Проблеми при облагане на ет

Данъчното облагане е едно от основните средства за осъществяване на социално-икономическата политика на държавата. Основният източник за акумулиране на средства в държавния бюджет, така държавата е в състояние да решава стоящите пред нея крупни по характер задачи. Но в предвид разностранността на извършваната дейност от физическите и юридическите лица, по отделно за всеки от тях е предвидена различна данъчна технология.

В прехода към пазарна икономика е подчертан стремежа на фирмите за оцеляване, утвърждаване и просперитет. Една от най-важните предпоставки за това е запазването на икономическите им интереси свързани с данъчното облагане, или с други думи данъчната система трябва да бъде изградена така, че да стимулира стопанската инвестиционна активност, да не допуска двойно облагане на едни и същи доходи, да се стреми към изравняване на данъчните условия в България с тези на развитите икономически страни.

Съществуват различни становища за оптимална данъчна ставка, която би довела до увеличаване приходите в бюджета, без да пречат на развитието на икономиката. Най-често срещано мнение е че държавата трябва да събира чрез данъците около 43% от брутния вътрешен продукт. Ако данъкът е по-голям това води до намаляване на инвестициите, увеличава се делът на скритите приходи и на икономиката в сянка. Следователно решението на проблема за увеличаване на държавните приходи, не е в увеличаване на данъците а в стремеж към широка данъчна основа. Трябва да се обхванат всички имущества и доходи на всички възможни данъкоплатци. Съгласно чл.60(2) от Конституцията “Данъчни облекчения и утежнения могат да се регламентират само със закон”. Всеки данък е регламентиран със специален закон, на който се основава и контрола върху събирането му. Особено интересни са проблемите на контрола върху доходите, тъй като съществуват много възможности и опити за тяхното укриване.

За да могат да се съберат възможно по-голяма част от данъчните приходи е необходимо изграждането на една добре организирана и квалифицирана данъчна администрация. Не би трябвало да има случай, в който да се окаже, че проверявания данъкоплатец е по-добре подготвен, а данъчния поради ниската си квалификация и умения не може да установи нарушенията. От друга страна, последният трябва да бъде добре мотивиран, за да изпълнява съвестно задълженията си и да не се поддава на подкупи. Една от най-важните предпоставки за това е че данъчната система трябва да бъде изградена така че да стимулира стопанската инвестиционна активност да се стреми към изравняване на данъчните условия на България с тези на развитите страни.

Преминаването от планова към пазарна икономика доведе до създаването на частни фирми като стопански субекти, следващи принципите на свободния пазар. Правилата на пазарната икономика бяха възприети и от държавните предприятия, които също бяха принудени да се регистрират по Търговския закон.

Характерът и спецификата на фирмата се определя освен от вида дейност която тя извършва но и от формата под която е регистрирана според Търговския закон.

Всяка форма на регистрация според него има своите предимства и недостатъци, но изборът на тази форма зависи от спецификата на стопанската дейност на фирмата. Една от формите на регистрация са и едноличните търговци, притежаващи някои характерни само за нея особености. Именно Едноличните търговци и данъчното облагане върху доходите на тези фирми са обект на разглеждане на настоящият магистърски проект.

1. 
   ХАРАКТЕРИСТИКА И ФУНКЦИИ НА ДАНЪКА.
   

Данъкът е сложна финансово-икономическа категория и има различни страни и аспекти. Преди всичко данъкът е правна категория и има правна същност, защото се установява и прилага само въз основа на закон. От правна гледна точка той е законосъобразно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане от физическите и юридически лица в полза на фиска на държавата. Твърде отдавна е възникнал въпросът : кое дава основание на държавата да изземва по този начин определена част от създадените в частното стопанство блага и доходи? Отговорите на този въпрос са били различни, но днес е почти общоприето, че това право на държавата произтича от нейния суверенитет. От суверенитета на държавата въобще се “извежда” и нейния т.нар. финансов или данъчен суверенитет. В миналото такъв суверенитет е притежавала още една институция – църквата.

От икономическа гледна точка данъкът представлява част от благата, респективно от доходите на физическите и юридическите лица, които се предоставят в разположение на държавата за финансиране на изпълняваните от нея функции и задачи т.е. за издръжката и осигуряване функционирането на органите и институциите на държавната власт и управлението.

