Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 01. 07. 2014 Национални вестници

Д-р Дечо Дечев, шеф на болница "Св. Иван Рилски":

• Роден на 21 март 1955 г. в Казанлък

• Завършва медицина през 1981 г. Работи в Ихтиман, в Окръжна и в МВР болница в София

• Шеф е на отдел "Лекарствена политика" в здравното министерство, след което става зам.-директор на НЗОК

• От 2008 г. е директор на университетската болница "Св. Иван Рилски" в София

- Д-р Дечев, на какво се дължи кризата в здравната система?

- Има комбинация от причини. Част са заложени в нормативната уредба. Налице е страхотно непознаване на документите, които уреждат финансовите отношения между здравната каса и болниците. Първият е Законът за бюджета на НЗОК, който се внася от касата и се приема от парламента. Там е указано какви са сумите за болничната помощ през 2014 г., както и че касата е длъжна да приеме правила как да се разпределят сумите по районни каси и оттам по болници. Вторият е постановление 94, което сочи как болниците да получат парите, определени от закона. В чл. 4 на закона за бюджета пише, че НЗОК определя годишни общи стойности на разходите за всяка районна каса, разпределени по месеци. Съответно районните каси определят стойността на дейностите към договорите с болниците. Това значи, че всяка болница трябва да има годишна обща стойност, разпределена по месеци. Вече сме юли, а нито една болница няма стойност, разпределена по месеци. А това е от огромно значение.

- По закон НЗОК трябва да приеме правила, по които да определи парите за всяка болница. За да са коректни числата, правилата трябва да са прозрачни. НЗОК дава сумите на база оборота на болницата от предната година, като се отчита включването на нови болници в района. За да разбера дали бюджетът ми е коректно определен, трябва да знам бюджета на районната каса в София -например ако е 100 единици, от които миналата година съм усвоил 1, би трябвало и тази година да претендирам за 1 единица. Те обаче крият какъв е бюджетът на софийската каса и аз не знам моята сума как стои спрямо сумите на другите болници. Това е една от причините НЗОК да нарушава закона и да не определя годишната стойност. От 1 април касата промени правилата и вече няма годишна стойност, а само по месеци. За да могат по субективен и непрозрачен начин да кажат коя болница колко да получи.

- То указва какво трябва да направи болничният директор, за да получи парите. В разрез със закона касата започна да дава парите месец за месец, и то, след като е минал. Болницата прави примерно 50 единици оборот, минава месецът и касата казва, че ще плати по-малко. През май вече започнаха да дават прогнозни бюджети - числа, в които трябва да се вместим. Тъй като каруцата вече се беше обърнала, сумите бяха с около 30% по-ниски от платеното за същия период на 2013 г. Това пък става, защото на някои болници от една оформяща се като специална група вече се дава повече. Затова в момента една от най-строго пазените тайни в касата е какви суми са платени на отделните болници по месеци. Ако се обяви това, ще се види, че в София, където над 70 болници имат договор с касата, само на две от тях се падат над 30% от надлимитната дейност за районната каса. Ако това се изясни за цялата страна, всеки ще си отговори защо сме в криза. Нормалното е всяка болница да получава това, което и миналата година, плюс-минус 5%. През 2014 г. обаче някои са увеличили в пъти приходите си.

- Терминът "надлимитна дейност" вече не съществува, както и прогноза. Имаше ги през 2013 г. От май 2014 г. приеха правила, по които предлагат договор с фиксирана сума за дадения период. Според него нямам право да отчитам дейност за повече пари. Попаднали сме в параграф 22. От една страна, болницата научава лимита си, след като периодът е минал. От друга, вече казват предварително какъв е лимитът, въпреки че няма такъв термин, но той за повечето болници е 70% от платеното през 2013 г. На практика около 20-о число на месеца болницата го е изпълнила и до 30-о число има 2 възможности: да спре приема или да няма сигурност колко, и дали ще й платят.платят.

