всяка власт се нуждае от самооправдаване, признание и подкрепа. Именно признаването на властта, вярата в справедливия й характер, съгласието със съществуващото разпределение на благата и ресурсите съставлява според него основата на легитимността. Вебер диференцира три “чисти” типа легитимност:
традиционна, харизматична и рационално- легална, които в реалния живот съществуват в различни комбинации. Д. Истън определя три източника на легитимност: вяра в съществуващите политически ценности; убеденост в законността на установените процедури,
норми и политически структури; признаване и одобрение на личността, осъществяваща властта.
Либерализъм От лат. liberalis (свободен). 1. Политическа идеология.
Основатели – Дж. Лок, Ш. Монтескьо, А. Смит, Дж. С. Мил.
В центъра на либерализма е проблемът за свободата, която се трактува в негативен план като “свобода от...”, като освобождаване на човека от социално-политическите форми на контрол от страна на държавата. Свободата на човека предполага неотменимост на такива принципи
като достойнство на личността, нейната автономност, търпимост.
Идеята за индивидуалната свобода се свързва с частната собственост, която се разглежда като гарант и мяра на свободата. Доктрината на либерализма намира въплъщение в принципите на свободния пазар, конкуренцията. Към тях се присъединяват и политическите:
плурализъм, парламентарен демократизъм, разделение на властите, равенство пред закона.
На държавата се определя ролята на “нощен пазач”.
Основната идея е, че свободата, равенството (разбирано като равенство пред закона), конкуренцията и индивидуализма в рамките на саморегулиращия се пазар гарантират социалната хармония и прогрес. Политическата идеология на либерализма е в основата на либералната теория на демокрацията –
концепция, съгласно която демокрацията е политическа организация, гарантираща правата и свободите на човека. За основни признаци на демокрацията в рамките на тази теория се приемат автономията на личността, ограничаването на властта от правата на човека, максимално широките и равни възможности за
политическо участие, представителният характер и политическата отговорност на властта.
2. Течение в международната политика, за чиито привърженици нарастващите взаимозависимост и взаимообвързаност между държавите създават международна общност, което ще доведе до нова форма на международна политика.
Ликвидиране на Спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи,