Възприемайте фирмата си като жив организъм, като сложна, адаптивна система

Възприемайте фирмата си като жив организъм, като сложна, адаптивна система

Ако организацията има свой собствен живот, тя е нещо повече от сбора на частите си. Тя е повече от съвкуп­ност от икономически транзакции. Тя е повече от хора­та, които работят в нея. Тя е дори повече от набора от отношения, които изгражда. Организацията е нещо свое­образно; тя принадлежи на своя вид. Тя може да се възпро­изведе и да умре. Това е една силно двусмислена същност. Тя може да бъде купена и продадена като недвижим имот, домашен любимец или роб, но е всяко купуване се превръ­ща в нещо ново – леко или не толкова леко различно, но винаги разпознаваемо сходно с предиш­ното си въплъщение. Всичко това е голяма загадка: трудно е да се разбере или да се опише.

• 
  Това премахва илюзията за контрол. Едно живо съще­ство, дори домашен люби­мец или роб, се контролира по-трудно от машина. Организмът е непредсказуем и своеволен. Той има собствено съзнание.
  
• 
  Това подчертава ролята на растежа и иновациите. Машините не растат. Орга­низмите не могат да правят нищо друго (иначе ще умрат).
  
• 
  Това ни напомня, че организациите, или части от тях, могат да се самостарти­рат. Машината трябва да бъде пусната в действие, включвана и изключвана. Машините страдат от ентропия: те се износват, ако не се поддържат редовно. Организмите могат да се пускат в действие и обновяват сами: разви­ват нови клетки и регулират метаболизма си. В случая на дадена организация бихме могли да спорим дали тя повече прилича на обзета от ентропия ма­шина, или самообновяващ се организъм; очевидно между тези две крайности съществува континуум.
  
• 
  Организмите са част от системи. Организмът е сложно цяло, състоящо се от множество подсис­теми, и част от много „суперсистеми“ над него. Корпорацията ще бъде повлияна от промяна в ней­ните подсистеми – например от наемането или пен­сионирането на хора – и от суперсистеми – нейния пазар и конкурентна среда. Машините не се влияят по този начин.
  
• 
  Организмите могат да изграждат мрежи и връзки. Машините не могат. Хората и някои други организ­ми могат. Трябва да признаем, че паралелът не е съвършен. Не толкова организацията като такава изгражда мрежите и връзките, а по-скоро хората в рамките на организацията създават тези връзки. Ето защо има опасност да изпаднем в „антропо­морфни“ приказки за организациите и да ги възприе­маме като хора. Може би е по-добре да разглеждаме организацията като човек, а не като машина, но оп­ределено не е правилно да смятаме, че организация­та по принцип се състои от своите хора и е тяхно продължение. Тук имаме нужда от голяма доза кван­това неопреде­леност. Хората не са собственост на организацията, нито са принудени да останат част от нея. Дори когато са в нея, те имат живот извън нея. Мрежите и връзките, които се създават, не се само с други хора, а и с други организации и с обще­ството като цяло.
  
• 
  Организмите имат собствена цел. Машините имат предназначението, което им е зададено от техни­те създатели или притежатели. Целите на органи­зациите еволюират в резултат на характеристи­ките на техните основатели и това, което се случ­ва междувременно. Дали Microsoft има друга цел, ос­вен да трупа пари за собствениците си? Или пък Disney Corporation? Или McDonald’s? Разбира се, че имат. Не бихте могли да си представите как някоя от тези организации сменя целите си, дори собст­вениците им да го наредят.
  
• 
  Организмите се учат. Само живите същества могат да учат. Очевидно и органи­за­циите могат да се учат: Greenpeace може да учи, един бейзболен отбор може да учи, Microsoft може да учи (например за важност­та на интернет дори когато основателите на ком­панията са били скептично настроени), дори амери­канските републиканска и демократическа полити­чески партии могат да се учат! Струва си да се запи­таме обаче дали организациите могат да знаят пове­че, отколкото отделните им членове, взети заедно. Познанието може да съществува като функция от съвместната работа, но несъмнено то може да е присъщо само на човешките участници, а не на орга­низацията, независимо от членовете ѝ.
  

• 
  И накрая, организмите могат да притежават свой характер и уникалност. Възможно е една машина да е уникална, но това е много необичайно. Машина, която има свои характеристики, а не тези, предви­дени от дизайнерите ѝ, вероятно не е много добра машина. От друга страна, организмите са уникал­ни, а сложните организми наистина проявяват соб­ствен характер. Хората, а може би и другите орга­низми, имат емоции. Организациите имат своя соб­ствена култура, която е продукт на историята и случайността, както и на човешкото планиране. Всяка фирма е sui generis, единствена по вида си. Важна характеристика на видовете е, че всеки те­хен член развива свой уникален начин за вършене на нещата, а емоцията е важна част от това.