Изложение на целта: да разгледам две позиции

Основен текст: Псалом 32

Предмет: грехът

Тема: личния грях

Изложение на целта: да разгледам две позиции (отношения, типа поведение) спрямо личния грях

Заглавие:

І. Мълчание (прикриване)

ІІ. Изповед (признаване)

Християнинът е радостен. Той е призован винаги да се радва.

Християнинът е положително настроен към живота. Но има нещо, което може да помрачи радостта ни.

Това е грехът - нашия личен грях.

Употребата на понятието грях в съвременната култура като че ли е един анахронизъм. Думата грях е една отживелица.

И то не само в обществото като цяло, а и в християнските среди. Ние предпочитаме да наричаме греховете си проблеми.

Струва ни се, че някак си е по фино да кажем: аз имам проблем с честността, от колкото да кажем, че извършваме грехът лъжа.

По невинно звучи когато кажем, че имаме проблеми със счетоводството в бизнеса, отколкото да кажем, че извършваме грехът кражба.

По спокойни сме да разглеждаме грехът прелюбодейство или блудство като проблем на нашата сексуалност.

По-приемливо е да кажем, че имаме проблем с този или онзи, отколкото да кажем, че го мразим.

Много грубо и не до там изискано ни се струва да говорим за грехове.

Разбира се, разглеждането на греховете ни като личностни проблеми има своето място в нашия психичен живот, но освен, че е личностен проблем грехът е действие, което има своята морална стойност. Грехът е престъпление. И до като не го видим в тази светлина и не го признаем, изповядаме пред Бог, той ще продължи да бъде убиец на нашата радост.

Така че колкото и анахронично, „демоде” да звучи понятието грях, аз ви каня през следващите минути да го вземем като предмет на нашите разсъждения.

Един от първите библейски текстове, които чух и прочетох, когато започнах да посещавам църква беше Псалм 32. Препрочитах този текст и разсъждавах върху неговите думи. В него се говори за грехът, за личният грях на човека и по-специално за различните позиции, които човек заема спрямо своя личен грях. В него се казва ясно, че грехът е една сериозна пречка за истинската радост в живота на човека

Нека заедно да го прочетем и да разсъждаваме върху него.

Псалом 32: "... ... ..."

Още първите два стиха обобщават онова, което по-долу ще бъде казано.

Те съдържат едно блаженство ст. 1, 2: "..."

Кой е наречен блажен тук? Праведникът ли? Не!

Авторът представя две възможности, но в нито една от тях не виждаме човекът без грях.

Всички са грешници. Но блажен е грешникът, който е потърсил прошка.

Има грешници, които крият своите грехове, премълчават ги, не искат да ги признаят пред себе си и Бога, не искат да ги изповядат.

Има и грешници, които осъзнават греховете си като престъпление, като морално нарушение, признават това и намират радост, мир, блаженство.

Тези грешници са наречени в края на псалма „праведници” – ст. 11.

Псалм 32 представя два пътя – пътят на мълчанието и лицемерието, на лъжата и самоизмамата. И пътят на искреността и признанието. Пътят на изповедта.

От ст. 3 надолу авторът на нашия текст описва точно това - две различни позиции спрямо грехът и последиците от тях в живота на човека.

Това са позиции, познати добре на Давид.

Той ги е преживял и тук пише за преживяното.

Нека да разгледаме тези две позиции описани тук и да преразгледаме нашата собствена позиция спрямо личните ни грехове.

І. Мълчание, прикриване на греха - ст. 3 и 4

Сякаш Давид не иска много да се връща към преживяванията, които е имал тогава. Той се е чувствал толкова мъчително, че самия спомен за онова, което е преживял предизвиква болка в сърцето му.

"Когато мълчах ..."

Колко време е мълчал?

Не можем да знаем с абсолютна точност, но ако мислим за греха, извършен с Витсавее - прелюбодейство, после измама и косвено убийство, трябва да са минали не по-малко от 9 месеца - изтичането на бременността на Витсавее.

Представяте ли си само ситуацията - царят на Израил, Божият избраник, пророкът, вдъхновеният автор на псалми, вярващият Давид е извършил тежки грехове, но мълчи за тях цяла година.

Цяла година се опитва да примири съвестта си, да се самоуспокои, че не е направил нещо кой знай колко лошо.

Стих 3 много добре представя състоянието на Давид през цялото това време. В този стих има един контраст, противопоставяне на мълчание и викане, охкане, стенание.

През цялото това време на мълчание Давид е преживявал някакво страдание, което е изтръгвало от гърдите му викове на болка.

В стих 4 четем:

"Влагата ми се обърна на лятна суша ..."

На еврейски буквално преведена думата влага тук е "жизнен сок", "мъзга". Така тук авторът рисува пред нас картина, в която той сравнява себе си с едно растение, което вехне, изсъхва, по чието стъбло вече не тече сок, мъзга. То няма достъп до вода, прекъсната е връзката му с източника на живота и е започнало да умира.

Не знаем дали Давид е страдал от някаква физическа болест през това време, но със сигурност той е имал много психически страдания. Нямал е радост, мир, удовлетворение.

Страданията му са били толкова тежки, че той е стенел.

Интересно, през цялото това време той не се ли е молил? Със сигурност се е молил и е участвал в религиозните празници, принасял е жертвите си, пеел е псалми, участвал е активно в религиозния живот на еврейското общество. Не можем по друг начин да си представим живота на цар Давид. Но в същото време по отношение на своите лични грехове той упорито е мълчал.

Каня ви да погледнем в душите си тази вечер и да видим дали не сме заели точно тази позиция спрямо греха - позицията на мълчанието и прикриването.

Има ли грехове, които сме извършили и се опитваме да забравим или да извиним, да оправдаем постъпката си. Има ли действия в живота ни, които ясно са осъдени като грях, но ние не сме толкова сериозно загрижени за тях.

А в същото време продължаваш да се молиш, пееш, участваш в богослуженията и религиозните празници на църквата, взимаш Господна вечеря.

Ако мълчанието е позицията, която сме заели в живота си спрямо греха, то тогава сигурно познаваме или ще познаем душевните терзания и болката на Давид.

Сигурно чувстваме как като че ли Божията ръка тегне над нас и ни смазва.

Този, който е мълчал познава пустотата, която навлиза ден след ден в душата. Познава онази унищожителна суша, която изпепелява всичко красиво и добро в живота, която изпива жизнените сили, сокове и човек започва да вехне.

Това са последиците от премълчаването на греха.

Познавате ли ги?

Преживявате ли ги в момента?

Е, Давид ни казва, че всичко това може да приключи много бързо и безболезнено.

По-бързо от колкото предполагаме.

В следващите стихове Давид ни предлага една друга позиция спрямо греха – единствената правилна и печеливша и той описва нейните последици.

ІІ. Изповядване (признаване) ст. 5 - 11

След толкова страдание и болка Давид най-сетне признава своя грях. Най-после решава да го изповяда пред Господа.

И се оказва, че това не е толкова страшно.

Понякога човек се страхува да погледне грехът си такъв, какъвто е да го нарече с истинското му име, за да не си навлече Божия гняв.

Ние често сме като деца, които се страхуват да признаят грешката си за да не бъдат наказани.

Нещата стоят точно по обратния начин.

Именно до като мълчим Божията ръка тегне върху нас и ни смазва.

Но от момента, в който отворим устата си и проговорим нещата се променят и ние започваме да чувстваме не Божия гняв, а Божията благосклонност.

Изповед, признание - ето това е печелившата позиция спрямо нашите лични грахове.

Какви са последиците от признанието? В нашия псалм са ни посочени някои от тях. Нека да ги разгледаме:

1. 
   Прощение - ст. 5 - "и Ти прости вината на греха ми"
   

В нашия текст е подчертан този бърз преход от изповед към прошка. И той е удивителен.

Чул искрената изповед на човека Бог не се бави. Той прощава на момента.

Той не казва - дай ми гаранция, че повече няма да грешиш. Не дава изпитателен срок. Просто прощава.

За Бог искреното и разкаяно сърце е достатъчно условие за да прости.

Псалом 86:5

Да Бог е готов да прощава, Той ни чака с готовност.

Такъв ли е Бог във вашите представи.

А може би мълчите точно защото се страхувате, че няма да намерите разбиране и прошка.

Не се бавете, не мълчете, Бог чака само да си отворите устата и да представите пред Него една дълбоко осъзната и искрена изповед тза да реши проблема на вашия грях.

Между ст. 1, 2 и ст. 5 има съответствие, паралел на лексикално ниво.

В ст. 1 блажен е оня, "чийто грях е покрит".

В ст. 5 се казва "беззаконието си не скрих". На еврейски една и съща дума и звучи "беззаконието си не покрих".

И ето го парадокса, който ни е представен чрез този паралел - през цялото време псалмиста се е опитвал да скрие, да покрие своя грях, но това е било безуспешно.

И точно тогава, когато се отказва да го прикрива, скрива, точно тогава Бог покрива грехът му. От тук нататък неговият грях е напълно покрит, изцяло покрит, така както трябва.

Както Адам и Ева, които са се опитали да се покрият, да се облекат със смокинови листа.

Бог ги облича и това е символ на Неговата прошка. Бог е Този, който може да покрие напълно техния срам и грях.

Стих 2 - "не вменява" сякаш никога нашият грях не е съществувал, сякаш никога не сме го извършили.

Възможно ли е това.

Да. Чрез жертвата на Исус Христос това е възможно.

Тогава защо мълчим?

Да застанем пред нашия Бог и да признаем нашите тайни грехове и Бог да ги покрие още сега.

