Поток психология на оптималното преживяване
Правилата на умствените игри
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Правилата на умствените игри Паметта не е единственото средство, необходимо да се придаде форма на ставащото в ума. Безполезно е човек да запаметява факти, ако не ги помества в някакви структури, ако не открива подобия и закономерности в тях. Най- простата система за подредба е назоваването; думите, които измисляме, трансформират дискретните събития в универсални категории. Силата на словото е огромна. В Битие 1 Бог назовава деня, нощта, небето, морето, земята и всички живи твари веднага след като ги сътворява и така завършва процеса на сътворението. Евангелието от Йоан започва с: „В начало беше Словото“; а Хераклит започва своята почти изцяло изгубена книга по следния начин: „Тази дума (логос) съществува открай време и въпреки това хората днес я разбират толкова малко, колкото първия път, когато са я чули...“. Всички тези цитати свидетелстват колко са важни думите за контрола на преживяването. Градивни елементи в повечето символни системи, думите правят възможно абстрактното мислене и повишават способността на ума да съхранява стимули, на които е обърнал внимание. Без системи за подредба на информацията дори най-ясната памет не е в състояние да се справи с хаоса в съзнанието. След названията идват цифрите и понятията, а след тях – основните правила за съчетаването им по предвидими начини. В VI век пр. Хр. Питагор и учениците му се заловили с колосалната задача да открият числови закони, обединяващи астрономията, геометрията, музиката и аритметиката. 135 Не е изненадващо, че делото им било почти неразличимо от религията, тъй като те се опитвали да постигнат цели, подобни на нейните: да открият начин за изразяване на структурата на вселената. Две хиляди години по-късно Кеплер, а след него Нютон все още продължавали техните дирения. Теоретичното мислене никога не е губило напълно качествата на най- ранните гатанки. Например Архит, 136 философът от IV век пр. Хр. и военачалник на града държава Тарент (сега в Южна Италия), доказал, че вселената е безгранична, задавайки си следния въпрос: „Да речем, че достигна до най-далечните предели на вселената. Ако оттам протегна пръчка, какво бих открил?“. Архит смятал, че ще има в какво пръчката да навлезе. В такъв случай би трябвало да съществува пространство отвъд 135 Развитието на аритметиката и геометрията. Wittfogel (1957) предоставя брилянтно от материалистична гледна точка описание на развитието на науките (и на политическите (форми) на основата на предхождащото ги развитие на напоителните технологии. 136 Информацията за Архит и неговите мисловни експерименти е от De Santillana (1961 [1970], р. 63). 155 предела на вселената, от което следвало, че вселената е безкрайна. Ако размишленията на Архит ни се сторят примитивни, от полза ще е да си припомним интелектуалните експерименти с часовници, гледани от движещи се с различна скорост влакове, посредством които Айнщайн си изяснявал принципа на относителността. Те не са кой знае колко различни. Освен преданията и гатанките, всички цивилизации постепенно развили по-систематични правила за обединяване на информацията под формата на геометрично представяне и формални доказателства. С помощта на подобни формули вече било възможно да се опише движението на звездите, да се предсказват с точност сезонните цикли и с прецизност да се картографира земята. Тези правила дали началото на абстрактното знание и впоследствие на онова, което познаваме като експериментални науки. Тук е мястото да се подчертае един факт, който твърде често не се взима предвид: философията и естествените науки възникнали и процъфтели, защото мисленето доставя наслада. Ако мислителите не се наслаждаваха на чувството за порядък, който употребата на силогизми и цифри създава в съзнанието, едва ли сега биха съществували дисциплини като математиката и физиката. Това твърдение обаче е в противоречие с повечето съвременни теории за културното развитие. Историците, проникнати от всевъзможните разновид- ности на материалистичния детерминизъм, държат, че мисленето на хората бива моделирано от онова, което те трябва да вършат, за да изкарват прех- раната си. Развитието на аритметиката и геометрията например бива обяснено почти изцяло в светлината на потребността от точни астроно- мически познания и от напоителната технология, която била от съществена важност за изхранването на големите „хидравлични цивилизации“, разположени по поречията на големи реки, като Тигър, Ефрат, Инд, Яндзъ и Нил. За споменатите историци всяка съзидателна стъпка трябва да бъде тълкувана като резултат от външни сили, били те войни, демографски процеси, териториални амбиции, пазарни условия, технологични нужди или борба за класово превъзходство. Външните сили са много важни в определянето на това кои идеи ще бъдат Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|