ПРИЛОЖЕНИЕ I
— Партньорства за мобилност —
|
Установени
|
Дискусиите продължават
|
Да се планира за 2014 г.
|
Да се планира веднага щом обстоятелствата го позволяват
|
Алжир
|
|
|
|
X
|
Египет
|
|
|
|
X
|
Либия
|
|
|
|
X
|
Мароко
|
X
|
|
|
|
Тунис
|
X
|
|
|
|
Йордания
|
|
X
|
|
|
Ливан
|
|
|
|
X
|
Сирия
|
|
|
|
X
|
Армения
|
X
|
|
|
|
Азербайджан
|
X
|
|
|
|
Беларус
|
|
|
X
|
|
Грузия
|
X
|
|
|
|
Молдова
|
X
|
|
|
|
Украйна
|
|
|
|
X
|
Кабо Верде
|
X
|
|
|
|
Следните държави кандидатки за ПМ могат да бъдат взети под внимание:
Алжир: В контекста на провеждащите се в момента преговори за нов план за действие в рамките на Европейската политика за съседство Алжир е изразила своя интерес да започне диалог за миграцията, мобилността и сигурността с оглед на възможно предстоящо влизане в структурирано сътрудничество с ЕС в сферата на миграцията. В зависимост от желанието на Алжир за започване на преговори с ЕС относно споразумение за обратно приемане, такава рамка би могла да бъде ПМ.
Украйна: Сътрудничеството по отношение на миграцията и мобилността с тази държава е вече значително напреднало, включително в контекста на диалога за визов режим между ЕС и Украйна, като от своя страна Украйна все още не е изразила интерес към установяване на ПМ с ЕС. Този вариант обаче може да бъде разгледан в предстоящите месеци в зависимост от развитията в държавата.
Беларус: Въпреки съществуващите сложни политически отношения между ЕС и Беларус поради проблеми, свързани с правата на човека, съществуват сфери на сътрудничество и те могат да формират основа за бъдещ диалог, напр. относно трафика на хора, управлението на границите и предоставянето на убежище. Освен това по няколко въпроса, които засягат Беларус, могат да се предприемат мерки в рамките на ОПММ. По време на конференцията на държавите от Източното партньорство, проведена във Вилнюс, Беларус посочи, че тя желае да започне да договаря споразумения за улесняване на визовия режим и обратното връщане. В този контекст може да се мисли за установяване на ПМ. В своя препоръка от 12 септември 2013 г. относно политиката на ЕС към Беларус 1, Европейският парламент насърчи установяването на ПМ между ЕС и Беларус.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
— Общи програми за миграция и мобилност —
|
Установени
|
Дискусиите продължават
|
Да се планира за 2014 г.
|
Да се планира веднага щом обстоятелствата го позволяват
|
Китай
|
|
|
|
X
|
Индия
|
|
X
|
|
|
Индонезия
|
|
|
X
|
|
Нигерия
|
|
X
|
|
|
Южна Африка
|
|
|
X
|
|
Гана
|
|
|
|
X
|
Казахстан
|
|
|
X
|
|
Бразилия
|
|
|
X
|
|
Броят на държавите, които биха отговаряли на изискванията на Общата програма за миграция и мобилност (ОПММ) е значително по-голям от този за ПМ и поставянето на приоритети е много по-сложно. Потенциалните кандидати включват както стратегическите партньори на ЕС, така и партньори, които представляват конкретен интерес за ЕС в някой от четирите тематични приоритета на ГПММ. Изборът на приоритетни партньори по ГПММ следва да се ръководи както от съображения, свързани с политическите и икономическите приоритети и осъществимостта, така и от възможностите и ограниченията по отношение на финансовите и човешките ресурси.
От тази гледна точка, следва да съществува стремеж за двустранно сътрудничество с държави, които представляват интерес за ЕС по отношение на гарантирането на икономически растеж. В допълнение, в съответствие със заключения на Съвета относно ОПММ от 29 май 2012 г., следва да бъде даден приоритет на стратегически важните държави, намиращи се по протежение на миграционните маршрути и на държави на произход и транзитно преминаване, особено държави, които споделят интереси и са готови да поемат взаимни ангажименти с ЕС и неговите държави членки.
Могат да бъдат взети под внимание следните държави кандидатки за ОПММ:
Китай: ЕС има заявен интерес да ускори сътрудничеството с Китай в сферата на връщането и мобилността. Установяването на ОПММ допълнително ще улесни и структурира диалога и ще осигури платформа за конкретно и спешно необходимо сътрудничество по въпросите на миграцията и мобилността. Със своето икономическо развитие Китай се превръща във все по-важна дестинация за (законни и незаконни) мигранти и се изправя пред значителни предизвикателства по отношение на формулирането на необходимите законодателни и политически отговори. Всичко това осигурява потенциална основа за обмяна на опит и сътрудничество с ЕС, също така и извън тематични въпроси за визовия режим и обратното приемане.