Физическите лица имат различен социален статус. Те обикновено са особени социални групи и обединени в партии, които изпълняват данъците, чиито функции се свеждат до следните :

а/ ФИСКАЛНА ФУНЦИЯ – осигурява необходимите на държавата финансови средства и материални блага.

б/ СОЦИАЛНА ФУНКЦИЯ – осъществяват преразпределението на бруто-вътрешния продукт и на доходите на отделните данъкоплатци на социална основа и служат за провеждането на определена социална политика.

в/ ИКОНОМИЧЕСКА ФУНКЦИЯ – стимулирани или ограничаване на икономическото развитие, което може да има глобален или селективен характер.

г/ КОНТРОЛНА ФУНКЦИЯ – която намира проявление в контрола върху данъчните обекти и контрол чрез данъци върху икономическата дейност на стопанските субекти.

За да бъде кратката характеристика на данъка по-пълна ще отбележим, че в литературата са се оформили три основни теории за същността на данъците. Те са следните :

- Осигурителна теория;

- Жертвена теория и нейния съвременен вариант в лицето на

т.нар. теория за дълга;

- Еквивалентна теория.

Според осигурителната теория държавата се третира като институция за взаимно осигуряване на гражданите си срещу външно нападение, нарушаване на вътрешния ред, накърняване на собствеността и сигурността на гражданите и пр.

Защитата на своите граждани срещу посочените рискове и опасности от страна на държавата има своята цена в лицето на данъците т.е. данъкът се приема като специфична застрахователна или осигурителна вноска или премия.

Жертвената теория е по-прагматична. При нея се изхожда от обстоятелството, че без държава не може, следователно не може и без данъци. Ето защо данъците се третират като жертва в името на съществуването и функционирането на държавата. Някои съвременни автори считат, че думата жертва неподходящо е избрана, защото тя предполага свободна воля, а при данъка не е така. От тази гледна точка се счита, че вместо за жертва е по целесъобразно да се говори за дълг.

Най-“нова” и най-популярна е еквивалентната теория. Нейните създатели са класиците на икономическата мисъл. Според нея държавата предоставя на своите граждани различни блага и услуги – защита от външно нападение, правораздаване, поддържане на вътрешния ред, охрана на собствеността, сигурността и спокойствието на своите граждани и пр. Благата и услугите, които държавата предоставя на своите граждани обаче не са безплатни. Тяхната цена са данъците. От тази позиция те се дефинират като цена на правителствените услуги, като цена на специфичните публични блага и услуги, които държавата “произвежда” и предоставя на своите граждани.

Посочените теории едва ли изчерпват същността на данъка, но я разширяват и обогатяват, като акцентират върху една или друга негова страна и характеристика. Данъкът е феномен, който свързва данъкоплатците с държавата.

• 
  “АНАТОМИЯ” НА ДАНЪКА:
  

За всеки данък данъчното облагане могат да се разграничат и обособят неговите елементи, които разкриват “анатомията” т.е. съдържанието му. Тези елементи са следните :

Такива могат да бъдат – качествата на личността, имуществото, дохода, осъществяването на определена дейност или реализираните от нея обороти. Изборът на един или друг предмет има историческа или социално икономическа обусловеност и последици.

Елементите на отделните видове данъци се определят и конкретизират с данъчни закони и под законови нормативни актове.

• 
  ДАНЪКОПОДОБНИ ПЛАЩАНИЯ.
  

Към данъкоподобните методи и форми могат да се отнасат :

таксите, самооблагането, патентите, приносите, конфискациите, глобите, а към не данъчните – държавния кредит /вътрешен и външен/, стопанската дейност на държавата, респективно финансовите монополи и държавните концесии, продажбата на държавно имущество, паричната емисия.

Ограничения обем на настоящият магистърски проект не дава възможност да се изяснят всички данъкоподобни приходни форми, а това в случая не е необходимо. Ще разгледаме най-важните от тях, една от които е и таксите.

