План за устойчива градска мобилност на община пловдив 2022 – 2032 Г
По отношение и конкретно на ИТС са изведени и взети предвид следните обобщени
Изтегляне 7.13 Mb. Pdf просмотр
|
| По отношение и конкретно на ИТС са изведени и взети предвид следните обобщени проблеми: Липса на ИТС инфраструктура на всички пътища от републиканската, градската и общинска мрежа. ● Липса на информационни системи за ползвателите и поддържащите пътни превозни средства. ● Липса на интегрирани (телематични) системи за управление на трафика. ● Липса на интегрирани електронни услуги в обществения градски транспорт. ● Ниско ниво на автоматизация в системите за прилагане на Закона за движение по пътищата и най-вече за определяне на нарушенията. ● Недостатъчен административен капацитет за управление на всички дейности, отнасящи се до градската мобилност и транспортната достъпност на населението до основни и допълнителни услуги. Въпреки направените констатации в анализа на мобилността по елементи, в специализираните структури на Община Пловдив, се работи целенасочено за реализиране на различни мерки в т.ч. и ИТС инструменти. Те обаче не са достатъчни, за да се справят с нарастващите предизвикателства, които оказват влияние върху текущата транспортна ситуация, а именно - значителното увеличаване на притежаваните автомобили, сериозно затрудненото положение с осигуряване на паркинги в и около града, достъпа на населението на производствените бази и основните услуги, както и за обществената безопасност в т.ч. и на гостите на града. Предварителният избор на приоритетни за развитие мерки и проекти бе съобразен изцяло с внедрените или в процес на реализиране в Община Пловдив такива, заложени в отделните стратегически документи и изпълнявани по различни програми. В тази връзка визията за развитие на града е град Пловдив да се трансформира в град на устойчивата мобилност. Това включва налагане на нови мерки за мобилност в града, които да редуцират използването на личното МПС като средство за ежедневно придвижване и заместването му от обществен транспорт и в по-малка степен - от останалите екологични начини – пешеходно и велосипедно, като по този начин се подобри и екологичната обстановка и безопасността на движението в града. Освен това е идентифицирана необходимост от задълбочаване на диалога и сътрудничеството между публичните органи и останалите дружества, отговорни за пътната инфраструктура по отношение на обмена на данни и информация, за да се ограничат пречките от нормативно естество. В областта на управлението на трафика, инсталирането на крайпътно оборудване и изпълнението на инфраструктура за наблюдение на трафика и правоприлагане при нарушение на правилата за движение се считат за висок приоритет. В тази област се очаква висок финансов риск, произтичащ от скъпоструващото оборудване за видеонаблюдение, особено оборудването, предоставящо възможности за проследяване на автомобили и правоприлагане. Също така, финансирането на инструменти за План за устойчива градска мобилност на община Пловдив 2022 – 2032 г. 121 изпълнение на правоприлагане не е гарантирано, тъй като тази дейност не е в отговорностите на общината. Инструментите в областта на паркирането и автоматичното плащане се класифицират като изключително важни за града. Развитието на системи за управление на паркинг пространството и за уличното паркиране и насоки за паркиране, както и информационните паркинг системи са оценени с висок приоритет, но се очакват големи финансови и технически ограничения при внедряването. Предвид така направения преглед и анализ на данните за мобилността, свързаността и транспортната инфраструктура на града, Община Пловдив се нуждае от нови специфични цели за управление на тази екосистема. За формирането им, като отправна позиция, са използвани препоръките в Съобщението на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите „Заедно към конкурентоспособна градска мобилност с ефективно използване на ресурсите 11 , както и на Приложението „Концепция за планове за устойчива градска мобилност“ 12 към същото Съобщение на Комисията - COM(2013) 913. В Съобщението е отчетено, че в градовете на Европа живее 70% от населението на ЕС, което поражда трудна и неефикасна мобилност в тях, а оттам и породени огромни разходи 13 . На градските райони също така се пада голям дял - около 23 % от всички емисии на CO 2 от транспорта, затова и за тях се препоръчва за преминаване към нисковъглероден транспорт, което може да бъде постигнато чрез популяризиране на ходенето пеша, използването на велосипеди и обществен транспорт, както и чрез по- бързото пазарно внедряване на превозни средства, задвижвани с алтернативни горива. Броят на смъртните случаи в резултат на пътнотранспортни произшествия (ПТП) също се запазва много висок, като на тези райони се падат 38 % от смъртните случаи в резултат на ПТП. В същото време резултатите от проведено нарочно за целта изследване на Евробарометър 14 показват, че мнозинството от гражданите определят като важни проблеми задръстванията, разходите и отрицателното въздействие върху околната среда и здравето на хората, до които водят моделите на градска мобилност и транспорт, но изразяват песимизъм по отношение на перспективите за подобряване на положението във връзка с трафика в своите градове. В Съобщението се подчертава, че от решаващо значение за промяната на модела на градска мобилност, е преодоляването на фрагментираните подходи за изграждането на единен пазар на иновационни решения за градска мобилност чрез осигуряване на общи стандарти и спецификации или съвместно възлагане на поръчки и координирани действия от лицата, отговорни за вземането на решения, и компетентните органи на всички равнища на управление. В тази концепция за планиране се подчертава, че градската мобилност е насочена най-вече към хората, поради което се поставя акцент върху участието на гражданите и заинтересованите страни и се насърчават промени в поведението им по отношение на мобилността. 11 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=COM:2013:0913:FIN 12 https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:82155e82-67ca-11e3-a7e4- 01aa75ed71a1.0020.02/DOC_2&format=PDF 13 Общ размер на разходите във връзка със задръстванията; вж. SEC(2011)358 окончателен 14 Специално изследване на Евробарометър 406 (2013 г.) |