Предмет и задачи на криминалната психология
Изтегляне 137.11 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Методи на криминалната психология
- Личностни особености на правонарушителите
- Психологически особености на професионалните престъпници и рецедивисти
- Представителите на организираната претъпност
- ПСИХОЛОГИЯ НА ЗАПОДОЗРЕНИЯ
| ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА КРИМИНАЛНАТА
ПСИХОЛОГИЯ Криминалната психология е приложна, комплексна дисциплина и отрасъл на юридическата психология. Тя се занимава с психическото проектиране на различни категории правонарушители, с анализа на оперативно- издирвателни действия и с полицейските дейности. В предмета на криминалната психология попада и психологическия анализ на престъпните групи. Криминалната психология изучава психологическите причини и условия за извършване на престъпления, закономерностите и механизмите за подготовката и извършването на престъпленията от отделни лица и престъпни групи. Криминалната психология разработва и типологии на правонарушителите и претъпните групи. Криминалните психолози изучават източниците на асоциалност при престъпниците, степента на изграденост на антиобществените им ценности, убеждения, мотиви, нагласи и поведенчески сценарии. Тези персонални особености се изучават в контекста на конкретните криминални ситуации като се отчита и поведението на жертвите в тях. Част от криминалната психология са и психовиктимологичните изследвания ( психология на жертвата). Криминалната психология изучава и особеностите на оперативно- издирвателната работа, произтичащи от нейния информационно- аналитичен и конспиративен профил. В настоящия момент усилията на криминалните психолози са ангажирани с проучването на механизмите и увеличаване потенциала на оперативното мислене. Тук е от особено значение построяването на изходния оперативно- информационен модел на ситуацията. Еврестичното установяване на връзките между неговите елементи, бързото конструиране на подходящи версии и структурирането на вероятния психичеки портрет на правонарушителя. Криминалните психолози разработват различни видиве методически препоръки относно провеждането на оперативно- следствени действи, набирането, подготовката и ползването на информатори и внедряването на полицейски служители в престъпни групи. Активно работят криминални психолози и при разкриването на серийни убийци. В този аспект се разработват различни препоръки при планиране на оперативно- техническите комбинации. В тази връзка се извършва моделиранена индивидуални- психологически особености и на уязвимите черти на личността на правонарушителя, от рода на стереотипност при избора на жертви, връщане на местопрестъплението, стремеж за превъзходство, стремеж за повторно изживяване на усещането получено от престъплението. От значение са и личностните качества от рода на тревожност, мнителност, цинизъм, жестокост, демонстративност и педантизъм. Психологът, който работи непосредствено в оперативно- полицейското подразделение изпълнява следните задачи:
Криминалната психология съдейства и при разработването на психограмата на оперативния работник. Тя включва следните компоненти:
Методи на криминалната психология
Личностни особености на правонарушителите При определена част от правонарушителите извършването на престъпното деяние представлява влечение, свързано с разреждането на вътрешното напрежение, получаване на удовлетвореност и на удоволствие от самия процес на постигане не вредоносния резултат. Такъв вид влечение възниква импулсивно, произволно е, трудно преодолимо и се отнася към психическите аномалии, т.е. към патология на влечението. Става дума за деяние от типа на клептомания, пиромания, педофилия или деяния, свързани със садизъм. Съществуват правонарушители, за които са присъщи т.нар. социални дезадаптирани потребности. Тяхното удовлетворяване е затруднено или въобще не може да бъде осъществено. При разглежданата категория правонарушители са на лице следните видове мотивация:
Съществува и друга схема за типологизиране на личността на правонарушителя, която има следния вид:
