Проект bg051PO001 05-0153 „Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”

ПРОЕКТ BG051PO001-4.1.05-0153

„Образователна интеграция на децата и

учениците от етническите малцинства”

„Равен шанс за професионално образование“

Договор Д 01 – 3923/09.04.2013 г.

Европейски социален фонд на Европейски съюз

Министерство на образованието и науката

Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,

„РАВЕН ШАНС ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“

1. 
   ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА НА КРЪЖОК/КЛУБ „Здравно и сексуално образование“
   

Заниманията на учениците в извънкласните дейности на Кръжок/Клуб „Здравно и сексуално образование“ са насочени към съхраняване и развиване на културната идентичност на учениците от етническите малцинства и превръщане на етнокултурното многообразие в източник на взаимно опознаване, уважение и сътрудничество в мултикултурна среда; усъвършенстване на информираността на ученици, родители и учители относно толерантността и дискриминацията, както и на техните умения за взаимодействие и работа в мултикултурна среда.

2. 
   ИЗ ДЕЙНОСТИТЕ НА КРЪЖОК/КЛУБ „Здравно и сексуално образование“
   

Самопреглед на гърдите:Застанете пред огледалото с ръце, прибрани до тялото и огледайте гърдите си за всякакви промени. След това вдигнете ръце над главата и огледайте отново.

• 
  Поставете ръце на ханша и стегнете мускулите на гръдния кош. Внимателно разгледайте формата и външния вид на гърдите си и следете за всяка необичайна промяна.
  
• 
  Застанете под душа или във ваната и насапунисайте ръцете си. Поставете лявата ръка на тила. Пръстите на дясната приберете един до друг и започнете да ги движите с леко притискане по лявата гърда чак до подмишницата. Повторете същото и за дясната гърда.
  
• 
  Нежно притиснете зърната на всяка гърда между палеца и показалеца си, за да проверите за секрет.
  

• 
  клиничен преглед от хирурга
  
• 
  мамография от квалифициран рентгенолог
  
• 
  взимане на ТАБ - тънкоиглена аспирационна биопсия.
  

• 
  1 ст. - туморът е под 2 см и без метастази в лимфните възли,
  
• 
  2 ст. - туморът е под 5 см с подвижни лимфни възли с метастази или над 5 см, но без лимфни метастази,
  
• 
  3 ст. - туморът е сраснал с кожата или с гръдната стена, но без далечни метастази,
  
• 
  4 ст. - всякъкъв по-горен стадий на рак с дисеминирани далечни метастази.
  

Лечение: При повечето жени с рак на гърдата се налага някакво хирургично лечение на първичния тумор. Целта е, ракът да се отстрани възможно най-пълно. Системното лекарствено лечение включва химиотерапия, таргетна терапия и хормонотерапия. Задължително е предварително хистологично изследване на следните два показателя: (а) туморни хормонални рецептори – естрогенни рецептори (ER) и прогестеронови рецептори (PgR) и (б) рецептори за човешки епидермален растежен фактор, тип 2 (HER2). Ето накратко основните видове хирургични способи използвани за лечение на рака на гърдата.

За пред раково заболяване на маточната шийка се считат измененията в нормалната структура на клетките на лигавицата на шийката. 

 1. По съседство; 

2. По лимфен път в околните лимфни възли; 

3. По кръвен път в по-далечни органи.

Само в Европа всяка година се диагностицират 2,6 милиона нови случая. Той представлява 11 % от всички случаи на рак при мъжете и 9 % от смъртните случаи, дължащи се на рак при тях.

Ракът на простатата е форма на рак (злокачествен тумор), който се развива в простатната жлеза в мъжката полова система.

Простатната жлеза е изградена от няколко типа клетки, но почти винаги се касае за карцином, произлезнал от жлезистите клетки на простатата. Тези клетки произвеждат течност, която се добавя към спермата. Медицинският термин за този рак, започващ от жлезистите клетки, е аденокарцином.

Могат да се срещнат и други типове рак, като саркоми и преходни карциноми, но те се срещат много рядко.

Затова като се говори за рак на простата, почти винаги се има предвид аденокарцином на простатата.