Има и още една последица от изповядването на греха.

2. 
   Сигурност и закрила - ст.6, 7 "..."
   

До преди изповедта и покаянието Бог е чувстван като заплаха, като причина и причинител на страданието - вж. ст. 4.

Бог вече не е разглеждан като Този, Който причинява скръбта, а Този, Който пази от скръб (ст.7).

Сега Бог е наречен прибежище.

И тук има още един паралел, една игра на думи, която не може да се почувства от българския превод.

На еврейски прибежище е буквално скривалище - също като глагола скривам, покривам от ст. 5 - "не скрих" и причастието от ст. 1 - "покрит, скрит".

За онзи, който не крие греховете си, не само, че Бог му ги покрива, но също така Бог покрива, скрива и него в дните на скръб и бедствия.

В ст. 6 се говори за това време на скръб "когато големите води преливат" - специфичен израз, който често е използван в Псалмите (Пс. 69:1, 2, 14, 15; 124), чрез който се визират нещастия бедствия, атаки от неприятели и т.н. възможно е този израз да е една алюзия с потопа.

Ако сме изповядали греховете си ние имаме закрила и сигурност.

Чувстваме ли нужда от закрила?

Да я Намерим при Бог като изповядаме греховете си.

Ст. 6 започва с думите: "..."

Ние трябва да изповядаме греховете си още преди да дойдат бедствията и нещастията. Ние трябва да го направим във време, когато може да се намери то. Т.е. днес.

Т.е. още сега, защото не знаем дали утре ще имаме възможност да го направим.

Да го направим тогава веднага и да почувстваме Божията закрила в живота си.

В ст. 8 и 9 откриваме още една последица от признаването на греха:

3. 
   Вразумление, поучение (ВИЖ ЗАГЛАВИЕТО НА ПСАЛМА! ! !)
   

Той разбира как е най-мъдро да постъпва от тук нататък в живота си. Той разбира, че Бог го ръководи и води в един добър път.

Ето защо той трябва да бъде от тук нататък наистина разумен.

Той не трябва да прилича на кон или на муле, които нямат разум.

За да задържи коня си или мулето си в правилната посока, в правия път, понякога ездача трябва да си служи с оглавник.

Тогава, когато конят тръгне в различна посока се налага ездача да дръпне юздите и чрез оглавника да причини болка на животното, така че то въпреки своята упоритост да се върне в правия път.

Така ли трябва да е с нас, като с безразсъдни животни?

Защо трябва да караме Бог да си служи с оглавник?

Защо трябва да Го принуждаваме да ни причини болка, за да се сетим, че трябва да изповядаме греха си?

Онзи, който един път е признал греха си и е видял Божията готовност да прощава, ще бъде мъдър и разумен да изповяда греха си преди да се наложи използването на оглавник.

Как е във вашия живот?

Чакате ли Бог да опъне юздите и тогава от няма как да изповядате греха си или мъдро го признавате още преди това.

Изповядването на греха носи в живота на човека Божието поучение, то дава възможност на Бог да ни съветва и учи как да живеем.

Ст. 10 е едно обобщение на всичко това.

И другата последица, спомената тук това е

4. 
   Радостта, веселието - ст. 11
   

Охканията и стенанията от ст. 3 сега са се превърнали във викове на радост - една радост, която познават само онези, от чиито плещи е бил смъкнат тежкия товар на греха.

Радост, която познават онези, чието престъпление е било простено и чийто грях е бил покрит, на които Господ не е вменил беззаконие. Те са наречени тук праведници.

Те тържествуват.

Те ликуват.

Това е радост, за която обичам да говоря, не ми омръзва и никога няма да ми омръзне.

Радост, която не може да бъде сравнена с нищо друго - радостта да си простен.

Грехът - онзи убиец на радостта е бил премахнат и сега вече няма никаква пречка за човешкото щастие.

Познавате ли тази радост от прощението?

Присъства ли в момента в живота ви?

Наслаждавате ли й се?

Ако я няма, не желаете ли тя отново да се върне и да изпълни ежедневието ви?

Открийте сърцето си пред Бога, осъзнайте греха си и го признайте пред Него.

Ще ви олекне и ще бъдете щастливи.

Тогава, Господната вечеря, в която утре ще участваме, ще бъде наистина един радостен празник за нас, а не просто един формален обред.

Заключение:

Е, каква позиция спрямо нашите лични грехове ще заемем?

Позиция на мълчание, прикриване, която води до вехнене, пустота и духовна смърт.

Или позиция на изповед, признание, която носи

- моментално прощение

- сигурност и закрила

- мъдрост

- и радост

Да не забравяме Божията готовност да прощава, пази, води и внася радост в живота ни. Да преодолеем страха и срама от нашите грехове и да открием сърцата си пред Него.

Желая да завърша с призива, който Давид отправя в ст. 11 и нека такова бъде настроението ни по време на днешния празник: