Таблично-перфокартна счетоводна форма. Появата на тази форма се свързва с името на руския учен проф. В. И. Исаков, който има значителен принос в теоретическото й разработване и практическото й реализиране. Възникването й се свързва с естествения стремеж на хората за механизация и дори автоматизация на отчетния процес в предприятието. Може да се каже, че тази форма е предшественик на съвременните автоматизирани счетоводни форми. Таблично-перфокартната счетоводна форма е свързана с използването на перфорационната техника. Характерно за нея е, че данните от първичните счетоводни документи се пренасят (чрез перфорация) върху машинен носител на информация, какъвто се явява перфокартата. По този начин се образуват масиви от данни, осигуряващи цялата необходима информация за дейността на предприятието. С цел да се отстранят допуснатите грешки при въвеждането на данните се извежда контролна табулограма, на базата на която се осъществява проверка на перфорацията на отделните карти. След като се установи, че перфорацията на перфокартите е правилно извършена се преминава към съставяне на оборотните ведомости на аналитичните сметки. Впоследствие, посредством използването на организационно-технически средства се съставят оборотните ведомости на синтетичните сметки като се извършва проверка на верността на записванията по синтетичните и аналитични сметки. Независимо от многото й предимства може да се обобщи, че “перфокартно-табличната форма умря преди да се роди,”166 тъй като перфорационната техника не намери широко приложение в практиката на нашата страна. С развитието на техниката и техническия прогрес тя бе заменена от значително по-ефективните автоматизирани счетоводни форми.
