Програма за енергийна ефективност на община белица 2017 2027 септември 2017 съдържание

Енергийната ефективност е качествено понятие, характеризиращо рационалното използване на енергийните носители чрез подобряване качеството на енергийните услуги при най-приемлива цена за обществото. В основни линии включва повишаване на ефекта от дейностите, свързани с потребление на енергия, при същевременно намаляване на разходите за това, естествено без загубата на комфорт.

За енергийна ефективност говорят следните фактори:

• 
  Намаляване разходите за скъпи горива и енергии;
  
• 
  Повишаване сигурността на снабдяването с енергия;
  
• 
  Подобряване топлинния комфорт;
  
• 
  Намаляване емисиите на вредни вещества;
  
• 
  Предпоставка за устойчиво развитие.
  

Една от ключовите цели е да се подпомогне местната власт при осигуряването на достатъчно финансиране за изпълнение на отговорностите ѝ за предоставяне на адекватни обществени услуги. В това отношение с Програмата за енергийна ефективност се цели да се подпомогне общината да намери финансиране за решаването на належащи инфраструктурни проблеми и други социално ориентирани програми.

Държавната политика в направление Енергийна ефективност (ЕЕ) се осъществява въз основа на национални дългосрочни и краткосрочни програми, приети от МС в съответствие с чл.10 от Закона за енергийна ефективност (ЗЕЕ) и наредбите към него. Отговорностите на общините в сферата на енергийната ефективност се съдържат в чл.9 и чл.12, ал.1 и ал.2 от Закона за енергийна ефективност, в чл.11 от Закона за местното самоуправление и местна администрация, в чл.6 от Закона за енергетика, в чл.92 от Закона за устройство на територията и в съответствие с изпълнението на регионалните им планове за развитие за определен период.

2. 
   ОСНОВАНИЕ ЗА РАЗРАБОТВАНЕТО НА ПРОГРАМАТА
   

Общинската програма за енергийна ефективност е подчинена на националната дългосрочна програма за енергийна ефективност с национална индикативна цел за енергийно спестяване до 2016 г. в размер на 9% от крайното енергийно потребление за периода от 9 години (2008-2016) или средно по 1% годишно, което означава, че страната трябва да осигури спестяване на горива и енергии, възлизащо на- 627 ktoe* или 7291 GWh.

последващи от него мерки, като за обектите с над 500 м² РЗП законовите условия са

императивни.

Изготвянето на общински програми и изпълнение на проекти за повишаване на енергийната ефективност и за използване на възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ е един от приоритетите на кохезионната политика на Европейския съюз за периода до 2020 г. Чрез устойчиви енергийни проекти и стратегии за тяхното изпълнение, кохезионната политика превръща екологичните предизвикателства като качеството на въздуха, изменението на климата и управлението на ресурсите, във възможности за развитие на региона ни в по-атрактивно място за инвестиране и работа, повишаването на конкурентните регионални преимущества и износа на регионални иновации в областта на околната среда. Местните власти трябва да играят водеща роля в разумното използване на енергията, реализирането на местни стратегии, планове и проекти за устойчиво потребление на енергията трябва да се превърне в неотменно задължение за всички общини в Европа, защото това носи значителни ползи на местните общности.

Повишаването на енергийната ефективност е дейност, която е носител едновременно, както на висок екологичен, социален така и непосредствен икономически интерес. Реализирането на националната политика по енергийна ефективност е възможна само с активното участие на общините. Активното участие се обуславя от факта, че те са основен фактор от чийто действия зависи повишаването на енергийната ефективност на сградите и комуналния сектор на територията на общината.

Понятието за енергийна ефективност е далеч от старите представи за икономия на енергия. Енергийната ефективност означава извличане на максимална полза от всяка единица енергия чрез използването на съответните модерни технологии за задоволяване наежедневните нужди от потребление. Тя е най-лесният и ефективен начин за намаляване на енергийната консумация и същевременно предотвратява замърсяването на околната среда.