- Първо, болницата няма право да фактурира на стойност извън записаното в договора. Дейността не я фактурираме, но сме длъжни да я отчитаме всеки ден по електронен път в касата. Не пише обаче софийската каса в какъв срок събира и изпраща надлимитната дейност в надзора, няма и срок докога ги разглежда надзорът и кога ще се плати на съответната болница. На 28 април например надзорът е решил надлимитната дейност за март да се плати през юни. Значи, дори да платят, ще е 3 месеца по-късно Ако всеки месец ни взимат по 30% и чакаме 3 месеца, излиза, че касата няма да плати на дейност за 1 месец. Явно това е целта, защото в национален мащаб 1 месец болнична дейност е равен на около 150 млн. лв. Отлагат, този неплатен месец ще се прехвърли към 2015 г. По този начин вместо 350 млн. лв. дефицит за болничната помощ ще отчетат 200 млн. лв. Ако се надхвърлят параметрите на бюджета, дори да иска, касата не може да плати и болниците изгаряме с надлимитната дейност. Прегледът на нормативната уредба показва, че още с подготовката на Закона за бюджета на НЗОК са допуснати сериозни грешки и пропуски на експертно ниво. Когато към нормативния хаос се прибавят и ангажиментите на касата към определени корпоративни и партийни структури, резултатът е налице. Преведено на популярен език, искането на надзорния съвет за актуализация на бюджета представлява признание за фалит на здравната каса като финансова институция.

- Какво значи предупредили? Неприемливо е с фойерверки да се подписва национален рамков договор, 2 дни преди това парламентът да е приел бюджета по параметри, които ти си внесъл като ръководство на касата, и след това изведнъж да кажеш: "Ама тоя бюджет няма да стигне.". Щом е така, няма да го внасяш, или ще има клауза, която те защитава.

- Да се каже например в закона, че при финансови затруднения се определят болници, чрез които да се гарантира конституционното право на гражданите на достъп до медицинска помощ. И тези болници не трябва да работят в условията на лимити. Защото в момента се наливат огромни средства в болници, които нямат национално значение.

- Съвсем нарочно става, категоричен съм. Моделът на избор на управител на НЗОК по партийни критерии, т.е. от парламента, дава тези резултати. Кадровата разруха в касата от последните години също е от значение.

- Първият вариант е правителството да приеме актуализацията и нещата ще влязат в нормален ритъм за няколко месеца, но ако не се вземат мерки, през 2015 г. пак ще е така. Голяма грешка е, че в бюджета залагат среден месечен разход за болнична помощ. В изчислението на следващия бюджет трябва да се стъпи на разходите за последното тримесечие на годината. Иначе се залага дефицит. На фона на тоталната липса на ефективен контрол от страна на касата мисля, че много трудно ще се приеме актуализацията сега. Тя иска пари, а не казва какви мерки взема срещу течовете в системата.

- Няма логика през 2001 г. пациентите в болниците да са били 1 000 000, а през 2014 г. да са 2 200 000. Задача на управлението на касата е да направи така, че интересът на пациентите да съвпада с интереса на болниците. В момента те се разминават и това се отразява на всички ни като осигурени и потребители. Първо трябва да има реално остойностяване на медицинските дейности. После да се види каква част от него може да се покрие със здравните вноски. Ако е 70%, останалите 30% трябва да дойдат отнякъде - допълнително осигуряване, от социалната система за тези, които не могат да плащат, плащане в брой за тези, които могат. Най-големият регулатор на болничните разходи в света е копеймънтът - доплащането за медицинската услуга. Тогава в болниците ще влизат само реално болните.

Столичната Бърза помощ обяви протест срещу насилието над медици вчера. В линейките ще има надпис "Спрете саморазправата с нас" по повод нападнатия екип в кв. Ботунец преди дни.

Положението в спешния център не се е подобрило, напротив - хората са по-агресивни, казват спешните медици. Вчера изтече 1-месечният предупредителен срок от обявените оставки на 90 медици. Поводът бе намерението на здравния министър да смени директора на Бърза помощ д-р Георги Гелев. Лекарите настояват за прекатегоризация на труда им и по-високи възнаграждения.

Спешните отделения в болниците да се върнат под шапката на спешните центрове, предвижда проектът на МЗ за реформа в спешната помощ. До края на годината ще се изградят 34 такива отделения, а държавата ще доплаща за спешните пациенти. 11 болници ще имат първо ниво компетентност за спешна помощ, а 16 ще покриват по-високото второ ниво. В спешността се включват и специализирани болници.

Смолянската болница разкарва чаршафите си на 340 км в двете посоки до Стара Загора, за да ги изпере.

Абсурдната ситуация се е получила, след като на търг спечелила фирма от Стара Загора с по-ниска оферта. Преди това са ползвали пловдивска фирма и чаршафите са пътували 200 км за прането си.

До 20 дни болницата възнамерява да отвори собствена пералня за 41 хил. лв. по европроект, каза изпълнителният директор д-р Нина Шехова.

Здравната система не може да работи, без да се покрие дефицитът от 330 млн. лв. в нея. Ако това не стане, тя трябва да бъде обявена във фалит. Но аз се надявам на разума на управляващите, за да решат този проблем. Другият изход е въпрос на промени.

За съжаление към момента Касата не е изплатила дори надлимитните средства, които трябваше да ни даде на 25 този месец за април. Това затруднява 60% от болниците да дадат пълни заплати. Лимитните средства, които касата ни е изплатила досега, са около 70% от реалната дейност на болниците. Те са достатъчни, за да се платят на 90% заплатите, но болниците имат и задължения за лекарства, за консумативи, режийни. Тоест неизплащането на надлимитните води до увеличаване на дълговете на болниците.

Причините за натрупването на дефицита в касата е неплащането в пълен размер на вноските от държавата, както и прехвърлянето към нея на онкомедикаментите и други дейности. В момента здравната система работи в режим на оцеляване. Предполагам, че и тази година около 150 млн. лв. от дефицита на касата ще се прехвърлят за следващата. Финансов недостиг ще има дотогава, докогато държавата няма ясен ангажимент за хората, които не се осигуряват или за ограничаването на частните болници, или за разбиването монопола на здравната каса. Всяка една от тези мерки би повлияла добре на общата система и даването на пари трябва да бъде свързано с ясни законодателни промени. Когато тези реформи не са извършени, даването на пари е неизбежно, и то трябва да бъде на 100%. А когато промените са извършени, тогава ще има и промени в работата на болниците. Но ако и следващият парламент не направи нещо в първите шест месеца от управлението си, няма да предприеме реформи и до края на мандата си.

Привидно логичният отговор на въпроса, дали трябва да се актуализира бюджетът на НЗОК естествено е "да". Основната причина - публичните средства за здравеопазване като процент от БВП са на едно от най-ниските нива у нас, а държавата и без това не осигурява деца и пенсионери със същите суми, които внасят работещите. Но ако анализираме ситуацията, обратната теза - да не се актуализира бюджетът на касата също може да събере сериозни доводи. Ясно е, че така подредено (или по-точно хаотично поставено) здравеопазването ни е в състояние да изисква все повече средства, които обаче не водят до реалното му подобрение. За съжаление в последните две десетилетия важните решения за развитието на държавата ни винаги са идвали след дълбоки кризи, предшестващи от години на агония.

В подобна перманентна агония се намира от немалко време здравеопазването и поддържането на системата в сегашния и псевдоосигурителен вид става с периодично гасене на пожари. Измъчените финансови инжекции не осигуряват лечение, а маскират симптомите на болестта, обхванала сектора. Така те правят истинското му излекуване още по-трудно и скъпо, отлагайки го във времето. Друг немаловажен довод срещу увеличението на бюджета на НЗОК е пълната непрозрачност за това как и от кого се харчат парите и. Касата не публикува направените трансфери към различните болници, за какви медицински изделия и лекарствени продукти плаща, къде са големите харчове и увеличения. Тази озадачаваща секретност в комбинация с нарастващи с десетки проценти разходи, които не са свързани с никакво реално увеличени нито на доходи на работещите в сектора, нито с подобряване на здравното обслужване на населението съвсем основателно подбужда съмнения за корупционни практики. Подобни съмнения могат да бъдат разсеяни единствено с пълна прозрачност и свободно предоставяне на анализи за разходите, които прави НЗОК.

