работното време. Истинският туристически маркетинг за културен град изглежда различно. Мярка: Особено при положение, че кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата се рекламира именно и с Римските терми, налагат се спасителни мерки и основен ремонт на този паметник на културата. Тъй като е държавна събственост, точно тази година е перфектният момент за координация между общината и държавата, докато се управляват от същата партия и сигурно ще се разберат. 5) Фестивалният комплекс е знаково място за културни мероприятия за “град и граждани” на Варна. Но е трудно достъпно за хора с инвалидни колички, със стъпала на входа, и няма тоалет за инвалиди, да не говорим за асансьор. Така се изключва част от варненските граждани, както и очакваните през 2019 посетители на града. Мярка: В най-скоро време да се ремонтират поне такива знакови сгради с оглед на входове, тоалетни, асансьори, за да станат наистина ползваеми и достъпни за всички граждани. 6) Чистотата е знак за култура и от Средновекието насам канализация отличава по-цивилизованите градове от останалите. В момента във Варна има квартали, които са съвсем без канализация, уличната канализация пък на много места е запушена, а за отпадъчни води се измислят само все по-дълги тръби в морето, така че след вятър туристите пак плуват в собствените фекалии. Докато Варна не спазва европейските изисквания за нормална пречиствателна станция, шансовете да стане добър европейски пример за култура са малки. Мярка: Община Варна спешно да инвестира за варненци да получат канализация и пречиствателни станции, да се уважава културата на чистота. Това ще е знаков проект за “град и граждани”, макар и без това да се изисква от европейските норми. А не искам да чувам, че нямало пари, докато Варна взима скъпи кредити от банки, пък сама дава безлихвен кредит за пречиствателна станция в частния курорт Златни пясъци. Община Варна не е банка, а по-скоро трябва да се грижи за “град и граждани”. Не искам да чувам, че нямало пари, докато парите се прахосват за поредните тротоарни плочки, които се счупват след първата зима. Така и жълтите “изборни” плочки от есента в пешеходната зона показват, че дори няма трупане на опит. 7) В самото сърце на Варна е Морската градина. Не само защото е прекрасно място за отдих, но и заради духа, в който се обединяват варненци за нея. Но от 20г. се допуска строителство в парка. Докато с десетки милиони се направят укрепвания за защита на няколко квадратни метра, горе се секат цели декари. Мярка: Община Варна да забрани всякакво строителство в Морската градина, за каквото и да е предназначение, т.е. целият парк до Евксиноград да попадне в зона “А” по ЗУЧК. Съществуващи сгради, ако са незаконни, да се събарят. А милионите от укрепването на ската по-скоро да се ползват за почистването на плажа. Варна има голям потенциал. Този потенциал трябва да се ползва, независимо от надпреварата за титли. Предложените мерки всъщност са доста основни. Докато основното не се прави, дори на споменатите знакови места, всяка публичност по-скоро е срамна. Но дори веднага да се оправят част от тези очевидни недостатъци, това няма да помогне за кандидатурата, защото – цитирам поканата - “градът трябва да демонстрира устойчивост и дългосрочност в политиката за културно и социално-икономическо развитие на града” – а не нещо на бързо. Защо тези основни проблеми не са решени, при положение, че не за пръв път вече община Варна кандидатства да стане “Европейска столица на културата”?
Трябва да се внимава много в какво състояние е градът, за да няма обратен ефект. Моята обич към Варна ме кара да се надявам, че Варна няма да носи титлата, за да не урони дълготрайно репутацията си именно в европейско измерение...
Стефан Шмидт-Маркс, Варна, немски гражданин и Член на Националния Съвет на “Зелените” Каталог: uploads -> files files -> Книга на етажната собственост (Загл изм. Дв, бр. 57 от 2011 г.) files -> П р е д у п р е ж д е н и е от Управителя/Управителния съвет files -> 10 години движение за социален хуманизъм files -> Категория : open, индивидуален смесен Хендикап : за жени 8 точки на игра Дати : от 06 октомври до 12 октомври 2008 files -> Xxxv редовна годишна среща „Регионални организации и местни органи 2016” files -> Списък на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селскотостопанство files -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори files -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел files -> Рег.№ Име на фирмата Адрес на управление и телефон files -> Т е Х н и ч е с к о з а д а н и е технически изисквания и технически спецификации Изтегляне 30 Kb. Сподели с приятели:
|