Чл. 58 Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отишло в негова полза.
Чл. 59 (1) Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание (моя бел. ОБЩ СЪСТАВ) за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
(2) Това правило възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Правото не би следвало да допуска неоснователна обогатяване.
Източника на неоснователното обогатяване представлява два фактически състава, които дават възможност за премахване на неоснователното обогатяване , когато няма друга юридическа възможност това да стане.
Чл.55-58 – специален състав – сложни юр.факти
Чл.59 – общ състав - сложни юр.факти.
Различават се по елементите си, но изпълняват еднакви функции.
Неоснователното обогатяване е извъндоговорен източник. Общият елемент между специалния и общия състав – е липсата на основание. Основание по смисъла на чл.55 – 59 е:
*правоотношение, така че липсата на основание, е липса на правоотношение, което да оправдава разместването на имуществените блага. Това е схващането което се основава на съдебната практика;
*основанието е юр.факт, който да оправдава разместването на блага, следователно липсата на основание е липса на такъв юр.факт.
*За да е допустимо разместването на блага, трябва да предпоставя наличието на правоотношение. Правоотношението възниква от юр.факт.
59 . СПЕЦИАЛНИ СЪСТАВИ НА НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ
Правната уредба се съдържа в чл.55 – 58 ЗЗД.
Чл.55 (1) Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
(2) Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.
Чл.56 (1) Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора , освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.
Чл. 57 (1) Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.
(2) Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателятя е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.
Чл. 58 (1) Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отишло в негова полза.
Чл.55 визира 3 фактически състава с по 2 елемента за всеки от тях:
* даването, респективно получаването на имуществено благо и липсата на основание.
Сподели с приятели: |