Таксите приличат на данъците, но се отличават от тях. Плащането на същинските такси е свързано с предизвикано действие или оказване на определена услуга от държавен орган или институция, от публично-правно юридическо лице, на платеца на таксата. В случая става дума за действия и услуги на държавни органи и институции, които са проявление на функции и роля на политическата власт на държавата.Таксите имат доброволен и непосредствено възмезден характер, което не е типично за данъците. Не рядко целта на таксите не е само възмездна и подпомагаща издръжката на организациите и учрежденията, които ги събират, но и ограничителна – да се ограничи предизвикването на действия и ползуването на услуги от държавни организации и учреждения до случаите, когато това наистина е неизбежно или необходимо. Плащането на такси може да бъде свързано и с упражняване от държавните органи и институции на контролни функции и задачи /при преглед на МПС, на мерки и теглилки и пр./

Плащането на таксите става в банка по сметка, в брой срещу квитанция и посредством таксови марки /държавни таксови марки и таксови марки на народните съвети.

На таксите би следвало да се погледне и от друг ъгъл или като форма и начин за осъществяване на т.нар. смесено финансиране. Потребностите обикновено се разграничават на две основни групи – обществени и лични. Обществените потребности се задоволяват по обществен път, за която цел служат главно данъците; чрез тях се финансира задоволяването на обществените потребности. Личните потребности се удовлетворяват в съответствие с финансовите възможности, културата, навиците, привичките и пр. на всеки индивид. Между обществените и личните потребности стоят т.нар. смесени потребности – здравеопазване, образование, социално осигуряване, култура и др. Задоволяването на посочените смесени потребности има както обществен, така и личен или индивидуален аспект. Именно двойнственият в голяма степен характер на смесените потребности обуславя и смесеното им финансиране – от бюджета и от всеки ползвател на конкретна услуга, което е свързано с плащането от негова страна на определени такси. Разбира се плащането на такси от индивидите е обусловено от определени изисквания–възможността за персонифициране на изгодата и морално-етична обоснованост на таксите.

Впрочем, съвременната или модерна западна финансова теория третира данъците като специфична цена на публичните стоки и услуги, които имат напълно обществен характер, а таксите – като цени на публични стоки и услуги, в които има елемент на индивидуална потребност и придобиването на лична изгода.

С а м о о б л а г а н е т о е “форма на доброволно участие на населението /от съответните - В. С./ във финансирането /и осъществяването – В. С./ на някои мероприятия от местното значение в населените места като електрификация, водоснабдяване, строителство на училища, читалища, детски заведения, сгради за битови услуги, здравни пунктове, улици, озеленяване, хигиенизиране и т.н. Това може да се провежда и осъществява както в парична форма, така и под формата на трудово участие. След като обаче се вземе решение от мнозинството на жителите на дадено населено място /или район, квартал, махала/ то става задължително и се събира по реда на събирането на държавните вземания, макар че приходите от самооблагането не се внасят в приход на бюджета, а по отделна извънбюджетна сметка. Същите се използват за финансиране на обекти, приети от общото събрание на гражданите.

П а т е н т и т е се квалифицират още като патенти или паушални плащания или данъци. Те имат двояко предназначение. От една страна

чрез патентите се установява едно глобално годишно плащане от физически лица главно, което може да обхване както задължения, свързани с по-доходното, така и на такива, които произтичат от оборотното или косвено облагане. От друга страна те се плащат преди започване на дейността или в началото на бюджетната година и имат характер на платено разрешение за упражняване на определена занаятчийска или търговска дейност. Патентите се определят по тарифи, в които платците им са категоризирани в зависимост от банша и мащабите на дейността им, установявана обикновено и т.нар. външни белези.

2. 
   ПРИНЦИПИ НА ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ
   

В икономическата литература са застъпени различни становища относно принципите на данъчно облагане. Обобщавайки най-важните от тях, може да се направи следната класификация на принципите за данъчно облагане:

Следва да се отбележи, че с оглед на спазване на принципите на справедливостта за доходите, близки до определения за даден период екзистенц-минимум, се определя необлагаем минимум. Същевременно се допуска освобождаване на някои категории данъкоплатци-физически и юридически лица, от определени данъци с оглед на осъществяване социална политика на държавата или създаване на интерес за насочване на икономическата активност към дейности от национално значение.

Всяко правителство трябва да се стреми към спазване на тези принципи, като с това ще способства за стимулиране на стопанската активност, увеличаване приходите на бюджета, привличане на чуждестранни инвестиции и заздравяване икономическата стабилност в страната.