Колкото раковите клетки приличат на нормалните, толкова по-добре е диференциран ракът и съответно прогнозата е по-добра.

За съжаление има и форми, при които раковите клетки са толкова изменени, че изобщо не приличат на нормалните, и тогава се казва, че ракът е недиференциран. Тогава прогнозата не е добра.

При повечето от случаите ракът на простатата се развива бавно, в продължение на много години, без да се появят симптоми и подозрения за заболяването и съответно, без да се открие самото заболяване.



РАК НА КОЖАТА
Определение: Малигненият (злокачествен) меланом е тумор, който произхожда от меланоцитите (клетките, произвеждащи пигметна меланин, който определя цвета на кожата, косата и очите). Меланомът е един от най-злокачествените тумори, което се обуславя и от ранното му метастазиране. 
От болестта се засягат лица в млада възраст, по рядко - в напреднала възраст и по изключение - в детска възраст. 
Причините за възникване на злокачествения меланом не са достатъчно известни. От значение са наследствеността, ултравиолетови облъчвания, хормонални проблеми и особено хроничното дразнене на пигментираните бемки. 


Клинична картина: Измененията започват с пигментни бемки, пигментни и непигментни изменения на кожата, настъпили след раждане или върху непроменена кожа. При възникване на меланома малигнум върху променената кожа се развива силно увеличение на обема на образуванието, което потъмнява до мастилено-черно и се уголемява. Впоследствие туморът започва да кърви и се покрива с корички. Когато измененията започнат върху непроменена кожа, те са с формата на брадавица, която постепенно нараства, потъмнява и добива вид на типичен тумор. Около туморът се появява червен възпалителен вал. Понякога туморът се разязвява и се образува трудно зарастваща язва. Изключително рядко туморът е непигментиран.


Лечението е оперативно и предвижда отстраняване на туморната тъкан и засегнатата околна тъкан заедно с регионарните лимфни възли. В по-напреднал стадий се извършва и разширена оперативна интервенция. Консервативното лечение се провежда с противотуморни лекарства. Цялостното лечение се извършва под ръководството на онкологзи. В напреднал стадий прогнозата е лоша. 
ТРАФИК НА ХОРА
Какво е трафик на хора?
Трафикът на хора е организирана криминална дейност, чиято цел е висока

печалба чрез сексуална и трудова експлоатация на хора. Трафикът на хора е криминализиран в Наказателния кодекс на България и включва транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля в пределите на страната или извън нея. Наказанията са до 15 години лишаване от свобода и глоба до

20 000 лв. За жертвите, трафикът на хора винаги е съпътстван от насилие, контрол, принуда и фалшиви обещания. За по-голямата част от обществото този проблем звучи нереален или далечен от тях, но истината е, че това е една от най-големите опасности в България.

Трафикът на хора е съвременната форма на робство!

Трафикът на хора е една от най-сериозните форми на потъпкване на

основните човешки права!
Определение за трафик на хора в българското законодателство.
"Трафик на хора" е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация (Закон за борба с трафика на

хора (2003 г.)).

„Международен трафик” се осъществява чрез превеждане на жертвите през държавната граница и експлоатиране в друга страна. Съществуват страни на произход, транзит и крайна дестинация за жертвите на трафик на хора.

трафик;

Трафикът на хора е част от международната организирана престъпна дейност. Печалбите от трафик могат да се сравняват само с тези от незаконна търговия с оръжие и наркотици. Криминалните групировки действат чрез насилие и заплахи. В множеството от случаи, трафикантите отнемат личните документи на жертвите си.

Трафикирани жени нямат доверие да потърсят защита от полицията.

Често биват заплашвани и лъгани, че полицията в града, в който са експлоатирани, е корумпирана и сътрудничи на трафикантите.

• 
  Социално-културни – неграмотност, разпад на морални ценности, расизъм и етническа дискриминация, влияние на медиите и интернет;
  
• 
  Икономически – бедност, неразвита икономика, безработица;
  
• 
  Психологически – наркотична зависимост, психически и сексуален тормоз;
  
• 
  Гео-политически – бежански потоци, международна организирана престъпност,
  

• 
  Чрез агенции за набиране на хора за работа в страната или чужбина;
  
• 
  Чрез организирани пътувания в чужбина;
  
• 
  Чрез организиране на езикови и квалификационни курсове в страната и чужбина;
  
• 
  Чрез организиране на срещи в страници за запознанства или брак в Интернет;
  
• 
  Чрез създаване на емоционална зависимост – трафикантът създава близка връзка с момичето и възползвайки се от доверието й я извежда в друг град или в чужбина.
  