Те трябва да бъдат достъпни на сайта на касата. Срещу даването на повече пари в момента би могло да се изтъкнат и доводи, свързани с неадекватното оперативно управление на системата. Разнобоят между МЗ и НЗОК, изразяващ се в коренно различни послания, доведоха до "презапасяване" на болници с отчетени клинични пътеки и една актуализация на бюджета ще бъде финансова награда на хитростта, а не стимул за ефективност.

Спешните приемни отделения да бъдат извадени от болниците и да преминат към Спешна помощ. Това предвижда финалният проект на Концепцията за Спешна помощ на сегашния здравен министър д-р Таня Андреева, която от днес е пусната за обществено обсъждане. Не е ясно обаче кой и дали някога ще го реализира. В същото време от здравното министерство отчитат, че без спешни промени системата ще се самозакрие. Има опасност в следващото десетилетие Спешна помощ да загуби 1/3 от персонала си, което ще постави под въпрос функционирането й, се казва в стратегията.

Изваждането на спешните отделения от болниците и преминаването им към Спешна помощ беше най-спорното предложение на здравното министерство. След критиките на повечето спешни медици здравните експерти заявиха, че няма да предприемат подобна промяна. Спешните лекари обаче се притесняваха, че няма да има кой да работи в отделенията. Друг проблем е финансирането на тези отделения. В момента те са грижа на болниците, но след това ще станат държавен ангажимент, а бюджетът на Спешна помощ е малък - около 91 млн. лв. като повечето пари отиват за заплати.

От ведомството на Таня Андреева предлагат и болниците да получават повече пари за всеки спешен пациент, отколкото за всеки планов.

В стратегията се предвижда и окомплектоването на десетки спешни болнични комплекси. Това ще представляват общински и държавни болници, в които трябва да се създаде по-добра материална база за лечение на спешни състояния. Те станаха популярни като "малки пироговчета" и ще са разделени на две нива. "Пирогов" пък ще е националният спешен комплекс, където ще се карат най-сложните случаи.

В стратегията се предвижда и осигуряване на въздушен и воден спешен транспорт. Тъй като няма пари обаче, няма да се създаде санитарна авиация, каквато има в ЕС - HEMS, а ще се ползват ресурсите на сегашните министерства - военно, вътрешно. Финансирането на самите летателни часове пък се предлага да става чрез фонд, в който да влизат средства от гражданска отговорност, винетки и здравни осигуровки.

От 1 юли старазагорската болница "Проф. Стоян Киркович" няма да храни пациентите си. Причината е, че лечебницата е в лошо финансово състояние. Тя е в топ 10 на държавните болници с най-големи дългове. Допълнителен проблем за работата е и забавянето на парите от касата. Тази година надлимитните средства клиниките получават с три месеца закъснение.

Екипите: Още едно посегателство и ще преминем към гражданско неподчинение

След едномесечно затишие лекарите от "Спешна помощ" излязоха отново на протест вчера. Този път - срещу посегателството над спешните екипи. Медиците обявиха, че протестът им е безсрочен. Той е провокиран от нападението над техния колега Буен Тодоров, който бе пребит от роднини на пациент. Върху линейките ще бъдат поставени ленти с надпис "Спрете саморазправата с нас".

От Националната асоциация на работещите в Спешната помощ излязоха с протестна декларация срещу агресията, в която настояват и да се зачита предимството на линейките и да се монтират паник бутони в колите. Спешните екипи в Монтана, Велико Търново и Шумен също подкрепят протеста.

Лекарите се оплакаха и от бездействието на здравното министерство. "Обещаха ни повече спешни екипи и по-големи заплати, но нищо от това не е изпълнено", заяви пред "Труд" председателят на асоциацията на работещите в Спешната помощ д-р Десислава Кателиева. За последния месец заплатите на спешните екипи в София били намалени с между 180 и 300 лв., оплакаха се лекари. Временният председател на Центъра за Спешна медицинска помощ в София Александър Златанов обаче отрече подобни твърдения. "Няма нито увеличение, нито намаление на заплатите", обясни той.

