Планиране на човешките ресурси

Планирането на човешките ресурси може да изглежда лесен процес, но реално са включени множество препятствия, като отношението на настоящите служители, натиск за изпълнение на бизнес целите и побеждаване на състоянието на пазара на работна ръка.

Планирането на човешките ресурси може да осигури на организацията нужните човешките ресурси по най-евтиния и своевременен начин.
В случаите, когато бизнесът се развива с бързи темпове и броят на клиентите нараства, е необходима работна сила, която да обслужва увеличеното търсене на предлаганите стоки или услуги. Ако тези периоди не са предвидени добре и HR специалистите наемат неопитни кадри, просто, за да се справят с обслужването, рискуват да увеличат разходите и да намалят продуктивността и качеството в бизнеса.
Планирането на човешките ресурси е дейност насочена към осигуряване на организацията с човешки ресурси, необходими за постигането на нейните цели. Тази дейност обхваща както определянето на количествените и качествените параметри на потребностите от човешки ресурси, така и разработване на планове за тяхното задоволяване чрез подходящи действия в областта на анализа и проектирането на длъжности, подбора, обучението и оценяването на персонала, работната заплата и т.н. В този смисъл планирането би следвало да предшества всички останали дейности в системата на управление на човешките ресурси.

Разумното планиране на подбора на човешките ресурси помага да се избегнат критичните положения, предизвикани от нужда на нови работници и служители.

Планирането и подборът са неразривно свързани, тъй като правилните хора не биха могли да бъдат избрани, без да са определени изискванията за техните умения, квалификации, способности, знания, образование, личностни характеристики и т.н., както и задълженията и отговорностите, които предопределя самата работа.

Планирането на предлагането на труд означава също определяне на човешките ресурси на организацията (в количествено и качествено отношение), които ще останат в нея и през следващите години. Това на свой ред изисква прогнозиране на напускащите организацията и нейните структури в количествено и качествено отношение – поради пенсиониране, текучество, преместване, преназначаване и повишаване.

Когато се променят условията във и извън организацията е необходимо да бъдат взети навременни мерки, за да бъде отговорено адекватно на промените. Несъмнено съществуват много фактори, които определят повишеното внимание към планирането на човешките ресурси, като глобализация, новите технологии, икономическите условия. Всичко това води до създаване на обърканост и несигурност, която може да повлияе на ефективността на операциите. Ето защо компаниите обикновено се стремят да намалят нейното влияние чрез дейности по планиране като стратегия, използвана за справяне със споменатите трудности.

Планирането на човешките ресурси се появява и в контекста на организационното и стратегическото планиране – включва прогнозиране на бъдещите нужди от персонал и стратегиите за тяхното посрещане. По време на процеса се поставят определени цели и се разработват програми, за да бъде сигурно, че има в наличност хора с подходящи характеристики и умения, когато дойде момент, в който организацията се нуждае от тях. Тъй като основната насока на планирането е постигане на ефективност на компанията, би следвало да се съчетаят краткосрочните и дългосрочни цели на организацията.

Когато обаче фирмите са планирали човешките си ресурси, това може да намали излишни и непредвидени разходи, да елиминира неефективните практики за наемане и да спомогне за прогнозиране на работната сила за бъдещи периоди.