Основни групи от деца, които биват въвлечени в трафик на хора са:

• 
  Деца от ромски произход, които са трафикирани в чужбина с цел джебчийство и просия;
  
• 
  Деца, отглеждани в Домовете за временно настаняване на деца, лишени от родителска грижа – най-често тези деца и юноши биват примамвани с обещания за по-добър живот в чужбина или в по-голям град в страната и там биват експлоатирани сексуално или трудово. Трафикантите се възползват от липсата на връзка със семейството на тези деца и нуждата им от близост и грижа. Много често трафикантите стават приятели на момичетата и така ги склоняват да работят за тях.
  
• 
  Деца на улицата;
  
• 
  Деца от проблемни семейства – това са деца, чиито родители нямат добра емоционална връзка с тях и не упражняват родителски контрол над тях. Подобни са и децата от семейства с домашно насилие. Проблемите в семейството ги карат да търсят разбиране и приемане на вън.
  

възможности за работа в големите градове в страната или в чужбина. Те често се оказват принудени да работят при условия, близки до робските, при минимално заплащане и нехигиенни условия на живот и труд. Трафикираните обикновено нямат реална представа за ситуацията в чуждата държава. Те не знаят кой може да им предостави помощ - дори медицинска. Не бива да се подценява и страха, който те изпитват от трафикантите. Всички жертви страдат от различна форма на депресия и травматично разстройство. Жените, който са експлоатирани сексуално имат гинекологични заболявания, а някои от тях - СПИН. Те са свидетелствали, че често клиентите настояват за секс без презерватив. Повечето са със зависимост от наркотици, силни лекарства или алкохол, които вземат. Голям брой от тези жени са били жертви на домашно или сексуално насилие.

2.Преди да замина трябва да се погрижа роднини и приятели да имат: моя снимка и копие на паспорта ми; телефона иадреса ми в чужбина; телефона и адреса на човекът/организацията/работодателя/университета, където отивам; координатите на посолството/консулството в страната, където отивам; копие от договора ми за работа.

3.Преди да замина е препоръчително да съгласувам с роднини и приятели сигнал/фраза/изречение, който ще бъде за спешни случаи, когато съм в беда. В по-голямата част от случаите на трафик, трафикантите разрешават да се говори по телефона само веднъж – два пъти и то под зоркия им поглед, така че това би било много полезно и дори единствената крачка, която можете да предприемете за момента.

Ето един пример: Сигнал: „Има много работа тук”... „или времето е много

горещо”... „ или намерих си страхотно гадже”. Когато изречете тези думи, дори и

пред други хора, роднините ще знаят, че сте в беда и ще могат да вземат мерки.

4.Когато се съглася да работа в чужбина трябва задължително да подпиша предварително договор, в който да е указано: кой е работодателят ми; къде точно ще работя; условия на работа/плащане/живеене; срока на договора.

5.Преди да замина да се обадя на посолството в България на страната, в която отивам и да попитам за актуални данни за условията на пребиваване на чужденци и работа там.

6.Да взема със себе си задължително координатите на българското посолство/консулство в страната, в която отивам. Да го пазя на скрито място и да знам, че когато се чувствам застрашен/а мога винаги да се свържа с тях.

7.Ако, за да отида в дадена страна ми е необходима виза, то тя винаги има определен срок. Трябва да проверя този срок и да знам, че ако той изтече докато все още съм в чужбина може да имам неприятности.

8.Полезно е да знам основни фрази на езика на страната, в която отивам.

9.В никакъв случай не трябва да давам на никого документите си!

10.Ако се почувствам по някакъв начин застрашен/а в страната, в която се намирам в момента, непременно трябва да се свържа с: българското посолство/консулство; местната полиция; местни, български или международни неправителствени организации; роднини, приятели и познати.

