8.2. Психологически условия за оптимално възприемане в обучението И така, възприемането е процес на опознаване на предметите и явленията чрез съпоставяне на техните качества със сензорни и мисловни еталони. Този процес на възприемане или както в психологията наричат перцептивна дейност, оказва сериозно отражение върху качеството и ефективността на обучението само при известни условия. Кои са тези условия?
1. Наблюдението върху предмета или явлението следва да се осъществява чрез подходящо ориентиране. Ако предметът е непознат, ориентирането бива пълно, т.е. описва се обстоятелствено целта, съответните моменти, на които трябва да се обърне внимание, сравненията, които следва да се осъществят и т.н. Ако предметът е малко познат, тогава ориентирането е частично, т.е. описва се само целта на наблюдението, гледната точка и някои еталони за съпоставка. Ако предметът е напълно познат, описва се само целта на наблюдението. Всякакво отклонение от подходящия тип ориентиране за наблюдение, води до намаляване на резултатите, до грешки в изграждането на възприятието, които ще се отразят и като грешки на представата. Ориентирането трябва да изключи всякакъв сигнал за намаляване на усилията в резултат на „познатост на задачата”. Това би намалило ефекта от конкретното наблюдение, а следователно - и за развитието на личността.
2. Наблюдението върху предмети или явления ще бъде по-резултатно, ако добре се мотивира предварително и се поддържа мотивацията до неговото завършване. Най-силно се мотивира наблюдението, когато се свърже то с интересите на учениците. По този начин се осигурява избирателност на възприемането, която осигурява съсредоточаване на вниманието на учениците, следователно - и по-висок резултат от наблюдението. Ефектът от активизирането и ориентирането на наблюдението обаче зависи от степента на езиковото и речевото развитие на учениците. Важно е следователно, не само какво казва и разказва учителят за предстоящото наблюдение, но и какво класът и отделните ученици разбират от речта на учителя.
3. Резултатите от наблюдението и от възприемането на предметите и явленията зависят, до голяма степен и от специалните умения и навици на учениците за наблюдение: умение за анализ, сравнение и синтез, умения за изолиране на страничните дразнители и съсредоточаване на вниманието и т.н. Става дума за специалните общоучебни умения, за онази част от тях, които са самостоятелна цел на учебно-възпитателния процес през дванадесетте години на средното образование.