Периодизация и развитие на географията
Развитието на географската наука преминава през 5 етапа:
• Античен (от 4-то хилядолетие пр. н. е. до V в. пр. н. е.)
– разпокъсано и повърхностно географско знание, свързано с изучаването и изследването на географски обекти и явления в териториите, които човекът обитава;
– появяват се и се развиват математическата география (Птолемей) и географията на страните (Страбон) като резултат от потребностите на обществото (развитие на търговията и корабоплаването по Средиземноморското крайбрежие);
– заражда се географията на природата (Аристотел). Поява на първите сравнително точни карти – начало на картографското направление в географията.
• Средновековие (от V до края на ХV в.)
– господство на религиозен светоглед и на религиозен фанатизъм в Европа;
– застой в развитието на географията;
– развиват се математическата география и картографията в страните от Изтока. Ара
• Велики географски открития (от средата на ХV до средата на ХVІІ в.)
– разширява се географското познание като резултат от откриването и опознаването на нови земи и от общото развитие на науките;
– определят се очертанията на сушата и на океаните, изяснява се същността на редица процеси и явления; откриват се основни географски закономерности – зоналност (на климата, на растителността); периодичност (приливи и отливи). – формира се глобално картографско знание;
– появяват се първите усъвършенствани карти за нуждите на корабоплаването;
– разцвет на картографията в Холандия през ХVІ–ХVІІІ в.
. • Ново време – от средата на ХVІІ до края на ХІХ в.
– разширява се географското познание – събиране, сравняване и анализиране на географска информация за природата, населението и стопанството на страни и региони;
– диференцира се географията (географията на природата се поделя на климатология и океанография, а географията на обществото – на политическа, историческа, икономическа;
– правят се опити за комплексно изучаване на географските обекти и явления (Ал. Хумболт, Карл Ритер, Георг Марш).
– Усъвършенстване на географските карти: нови знания за изпълнението на математическите елементи на картата.
• Най-нов период – от края на ХІХ до края на ХХ в.
– провеждат се специализирани географски изследвания;
– продължава процесът на диференциране на географската наука;
– географията се утвърждава като комплексна наука (природна и обществена), в основата на което е взаимодействието между природата и човешкото общество;
– усъвършенстват се методите за географско познание. – използване на картографския метод както за описване, така и за анализиране и синтезиране; за разкриване на отношенията между географските обекти и явления;
– използване на дистанционните методи (аерокосмически снимки) при изработване на съвременни карти.
Геоморфология
Г еоморфологията е наука за възникването и развитието на релефа на сушата, на океанското и морското дъно, за законите на развитието им, взаимната зависимост между строежа на релефа и строежа на земната кора, между външните и вътрешните земни сили.
Видове:
Обща геоморфология - изучава общите закономерности и взаимните зависимости на целия морфогенетичен процес (приложна геоморфология, методи на геоморфоложки изследвания и картиране)
Специална геоморфология - регионална и отраслова (глациална, карстова, пустинна, брегова, кватернерна, палеогеоморфология, климатична, структурна).
Хидрология
Х идрологията изследва детайлно всички видове водни обекти на Земята – реки, езера, блата, морета, океани, ледници и подземни води. Те се разглеждат в своето непрекъснато взаимодействие, обусловено от водния кръговрат. Разглежда се и антропогенният фактор и неговото влияние върху водите, изразяващо се основно в замърсяване, изчерпване на водните колектори, построяването на язовири и водноелектрически централи (ВЕЦ).
В повечето случаи хидрологията се смята за дял от природната география, макар че формира тесни връзки с още редица фундаментални науки като химия, физика, математика, статистика и др.
Биогеография
Б иогеографията е наука, занимаваща се с видовото разпределение по Земята и процесите, които са го обусловили.[1]
Разнообразието на видовото разпределение по Земята могат да бъдат обяснени като резултат от взаимодействие на редица фактори в историята на Земята като заледявания, движение на континентите, вулканична дейност, отичане на реките, които в комбинация са оказвали влияние върху промяната на условията за съществуване, създавайки предпоставки за еволюция на видовете и формирането на видово разнообразие в зависимост от географското им разпределение.
Основите на биогеографията като наука са поставени от английския учен Алфред Уолъс.
Климатология
Климатологията (от старогръцки κλίμα — наклон и старогръцки λόγος — учение, наука) е наука, изучаваща особеностите на климата и всички явления, свързани с него, както в глобален, така и в регионален аспект.
П о-рано като подраздел на метеорологията е влизала в географските науки. Сега климатологията се счита за интердисциплинарна наука, влизаща в състава на науките за Земята.
Картография
К артографията (на гръцки: χάρτις – карта и γραφειν – пиша) е наука и приложна практика за създаване на карти и глобуси. Тя е една от основните техники, които се използват в географията и служи като основно средство за представяне на данни в много сродни науки, като демография, икономика и други.
Почвознание
Почвознанието е наука, която изучава почвата като природно тяло и основно средство за производство в земеделието.
Под понятието почва трябва да се разбира повърхностния рохкав пласт от земната суша, притежаващ св-вото плодородие. Плодородието пък е способността на почвата да осигурява всички необходими условия за развитието на растенията.
Ланшафтознание
Сподели с приятели: |