11.Ако нямам достъп до телефон трябва да помоля непознати хора да ми окажатсъдействие/да се обадят по телефона или да оставят съобщение в най-близкотополицейско управление. Трябва да дам по възможност личните си данни (име, от къде съм) и къде се намирам, от какво съм заплашен/а, за да могат властите да бъдат максимално улеснени

НАРКОТИЦИ И ЗАВИСИМОСТИ
Какво е наркотик?
Кога едно определено вещество се смята за наркотик? Съществуват различни отговори на този въпрос. Понякога като отправна точка за определение се вземат ефектите от употребата на веществото, понякога на първо място стои това, което казва законът за конкретното вещество.

От гледна точка на ефектите, наркотикът е вещество, чийто прием променя функционирането на мозъка и оттам влияе върху психическото, емоционалното и физическото състояние на индивида.

От гледна точка на закона, в българското законодателство веществата, които имат отношение към наркотиците, са разделени в две групи:

• 
  Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина;
  
• 
  Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
  

При употреба на тези вещества употребяващият получава усещане за повече енергия и бдителност. Примери за стимуланти са кокаин и амфетамини, както и никотин, и кафе.

При употреба на тези вещества употребяващият влиза в сънливо състояние. Като резултат от успокояващите и релаксиращи ефекти реалността е замъглена. Примери за депресанти са хероин и другите опиати, както и алкохол, сънотворни.

При употреба на тези вещества човек вижда и усеща света много различно. Примери за променящи съзнанието вещества са LSD, хашиш, трева, гъби и други халюциногени. 

Различията на базата на ефектите от веществата не са винаги ясни. Някои вещества могат да имат смесен ефект. Екстази, например, стимулира, но и променя възприятията. Хашишът и тревата, в зависимост от дозата и ситуацията, могат да имат променящ съзнанието ефект, но също така и обезболяващ ефект.
По какво се различават твърдите и меките наркотици?
Разделението на меки и твърди наркотици в България се използва условно. Според нашето законодателство наркотиците се разделят в две групи: високо рискови вещества, неприложими в хуманната и ветеринарната медицина и високо рискови вещества, които намират приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Понятията меки и твърди наркотици са въведени в законодателните рамки на други държави, като например Холандия. Твърдите наркотици според холандския закон са по-опасни от меките и това е отразено в строгостта на наказанието, свързано с тях.

В условното разделение, валидно за България, за меки наркотици се приемат хашишът и тревата (канабиса), а за твърди – всички останали психоактивни вещества. В реалността границата между твърди и меки наркотици не е лесна за очертаване. Има употребяващи на меки наркотици, които употребяват толкова много, че употребата им може да се нарече “твърда”. Обратното също понякога е вярно, въпреки че “меката” употреба на твърдите наркотици не може да бъде спазвана от повечето хора.

В холандския закон сънотворните и транквилантите не се причисляват нито към меките, нито към твърдите наркотици. Те се водят изключение, тъй като са предписвани от лекар. Това обаче не трябва да оправдава все по-широко разпространяващата се злоупотреба с тях.

Алкохолът и никотинът са психоактивни вещества, които не са забранени от закона и не се причисляват условно към категориите меки или твърди наркотици. Трябва да се има предвид, че, въпреки тяхното голямо социално приемане, те са не по-малко вредни и рисковани от твърдите наркотици, като например хероина.
Какво е зависимост?
Когато говорим за зависимост от наркотици трябва да се направи разграничение между физическа и психологическа зависимост.

За физическа зависимост може да се говори, когато тялото протестира поради спирането на наркотика. Възникват симптоми на абстиненция. Друг физически аспект на зависимостта от наркотици е толерансът. Това означава, че употребяващият има нужда от повишаване на количествата приемано вещество, за да получи същия ефект. Физическата зависимост и толерансът се причиняват от самия наркотик. Има наркотици, които предизвикват и двата феномена, но има и такива, при които не възниква нито един от тях.

Дали някой ще продължи или не да употребява след първия опит зависи, освен от другите неща, от ефектите на наркотика и чувствителността на индивида към ефектите на веществото. Мотивите за вземане на наркотика също играят роля в това: човек, който употребява, защото се чувства провален, е в по-голям риск от проблематична употреба от някой, който употребява от любопитство и/или когато се чувства добре. 