1. 
   Европейско законодателство
   

• 
  Стратегия „Енергетика 2020” на Европейския съюз.
  

• 
  Пътна карта за енергетиката до 2050г.
  

• 
  Директиви на Европейския съюз за енергийна ефективност.
  

в общините:

• 
  Директива 2010/31/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите.
  

в рамките на ЕС, като се вземат предвид външните климатични и местни условия, както и изискванията за параметрите на вътрешния въздух и съотношението разходи-ефективност. Директивата определя изисквания по отношение на :

- общата методологична рамка за изчисляване на цялостните енергийни характеристики на сгради и части от тях;

- прилагане на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на нови и съществуващи сгради, сградни компоненти и външни ограждащи елементи на сградата, които подлежат на основен ремонт;

- енергийно сертифициране на сгради и части от тях;

• 
  Директива 2012/27/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност.
  

- изготвяне на национална дългосрочна стратегия за саниране на обществения и частен сграден фонд;

- задължително реновиране на 3% годишно от пълната разгъната застроена площ (РЗП) на държавните сгради над 250 кв.м, а за общинските сгради това е

пожелателно;

- насърчаване използването на ЕСКО дружества за енергийни услуги и договори за енергоспестяване с гарантиран резултат за финансиране на санирането на сградния фонд;

- въвеждане на система за енергийно управление, включително енергийни обследвания, като част от прилагането на плана по ЕЕ от публичните органи.

2. 
   Закони в Република България
   

• 
  Енергийната стратегия на Република България до 2020 г.
  

• 
  Закон за енергийната ефективност;
  

Ключови разпоредби в ЗЕЕ са:

• 
  Въвежда индивидуални индикативни цели, които са разпределени към определени групи задължени лица: търговци на енергия, собственици на публични сгради с РЗП над 500 м2 и собственици на промишлени системи.
  
• 
  Въвежда механизми за повишаване на ЕЕ – доброволни споразумения, предоставяне на енергоефективни услуги, в т.ч. чрез договори с гарантиран резултат, удостоверения за енергийни спестявания;
  

- сертифициране на нови сгради;

- обследване и сертифициране на съществуващи сгради;

- проверка за енергийна ефективност на котли и климатични инсталации в сгради;

- управление на енергийната ефективност;

- подобряване на енергийните характеристики на външното осветление (улично и парково);

• 
  Закон за енергетиката;
  

• 
  Да изискват от енергийните предприятия на територията на общината прогнози за развитието на потреблението на електрическа и топлинна енергия и природен газ, програми и планове за енергоснабдяване, топлоснабдяване и газоснабдяване;
  
• 
  Да осигуряват изграждането, експлоатацията, поддържането и развитието на мрежите и съоръженията за външно осветление на територията на общината за имоти – общинска собственост;
  
• 
  Задължително предвиждат в общите и подробните устройствени планове благоустройствени работи, необходими за изпълнението на програмите и плановете на енергийните предприятия по тяхно предложение;
  

• 
  Закон за устройство на териториите
  

• 
  Закон за опазване на околната среда
  

• 
  Закон за чистотата на атмосферния въздух
  

2. 
   Подзаконови нормативни актове
   

След приемането на самостоятелен Закон за енергийната ефективност и приетите изменения (както и приетите промени в Закона за устройство на територията) бяха създадени и подзаконови нормативни актове. Тяхната цел е да доразработят основните разпоредби, касаещи енергийната ефективност, залегнали във вече упоменатите закони:

• 
  Наредба за енергийните характеристики на обектите
  

Наредбата е задължителна част от цялостния законодателен пакет, регламентиращ енергийните обследвания и сертификацията на сгради:

- Наредба за сертифициране на сгради за енергийна ефективност;

- Наредба за обследване за енергийна ефективност;

- Наредба за обстоятелствата и реда за вписване на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност, и получаване на информация;

- Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради;

- Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти – съгласно чл.7, ал.1 от Закона за техническите изисквания към продуктите;

• 
  Нови наредби към Закона за енергийната ефективност
  

- Наредба за методиките за определяне на националните индикативни цели, реда за разпределяне на тези цели като индивидуални цели за енергийни спестявания между лицата по чл. 10, ал.1 от Закона за енергийната ефективност, допустимите мерки по енергийна ефективност, методиките за оценяване и начините за потвърждаване на енергийните спестявания, приета с Постановление на Министерски съвет №79 от 1 април 2009 г. (Обн. ДВ, бр.27 от 10 април 2009 г.) за показателите за разход на енергия, енергийните

характеристики на промишлени системи, условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи. (Изм., бр. 88 от 8.11.2011 г., в сила от 8.11.2011 г.)

- Наредба № РД-16-347 от 2 април 2009 г. на МИЕТ за условията и реда за определяне размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради – държавна и/или общинска собственост. (Обн. ДВ, бр. 28 от 14 април 2009 г.) за обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване на енергийна ефективност, реда за получаване на информация от регистъра, условията и реда за придобиване на квалификация и необходимите технически средства за извършване на дейностите по обследване и сертифициране. (Обн. ДВ, бр. 28 от 14 април 2009 г.).

В Агенцията по енергийна ефективност се създаде и поддържа Национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност в България.

• 
  Наредби във връзка със строителство
  

- Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. (ДВ, бр.3 от 13 януари 2004 г., изм. бр. 10, 11, 51 и 63 от 2005 г., бр. Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. (ДВ, бр. 3 от 13 януари 2004 г., изм. бр. 10, 11, 51 и 63 от 201 от 22 рил 2008 г.). Методически указания на МРРБ, за изчисляване на годишния разход на енергия в сгради. Изготвени в съответствие с Наредба № 7 за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради от 15.12.2004 г.

- Наредба № 2 от 6 октомври 2008 г. на МРРБ за проектиране, изпълнение, контрол и приемане на хидроизолации и изолационни системи на сгради и съоръжения. (Обн. ДВ, бр. 89 от 14 октомври 2008 г., попр ДВ, бр. 95 от 4 ноември 2008 г.)

- Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. на МРРБ за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. (обн., ДВ, бр. 68 от 19.08.2005 г., попр., бр. 78 от 30.09.2005 г., изм., бр. 20 от 7.03.2006 г.)

- Наредба № 1 от 27 май 2010 г. за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби за ниско напрежение в сгради.

- Методики по прилагането на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (публ., БСА, бр. 7 от 2006г.)

- Методика за изчисляване на отоплителен товар на сгради.

- Методика за изчисляване на сух охладителен товар на сгради.

- Методика за изчисляване на влажностен товар.

- Методика за изчисляване на отделяните опасни вещества.

Четирите методики са разработени на основание съответно на чл. 198, 201, 204 и 205 от Наредба № 15 от 2005 г. на МРРБ за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Отпечатани са в Бюлетин Строителство и архитектура (БСА), издание на МРРБ, София: ИТУС’98, бр. 7/2006, 91 с., (Обн. ДВ, бр. 6 от 23 януари 2009 г.) в сила от 01.05.2009 г. Уреждат управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците и обитателите.

• 
  Енергиен паспорт на сграда
  

Сертификат за енергийна ефективност на сграда се издава след реализиране на енергоспестяващи мерки (ЕСМ) за подобряване на енергийните характеристики на сградите и след постигане на определените нива на разход на енергия от скалата на класовете на енергопотребление при спазване на изискванията на наредбата по чл. 15, ал. 3 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ).

Енергийният паспорт на нова сграда се съставя преди въвеждането й в експлоатация, както и по време на нейната експлоатация след извършване на строително-монтажни работи.

По задание на възложителя енергийният паспорт може да се съставя в част „Енергийна ефективност” на инвестиционния проект, въз основа на който се издава разрешение за строеж, при продажба и отдаване на сградите под наем, както и след изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност.