Индонезия: Индонезия е държава , на която ЕС отдава приоритет поради нейната големината , демографската структура, икономиката и географското значение. Индонезия се вписва много добре в рамките на развиващия се дискурс относно формулирането на визовите политики по отношение на миграцията и мобилността като средство за ускоряване на икономическия растеж. Необходимо е да се формулира отговор на въпросите и исканията на Индонезия във връзка със статуса ѝ за шенгенска виза и да се започне подходящ и структуриран обмен на информация в тази насока. ОПММ би осигурила подходяща рамка за проучване на тези конкретни въпроси като същевременно предостави обща платформа за пълноценен политически обмен и целенасочено разработване на проекти и други действия.
Южна Африка: По отношение на тази държава вече е установен местен диалог за миграцията и са налице възможности за допълнително задълбочаване на това сътрудничество. Южна Африка има характеристики, сходни на характеристиките на обстановката в ЕС. Всъщност Южна Африка е основно приемаща държава за работници и търсещи убежище лица, които идват от съседните държави. Тази ситуация е повод Южна Африка да поиска обмен на най-добри практики с цел повишаване на капацитета си за управление на тези потоци. В центъра на внимание биха могли да бъдат например повишаването на мобилността за определени категории пътуващи лица и засилването на възможностите на държавата в сферите на международната закрила и управлениeто на трудовата миграция.
Гана: Към тази държава вече е отправено предложение за „ПМ от първо поколение“ и тя създава значителен миграционен натиск върху ЕС. Освен това, съществуват значителни възможности за сътрудничество по въпросите на миграцията и развитието, тъй като държавата все по-бързо се превръща в регионален миграционен център и признава важността на миграцията в своята програма за развитие. Вариантът за установяване на ОМПП вече бе представен на ганайските органи през 2012 г., но оттогава не е получена положителна обратна връзка. Държавата е описана в настоящата таблица (p.m.- символичен запис), но не е препоръчана допълнителна проактивна интервенция от страна на ЕС.
Казахстан: Казахстан е ключов партньор за ЕС в Централна Азия. ЕС желае да задълбочи своето сътрудничество и контакти с Казахстан чрез преговори по новото разширено СПС. Освен това ЕС има силно желание да насърчи обмени и да подобри отношенията между хората от Казахстан и ЕС посредством различни програми, за които мобилността на хората е важен елемент. Казахстан е изразила неколкократно своя интерес към допълнително ускоряване на сътрудничеството по въпросите на миграцията.
Бразилия: Засиленото двустранно сътрудничество с Бразилия предлага възможности и за двете страни. В рамките на стратегическото партньорството ЕС—Бразилия двете страни се споразумяха да ускорят сътрудничеството по икономическите въпроси, включително по въпросите на конкурентоспособността и инвестициите. За тази цел ЕС и Бразилия са в процес на финализиране на план за действие, който включва действия, целящи улесняване на мобилността между Бразилия и ЕС на научни изследователи, студенти и предприемачи. Бразилия е включена в списъка на приоритетни държави, с които ЕС следва да развие по-конкретни партньорства и да определи конкретни сфери на сътрудничество по въпросите, свързани с трафика на хора. Понастоящем Бразилия преразглежда законодателство си относно миграцията. Същевременно тенденциите за миграция между тази държава и ЕС се променят, което предоставяй особено интересна възможност за укрепване на сътрудничеството.
В някои случаи регионалният подход гарантира по-ефективно използване на ресурси и значително по-добри политически резултати от резултатите, които могат да се постигнат посредством двустранен диалог и сътрудничество. В този контекст наскоро създаденото партньорство за миграция между държавите по пътя на коприната има потенциал за евентуален по-засилен диалог и сътрудничество относно управлението на миграционни потоци с редица важни държави на произход и транзитно преминаване, включително Иран и Пакистан, затова сътрудничеството с тези държави трябва да бъде ускорено в рамките на един регионален подход. По аналогичен начин, вместо да се ускорява двустранното сътрудничество с отделни държави от Източна Африка, напр. Кения, която приютява значителен брой бежанци, към момента изглежда е по-осъществимо да се установи процес на целенасочен регионален диалог в рамките на диалога между ЕС и Африка с държави по източноафриканския миграционен маршрут, като се вземат предвид променящото се незаконно движение в региона и нуждата от предотвратяване и борба с незаконното превеждане през граница на мигранти и трафика на хора от Африканския рог по всеобхватен и ефикасен начин.
BG BG
Сподели с приятели: |