Нито един наркотик, независимо какъв е той, не води до зависимост след еднократна употреба. Няма такъв случай, в който някой може нарочно да сложи нещо в питието на някого и да създаде у него зависимост. Докато много хора вярват във възможността да “направят някой зависим”, дилърите никога не опитват да спечелят клиенти по този начин. Такъв подход просто не работи. Още повече, дилърите никога не биха разпространили своите скъпи стоки по този начин – по-точно безплатно.

Трудно е да се съставят изводи за риска от зависимост от различните наркотици. Един употребяващ може бързо да развие зависимост от хашиш, докато друг да няма проблеми с това. Един употребяващ може да харесва много едно определено вещество, докато друг може изобщо да не го харесва или много да харесва друго вещество. Въпреки това е известно, че някои наркотици водят след себе си по-малко проблеми със зависимостта, отколкото други. Налице е явно увеличение на употребата през последните години. Но ако се сравнят данните, броят на хората, които имат проблеми вследствие на употребата на трева или хашиш, е значително по-нисък от броя на хората, които имат проблеми вследствие употребата на хероин. В същото време много малко от употребяващите марихуана търсят специализирана помощ за разлика от употребяващите хероин и това вероятно оказва влияние върху статистиката.

Трябва да се има предвид, че не е задължително употребата на меки наркотици да води до употребата на твърди.

В информацията за различните вещества, предоставена тук, е описан и рискът от зависимост при употребата на всяко едно.

В много голяма степен ефектът от даден наркотик зависи от състоянието и настроението на употребяващия в момента, в който е прието веществото. Много наркотици преувеличават настоящото настроение и могат да имат ефекти, които са различни от очакваните от употребяващия. Неудовлетворението може да се превърне в дълбока меланхолия; тревожността може да се превърне в паника. Един наркотик може да не бъде приет добре от организма и да доведе до гадене, повръщане и болест.

Употребата на наркотици е особено опасна за хора, които са психологически уязвими, хора със сърдечно-съдови заболявания, хора с психични проблеми и бременни жени. Жени, които кърмят, трябва а осъзнаят, че могат да предадат активната съставка на наркотика на бебето си чрез млякото, което пие.

При употребата на определени вещества има риск от предозиране или от консумация в летално количество. Някои употребяващи нарочно приемат висока доза. Най-често това, което се случва, е, че е консумирано нещо различно от това, което употребяващият очаква, че е приел. Това са случаите, когато едно хапче или прах не съдържат това, което продавачът е обявил. За нелегалните наркотици не съществува качествен контрол. Употребяващите могат и да взимат едновременно различни наркотици с ефекти, които често са непредвидими и понякога летални.

Наркотиците влияят върху възприемането на реалността и способността на употребяващия да се концентрира. В градския трафик или на работа употребата на наркотици може да повиши възможността за инциденти. Употребата на наркотици по време на шофиране е наказуема от закона. Като резултат от употребата на наркотици може да пострадат постиженията в училище и работата.

Рисковете, асоциирани с употребата на наркотици, зависят и от начина на употреба. Инфекции като ХИВ (СПИН) и хепатит могат да се разпространяват чрез употребата на игли и спринцовки, които вече са употребявани от друг човек. Продължителното пушене на кокаин може сериозно да увреди функционирането на белите дробове.

При случаи на дълговременна употреба хората често съобщават, че “трябва” да употребяват или че имат зависимост (физическа и/или психологическа зависимост). Рисковете от физически и психични увреждания са големи. Може да се появят неприятни физически проблеми. Например, поради претоварването някои органи може да започнат да не функционират добре.

В психологически план дългата употреба на наркотици може да предизвика един вид “прегряване”. Употребяващите може да мислят само за наркотици и така да загубят всеки контакт с реалността.

Навиците на живот на пристрастения индивид могат или да ограничават, или да увеличават физическите и психологическите щети. Когато за индивида е от значение единствено наркотикът, а здравословното хранене и социалните контакти вече не съществуват, употребяващият може бързо да се влоши физически и психически.