Болница остава без храна за пациентите. От днес старозагорската университетска болница спира да храни хората, които лекува. Пациентите трябва сами да осигуряват храната си.

Не е ясно как болните на специална диета ще осигуряват лечебното си хранене, нито колко спестява по този начин болницата от храна.

Изпълнителният директор на най-голямата държавна болница в областта проф. Петрана Чакърова призова медиите да намерят спонсори на задлъжнялата болница. МБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" има задължения за над 21 млн. лв.

Районният съд във Велико Търново оневини зъболекарка от Свищов, която "лекувала" мъртви пациенти.

Зъболекарският съюз я заличи от регистрите си, а стоматоложката заведе дело.

Районният съд установи, че в наказателното постановление на съюза има нарушения и го отмени.

Извънредни проби от морската вода, взети вчера, ще покажат дали къпането по крайбрежието на Варна е безопасно. Резултатите ще са готови в петък, съобщи д-р Светла Станева, и.д. директор на Регионалната здравна инспекция (РЗИ).

След потопа на 19 юни плажовете във Варна и кв. "Аспарухово" бяха обезобразени от наноси и боклуци. Сега те са почистени и в неделя бяха пълни с летовници. Калта, останала в ниската част на"Аспарухово", няма да се хвърля в канала море езеро, а ще се извозва с камиони до предварително определени места, успокои шефът на екоинспекцията Ерджан Ебатин. След усиленото миене на улиците пробите на въздуха в квартала вчера показали запрашаване под нормата.

През юли има риск от увеличаване на болните от хепатит А и чревни инфекции, особено от район "Аспарухово", но не защото са се къпали в морето", категорична бе д-р Станева. Според нея евентуална епидемия може да се предотврати с масова имунизация, за която няма пари. РЗИ е предупредила всички спешни кабинети и лични лекари във Варна за повишено внимание при пациенти с такива симптоми. В самата инспекция изследвания на болните се правят безплатно и експресно.

Само месец след кризата в спешната помощ на София заради уволнението на дългогодишния й шеф Георги Гелев медиците обявиха, че излизат на безсрочен символичен протест. Този път поводът е нападението над спешен екип в столичния квартал Ботунец. Преди това заради отнето предимство пострада цял екип на линейка, а 15-годишно момиче се бори за живота си.

Вчера сутринта около 30 лекари се събраха на едночасов протест пред сградата на Центъра за бърза помощ на пл. "Сточна гара". Зам.-директорът на центъра Светлана Богданова обясни, че медиците ще протестират всяка сутрин между 7.30 и 8.30 ч. Тя заяви, че за този един месец не е направено нищо - не са дошли нови екипи, нито са увеличени заплатите. Точно обратното - възнагражденията са намалени с между 180 лв. и 300 лв. в зависимост от длъжността без обяснение. Временният шеф на Спешна помощ Александър Златанов обаче коментира пред OFFNews, че заплатите не са пипнати. "Въпросът е, че медиците са получавали допълнителни възнаграждения над основните си заплати от парите за незаетите щатни бройки. Сега е време за отпуски и ако съответният медик не е бил на работа, няма да получи пари над заплатата си", обясни Златанов. Според него от администрацията са се съгласили да бъдат намалени техните допълнителни суми и да бъдат дадени на медиците. Той смята, че не са необходими повече екипи.

Националната асоциация на работещите в спешната помощ излезе с протестна декларация именно срещу проявите на саморазправа с екипите, незачитането на предимството на линейките и липсата на мерки за гарантиране на безопасността им. Председателят й Десислава Кателиева обясни, че протестът не цели да дестабилизира системата за спешна помощ, а да се гарантира сигурността на екипите и пациентите. При следваща проява на саморазправа обаче спешните екипи са готови да преминат към гражданско неподчинение в извънработно време.