* престъпния начин на удовлетворяване на потребността и разрешаването на проблемни ситуации е предпочетен пред правомерния. Криминалния потенциал на личността в този случай се изразява в това, че индивида изначално е привързан към престъпния начин на действия и за него няма място за алтернативен избор. Престъпния начин на действие е приемлив за индивида и се явява привичен за него. * престъпния начин на удовлетворяване на потребностите се прилага само при изключително благоприятни условия, даващи висок шанс за положителен резултат и максимална безопасност. При това не се проявява инициатива за търсенето на такива ситуации, но ако те възникнат се оползотворяват. * вътрешно противоречиво приемане от субекта на престъпния начин на действие в условия, когато той не вижда възможност да разреши твърде остра и жезненоважна ситуация с правомерни средства. В този случай криминалния потенциал на личността е свързан с приемливостта за нея, на криминален начин за действие само поради извънредни обстоятелства и безизходни положения. Правонарушителят изпитва противоречиво отношение към престъпното деяние. Той го оценява като отрицателно, счита го за рисковано, обаче го допуска във възникнала ситуация * склонност към импулсивно извършване на противозаконни действия под формата на реакции, на определени обстоятелства в ситуацията. Такава реакция възниква на фона на повишена нервно- психическа възбуда, т.е. в резултат на афект или стрес или в следствие на употреба на алкохол и наркотици * извършване на престъпни деяния под въздействието на други лица или в резултат на конфорно повведение в групата, обусловено от готовността за идентификация с нея. І НАСИЛСТВЕНИТЕ ПРАВОНАРУШИТЕЛИ- те имат деформирани ценности, дефицит на социална идентификация, ниска емпатичност и импулсивна агресивност. Често пъти това са десоциализирани личности със стереотипни асоциални навици. За много от тях е присъщ крайният егоцентризъм, стремежа към незабавното удовлетворение на потребности, примитивизма и цинизма. Те решават конфликтните ситуации с агресивни средства, трудно сдържат агресивните си подбуди и слабо отчитат негативните последствия от собствените си действия. Тези техни личностни особености се задълбочават след употребата на алкохол, при черепномозъчни травми и при психични заболявания. ІІ КОРИСТНИТЕ ПРАВОНАРУШИТЕЛИ- в тази категория спадат преди всичко извършителите на кражби, измами и присвоявания, които често се отличават с голям криминален опит, утвърдени асоциални възгледи и стереотипи и стабилна противоправна ориентация. Те са отчуждени от социалните ценности, имат хипертрофирани меркантилни потребности и са добре вградени в криминалната среда. Психологически особености на професионалните престъпници и рецедивисти За тази категория правонарушители е характерно получаването на постоянни доходи от престъпна дейност, висока и устойчива самооценка, утвърдени стереотипи и нагласи за извършване на престъпна дейност. Престъпната активност при тях се разглежда и интерпретира като професионална такава. Престъпната дейност е начин на живот, а рецидивизма- естествено негово продължение. Рецидивистите са обикновени хора с висока ботива неустроеност, социално- ролева дезадаптираност и устойчива ориентация към асоциалния начин на живот. При значителна част от рецидивистите се наблюдават психични разстройства и аномалии. Те са склонни към различни форми на симулации и на социално желателно поведение. Едновременно с това за поведението на рецидивистите е присъщо подчертана разпуснатост, избухливост, самохвалство и враждебност към другите хора, които не са част от тяхната криминална среда. Те не се страхуват от наказание и имат ригидни и примитивни начини за оправдаване на собственото поведение. Често пъти поведението на рецидивистите противоречи на здравия разум и на техните собствени интереси. То е лишено от елементарна предвидливост и не се отчитат дори най- непосредствените последтвия. Представителите на организираната претъпност
Методи в криминалната психология
ПСИХОЛОГИЯ НА ЗАПОДОЗРЕНИЯ Психологическите особености на заподозрения се определят от процесуалното му положение и са свързани с нежеланието и съпротивата от негова страна да дава показания. Психологическите особености на заподозрения са свързани с характера на извършеното от него престъпление, с реалната му тежест и социален резонанс, който това престъпление е предизвикало. Психологическите особености на лицето включено като заподозряно в процесуалните действия се определят от неговите личностни характеристики, а именно от присъщата му ценностна сфера, мотивация и нагласи. От значение е отношението на заподозрения към извършеното престъпление. В това отношение също са възможни различни варианти и нюанси. От една страна може да е на лице разкаяние и повишено чувство за вина. Друг вариант на отношение към престъплението е свързан с оневиняване и прехвърляне на своята отговорност върху ситуацията, обстоятелствата и самата жертва на правонарушението. Заподозрени с подобно отношение към собственото деяние отказват да сътрудничат на следствените органи, упорито лансират самооправдателната си версия и се стараят последователно да я поддържат. Психологическите особености на