3. 
   ВИДОВЕ ДАНЪЦИ И НАЧИНИ ЗА ОБЛАГАНЕ
   

Разработването на една обоснована и ефективна данъчна система изисква познаването на различни видове данъци, от които тя би могла да се изгради.В тази връзка може да се направи следната класификация на данъците.

• 
  Преходни – данък върху общия доход, данък върху печалбата и др.
  
• 
  Имуществени данъци – данък сгради , данък върху наследствата, поземлен данък.
  
• 
  Данъци върху консумацията- данък върху добавената стойност, акцизи, мита.
  
• 
  Данъци върху дейността- данъци върху ренти, данък занятие .
  

• 
  Преки данъци. С тях се облагат непосредствено физическите и юридическите лица. Такива данъци са: личния подоходен данък, социално-осигурителните вноски, данък върху печалбата, имуществени данъци и др. Основно предимство на преките данъци е, че техния размер може да се съобрази с индивидуалните качества на данъкоплатците – размер на реализираните доходи или облаганото имущество, брой на членовете на семейството, платежоспособност и др.
  
• 
  Косвени данъци / данъци върху консумацията/. Те обременяват цената на отделните стоки и услуги и по този начин се понасят от всички потребители, независимо от техните индивидуални качества. Косвените данъци са данъкът върху добавената стойност, акцизите и митата. Косвените данъци обикновено са пропорционални. Те се прилагат в процент към цената на съответната стока. Специфичното тук е, че те са прогресивни за потребителите с ниски доходи и регресивни, спрямо тези с високи доходи.
  

• 
  Прогресивни данъци. При тях притежателите на по-големи облагаеми доходи плащат по-голям относителен дял от своя доход под формата на данък в сравнение с притежателите на по-ниски облагаеми доходи. В тази връзка с прилагането на прогресивни данъци най-пълно се спазват принципите на хоризонтално равенство и вертикално неравенство.
  
• 
  Пропорционални данъци. При облагането с пропорционални данъци всички данъкоплатци плащат еднакъв процент от своя облагаем доход, независимо от неговия размер. С пропорционален данък се облагат предимно доходите на юридически лица. По този начин се спазва принципът на единството на данъчното облагане. Стремежът е държавата да запази предимствата на един или друг стопански субект, реализирани в резултат на по-ефективна дейност. Същевременно при набелязване на приоритети в развитието на икономиката за някои области или дейности, както и с оглед на осигуряване възможности за функциониране на някои не особено рентабилни, но обществено необходими дейности, държавата може да приложи приливигирован режим на данъчно облагане, като намали данъчните ставки или освободи изцяло от внасяне на данъци съответните данъчни субекти.
  
• 
  Регресивни данъци. При тях данъчният размер намалява при увеличаване на облагаемия доход, тоест относителния дял на данъка в облагаемия доход нараства за по-ниските доходи и съответно намалява за по-високите доходи. Следва да се отбележи, че в практиката регресивни данъци в чист вид не съществуват. Регресивни са някои от прогресивните данъци, за които ставката за доходите над определен таван не нараства, както и някои от пропорционалните косвени данъци. Чрез цените те изземват по-голяма част от ниските доходи и по-малка част от високите.
  

4. 
   ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДАНЪЧНО-ОБЛАГАТЕЛНИЯ
   

1. 
   ПРАВЕН СТАТУТ НА ЕТ
   

Едноличните предприятия /фирми/ са най-старата форма на предприемачество в света. Те са добра среда за конкуренцията и свързаната с нея концентрация и централизация на производството и капитала. Днес те са загубили господстващото си положение в икономическия живот, макар, че са многобройни. Широко разпространени са в търговията на дребно, услугите, в помощните и страничните производства и други. Продължителността им на живот е твърде малка – в САЩ, например около четвърт от тях фалират още първата година, а около 90% съществуват не повече от 4 години.

У нас съществуването на ЕТ се регламентира от Търговския закон чл.56 – чл.60. Според Търговския закон като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местоживеене в страната, което отговаря на изискванията на закона. Едно физическо лице може да регистрира само една фирма като едноличен търговец. Едноличната фирма е притежание на едно лице – патрон, което осъществява основните дейности във фирмата и я управлява.

