Принципът 80/20
Принципът на допълнителността: дуализъм на вълна – частица
Изтегляне 0.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Котката на Шрьодингер
Принципът на допълнителността: дуализъм на вълна – частицаПрез 1927 г. Бор излага своя принцип, че светлината е едновременно подобна на вълна и частица. Наблюдаваната реалност зависи от експериментатора и метода му. Ако наблюдавате фотон с детектор на частици, виждате частица. Наблюдавайте фотона с детектор на вълни – фокус-мокус! – получавате вълна. Според Бор нито едно от двете не е по-реално или по-точно от другото. Можем да видим само вълна или частица в даден момент, но и двете описания са необходими, за да получим пълна представа за същността на светлината. Двата метода се допълват взаимно. „И/и“ става по-добра гледна точка от „и/или“. Котката на ШрьодингерЕрвин Шрьодингер (1887 1961) е колоритен австрийски физик, който през 1925 г. създава вълновото уравнение и описва поведението на електрона около атомното ядро. Бор казва на Шрьодингер: Вашата вълнова механика допринася толкова много за математическата яснота и простота, че представлява огромен напредък в сравнение с всички досегашни форми на квантовата механика. Въпреки това Шрьодингер, подобно на Айнщайн, е притеснен от невъзможността да открие определяща причина за атомното и субатомното поведение. Както Айнщайн, така и Шрьодингер искат да открият базовата реалност, която допускат, че съществува под нереалния свят на кванта. За да покаже абсурдността на вероятностните заключения на квантовата теория, Шрьодингер създава притчата за котката, която е едновременно мъртва и жива. Логическият експеримент е следният. Представете си една жива котка в черна кутия, в която не можем да погледнем. Кутията съдържа и шишенце с отрова, което, ако бъде отворено, ще убие котката. Вероятността радиоактивен разпад да освободи отровата е 50 на 50. Здравият разум предполага, че във всеки момент котката е или жива, или мъртва; отровата или е освободена, или не. Фактът, че не знаем дали котката е мъртва, или жива, няма значение; тя е или напълно щастлива, или съвсем мъртва. Но квантовата теория твърди, че радиоактивният материал не „решава“ дали да се разпадне, или не, докато не започнете да го наблюдавате. Ето защо според квантовата теория, преди да отворим кутията, атомният разпад нито е настъпил, нито не се настъпил. Следователно котката от своя страна не може да бъде нито мъртва, нито жива; тя би трябвало да бъде едновременно мъртва и жива. Ще я направим мъртва или жива само като отворим кутията. Доста глупаво, нали? И Шрьодингер смятал така. Той акцентира върху несъответствието между квантовата реалност – света на миниатюрните частици материя – и реалността отвъд микросвета; тоест обикновената реалност на котките и хората и всичко, по-голямо от атом. Но макар да му се иска, Шрьодингер не опровергава естеството на квантовата реалност. Експериментите доказват извън всякакво съмнение, че квантовата механика с право твърди, че фотонните частици се държат произволно, но все пак съгласувано. Един фотон оказва мигновено въздействие върху друг фотон, дори когато логически не може да го направи, фундаменталните частици, които съставляват света, очевидно са неразделно свързани помежду си и са част от някакво неделимо цяло; всяка частица „знае“ какво правят останалите. Това, което според мен притчата на Шрьодингер успява да постигне, е да подложи на съмнение приложимостта на квантовата теория по отношение на явленията извън квантовия свят и предпазливо да влее здрав разум във всеки опит за нейното екстраполиране от микросвета. Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|