заподозрените зависят и от поредността на тяхното арестуване или изправяне пред следствените органи. При арестуваните за първи път се наблюдава сериозна дезадаптация, която дори може да стигне до появата на суицидни мисли. При многократно задържаните лица, стресът бързо се овладява и те показват хладнокръвно или примирително отношение към възникналата ситуация и се стараят да се адаптират към нея с минимален преразход на психична енергия. Ситуацията на задържаното лице се характеризира с повишена конфликтност, тъй като следователите и дознателите оказват върху него психологическа преса, за да даде достоверна информация за участието си в престъпните събития. Обикновено заподозреният силно противодейства на тактиката на следствените работници, което прави взаимодействието с тях конфликтно и емоционално натоварено. При заподозрените се оформя и функционална защитна доминанта за противодействие на разследването. Тя може да има както активен, така и пасивен характер. Наличието на посочената доминанта обуславя постоянната психическа напрегнатост на заподозрения и неговата активна мисловна дейност. Защитната доминанта на заподозрения обуславя повишената му чувствителност към всичко, което може да послужи за установяване на участието му в престъните събития. На това се дължи и прекалената му реактивност към всичко казано от дознателя и следователя, както и склонността му да преувеличава тяхната информираност, както и опасностите произтичащи от конкретните им действия. Болшинството правонарушители в качеството им на заподозрени или обвиняеми имат интензивно работещ механизъм на психологическа защита. Те са слабо чувствителни към изобличаващите ги аргументи и доказателства. Търсят непрекъснато доводи за оправдание на собственото си поведение. Намират всевъзможни, личностно- самоутвърждаващи компенсации и хипертрофират своите положителни самооценки. Обвиняемият съхранява ценността на своя Аз- образ, запазвайки чувствителността си по отношение на собствените ценности и уважаваните от него качества. Изобличаването в безчестие може да не го вълнува, но обвиненията в страхливост, в малодушие и предателство могат да го обидят и да го фрустрират. Обвиняемите за извършване на насилствени престъпления са склонни да обвиняват другите и за търсят в тях вината за собствената си агресивност, импулсивност, враждебност и афективност. Обвиняемите променят своята позиция след предявяване на доказателствата относно тяхната вина. Активната защитна тактика на обвиняемия включва даване на лъжливи показания, унищожаване на веществени доказателства, създаване на лъжливи доказателства и оказване на влияние върхи свидетелите. Пасивната защитна тактика на обвиняемия представлява отказ от сътрудничество с дознателя и следователя, без да използва активни средства за противодействие. На поведението на обвиняемия и на избрания от него начин за защита влияят неговата уравновесеност, емоционалната му устойчивост, общителност, ориентираност на поведението. Трябва да се има предвид, че холериците и меланхолиците са по- избухливи, по- бавно превключват, по- категорични са в своите съждения и са по- импулсивни. Флегматикът е по- спокоен, издръжлив, но и по- ригиден и стандартен в своите съждения, оценки и в избора на тактическа линия на поведение. Най- оптимален е сангвиника, който в ситуация на разследване демонстрира нервна издръжливост и устойчивост на настроението. При обвиняемите с акцентуация на характерите в трудни психогенни ситуации могат да възникнат остри, афективни реакции и патологични нарушения в поведението. Афективните избухвания могат да бъдат предизвикани от когнитивен дисонанс, към който акцентуатите и социопатите имат понижен толеранс. Обвиняемите остлабват силата на травмиращите въздействия като използват следните приоми: І КОНВЕРСИЯ- т.е. превръщат по- рано значимото явление или събитие в незначително. ІІ РЕГРЕСИЯ- при него се замества по- сложната задача с по- проста. ІІІ ПРОЕКЦИЯ- при, която се приписват на другия човек недодтатъци или обезценяващи го качества. Заподозреният може да демонстрира наглост, да се стреми да обърка хода на разпита и да бяга от отговорност. Това поведение може да е предопределено от нагласата му за активно противодействие, от неговата правна неграмотност, от опасенията му, от отрицателните последствия, свързани с отмъщение или разкриване на интимни страни от собствения живот. Обвиняемият или заподозреният може да демонстрира привидна конфорност, но при това да не желае да говори за нещата, представляващи същността на конкретното следствие или дознание. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 137.11 Kb. Сподели с приятели:
|