Най-характерно за едноличната фирма е, че собствениците са неограничено отговорни – т.е. те гарантират плащанията си не само с капитала на фирмата, но и с цялото си имущество. Фирмите на ЕТ се характеризират още с:

-бърза и гъвкава реакция, лесна адаптивност при промяна на пазарната конюнктура;

-възможности за установяване на преки и трайни връзки с потребителите;

-специализация, която води до ниски производствени разходи и др.;

Като форма на организация ЕТ има редица недостатъци, най-съществените от които са:

-малък обем на собствени капиталови ресурси, което ограничава и забавя растежа;

-неограничена отговорност на собствениците;

-липса на квалифицирани управленски кадри;

-трудно кредитиране;

-липса на приемственост / при смърт на собственика, фирмата по принцип преустановява своето съществуване/.

Всяко физическо лице, извършващо дейност като ЕТ, независимо дали е регистриран по Търговският закон е длъжно да води счетоводство по българското законодателство. Счетоводството трябва да осигурява на ЕТ и на контролните органи информация за:

• 
  наличните средства, вземания и задължения към всеки момент;
  
• 
  разходите, приходите и за резултатите общо и по отчитани обекти;
  
• 
  елементите на разходите и методиката за определяне на цените за произвежданите стоки и услуги;
  
• 
  плановете и прогнозите за разширявания и преструктуриране на дейността на фирмата в близка и по-далечна перспектива;
  
• 
  данъците и другите плащания към държавата;
  

2. 
   НОРМАТИВНА БАЗА, РЕГЛАМЕНТИРАЩА ДАНЪЧНО-ОБЛАГАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС НА ЕДНОЛИЧНИТЕ ТЪРГОВЦИ
   

Счетоводството на фирмите се изгражда на основата на специфични и общи нормативни актове и документи. Специфичната нормативна уредба включва: Закон за счетоводство /ЗС/, Национален сметкоплан /НСП/ и Национални счетоводни стандарти /НСС/.

Законът за счетоводството е нормативен акт, регламентиращ как фирмите, в това число и ЕТ да водят счетоводство. В обобщен вид може да се посочи, че ЗС регламентира организацията и методологията на строежа и функционирането на счетоводните системи, състоянието на счетоводните отчети за имуществото и финансовото състояние на фирмите както и реализираните резултати от тяхната дейност.

В него са посочени основните положения за организацията и воденето на счетоводството, принципите на счетоводство, счетоводни форми и документи, оценки на пасиви и активи, инвентаризация, годишни отчети, съхранение и използване на счетоводната информация и т.н. За ЕТ е от значение да знае при какви случаи може да води едностранно счетоводство и при какви – двустранно. /ЗС изменения ДВ, бр.21/1998 г./ чл.2 ал.2 – ал.5.

Едностранно счетоводство може да се прилага по избор от фирми, които :

1. 
   са със средно списъчен брой на персонала за предходната година до 10 души, и сумата на активите е в размер до 50 средногодишни заплати на заетия, персонал
   
2. 
   имат общ размер на приходите от предходната година до 75 хиляди лева.
   
3. 
   не са регистрирани по ЗДДС.
   

Третият по важност нормативен документ за счетоводството на фирмите са НСС. Те осигуряват организационното и методологично единство на текущото и периодичното счетоводно отчитане на дейността. Тяхната основна цел и предназначение е даването на ясна и точна картина за имущественото и финансово състояние на фирмата при съставянето на годишни счетоводни отчети.

Към общите нормативни актове и документи могат да бъдат посочени широк кръг като: Търговския закон, Закон за банките, Закон за корпоративното подоходно облагане, Закон за местни и държавни такси, Кодекс на труда, Закон за данък върху добавената стойност, Закон за облагане доходите на физически лица, Закон за административно производство, Закон за акцизите, Закон за защита на производителите и други, приетите във връзка с тези закони правилници и наредби на Министерски съвет.

За нуждите на предстоящото изследване най-важното значение има Закона за облагане на доходите на физически лица.

Закона за облагане на доходите на физически лица третира облагането на дохода на ЕТ. Данъкът върху дохода на ЕТ е пряк данък. Той е подоходен данък, с който се облага реализирания доход от стопанската дейност на фирмата през данъчната година.

Закона за облагане на доходите на физически лица е в сила от 01.01.1998 г. С него се отмени Закона за данък общ доход от 1950 г. Независимо от многобройните изменения не отговаряше на съвременните икономически условия. Той не отговаряше и на установените принципи в данъчното законодателство на страните с развита пазарна икономика.

Закона за облагане на доходите на физически лица е изграден на нови принципи и има нова философия. Той е съобразен със съвременните виждания и достижения в данъчната теория и практика. За определяне на данъчно задължените лица са дефинирани понятията “местно” и “чуждестранно физическо лице”. Регламентирано е правото на данъчен кредит. Установено е годишно облагане на всички доходи, независимо от източника им, за което се прилага една прогресивна скала.

Независимо от това, че Закона за облагане на доходите на физически лица значително превъзхожда отменения ЗДОД от 1950 година, новия закон не е без недостатъци.

Закона за облагане на доходите на физически лица урежда облагането на доходите на три категории данъчни субекти: физически лица, предприятията на ЕТ, както и някои предприятия, които са юридически лица.

Според Закона за облагане на доходите на физически лица отговорността за данъка върху доходите на физическите лица е лична. Облагаем е общия годишен доход, получен като сбор от всички парични и не парични доходи на физическото лице през годината. Данъчната година е равна на календарната и следователно подлежи на облагане доходът, получен през данъчната година.

Данъчно задължени по закона са местните и чуждестранни лица за доходи от страната, както и местните юридически лица за случаите, посочени в закона. В случаите посочени в закона, местните физически лица са задължени и за доходите с източник от чужбина.

След като посочва, кои са данъчно задължените лица и източниците на доход, в гл.4 на Закона за облагане на доходите на физически лица законодателят разпределя доходите на два вида – облагаеми и необлагаеми.

• 
  Подлежат на облагане доходите, произтичащи от:
  

- дейност като ЕТ независимо дали е регистриран по Търговския закон или не ;

- занаятчийска дейност;

- упражняване на свободна професия;

- дейности в областта на селското, горското, водното стопанство;

- продажба и замяна на движимо и недвижимо имущество и т.н.

• 
  Необлагаеми доходи:
  

- сумите, получени от задължителното пенсионно, здравно и социално осигуряване.

- лихвите и депозитите в ДСК, в местни търговски банки, клонове на чуждестранни банки и др.

В глава пета на закона се регламентира какво е общ годишен доход, облагаем доход и как се определя данъчната основа.

Общия годишен доход е сборът от всички парични и не парични доходи, получени през данъчната година.

Облагаем по този закон е общия годишен доход след приспадане на:

1. необлагаемите по този закон доходи

2. освободените от облагане по силата на други закони доходи

3. доходите от дейности, обложени с окончателен годишен

/патентен/ данък

4.обложените с еднократен данък по чл.40

5.обложените с еднократен данък доходи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Данъчната основа е облагаемия доход за съответната данъчна година, намален с разходите за дейността и предвидените в закона вноски и облекчения.

В същата глава на закона е посочено, че ако данъчно задълженото лице има доходи едновременно от два или повече източника, данъчната основа за общия годишен доход представлява сборът от данъчните основи, определени поотделно за всеки източник на доход в съответствие с разпоредбите на гл.7 – гл.11.

Това, което касае подробно нашето изследване е условното разделяне на ЕТ на два вида:

1. 
   ЕТ, които се облагат с окончателен годишен /патентен/ данък
   
2. 
   ЕТ, които формират данъчната си основа по реда на чл.23 – чл.33 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
   

- ЕТ, регистрирани по Закона за данък върхудобавената стойност, който има общ размер на приходите от предходната година над 75 хиляди лева или са осъществили сделки за износ на стойност повече от 50 хиляди лева.

- ЕТ, които имат доходи от дейности, не посочени в чл.30 – чл.33 от Закона за облагане на доходите на физически лица и се облагат по общия ред.

Размерът на облагаемия доход в този случай се получава, като финансовият резултат преди данъчното преобразуване, независимо дали

е положителна или отрицателна величина, се преобразува чрез неговото увеличение или намаление за целите на данъчното облагане /чл.23/.

-Това означава, че при отрицателен финансов резултат, ако след неговото преобразуване се получи положителна величина, тя ще е облагаема и ЕТ ще плаща данък върху дохода по таблицата от чл.35 на Закона за облагане на доходите на физически лица.