2. 
   ОБЗОР НА ОБЩИНА БЕЛИЦА
   

Община Белица се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на Област Благоевград. Общината се намира в североизточната част на Област Благоевград и с площта си от 227,38 km² се явява най-малката от всичките 14 общини на областта, със 3,53% от площта на областта. Граничи с 6 други общини: на югоизток – Община Банско, на юг и запад – Община Разлог, на североизток – Община Якоруда, на северозапад – Община Рила (Област Кюстендил), на север – Община Самоков (Софийска област) и на изток – Община Велинград и Община Сърница (Област Пазарджик).

Община Белица е съставена от 12 населени места - град Белица и 11 села, които са разположени изцяло в Родопите, на югоизток от общинския център. Селата, част от община Белица са село Бабяк, село Горно Краище, село Гълъбово, село Дагоново, село Златарица, село Краище, село Кузьово, село Лютово, село Орцево, село Палатик и село Черешово.

Град Белица е разположен в южните склонове на най-западната част на източна Рила на 4 км. от свързващия път между международните пътища Е-79 и Е-80, което осигурява добра транспортна достъпност от София /172 км/, Благоевград /72 км./ Транспортна връзка и едновременно с това атракция за туристите е  теснолинейката лъкатушеща из красивата природа на Родопа, Рила и Пирин.

Релефът на общината е предимно планински. Северната ѝ част заема заема части от Рила планина, а източната – най-северните части от западнородопския рид Дъбраш. В средата се намира малкото Белишко поле, в което е разположен административния център град Белица. В тези си граници надморската височина варира от 750 m в най-южната ѝ част по течението на река Места в землището на село Горно Краище до рилският Голям Мечи връх (2618 m). Средната надморска височина е 1351 м., а денивелацията е 450 м, което влияе неблагоприятно  върху общоикономическото и инфраструктурното развитие на общината, както и върху развитието на селищната мрежа. Климатът е преходноконтинентален със слабоизразено средиземноморско влияние, проникващо по долината на р. Места, средната годишна температура е 80 С. Зимите са студени, като средната януарска температура е -20 С. Снежната покривка се задържа около 150 дни в годината, като с повишаване на надморската височина нараства и броят на дните със снежна покривка. Лятото е кратко и прохладно със средна температура през м. юли 180 С.

Почвено-климатичните условия и силното вертикално разчленение на релефа са довели до развитието на много силна степен на ерозия, особено в обезлесените участъци. Почвената ерозия оказва извънредно неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство. На територията на Национален парк "Рила" попадат 1394 ха пасищна площ и 3731,4 ха горски фонд от северната част на общината, включени в парков участък "Белица". На територията на парковия участък е установено наличието на ендемични и реликтни видове, както и на застрашени и защитени видове, което определя високата степен на консервационна значимост на парковия участък и възможностите за развитие на щадящи природата туристически дейности, екологосъобразен поминък на населението и други икономически дейности, съобразени с плана за управление на защитената територия. Водните ресурси на общината се формират от река Места и от нейните притоци реките Беличка, Вотърчка, Бабешка, Златарица, Палатик. Изобилните валежи, продължителното снегозадържане и наличните горски ресурси обуславят пълноводието на реките. В северната част на община Белица са разположени четири високопланински естествени езера  - Сухото езеро, Скалишки /Реджепишки/ езера, Вапски езера и Чернополянски /Карааланишки/ езера. Езерата представляват неизползван ресурс за туристическо предлагане.На територията на общината има две находища на термални води с местно значение с общ дебит 4 л/сек и температура 260 С. Минералният извор в гр. Белица е сондаж, като водата е слабоминерализирана, подходяща за ежедневна трапезна употреба и балнеолечение. Изворът на р. Златарица, който е общинска собственост е открито водохващане, водата е слабоминерализирана, подходяща за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат.